СОЦИАЛНА ФОБИЯ

[blossom]

Здравейте!Нова съм тук и ако не е трябвало да пускам нова тема моля да ме извините.Пиша тук,защото нямаше как да попитам(освен по телефона)Орлин Баев дали би работил примерно по скайп и ако не да ме насочи към подходяща литература за моето състояние.Бих искала да попитам също дали ТЕС и ПРЕНАРЕЖДАНЕ НА МАТРИЦАТА ще изкоренят проблема ми и въобще ако си купя купя книгата ПРЕНАРЕЖДАНЕ НА МАТРИЦАТА ще мога ли аз самата да прилагам наученото върху себе си.Влязох тук с идеята да се свържа с ОРЛИН БАЕВ,но виждам ,че има и други специалисти.Ще бъда благодарна на всеки,който откликне.

Сега малко за мен.Жена на 32.Имам мъж,който ме разбира и дете на 5.Всичко явно се е случило много плавно през годините.В съвсем

детските си години се изявявах постоянно-рецитирах,пеех.После някъде в пубертета усетих,че съм притеснителна,но го прикривах успешно.Освен това имам прекомерно изпотяване от малка,включае ръце,крака и лице(дъщеря ми е така).Имам светла кожа и се зачервявам.Дотук долу горе ,но в един момент(не много ясен)забелязах,че когато се срещам с познати,гореща вълна се блъска в лицето ми и се разлива по тялото.Всеки път ,когато идват при мен и невсеки път ,когато аз отивам при тях.Когато забременях стана ад.Аз работих до края на бременноста и атаките бяха всеки ден по няколко.Отидох на психиатър.Изписа ми ципралекс и ми каза като спра да кърмя да ги почна.Докато кърмех всичко беше страх-дори когато идваха близките на мъжа ми.Ципралекса не ми помогна.Започнах Золофт.имаше съвсем малко подобрение,поне ходех до детската кухня без такива натрапливости.Върнах се на работа.Беше зима,работа в търговски център-без истински въздух и светлина.Започнах да ходя на психотерапия.Спрях золофта,започнах Бифлокс.Направихме около 10-13 сесии.Никакво подобрение Или почти никакво,защото лятото съм малко по-добре.Миналия февруари спрях хапчетата,напуснах работа,за да се грижа за детето,започнах работа от вкъщи.Майка ми беше зле-водихме я по лекари и в София.Бях толкова заета и притеснена,че атаките изчезнаха.Но майка ми почина и всичко се върна.Записах се да уча,за да продължа да се боря.Стана малко дълго-съжалявам.Благодаря ви!

[Диляна Колева]

Състоянието, което описваш е от тревожния спектър, но не е фобия. Медикаментозна терапия не е решение. Имаш нужда от работа в контакти, постижения, самоувереност. Яснота за връзката между психика и тяло и защо ти се случват симптомите. Нужда да пренаредиш малко спомените в периода на първите кризи. Изабщо терапевтичен процес целящ промяна на отношението ти към себе си и към света.

[blossom]

Благодаря за отделените думи,д-р Колева!Не обясних много нещата в първия пост,за да не стане дълго.Но...Мисля ,че съм със соц.фобия,защото се чувствам зле,когато:

-се запознавам с нови хора;се виждам с познати;се виждам с хора ,при срещата със които съм получавала треперене ,задух,изчервяване,подкосяване на краката .Това е почти винаги.От тук нататък явно има и др.неща.Примерно съм с детето навън,но ако мине някой и ме заговори е ужасно(започват едни иглички да ме бодат по лицето и тялото)В същото време ако аз отивам при този човек се чувствам много по-спокойна.Това е супер изморително.Има и още нещо-чувствам се по абсолютно същия начин дори когато по телевизията дават най-обикновени сцени-любов,целувка,дори най-безобидни предавания ми действат зле.Преди малко ходих до магазина и видях мъжа на моя приятелка-исках да си кажем две думи,но не успях-казах само здрасти.Просто усетих как всичко се надига в мен и побързах да тръгна,докато цвета ми не беше станал морав.