Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Розалина

384.От сърцето - НБ, 5 януари 1930 г

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

В начало бе Словото

Добрата молитва

Псалом 91

Матея 15 : 19

Цитат

Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

 

Беседа :От сърцето - 5 януари 1930 г. София – Изгрев.

 

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

„Защото от сърцето излизат помисли лукави.“ *)

Цитат

 

Разликата между разумния и неразумния живот се заключава в последователността на нещата. Разумност съществува там, дето има последователност. Дето няма последователност, никаква разумност не съществува.

Съвременните хора са дошли до положение да изучават живота като изкуство. В изкуството да живее, човек трябва да расте и да се развива, а същевременно да изучава законите на своето растене и развиване. Не познава ли тия закони, той ще бъде изложен на постепенно разрушаване, без да може сам да си помогне. Човек може да се разрушава и физически, и духовно. Разруши ли се тялото на човека, с него заедно се руши и психиката му.

Животът на сегашните хора е пълен с аномалии, защото те искат да станат учени, да заповядват на природата, да станат нейни господари. В древността хората са имали желание да омагьосват, да си служат с различни магии. Сегашните хора пък искат да бъдат учени, всесилни, да правят, каквото желаят. Нито едните, нито другите са успели в своите желания. – Защо? – Защото само разумният може да прави, каквото иска. В своите желания и стремежи той се съобразява с великите закони на природата. Той никога не изнасилва природните закони. Всеки човек, който се противопоставя на природните закони, сам се е разрушил. Той не е разумен човек. Който се е опитал да се противопостави на природата, той е получил такъв урок, който с векове не може да забрави. Дали той е учен, светия или обикновен човек, природата няма да му прости. Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност. Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони. На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения и на поета не се прощават. Праведният, като направи една морална погрешка, веднага я изправя. Той не се извинява нито с условията, нито с незнание. Щом сгреши, веднага изправя погрешката си. Не я ли изправи, природата го глобява. Глобата седи в това, да повдигне всички ония, за падането на които той е станал причина. Този закон се отнася до всички хора. Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно, вие трябва да я платите. Индусите наричат този закон „карма“. Други го наричат „съдба“.

Днес всички хора се запитват, съществува ли карма, съществува ли съдба в света. Какъв отговор ще си дадат, това не е важно. Важно е, че те се намират пред закон на „причини и последствия“ и го изпитват на собствения си гръб. Съществува една последователност в света. Внесе ли известно нарушение в този закон, човек неизбежно носи последствията на това нарушаване. Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае, как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има добре организирано физическо тяло. Влезе ли в духовния свят, той трябва да има добре организирано астрално тяло. За умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Той може да спазва закона на последователността. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела.

 

 

 

 

Добро утро.С радост представям днешната неделна беседа.За мене ,тя отвори размисли по няколко теми. .Чрез мислите върху закона за последователността се внася допълнителна яснота върху въпросите за причинно-следствените връзки,които познаваме като карма.Каквото посеем,това ще пожънем.Размислите в беседата са върху стих от Матея 15:19. С множество примери  и чрез интересни притчи ,Учителя ни запознава с  тезата за разумното сърце.

 

Цитат

 

Каменното сърце, за което се говори в Писанието, е неразумното сърце в човека, което е остаряло вече и трябва да се замести с ново. В него Бог е написал своя велик закон на живота – законът на любовта.

Сега, като казвам, че човек трябва да се разведе със старото, неразумно сърце, аз нямам предвид вашите женитби и разводи. Човешките женитби имат санкция само на земята, но не и на небето. Що се отнася до децата, те се узаконяват по причина на любовта на майката и на бащата към тях. Всяко дете, което не е родено по любов, се счита за незаконнородено. Вън от любовта нещата са незаконни. Само любовта ги узаконява. Всяка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна, т. е. механическа. Хората се женят с цел, да закрепят връзките си, да не може никой да ги раздели. По този начин те се ограничават, но не закрепват връзките между душите си. Душата е царска дъщеря или царски син. Тя е свободна, неограничена. Само любовта свързва душите. Тази връзка е вечна. Никой не е в състояние да раздели две души, свързани в името на любовта. Слезе ли на земята и се облече в плът, като мъж или жена, душата може да се ожени само за някой благороден мъж или благородна жена, в които любовта живее. Дето е любовта, там е Бог. Вън от любовта Бог не присъства.

Христос казва: „От сърцето излизат помисли лукави.“ Сега ще ви дам един стих, точно обратен на този, който Христос е казал. Този стих е следният: От душата излизат мисли възвишени и светли. От душата излиза любов, светлина, свобода, благост, милосърдие, кротост, въздържание. Носете в ума и в сърцето си това, което душата включва в себе си. Само по този начин вие ще облагородите сърцето си и ще просветите ума си.

 

 

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

Цитат

Съвременните хора мислят, че условията създават човека. Не, човек създава условията. Когато влезе в параход, човек сам се ограничава. Обаче, от него зависи да направи такъв параход, в който да се чувства свободен. Параходът може да бъде здрав, модерно построен, но и капитанът му трябва да бъде разумен, опитен, да знае, как да го управлява. Параходът ще бъде изпитан чрез бури и ветрове, да се види, доколко е здрав. Ако е здрав, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа. Същото може да се каже и за човека. Всеки човек ще мине през големи изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивост. В пътуването си от земята до небето, човек неизбежно ще мине през океана. За да мине благополучно океана, човек се нуждае от здрав, добре построен параход. Ако капитанът не може да управлява парахода, той ще разбере, доколко е работил според законите на разумната природа. Човек е дошъл на земята да се учи, а не за удоволствие. Каквото направи, това е теза, която той сам пише. Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе, може ли да влезе в Царството Божие, или не може. Щом е дошъл на земята, човек носи голяма отговорност за всичко онова, което прави.

От сърцето

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×