Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Ани

Жечо Панайотов Жеков (1893 – 1984)

Recommended Posts

Жечо Панайотов Жеков (1893 – 1984)

large.tom150196.jpg.20b165c2b70bb76f786f

 

Роден в Ямбол на 13 септември 1893 г., Жечо Панайотов едва тринадесетгодишен остава без баща и трябва да напусне училище, за да работи. През 1910 г. в Сливен се случва нещо, което предопределя неговия житейски път по-нататък – това е срещата му с Учителя. През следващите 77 години от своя живот той остава верен на Учителя и на Бялото Братство.

Постъпил на работа като касиер в Търговско-индустриалната банка в Бургас, Жечо Панайотов редовно участва в сбирките на братския кръжок в града, освен това там има и възможност да общува и с първите ученици на Учителя – Тодор Стоименов и Пеню Киров; по това време в Бургас са също Боян Боев и Минчо Сотиров.

През август 1914 г. Жечо Панайотов е поканен от Учителя на годишната среща на Веригата във Велико Търново. За този изключителен момент от своя живот той разказва: “Преди Учителя да започне беседата, се извърши кратка церемония за новоприетите членове на Веригата – символ на това, че влизаме между работниците на Господа. През този ден прекрачих благоговейно и прага на стаята “Светая светих” за молитва. Осветлението там се получаваше от светилника, поставен на масата, където имаше един малък нож, вляво от него – чаша, подобна на чаша за причастие, Свещеното Писание и един жезъл – дървен, с дължина около 40 см. Както бяха наредени, тези предмети образуваха красив кръг… Изминаваха дните на събора и душите на всички бяха наситени със Словото на Учителя”.

През 1915 г. става нещо, за което Жечо Панайотов съкровено се е молил: по време на престоя си в Бургас Учителя го извиква за разговор и му поверява с подписа си “Завета на цветните лъчи на Светлината”. През същата година той получава от брат Пеню Киров и Пентаграм, след като дава положителен отговор на въпроса: “Готов ли си да служиш на Господа и Делото Божие и обещаваш ли това?”.

От следващата година Жечо Панайотов е войник. Минават три трудни военни години, но той през цялото време усеща закрилата на Учителя и на светлите същества.

През 1923 г. се премества в София при семейството си (майка, леля, брат и две сестри), където благодарение на Учителя най-сетне успява да си намери работа като счетоводител. От този момент той се включва активно в братския живот, приет е в Общия и в Младежкия окултен клас на Школата. Освен това решава да завърши и гимназиалното си образование. Известно време живее в една къща с Боян Боев, който му помага в подготовката. “Как учехме? – разказва Ж. Панайотов. – Всяка сутрин ставахме в 5 часа, идваше у дома сестра Олга Славчева и започваха уроците ни с брат Боян. Най-вече се занимавахме с алгебра и геометрия, които той добре владееше. Вечер имахме определени часове при сестра Паша по химия и при сестра Аня по литература. Така се заредиха годините 1926, 1927 и 1928, когато стигнахме последния клас на гимназията.” През тези години Ж. Панайотов е не само гимназист, той учи и в класовете на Окултната школа на “Изгрева”, добре се справя и в работата си като главен счетоводител. През 1928 г. по заръка на Учителя води приходите и разходите, свързани с отпечатването на беседите и лекциите.

По време на бомбардировките над София кантората, в която той работи, се премества в Кричим. Но когато на 12 юли 1944 г. заедно със съпругата си Веска и сина си Благовест брат Жечо отива в Мърчаево при Учителя и той им казва: “Може вече да си дойдете в София – войната за България е свършена!”, те се връщат на “Изгрева”. Там са и когато Учителя напуска физическия свят.

Веднъж Учителя казва пред сестра Паша Тодорова и брат Боян Боев: “Ако някога на Братството потрябва честен касиер, за такъв е Жечо Панайотов”. Идва такъв момент – той става касиер на Братството, когато на 1, 2 и 3 януари 1945 г. в дома му се провежда първото събрание на Върховния братски съвет, съставен от всички ръководители на братските групи в страната и от избраните тогава седем членове на Братския съвет. Председател на първото събрание е брат Тодор Стоименов.

След заминаването на Учителя за учениците на Окултната школа на “Изгрева” настъпват дни на изпитания, става така, както Учителя им е казал: “Ще има матура”. Създават се поводи за конфликти, за напрежения във взаимоотношенията. Хранени от човешки слабости, се отключват тъмни сили при допуснатите одумвания, сплетни, клевети, интриги. Това, което в Школата на Учителя е дадено като правило за отношенията в Братството: “Без съмнение, без подозрение, без докачение – с надежда, вяра и Любов”, се нарушава. Появяват се хора, които поставят на изпит характера на учениците и това, което те са научили в Окултната школа на “Изгрева”. През 1957 са конфискувани книгите с беседи и лекции на Учителя. Натоварени на 19 камиона, те са отнесени за претопяване. По това време държавната власт решава да направи всичко, за да разруши организацията на Бялото Братство в България, а по този начин да заличи и делото на Учителя. За целта е инсцениран процес срещу председателя на Братския съвет Борис Николов и касира Жечо Панайотов, при който те са осъдени (Б. Николов на осем, а Ж. Панайотов – на шест години затвор). Двамата стават изкупителни жертви в този заговор на мрака, но с това заедно те получават и възможност за духовно израстване, като претърпяват с разбиране и дух на ученици трудните условия на затворническия живот. Така преминават годините 1959, 1960, 1961, 1962 за Жечо Панайотов – в затворите в София, Стара Загора и Белене.

“Чувствах се като че ли бях под някакъв стъклен похлупак, върху който бе написано “престъпник” – спомня си Жечо Панайотов. Беше забележително това при моето положение на невинен човек – човек с чиста съвест. И кажат ли вечерта “лягай”, намятах се със зимното палто, лягах на сламеника и заспивах бързо – чувствах се не само уморен, но и нищо не тежеше на съвестта ми, а и не се окайвах за този нещастен живот”.

На “Изгрева” и в цялата страна по това време много от братята се молят за двамата затворници, (особено всеотдаен в молитвите си е брат Георги Куртев). Други, повярвали на лъжливите обвинения, избират пътя на безлюбието и съмнението в брата си, а трети, водени от страха, решават да се откажат от Школата и Братството.

В едно от писмата си до кръжоците в страната брат Боян Боев призовава: “Нека ние в София и в провинцията обгърнем Борис и Жечо със своите хубави мисли, със своето пълно доверие и им пожелаем да бъдат оправдани и освободени. Тук приятелите са в непрестанна молитва за тях, защото знаят, че те винаги са служили безкористно на Божествената идея. Вярвам, че всеки искрен брат и сестра ще изпрати топлината и обичта на своето сърце и душа към тях. И великата сила на Любовта, която им се изпраща, ще ги обгръща и крепи като ангел-хранител”.

Затваря се и тази страница от живота на брат Жечо Панайотов. Той се завръща след четиригодишното изпитание в дома си, при своето семейство, сред приятелите си, за да продължи отредената му работата в Школата на Бялото Братство.

Статия на Соня Митева

 

 

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×