Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Кон Круз

Философията на настоящия момент

Recommended Posts

В един коментар прочетох, че философията на настоящия момент се изразява в това да решаваме задачите, които настоящият момент ни носи. Предполагам, това означава, да се концентрираме върху настоящето, върху ставащото тук и сега - не да се вкопчваме в миналото (защото то е прах), нито прекалено да мислим за бъдещето (защото то не е дошло и реалност е само настоящият момент).

Който желае - може да сподели опитности относно същността и приложението на тази философия, да посочи материали учещи на това как да се живее в настоящия момент, да цитира текстове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 2 часа, Божидар Цендов-БожидарЗим каза:

"Какво трябва да правим, за да сме в настоящия момент? Нищо"

На пръв поглед , да .Но не може да бъде толкова семпло . Регистрирането му е вече правене .:P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това ми напомня за Птолемей, Александрийската библиотека и думите на един мъдрец, които го вдъхновили да я създаде. „Ако искаш нещо велико, събери велики умове и ги остави да не правят нищо.” Според мен нищоправенето не е бездействие, а не ангажиране на ума с конкретна задача, която да вкарва мисълта в коридор. В случая с Александрийската библиотека, идеята за нищоправенето е самото общуване между големи умове без ограниченията на търсене на конкретно решение, да разшири хоризонта на мисълта. В случая на не чак толкова великите умове според мен, нищоправенето дава възможност за разчитане на собствените емоции, което да даде подобен резултат. Аз поне така го разбирам. )

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цитат: " Според мен нищоправенето не е бездействие, а не ангажиране на ума с конкретна задача, която да вкарва мисълта в коридор."

Не схващам логиката...Защо това "не"...

Редактирано от Агент Сингам

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Идеята е, че мисълта работи почти 24/7 за решаването на всевъзможни задачи. Когато пред един ум има поставена някаква задача, той се концентрира да прави нещо за решаването й. Ако обаче един велик ум е оставен да не прави нищо, т.е. не е ангажиран с конкретна задача, тогава се отваря простор и възможност той да полети в неочаквана и вероятно нова посока, от която той вероятно ще се възползва. И за не толкова великият ум в същото положение на нищоправене, се отваря възможност да разширяване на текущия хоризонт, стига той да успее да се възползва. ) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 4 часа, Агент Сингам каза:

Въпрос към Божидар и Александър. Под "нищоправене", онова което някои наричат "у вей" ли визирате?

нищоправене е да не правиш нищо от това, което умът си мисли, че трябва да направиш

Животът си тече и без, и въпреки ума.....и тогава умът може да види нещо ново отвъд себе си.

 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пребиваването в настоящия момент не е философия, а умение, за което Екхарт Толе, говори много подробно.

Неумението ни да съществуваме в момента, а да стоим в миналото или да фантазираме бъдещето, чрез мислите си, ни пречи да функционираме в максималните си възможности. Много енергия се хаби във фантазиране и ступор в миналото. Ако тя с насочи за творчество и авторство Сега, щяхме да постигнем изключително много за развитието си. Вероятно това е настоящата ни задача. Ето и лекция на Толе по темата: Пътешествие в настоящето.

 

Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Философия е доста сериозно понятие, аз не бих го ползвал в тоя случй. Това е просто реакция към човешко поведение, една реализация че е проблемно и трябва да се избягва. Но нещо солидно като философияюпсихология аз не виждам. По-скоро е въпрос на филосогия на какво се дължи това човешко поведение, и то не е сведено просто до проблем с умението да се живее в настоящит момент, но и проблем с оценката и анализът на миналото, както и стремеж и изграждане на настоящето. Ако се замислиш, повечето хора нямат умението да работят нито с миналото, нито с настоящето, нито с бъдещето. Те живеят просто във фантазиите си, в емоциите си подклаждани от спомени, не в реалността. И всеки човек с малко научно мислене, а не с дуални представи за грешно и правилно, би предположил, че това поведение е дълбоко свързано със самата природа на човека, а и физическият свят като цяло (чийто проява е той) . Това вече е въпрос на философия.И тя естествено не е от вчера, а се дъвче от хилядолетия. В основата и са желанията и неспособността на човек да ги задоволи. Те са като яденето, около което се върти практически целият ни живот, но когато се заситим, не усещаме "положителното", просто сме постигнали неутралност. Това е истинската причина за това човекшко поведение на бягане от реалността и "страдание", ако използваме представи от източната философия.

Физическото желание никога не може да бъде удовлетворено, защото то няма положителни качества. Зад желанието, всъщност се крие нуждата, която е негативно качество, можеш само да спреш да усещаш негативните му прояви. Този въпрос е разискван от Шопенхауер, но много малко хора го приемат, тъй като смятат много неща в живота за положителен характер, докато реално отдолу винаги стои нещо с негативен характер. Положително и негативно не в субективен, а в логически смисъл. Това е и причината за човешкото поведение да се избягва живеенето в настоящия момент. Този момент не съдържа удовлетворението, емоцията, желанието. Той е изпразнен не само от нуждата, но и от желанието. Човешката психика инстинкивно търси удовлетворение, но то е имагинерно, защото съществува само чрез нуждата, и веднъж постигнато, то се изпарява. Една садо-мазохистична комбинация, която повечето хора осъзнават до някъде, но много трудно могат да се откажат от нея, защото по същество това представлява животът, или Самсара. Няма такова нещо като "нищоправене". Духовните практики са за преодоляване на човешките желания, доколкото е човешки възможно. Но това не е "решение" на проблем, още по-малко популярно такова. Това е дълбока реализация за това какво представлява човешкият живот и желание за откъсване от него. Хората които са го практикували, а може да има и малцина които го практикуват наистина и в днешно време, не правят нещо кой знае колко по-различно в живота си, разликата е в нагласата с която го правиш. Това е непостижимо за повечето хора, защото те са емоционални роби на желанието. Това да не изпитват страдание е също един вид жаление етествено, което по ирония ги тласка към някакви духовни практики които няма как да разбират. Но пък ако дори в своето неразбиране постигнат някакво по-балансирано съществуване, защо не... Принципно религията навремето е играла тази роля на смирение на желаният. Живеем във времена където консумеризмът, желанието, фантазиите са издигнати в култ, балансът е силно изгубен... Проява на този баланс е примерно минимализмът който не е много популярен, но стои най-близо до същността на духовните учения и е реална философия как човек да се справи наистина с този проблем. Защото един вид той си е практикуване на духовно учение, но в по-лек и осъществим за повечето хора вариант.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×