Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Розалина

390.Изпитай и виж - 16 февруари 1930 г.

Recommended Posts

Махар Бену 

Молитва на царството

 

Беседа: Изпитай и виж - 16 февруари 1930 г. София – Изгрев.

 

„Изпитай и виж, че пророк от Галилея не е възстанал.“ *)

 

Господнята молитва 

Формулата на братството

 

Цитат

 

Днес всички хора търсят любовта. Защо? За да се обновят, да се освободят от мъчнотиите в живота. В желанието си да намери любовта, човек се натъква на някаква каша от чувства и настроения, която го поставя пред ред противоречия. Вместо да намери идейната любов, т. е. същината на живота, човек се натъква на временни състояния на човека, вследствие на което страда. Едно от качествата на любовта е, че тя дава подтик на човека да върви напред. Искате ли да следвате нейния път, вървете с нея – никога не оставайте зад гърба й. Който върви пред любовта, и мъртъв да падне, пак ще оживее и възкръсне. Остане ли зад нея, никога няма да я стигне. Като знаете това, никога не се обръщайте назад, в миналото, да плачете за своите грехове, за страданията на Христа. Няма защо да плачете за Христа. Вместо да плачете, приложете учението Му. Ще кажете, че обичате Христа. Щом Го обичате, не Му причинявайте нови страдания. Причинявате ли Му нови страдания, вашата любов е неразбрана. Съвременните хора, колкото повече се обичат, толкова по-големи страдания си причиняват. Защо? Защото живеят в неразбраната любов. Колкото повече се обичат, толкова повече се ревнуват, толкова повече се съмняват едни в други. Да се съмнява човек в ближния си, това значи, да не познава себе си. Като не познава себе си, човек не познава и законите на живота. Ще кажете, че съмнението се дължи на страха в човека да не се подхлъзне онзи, когото обича. Какво лошо има в подхлъзването? Както се е подхлъзнал, така ще стане. Ама слаб бил, трябвало да се пази. Случва се, че и силният човек може да падне, да умре, или да фалира.

В една гимназия, една силна ученичка написала едно упражнение, зададено от един от любимите й учители. Тя го написала на красива, чиста тетрадка, много грижливо и старателно. Като предавала тетрадката си на учителя, тя мислела, че упражнението й е безпогрешно. Каква била изненадата й, когато видяла на тетрадката си няколко погрешки! Учителят й бил особено доволен от красивия почерк, от чистотата на работата на своята ученичка, но не могъл да не извади погрешките й. Той взел тънко, хубаво перо и внимателно, с червено мастило, извадил погрешките й, за да ги види и изправи. След това той я накарал да препише упражнението на чисто, като вземе във внимание поправките, и да задържи за себе си оригинала, а за него преписа. Значи, колкото силна да е била, и тази ученичка направила няколко погрешки. Кой велик писател или поет не е преписвал по няколко пъти своите произведения? При това, той всякога е задържал оригинала за себе си, а копието за хората. Тази ученичка обичала учителя си, заради което всякога имала желание да го задоволи. Като виждал нейната готовност да учи прилежно, той оставал доволен от работата й. Следователно, задачата на човека е да намери поне една близка душа, която да го обича. Щом е обичан и обича, човек има вече мярка за нещата. Любовта е мярка, с която човек определя всички неща. Тя е магическата пръчка в живота на всеки човек. Който е придобил тази пръчка, той всичко може да постигне. Той може да бъде и духовник, и управник, и учител, и майка, и баща. Без любов човек едва ли може да извърши наполовина своите задължения.

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

Цитат

 

„Изпитай и виж, че пророк от Галилея не е възстанал.“ Време е вече пророкът от Галилея да дойде във вашата душа и да й обясни всичко, което я интересува. Този пророк ще й покаже пътя към Царството Божие, пътя към Бога. Не приеме ли този пророк в себе си, той ще чака много, докато се домогне до истината. Всеки сам трябва да намери пътя към истината. Всеки сам трябва да свърши работата, която му е дадена. Очаква ли другите хора да свършат неговата работа, той нищо не може да постигне. Всеки сам трябва да учи. Никой не може да учи за другите.

„Пророк от Галилея не е възстанал.“ Дошло е време, този пророк да въстане във всеки човек. Дойде ли този пророк в сърцата и в умовете на хората, всички недоразумения, страдания и мъчнотии ще изчезнат, и Син Человечески ще се яви в облаците. Това значи: Син Человечески ще влезе в умовете, в сърцата и в душите на хората. Те ще се почувстват братя, ще си подадат ръка за взаимна работа и ще заживеят, както Бог иска. Тогава Божието благословение ще потече в света като река, която има стремеж към морето, към вечния живот.

 

Изпитай и виж

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съвременните хора се нуждаят от нови методи за възпитание. Това не значи, че човек трябва изведнъж да се откаже от старите методи, от стария живот. Старият живот е сянка на новия. Без него новият живот не може да се очертае. В новия живот ще се оформят истинските отношения между мъже и жени, между родители и деца. Днес се говори за братство, но тази идея е далеч още от истинското й приложение. Днес хората са братя по кръв, но по идея още не са достигнали до истинското й реализиране. Братството по кръв продължава до четири поколения най-много. След четири поколения то се изглажда. В Писанието се говори за онова братство, което не се изглажда до тисяща родове. Човечеството трябва да се проникне, именно, от тази идея за братство и към нея да се стреми. За да дойде до това положение, човек трябва да изпълнява волята Божия, т. е. да изпълнява законите на разумната природа. Това ще ги доведе до отношения на човещина и ще ги освободи от ненужни страдания и нещастия.

Съвременното човечество се намира пред великата задача – да изправи живота си. Всеки сам трябва да се заеме с тази задача. Как? Като изправи езика, устата, лицето, главата – цялото си тяло. Ако ръката, езикът, устата, тялото и всички негови удове не се подчиняват на човека, как ще изрази той своята интелигентност? Докато не стане господар на себе си, човек никога не може да бъде господар на другите. Човек трябва да стане живо тяло, едно с тялото на Христа. Неговите мисли, чувства, желания и постъпки да станат и наши. И тогава, да поставим Бога – като глава, Христа – като душа, а ние – като живи човеци, изпълнители на тяхната воля и работници за изправяне на своя живот, както и живота на своите ближни. Този е начинът за изправяне на света. Светът не може да се изправи механически.

Изпитай и виж                    чудесна беседа

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×