Jump to content
Порталът към съзнателен живот
karat

За една по- смела нагласа към света

Recommended Posts

Здравейте!

Желая да ви споделя за една моя особеност. 

Още от малък доста съм се повлиявал от външни фактори, които са ме плашили (неща като страшни филми, които не са ми давали покой дълго време след гледането им или разни трагедии по света). Разбира се, това се пренася вече и в по- зрелите ми години (на 21 съм). Повод най- сетне да направя запитване специално затова е една трагедия от вчера, която бая ме разтресе. Млад футболист, който по време на мач съвсем неочаквано припада и загубва живота си просто така... от нищото.. физически подготвен човек на 26 години.. 

Аз съм човек, който често е разтревожен за щяло и нещяло и от известно време страдам от здравна тревожност. Ходя от около месец при психотерапевт и резултатите до момента са много добри. Спортувам активно от над 2 месеца вече и се чувствам доста по- добре от преди. Вчера, специално, беше доста спортен ден със силови тренировки из природата и катерене на планински местности. Чувствах се невероятно! Прибрах се у нас и когато прочетох тази новина за трагедията, се препарирах на място все едно бях сигурен, че на мен ми предстои подобна съдба. Вече имам донякъде отработени техники за справяне със стреса и успях да се успокоя впоследствие и да спя нормално тази нощ, но всичко все още е твърде прясно в главата ми и не бих казал, че се чувствам комфортно вмомента. 

Въпросът ми е: Как успявате да запазите спокойствие в свят, в който като че ли всеки ден се случва нещо ужасно? Разбира се, човек може просто да не чете какво се случва по света...... но как тогава ще се чувства част от този свят и ще има желанието да остави своята следа в него? 
Осъзнавам, че всичко се дължи на моя страх...това е моето предизвикателство в живота - развиване на смелост и по- "алфа" характер. 

Тези въпроси ще отнеса и към психотерапевта си на следващата среща. Заради естеството на тези въпроси и "излишната" моментна емоция, която все още ме "тресе", бих се радвал да чуя и вашето мнение.

Благодаря предварително! 

Редактирано от karat

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 14 часа, karat каза:

 

Въпросът ми е: Как успявате да запазите спокойствие в свят, в който като че ли всеки ден се случва нещо ужасно? 

"Ти не можеш нищо да промениш.Нещата просто се случват. Единственото нещо, върху което имаш контрол, са твоите мисли.Нищо друго.Желанието, да контролираш външното, е не само неадекватно, но и стресиращо.Живота си е живот, той си тече независимо от теб и ти да го контролираш е ....смешно. Махни това детско желание, да контролираш каквото и да друго, освен мислите си и ще се успокоиш."
Това са думи на Тодор Първанов в някоя от темите тук във форума.

Това е едно от най-смислените неща в живота ми, които успях да направя - да пусна пустия контрол. И тогава дойде спокойствието. А ако знаеш с него и колко други хубави неща...

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей ,    

Интресен ми е един въпрос , който желая да ти задам . При теб , кой насочва вниманието  . Кой определя какво да гледаш , за какво да мислиш ?Той не може ли да насочи мисълта ти към нещо друго и ангажиращо ? Прав си че постоянно се случват ужасяващи и различни неща . Вълнуващо различни , дори прекрасно различни .

Ще ти го кажа направо , че жената ме чака за кафе :( .Работя . Ангажирам се , с нещо смислено , носещо удоволствие за околните и мен .Усилието което полагам ме изцежда , при което ми става безразлична трагедията утре .Прочетох във вестника , един поставил рекорд , 800 лицеви опори .От какво ли е бягал та си е причинил това ужасно усилие ? Също съм се чудил , какво ги мотивира някои хора , та учат .  Даже по 2 висши изкарват , вместо да излизат с момичета  .Сигурен съм , че много не са харесвали положението си .И недоволството и страха са използвали за мотив ,да направят нещо , каквото и да е .Само  и само да излезат от неприятните усещания .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

от няколкото податки, които даваш за терапията си, оставам с впечатление, че тя е адекватна и терапевтът ти знае какво прави. Довери му се още малко и се постарай, докато не укрепне смелостта ти, да не влизаш и дискутираш подобни теми с други, макар и специалисти. Нищо чудно да прочетеш нещо, което няма да е съвсем в синхрон с плана на терапевта ти, така че - ето ти метод засега да се попредпазиш :)

Иначе, така и така даваш въпроса, ще ти отговоря. Но не с отговор на конкретния въпрос, а с препоръка. И тя е: задавай хубави въпроси (за хубавото)! Когато зададеш лош въпрос, ще получиш и лош отговор. В смисъл, не че е лош по само себе си, а че пита за лошотии. Вместо горният въпрос може да попиташ - как да направя така, че още днес, сега, да забележа едно добро и смислено събитие в повече от вчера? И така, питайки се всеки ден подобни въпроси, като остарееш, ще имаш една камара прекрасни случаи, спомени, събития. Това не означава по някакъв начин да неглижираш и лошите новини - те така или иначе се случват, има ги и ги научаваме. Въпросът тук е не да се справяме с лошотията, въпросът е да забележим и добротията. И двете ги има, така ни е устроен светът. И когато всичко е в равновесие, душевното страдание или е минимално, или се превръща в особена сила, която се влива в градивни действия - за теб, за семейството, за обществото, за света.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наборе, здравей...

Препарирал си се, викаш? Просто си оставил нещо външно да те разхвърля по шахматната дъска на живота... Нещата се случват, сега ако точно в момента страдам за това, че примерно на някой му е гадно, чрез страданието си за някой, ще причиня страдание на себе си... Не е ли по- добре да изпитам състрадание? За да мога и да помогна, ако е възможно по някакъв начин? :)

Истината е, че главите ни са пълни с илюзии, живеем в нещо като балон изграден от навици/убеждения/ограничения..., а всичко може да се промени, дали го вярваш или не- то е така.. Промяната е единственото постоянно нещо... Гоним пари, жени, коли, образование, а всъщност запълваме една зейнала дупка в нас самите, запълваме дупки и така до къде? Истината е свързването с Висшия Аз, с Богът в нас, да черпиш Любовта от Себе си, а не да се надяваш и да молиш.

Малко се отклоних от темата, но за мен това е нещо нормално... :D

Като спомена страшните филми (horror movies), докато ги гледаш се активира механизма, борба или бягство (flight-or-fight), та така на биологично ниво ти се е натрупало напрежение, което после смесено с твоите несигурности и страхове е прераснало в мислене с дни, та на кой не му се е случвало, тва е нещо нормално за нас хората... Много се радвам, че прочетох това, което си писал, защото ми помогна да намеря и още информация за самия биологичен начин на трупане на тревожност и изживяването и - Fight, Flight, or Breathing Right: The Choice Is Yours. 

 

С обич,

Ангелов.

 

Редактирано от ChangeYourLife
Причината е, че имах едно "те", което не трябваше да е там :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×