сиси1 Добавено Май 17, 2016 Автор Доклад Share Добавено Май 17, 2016 И аз ти желая успех Matrix, надявам се да има оправия.Аз все се плаша ,че съм изтървала момента.Остана ми надеждата! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
сиси1 Добавено Май 17, 2016 Автор Доклад Share Добавено Май 17, 2016 Интересно ми е че при теб го няма моят проблем а е друг и пак симптомите са същите. Всъщност това може би си ни е биологична предразположеност в съчетание с характерови недостатъци/но то кой ли ги няма/. Може би нещата не се случват така както сме ги искали и не можем да го приемем или променим сами,или си е биохимия? Аз останах много изненадана като осъзнах как сама си вредя.Но само осъзнаването май не е достатъчно. Как да избягаш от нещо което те яде отвътре?А нима на друго място няма да е друго,което ни разболява?Където и да отидем ще носим заедно със себе си разковничето ,докато не го открием и преодолеем?Пожелавам си на мен и на теб по скоро тръгване по верният път! Ако искаш може да си пишем,да си помагаме взаимно по общият път. Аз приемам всякакви мнения,съвети,критика.На всичко съм готова за да си върна себе си. Не знам какви уроци ми носи това състояние., Смятам,че няма нищо по хубаво от това да си ок със себе си,да обичаш,да се смееш от сърце,да се събуждаш изпълнен с любопитство и благодарност към деня/тези неща които смятах за даденост и изгубих по пътя/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 18, 2016 Доклад Share Добавено Май 18, 2016 ,,Интересно ми е че при теб го няма моят проблем а е друг и пак симптомите са същите. ,, Когато мой клиент се опитва да ми описва симптомите си, аз бързо го прекъсвам питайки го мисли ли ,че може да ми каже симптом който аз вече да не съм чул.Естествено,че такъв няма, защото, това което усещате в тялото си е собственият ви стрес, а той с малки нюанси е един и същ при всеки бозайник.Подчертавам, стрса- като прояви в тялото. при мен и който и да е бозайник е един и същ. След това му казвам, да започне да говори това което мисли, защото мислите които водят до усещанията са вече наистина различни. ,,Може би нещата не се случват така както сме ги искали и не можем да го приемем или променим сами,, Мисля, че без това да безпределно ясно, нищо не можете да направите. Аз останах много изненадана като осъзнах как сама си вредя.Но само осъзнаването май не е достатъчно. ,,Аз останах много изненадана като осъзнах как сама си вредя.Но само осъзнаването май не е достатъчно.,, Това е първата крачка.От тук нататък най-добре е да се продължи с помощта на учител-психотерапевт. Лина Коцева и Латиф83 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
novanova Добавено Май 18, 2016 Доклад Share Добавено Май 18, 2016 (edited) Да осъзнаването е много важно. Сега следва път към себе си. Аз от известно време започнах да наблюдавам усещанията в тялото си. Кое ме кара да имам стягане в стомаха, кое ме отпуска. Започнах да ходя на йога и да медитирам. И това което сте писали, д-р Първанов за казването на това което мислим е много важно. Трудно е, като до сега съм се съобразявала с това което ще кажа, да не обиди хората. На мен ми е любопитно какво ще се получи. Малко ме е страх, но има и едно усещане за нещо ново и различно. И никога не е късно за промяна.И аз имам спомен за онова безгрижно усещане за радост и това ме е крепяло в най трудните моменти. Да го усети човек си заслужава да върви по трудния път. Редактирано Май 18, 2016 от matrix д-р Тодор Първанов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
сиси1 Добавено Май 19, 2016 Автор Доклад Share Добавено Май 19, 2016 Днес отново полетях с умът си.То бяха анализи и разсъждения.Като минах през как всеки привлича към себе си това което е отвътре самият той,че през размишленията върху начините по които разрешаваме вътрешните си конфликти чрез външният свят.Най накрая си казах:Ами,че всъщност щом ние търсим себе си навън,а сме си вътре и никъде не сме ходили не може ли просто да се отпуснем и да възстановим връзката и това е.Без като се случи това или онова или като задоволим голямото трябва не може ли сега на момента да се отпуснем и да се случи?И тогава натрапливите плашещи мисли дойдоха да ми кажат че ако изпитвам сама удоволствието от себе си въте в себе си така може да ми се промени живота,да спра да имам нужда от външният свят,да си стана самодостатъчна и асоциална.Има ли в действителност такава опасност ако човек открие че може да изпитва удоволствието,което по принцип получава от околният свят без да е направил нищо вън за постигането му и да спре интересът му към външният свят и да няма желание за нищо,а да си се наслаждава сам на себе си и да се затвори.Тогава за какво ще му е да разрешава конфликти,да се реализира,да се развива,да се стреми към нещо след като крайната цел на всичко е достигането до себе си?Тази тема ми е влязла сега в главата и ме плаши.Сама натрапливо си спирам отпускането от страх от промяна.Странното е че искам промяна, а се страхувам от промяната. Много се умарям от мислите си.Не знам какво да правя?Така ме отвличат,че се самозабравям.Изтощена съм от премисляне.Чак сега започнах да се усещам че явно е натраплива невроза.Не съм сигурна,а и психоложката не ми казва диагноза. На много места чета че като постигнеш нещо и осъзнаеш че удоволствието,което си постигнал всъщност е докосване до себе си, и с това приключва най- често темата.Това е написано с цел да се осъзнаем кои сме -ок,но след като го осъзнаеш и установиш връзка със себе си и можеш редовно да се потапяш в това приятно усещане,то какво търсиш вън от там на татък освен оцеляване, или може би се ражда желанието да даваш? Оффф тая лудост! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
сиси1 Добавено Май 19, 2016 Автор Доклад Share Добавено Май 19, 2016 (edited) Може притеснението ми да е откачено ,но то се роди в момента в който аз се отпуснах и приех тревожноста и тя се преобразува в радост. До тогава си мислех,че нещо от вън трябва да се промени за да се оправя и като разбрах че може така да се променя биохимията без причина ,това ме уплаши и дисбалансира мислите ми.Накара ме да мисля ,че с умът си до сега съм се лъгала и съм задържала сама потока на енергията си,чакайки нещата да се случат,а то можело и без да се случват.От тогава забих в мислите си и се страхувам да се отпусна.До преди се страхувах от тревожноста,паниката,а сега пък се страхувам от радоста.Да объркването е голямо,а моята психоложка през цялото време ме съветва да се занимавам снещо,което да отвлече вниманието ми.На мен това ми звучи като:Не се рови и не си задавай такива въпроси,забрави и се обърни на вън.Така трябва съгласна съм,но тая неизяснена тема ,която ме обърква имам чувството че ще ме преследва цял живот и ще се появява периодично докато не открия отговора.Как да живея нормално като разбрах че досега съм се заблуждавала с мислите си.На кой глас във мен да вярвам?Помня че когато бях много болна лежах , плачех и тихият глас във мен ,който почти винаги съм пренебрегвала шептеше:не си обичана,не си желана,но умът ми казва :нищо не може да се направи ,така стоят нещата в момента и продължавам по стария път.Коя съм аз всъщност умът,подсъзнанието,което се стреми към мигновенно удоволствие или гласът на сърцето и как се различават те?Мъжът ми ми казва че нещата не са такива в действителност ,каквито аз ги чувствам и виждам,но как е възможно двама човека да гледат едно и също нещо и да вигдат различни неща.Явно всеки гледа в себе си.Това е пак страшничко.Да си сред хората а всъщност се оказваш сам. Икъде е истината? Редактирано Май 19, 2016 от сиси1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
сиси1 Добавено Май 19, 2016 Автор Доклад Share Добавено Май 19, 2016 ,,И най накрая разбираш,че човек сам е господар и творец на съдбата си,,казва психоложката. Не мога да си обясня след като съм в плен на подсъзнателните си характерови програми,които автоматично изникват като мисли , реакции и чувства,и когато реша да слушам умът си и да спазвам правилата в социума и да се опитвам да акцентирам на положителното в живота си става така че страдам,а като реша да действам импулсивно се оказва прекалено лекомислено с неблагоприятни последствия.Мира нямам и не успях да открия балансът чрез външният свят.Явно за това се насочих на вътре.И как човек ще е господар на съдбата си след като несъзнателно следва програмирването си? Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
сиси1 Добавено Май 19, 2016 Автор Доклад Share Добавено Май 19, 2016 (edited) Здравейте пак, Аз започнах да се усещам пишейки ви,че като имам отговор от вас така започвам да се радвам,че ми се осмисля целият ден,след това се замислих за страхът си и за прекаленото си мислене и започнах да разпознавам в тях: първо-,нуждата си от внимание/породена от комплекса за отхвърляне/,второ-в страха инстинкта за оцеляване и самосъхранение породен от неизвестното и трето-в прекаленото мъдруване ,комплекса за малоценност.Ивсичко това всякаш във вътрешният ми свят,което се случва е компесационен механизъм на това което трябва да се случи от вън.Ето я ползата от неврозата.И явно хората за това бягат в лудоста сублимирайки несъзнателно чрез симптоми.Ако е така ужас просто.Не знам дали съм права,но аз се усещам как искам да ми се обръща внимание и да бъда оценена и как се страхувам поради незнанието защо ми се случват тия неща и как тъжа и се гневя ,че не успявам да постигна нуждите си.Отделно си мисля ,че откривайки отговорите на въпросите си аз ще мога да контролирам животът си,което го намирам за силно желание за контрол и правене на Господ/пак комплекса за малоценност и недоверието ми към живота/.Как се излиза от омагйосаният кръг на игричките на егото? И то всъщност нещата не се базират на осъзнаване,а май на признаване.А вчера осъзнах и ролята си на жертва.И като си прочета досегашните постове май пиша все едно и също с различни думи. И на финала мислене мислене и мислене върху мисленето май му казвате ОКР.Това лекува ли се с лекарства? Преди време като ходих на психиятър и му споделих ,че постоянно си задавам разни въпроси за смисълът на живота и т. н.той ми отговори,че това е вечният въпрос на философите и великите мислители на който отговора е ,че смисъл на живота няма,така че да го оставя този въпрос за малко по нататък във времето.След това четох че при шизофрениите се наблюдава такова себевглъбяване и философстване и от там се появи страхът ми от това заболяване.Психиятъра ми каза ,че мислели,мислели и все до едно и също място стигали и аз така мисля мисля и ...............? Редактирано Май 19, 2016 от сиси1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 19, 2016 Доклад Share Добавено Май 19, 2016 Не осъзнаваш, но постовете ти са различни.Ти започна истински да мислиш-правиш нови изводи. Поздравления! Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
сиси1 Добавено Май 22, 2016 Автор Доклад Share Добавено Май 22, 2016 Моля ви кажете ми какво според вас представлява това мое преживяване описано в първият ми пост?Какво е това състояние на психиката?Познавате ли и други хора преживели същото?Аз не мога да се отпусна и да заживея отново докато не си го обясня с умът си. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 23, 2016 Доклад Share Добавено Май 23, 2016 (edited) Най-обикновен прилив на ДМТ молекули. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%9C%D0%A2 Редактирано Май 23, 2016 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
сиси1 Добавено Май 23, 2016 Автор Доклад Share Добавено Май 23, 2016 (edited) Благодаря ви Д-р Първанов, Аз обаче не виждам разликата от симптомите при отделяне на дмт и психозите.Аз как ще живея ако така периодично си отделям дмт?Моето преживяване беше като при най висока доза.Аз го преживях като новорождение.Дали не ми е недостатъчен ензима МАО?Много разтърсващо преживяване беше,което ме накара да си задам много въпроси. Невралните пътища на психозите същите ли са както при този прилив на дмт и каква е вероятноста вследствие на това изживяване да се развие психоза и хронифициране на състоянието.Въобще до колко нещата зависят от мен самата?За сега мисля че правя разлика от налудно и реално.Усещам ,че съм самовглъбена и умствено и емоционално разстоена.Остана страхът да се отпусна,за да не изгубя контрол и реална преценка.Мисля обаче много скоро да отпусна контрола отново,защото взе много да ми писва от мене си и ако ще откачам да откчам още повече.,защото ей това състояние не ми харесва изобщо. Поздрави! Редактирано Май 23, 2016 от сиси1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 24, 2016 Доклад Share Добавено Май 24, 2016 ,,Аз обаче не виждам разликата от симптомите при отделяне на дмт и психозите.,, O, предполагам,че ти, ако не си психиатър си поне лекар и задължително трябва да знаеш всичко за психиката в най-малки подробности.Така ли е?Защото, ако е така, знанията ти много куцат.Ако ти имаш шизофренна психоза, тя може се овладее само с помощта на медикаменти, и то определена група-антипсихотици. ,,.Аз как ще живея ако така периодично си отделям дмт?,, Ще живееш като мен, Орлин ,Диди, Георги и който и да е нормален човек. ,,Моето преживяване беше като при най висока доза.Аз го преживях като новорождение.Дали не ми е недостатъчен ензима МАО?,, Малко е.БАО-то ти също е малко. И КАО-то и какво ли не. Трябва да се вдигнат.Честно казано, ако мога да се докопам до теб, ще ти ги вдигна веднага, използвайки най-старото и ефективно лекарство за случая.То е от групата на кривакусите.Например, krivakus nedookastrenos drjnovost.Може и от групата на сaлкъмите да е, по възможност, с големи бодли.Така бих ти приложил лекарството върху задните части,че поне един месец да не може да седнеш на задника си и си избиеш всички идиотски страхове от главата.Момиче, ти нямаш ли баща, приятел или който и да е близък който да приложи това лечение? ,,Много разтърсващо преживяване беше,което ме накара да си задам много въпроси.,, О, когато приложиш криваковото лечение, въпроса ще е само един-кога ще мога да седна отново на дупето си. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
сиси1 Добавено Май 24, 2016 Автор Доклад Share Добавено Май 24, 2016 (edited) Ако е това лекарството със сигурност доброволци ще се намерят. Искрено ме разсмяхте.И не не съм лекар и в моят случяй май е по добре,че като чуя и за други диагнози май ще трябва да си нося под ръка сама кривокракото лекарство да се побутвам от време на време. Явно наистина много съм уплашена!Страхът е най-силното ми чувство,но щом казвате че тояжка оправяла ок. Ще се опитам да го надмогна! ,,След лечението ще ви пиша,,/с молба за насоки към травматолог/,, Пожелавам ви здраве! Поздрави! Редактирано Май 24, 2016 от сиси1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Rwanda Добавено Май 24, 2016 Доклад Share Добавено Май 24, 2016 Аз бих ти предложила една друга гледна точка. Когато имаш някакъв проблем за разрешение, а не виждаш в момента никакво решение, най-удачно е да не се фокусираш върху проблема така усилено и почти винаги решението идва под една или друга форма. Искам да ти кажа не да не търсиш отговори. Просто изчакай и когато натрупаш необходимата житейска мъдрост и опитност, ще намериш вероятно отговорите. В момента се опитваш да решиш пъзел без да имаш явно всички парченца. Невъзможно! Моят съвет е "пръсни" се в ежедневието си, фокусирай се в семейството си, работата си, хобитата си и приятелите и ако държиш съзнанието си будно, отговорите ще те намерят. Не е трудно. В момента най-голямата победа за седмицата ми е, ако успея да прекарам два часа спокойни със семейството, ама как се радвам, когато ги имам.... Простичките неща носят повече щастие.... АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
сиси1 Добавено Май 24, 2016 Автор Доклад Share Добавено Май 24, 2016 Благодаря за вниманието, така е Rwanda. Аз се усещам ,че трескаво мисля и размишлявам опитвайки се да реша проблема в главата си и след това да започна да действам и така още повече се обърквам и оплитам.Мисля за неща извън моята компетентност и така напрежението нараства.Искам нещата да са ясни за да мога да имам контрол над тях, И този стрх да се отпусна! Ще се постарая да приложа съветът ти! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
сиси1 Добавено Май 25, 2016 Автор Доклад Share Добавено Май 25, 2016 (edited) Истината е ,че аз това преживяване го разбрах така; Стигайки дъното на отчаянието си и предавайки му се /приемайки го/Бог чрез духът ми ми помогна да осъзная къде греша и ми показа коя съм. След,което аз започнах да осъзнавам грешките които съм допуснала гледайки през умът си /към мен самата и към хората около мен./ Това ме накара да изпитам дълбоко чувство на отговорност към живота.И ако психоложката при която ходя се старае да създаде едно здраво ,,аз,, във мен искащо, смятащо че заслужава и себеустояващо,аз със сърцето си чувствам,че трябва да се уча на смирение ,прошка,разбиране приемане и даване. /на другите и на себе си/Ако допреди смятах ,че житейските ситуации причиняват стресът ни ,сега смятам че начинът по който гледаме на тях го причиняват. Притеснявах се да напиша това ,което чувствам от приживяното,защото като чета в интернет и на това е поставена диагноза. Аз имам чувството че ако отида и го кажа това на психиятъра си той ще ми каже че не съм добре.За това се уплаших и подложих всичко на съмнение. За това се обърнах към вас за съвет и подкрепа! Аз не смятам ,че това е просто обикновен прилив на дмт ,а мисля че това е вътрешната ни реалност,която е толкова истинска ,колкото тази усещайки с петте си сетива и вярвам че е така,защото след това аз осъзнах че в действителност съм фрустрирала в гнева и тъгата без да се усещам.Никога нямаше да се усетя сама,ако не беше ми се случило това чудо.И в крайна сметка който както иска да го кръщава.То просто е! Благодаря ви за подкрепата! Прочетох и мисълта за деня.Всякаш за мен е написана. Поздрави! Редактирано Май 25, 2016 от сиси1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
сиси1 Добавено Юни 10, 2016 Автор Доклад Share Добавено Юни 10, 2016 (edited) Здравейте отново, ходих при психиатъра Пламен Панайотов в Русе за консулт и той ми каза,че състоянието ми прилича на психоза ,но той е сигурен ,че не е. Каза ми също,че при събиранията с колегите си били извикани няколко шамана от различни краища на света преживели подобни състояния и тези неща съществували и не съм била единствената преживяла ги. Каза ми че и той имал някога подобно,но не точно същото преживяване. На мен много ми се искаше Орлин Баев да ми обърне внимание и да ми каже как точно да го тълкувам това преживяване тъй като четейки го имам усещането че и той го е преживял. Психолозите при които ходя всякаш искат да ме накарат да го загърбя това преживяване и да си уредя неуредените неща в материалният свят,а аз искам да се справя първо с вътрешното объркване,че след това да се насоча на вън.Не мога просто ей така да забравя и да продължа.За вас може да е нещо естествено но за мен е много объркващо. Моля, да ме насочите към някаква литература или поне да ме посъветвате по кой път да вървя? Поздрави! Редактирано Юни 10, 2016 от сиси1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 11, 2016 Доклад Share Добавено Юни 11, 2016 Много си недоверчива.Каквото и да те посъветваме ти вече си решила какво да правиш, иначе би послушала Пламен и мен и си живееш живота, а не да търсиш Михаля.Но понеже нямаш цели в живота и не знаеш какво да правиш си решила да уплътниш времето си с безсмислици. Приличаш ми на пътника от тази притча Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос: -Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си? -Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел. -Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл. -Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник. -Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал. -И какво казал той? -Казал, че смисълът е в избора... -Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом. - ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота. Пътникът бил вече далеч. Той бързал. сиси1, АлександърТ.А., Лина Коцева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
сиси1 Добавено Юни 11, 2016 Автор Доклад Share Добавено Юни 11, 2016 ДА! Отново благодаря! В началото като ви прочетох отговорите ,колко спокойно и простичко ми отговорихте: просто стрес или най обикновен прилив на дмт си казах,че е много лесно да се каже отстрани,а аз имах нужда да дълбая ,да разнищвам,да си обяснявам детайлно какво всъщност е това състояние и каква трябва да е поуката ми от него? В последствие установих,че въпросите ми нямат край и удовлетворителният отговор така и не идва,за да приключа с тая тема. Въз основа на прочетеното от мен и от опита,който натрупах мислейки аз най накрая разбрах колко сте прав. Да това е просто стрес и обикновен прилив на дмт и няма нужда от усложненията в които сама се вкарах. Благодаря за вниманието! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юни 11, 2016 Доклад Share Добавено Юни 11, 2016 сиси1, съвсем в реда е било желанието ти да си обясниш случващото се с теб. Понеже то в твоето преживяване е сложно, многопластово и комплексно, естествено (поради начинът, по който биваме възпитавани и обучавани) е да се зароди меракът ти за също толкова сложно, дълбоко и витиевато обяснение. Науката обаче доказва, че независимо от естеството на проблема (явлението), вярното решение (обяснение) е винаги най-простото възможно такова. Ето малко повече по темата: https://bg.wikipedia.org/wiki/Бръснач_на_Окам Може би вече се досещаш, че когато се касае за проблем, то не само обяснението му, но и решението му е също най-простото възможно. Вече десетилетия наред, психотерапевтичната практика го доказва (разбира се в школите, които го допускат). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
сиси1 Добавено Юни 11, 2016 Автор Доклад Share Добавено Юни 11, 2016 Благодаря, чудя се как в този свят където преобладаваща е меркантилността се намират хора като вас? Вие ми помогнахте много повече от психотерапевтката ми. Най-вече с това,че благодарение на вас започвам да се чувствам тук отново у дома си! Благодаря ви че ви има! Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 11, 2016 Доклад Share Добавено Юни 11, 2016 (edited) Сиси, това което ще ти кажа, може да ти прозвучи шантаво, не нека, не те плаши. Никой от нас не ти помогна.Никой.Знанията и уменията които имаме ние - Орлин, Диди , Георги и аз не са наши. Ние сме просто продукт, на една сила, която аз наричам БОГ.Без нея ние сме нищо и не бихме могли да помогнем на когото и да е. Просто БОГ ни е избрал, като свое оръжие, в борбата против СТРАХ- дал ние знанията.Без неговата помощ ние сме НИЩО. Има и още един избран за тази мисия- това е ИВО. По Божия воля, той е човека който издържа този сайт. Без него ...нещата няма да са същите. Донка, също е негово оръжие и помощта, която тя дава е не по-малка от нашата. Това е, БОГ ти помага момиче, той е много на твоя страна и всичко в живота ти ще е наред. Дано ме разбереш. Редактирано Юни 11, 2016 от д-р Тодор Първанов Лина Коцева, Орлин Баев и Диляна Колева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
сиси1 Добавено Юни 11, 2016 Автор Доклад Share Добавено Юни 11, 2016 Слава на Бога! Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 12, 2016 Доклад Share Добавено Юни 12, 2016 (edited) Сиси, това е нормално преживяване - случва се в искрена молитва, в медитация, при свещена/ медитативна сексуалност... Когато съзнанието е отворено за свързаността и единството си с Бога, с красотата в природата, със съвършенството на Живота - тогава преживяването е прекрасно. Знаеш, била си в него. Чувство, но и мъдро, през един по-обхватен разум познание, че си свързана, едно цяло с Битието, с тъканта на любовта. Познание, че всичко е съзнателно, хармонично и точно на мястото си. Някога тази чудна съзнателност се разтваря бавно, друг път се случва подобно на пробив. При някои постепенният процес на духовен стремеж води към такъв пробив, докато при други внезапното вдъхновение събужда постъпателния и вече осъзнат духовен стремеж. При теб е било като пробив. В дългосрочен план това любомъдро свързване, тази връзка с Бога е не толкова екстатична, а по-фина, по-мека и постоянна. Поддържа се с права мисъл, молитва, медитация, дисциплиниран живот, устрем към Бога и прилагане на този досег с любовта в живота, в общуването, работата, в семейството... За пръв път имах такива преживявания като дете - в будно състояние сякаш имах визии за този свят, но един различен свят на братство, не на аз, а на ние, на виделина и хармония с тази мъдра светлина... После загубих тази връзка,засипана от социално тревожните ми, пелтечещо панически и генерализирано тревожни преживявания. Но присъствието на по-големия Живот намира странни начини да се прояви. Като вода е - преминава и през най-малките пролуки на иначе обикновените, битови процеси. Когато бях на около 16 год., започнах да се интересувам от бойни изкуства. Дисциплинираното усилие фокусира ума и освобождава пространство за по-цялостното съзнание. А в киокушин се практикува и медитация. започнах да се интересувам от дзен и да правя статична медитация... Самият спорт се превърна в път към Бога. По-късно този вътрешен стремеж ме отведе към йога, теософията...Някъде в ранните двадесет работех пазач в една банка. През нощта, както си седях с пистолета на кръста, почувствах нещо особено. Онази свещена топлина в сърцето - топлина, преливаща от любов, но и пълна с особен вид познание. Не интелектуално познание, но чувствознание, интуитивна убеденост и свързаност с един по-мащабен порядък, съзнателност, принципи, закрила, единство. Когато познаваш това преживяване, му вярваш, а когато му вярваш, го познаваш още по-добре. Науката ще го види като прилив на дмт, допамин, ендорфини и т.н. Но това са само корелатите на една холистична съзнателност, която напира да се прояви през теб. Когато се случи за пръв път, е като пробив на светлина в мрака. Светлината на огромен свят и живот в тъмнината на обусловеното ни невежество. Когато в права мисъл, молитва, медитация, дишане, физическа активност и добър живот култивираш тази проява на любовта, мъдростта и свободата на богочовещината, течаща през теб, поточето ѝ постепенно става на все по-пълноводна река. Но забележи - тиха, спокойна и дълбока река. Постепенно локусът на самосъзнанието ти се прехвърля от тялото, спомените на мозъка и социалните клишета, постигания и определители за стойност, в тази вечност отвътре. Дори да искаш да се върнеш към старото, дори да искаш да запушиш извора на доброто, бързо виждаш как сенките на вехтите разбирания, които преди са носели подобия на смисъл, сега стават кухи, ако са лишени от виделината на разширеното съзнание. Тогава смирено ѝ се доверяваш и ставаш служител на Бога. Всеки човек затова е дошъл - за да бъде такъв, за да въплъщава мъдролюбната виделина в телесния чертог. Започваш да познаваш съзнателността на живота, единството на тъканта на любовта, която свързва всичко. Книгата на живата природа се разтваря пред теб и очите на сърцето ти се научават да я четат с разума на душевната мъдрост. Тогава екстаз, дълбока възхита и благодарност носят погледа на животинче, усмивката на дете, полъхът на цъфнало храстче, песента на птичето. Красотата става живо, отвъд математическо, но естетическо преживяване, дълбоко слято с този Разум, с Бога. Разлика между просветлението, за което говорим и лудостта, има. При лудостта азовата цялост е сцепена, а връзката със социалния консенсус за реалност отсъства. При любящото, мъдро и свободно съзнание, при преживяването на Бога от друга страна, самосъзнателността, азът конвергира около Бога, ставаш цялостна, единна в средоточието на Разумността. При психозата се разпадаш, докато при Богопознанието се събираш, интегрираш се. Връзката с консенсуса на тълпата за реалност е налична, но вече осъзната през призмата на по-мащабната реалност. Толтеките наричат това осъзнато безумие. Безумието на алчността, невежеството, насилието, обсебеността от страстите, страха, лъжата... От позицията на любовта, мъдростта, свободата осъзнаваш робията на невежеството, в която тълпата пребивава, донякъде резонираш адекватно с тази стадна реалност, но правиш каквото е по силите ти да я издигнеш до божествената, както и да въплътиш божествената в социалната. Това, което пряко наблюдавам в годините практика на психотерапия, е че адекватното трансформиране на невротичните състояния води до ре-свързване с тази сърцата бого-човещина, с това всеобхватно съзнание. Наблюдавам, че тревожността се явява полезно, разклащащо статуквото на вехтите разбирания и визии гориво, което когато е възпламенено от смиреното доверие в мъдростта, разпалва огъня на любящата свобода да бъдеш съзнателен Човек! Пак казвам - няма някакви експлозии... Има фино, постоянно и устойчиво преживяване на Бога, до степен осъзнаване единството с Него. В даден момент разбираш, че не малката ти социална личност преживява Бога, а че ти, част от потока Му, само се проявяваш през тялото, мозъка, спомените, мисълта, социалността... Успехи в пътя! Редактирано Юни 12, 2016 от Орлин Баев АлександърТ.А. и Simonapa 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.