Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

271. Зрелостният изпит -  Утринно Неделно Слово, държано на 5 март, 1939 г.

Recommended Posts

Молитвена програма за начало:

Добрата молитва

Псалом 91

Молитва на Царството

В начало бе Словото

Данаил - 1 глава

Духът Божи

Размишление

Зрелостният изпит -  Утринно Неделно Слово, държано на 5 март, 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

Отче наш

 

Цитат

Следователно робството в света произтича от този факт: Всички онези хора, които не обичат Бога, те се заробват един други. Нищо повече. За да изчезне робството в света, непременно всички трябва да имат любов в света! Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога своего.“ Любовта в света е, която може да ви освободи. Ще направим опит: Нашата любов трябва да освободи нашите мисли, трябва да освободи нашите желания и нашите постъпки. Те трябва да бъдат свободни. Сега това, което вътре в себе си не може да приложите, не може да го приложите и отвън. Ако една мисъл на мене не може да служи, на никого другиго не може да служи. Аз съм правил своите проверки, аз съм правил своите наблюдения. Гледам в един дом дали дъщерята обича майка си. И вече имам едно разбиране на нещата. Щом видя, че един син обича баща си и майка си, казвам: Синът е добър. Щом видя, че дъщерята обича баща си и майка си, казвам: Дъщерята е добра. Щом тя обича баща си и майка си, непременно тя ще обича братята и сестрите си. Но щом не обича баща си и майка си, винаги има там вътрешен раздор. Някой казва за някого: Аз не мога да го обичам. Щом ми каже, че не може да го обича, аз зная вече, че той не обича Бога. Любовта превъзмогва всички мъчнотии. Когато аз обичам, лоши хора няма за мене. Не че няма лоши хора, но аз гледам снизходително към тях. Защото всъщност, когато вие не обичате някого, това има една външна причина. При известни условия обичате някого, а при известни условия не го обичате. Та казвам, следният закон е верен: Сполуката в света във всяко едно направление зависи от онази любов към Бога, от онова дълбоко съзнание, което имате. Да съзнавате, че Бог създаде света заради нас. В този свят, в който живеем, седят всичките възможности за постижения, които имаме и които за бъдеще ще имаме. И това, което постигам в живота си, това ще внесе живот в мене. И онова, което вие постигате, ще внесе живот във вас. От друга страна, онова, което аз постигам, то косвено ползва и вас. И онова, което вие постигате, косвено ползва и мене. Но което аз придобивам, то е същественото и което вие придобивате, то е същественото.

Зрелостният изпит

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:

Цитат

 

Божественият свят е онзи, който дава храна на човешкия ум да мисли. Божественото е онова, което дава храна на човешкото сърце да желае и да изисква някои неща. Та Писанието казва, че хотението и желанието е от Бога. Някой ще каже, че е казано: „Не пожелай“. Някой казва, че човек не трябва да пожелава. Но закон е: Трябва да живееш умно, да не пожелаеш. Не пожелавайте това, което е чуждо. Търси онова, което е дадено за тебе. Една книга може да е напечатана в хиляди екземпляри. Не взимай онзи екземпляр, който принадлежи някому. Вземи един екземпляр, който не принадлежи никому. Всяко желание, което ти пожелаваш, то трябва да е свободно. Иди в склада, дето са книгите и купи една книга, която е определена за тебе. Във всеки склад има една книга, която хората са определили за тебе. И в света има нещо, което Бог е определил за тебе. И ти трябва да отидеш да го намериш. 

 

 

 

Зрелостният изпит

Много хубава беседа.Благодаря Учителю.

Наистина всичко,което е в тоя свят е за всеки един от нас.Да намерим своя екземпляр от хилядите други.Този,който е за нас даден.Да имаме ревност към по-добрите дарби.Ако погледнем към ближния -да е с очите на Любовта .Да се радваме на добрите му дарби и да се стремим да ги достигнем,но не в съревнование за победа ,а с радостта на споделеното достижение .Има ли значение дали пръв си стигнал върха.Има значение само това,че си се качил,а ако там вече те чака един приятел,какво по-хубаво от това аедно да се порадвате на гледката от високото.

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря! Чудна беседа!

...Сега вие не може да схванете някои работи. Вие казвате, че може да говорите каквото искате, а пък всъщност това, което сте говорили преди хиляди години, то непременно ще даде резултат. И сега ще усещате резултата на това, което сте говорили. Допуснете, че преди хиляди години срещате един човек и му направите една пакост. Хиляди години са се минали, той не е забравил пакостта. След хиляди години вие го срещате и той ви познава. Той е турен на власт и казва: Дойде му времето да изправям миналото! И тогаз вие само страдате. Защо ви се случват тук тия работи и неприятности? Сега живеете много добър живот и се чудите защо са дошли тия страдания до вас. Тогаз вие преминавате в друг ред на разсъждения и казвате: Господ нали знае. Аз ще ви задам един въпрос. Когато влизате в училището, вие казвате: Учителят не знае ли кои са способните ученици? – Какво ще ви ползва, ако учителят знае кои са способните ученици? Вие се ползвате, ако учите в училището. Вие може да знаете, че вашият учител е много учен човек. Питам: Какво ще ви ползва неговата ученост? Вие може да се ползвате от онова, което той ви преподава. Ако се учите и ако го прилагате в живота си, то ще ви ползва. Вие може да сте от благородно семейство. Може да имате благородна кръв, но ако не учите, вашата кръв няма да ви помогне в нищо. Сега има една опасност, когато се говори. Аз ви говоря: В сегашния живот вие сте дошли в едно положение, че който ви срещне, все ще ви покаже една погрешка. Може да ти каже, че ти не знаеш как да се обхождаш. Като срещнеш някого, трябва да знаеш как да го поздравиш. Ако се намираш в дома или в трен, като дойде някоя дама, някой стане и даде мястото си. Даже и светските хора го правят това. И ако господинът не знае това правило, тогаз дамата казва: Тези не са възпитани, не ми дават почтено място. Питам: Какво задължава хората да станат? Този господин гледа тази дама и ѝ дава мястото си. Защо ѝ дава мястото, кажете ми? Защото всичкото негово бъдеще зависи от ставането му. Ако той стане, бъдещето ще му тръгне. Ако не стане, няма да му тръгне бъдещето. Тази, която сяда, е една царска дъщеря. Тя го поглежда инкогнито – другите не бива да я познават, но този господин я познава и става. Тя ще си извади тефтерчето и ще си запише неговото име. Тя ще каже: Мога ли да зная вашето име? Значи, от една малка постъпка вие може да изправите целия ваш живот.

Представете си, че Бог праща в света някой свой посланик, праща някой ангел в най-проста форма. И той влезе в трена. Вие пътувате, той ви погледне. Ако станете и му дадете място, той ще си запише името ви. Но вие ако кажете да иде той в друго купе да си намери място, това пак ще се отбележи. Някой път ние разсъждаваме и мислим, че в лошите условия няма възможности, а пък виждаме, че Данаил, един от великите еврейски пророци, е бил пророк в най-тежките времена. И направете едно изследване и вижте онези, които имат всичко в изобилие – в ядене и пиене, и хубаво се обличат, между тях ли са великите хора? Ако човек се облича няколко пъти на ден, има всичките удобства, има най-добрия апартамент – това ли е условието да бъде учен? Най-учените хора не живеят в най-хубавите апартаменти. И най-светите хора не живеят в свещените домове. Всички онези светии на миналото ги туриха на изпит. Някои от тях живяха в градовете, а някои ходиха из горите да живеят. Защо светиите ходиха из горите? Светиите ходеха там да се учат от дърветата да не бъбрят. Само едно дърво ще ти покаже какво нещо е мълчанието. Казвате: То е дърво. Това растение като го погледнеш, то мълчи. Дърветата показват колко е ценно мълчанието. Някой път може да попитате защо човек трябва да мълчи. Ти трябва да млъкнеш, за да почнеш да мислиш. Докато ти говориш, ти не можеш да мислиш. Ако някой седне в трен и мисли, че може да говори, или пък ако мисли, че може да пише, когато хората минават и го блъскат, той се лъже. При тези условия той не може да направи нищо хубаво. Там той ще има едно от най-лошите си писма. Не че няма желание, има желание, но условията са лоши. В неблагоприятните условия ти няма да пишеш, ти няма да говориш, но в тях ти ще мислиш. Тогаз имаш най-благоприятните условия да мислиш.

Та казвам: Считайте всичко онова, което ви се случва в живота, че то е заради вас. Ако слушате някоя лекция, ако някой ви говори, считайте, че тази лекция е само заради вас. Не се интересувайте дали ще ползва другите. Ако ползва вас, ще ползва и другите, и ако ползва другите, ще ползва и вас. Например често вие мислите какво ползва човека, като диша постоянно. Че това е заради вас. Всичкото ваше бъдеще зависи от правилното ваше дишане. Всичкото ваше бъдеще зависи от правилното ваше ядене. Не от изобилието на онова, което ядете. Защото може да имате най-изобилно ядене, но зависи от начина, по който вие възприемате храната. Много малко храна ще възприемете, защото не е нужно голямо количество храна да изядете. Вие се нуждаете от много малко количество. Човек се нуждае от много малко храна, но тази храна да бъде добре възприета.

Ако попитате сега къде са тия тримата младежи, и вие не знаете тяхната история. Те са живели между евреите, но не са били евреи. Те са носили еврейски имена. И Христос дойде между евреите, но не беше евреин. И Христос днес е между християните, и не е християнин в този смисъл, в който днес разбират. Всички хора велики не могат да бъдат. И всички хора германци не могат да бъдат. И всички хора французи не могат да бъдат. И всички хора англичани, американци не могат да бъдат. И всички хора китайци не могат да бъдат. Всички хора могат да бъдат човеци – могат да мислят. Колко българи има? – Около десет милиона. Ако във вас се зароди въпросът „Защо българският народ да не стане голям?“, трябва да имате предвид, че същината не е в големината. Знанието на човека не иде от големината му. Имаше предипотопни животни с по 30, 40, 50 метра дължина. Едно такова животно днес, ако влезе в гората, след няколко деня няма да има храна заради него. За тях няма да им стигне гората. Често мислите, че ако сте богати, всичко ще ви тръгне напред. Че има ли някой от вас, който да е сиромах? Вие сте си внушили, прародителите са ви внушили, че сте сиромаси. Например, нямате пари и казвате: Бедни хора сме, нямаме пари. Че вие сте пътници. Колко пари може да носите на гърба си? Представете си, че вие отивате на Монт Еверест, колко пари ви трябват, за да се качите на него? Пари там не се изискват, а храна се изисква. И после много хубаво облекло. Човек трябва да бъде екипиран много добре. Вие искате да идете при Бога, да бъдете благоугодни на Бога и казвате: Без пари при Бога не може да се иде. Казвате: За да отида в църква, трябва да запаля една свещица, а трябва да имам пари за това. После, за да си купя една свещена книга да чета, пак ми трябват пари.

Хубаво, ти четеш тези чужди книги, но и ти трябва да напишеш една страница в Божествената книга. И ако ти оставиш да не е написан този свещен лист, който е определен за тебе, тогаз какво ще правиш? Един ден ще се прегледа свещената Божествена книга, тогава ти ще кажеш: И аз искам да мина заедно с другите, без да пиша. Това не може. Всеки човек, който не напише нещо в книгата, той се лишава от правото да следва Божественото училище. Как се лишава? Ти ще изгубиш своя мир в себе си, и ще изгубиш онова понятие за достойнство, и ще започнеш да виждаш живота безсмислен. И като не можете да разсъждавате, вие търсите причината във външното – че окръжаващите хора, че условията не са добри и т.н. Не, всеки един е дошъл в света точно в условията, които са необходими за него. Вие не се нуждаете от добри условия. Мислите ли, че тези младежи, както живееха във Вавилон, че на тях беше приятно, като си спомняха за Иерусалим, за тяхното отечество и как са заробени сега между този чужд народ? Мислите ли, че и вие се намирате в своето отечество? И вие не сте във вашето отечество. Вие сте пленници в света. Царството на неправдата е сега. Сега няма никакъв закон за добрите хора, а за лошите хора има много закони. Щом направиш едно престъпление, ще се явят онези пазителите на закона, за да кажат кой е този знаменитият човек. Той е станал знаменит, нека дойде с нас. И ще го заведат в съда и ще кажат: На какво основание, защо ти направи това престъпление? И ще го осъдят. Това е предметно учение. Ще почнат да те съдят, ще издадат едно решение дали е правилна постъпката ти, или не. Ще те осъдят и ще кажат: Понеже сте учен човек, туряме те в тъмница за три години. Този човек в тези три години какво ще учи в тъмницата? Той учи търпението. Аз съм превеждал този пример. Събрали се двама млади на търговия. Единият бил сприхав, за малко кипвал. А другият бил търпелив. Сприхавият, като ходил и разпродавал стоката, той обидил някого и го дали под съд. Осъждат го на три години затвор за обида. Той казва: Аз съм много сприхав, ще ми се пукне сърцето в затвора, а другарят ми е много разположен, турнете него в затвора. Обаче това не минава пред съда. Съдията му казал: Ти ще си научиш урока. Три години ще учиш какво нещо е търпение...

...

Аз сега изнасям тези неща като факти, изнасям истината. Аз говоря истината. Който говори истината, става богат човек. Настава мир в неговата душа. Истината е нещо, което като влезе в човека, тя е като храната. Чудно нещо, някой човек казва „Аз говоря истината“, а пък той не е свободен. Законът е такъв: Щом ядеш, ти утоляваш своя глад. Истината сама по себе си разрешава един от великите въпроси в света. Ти търсиш свобода. Щом намериш истината, ти си вече свободен. Вземете който и да е човек, който е припаднал от нечистия въздух в една стая и като го изнесете на чистия въздух, той се свестява, повръща се неговото съзнание.

Та казвам: Божественият свят е онзи, който дава храна на човешкия ум да мисли. Божественото е онова, което дава храна на човешкото сърце да желае и да изисква някои неща. Та Писанието казва, че хотението и желанието е от Бога...

..Та казвам: Седели ли сте вие да се замислите върху живота и да благодарите? Аз гледам хората някъде какво правят. Много малко хора се сещат да благодарят. Може да кажат някои: Благодарим на Господа. Но това е повърхностно казано. А трябва дълбоко в душата си да съзнаеш това, да помислиш какво е направил Господ заради тебе. Да погледнеш небето с всичките звезди. Излезте да погледнете – ясно небе и звездите, облечени в най-красиви дрехи. Защото звездите са облечени с красиви дрехи. Щом излезеш и видиш, че небето е ясно и видиш звездите, то звездата, като те види, тя се покланя и ти казва: Добър вечер. Че звездите могат да се разговарят. Те са хора. Колкото звезди на небето има, толкова хора има на земята. На всеки човек има по една звезда. Онези звезди са хора като вас и говорят. Понеже звездите са завършили учението си, качили са се нависоко и гледат отвисоко. Те са снизходителни. Всяка една звезда казва: Учете се и вие като нас и ще станете звезди. Понеже един ден и вас ще ви окачат горе. И вие ще се качите горе като звезди...

...Аз сега говоря това по отношение на Бога. Ние ще напуснем, ще излезем от Божествения дом и ще дойде някой друг в света да ни даде щастие. Кой може да ни даде щастие вън от Бога? И най-възвишеният ангел не може да даде това. И богове да дойдат, не могат. Все ще дойде някой от боговете при вас. Хората нали се женят все за „богове“. Младата мома, като се ожени за някого, казва: Той е божество, той е спасител мой. Но след 4–5 години вижда, че той не е никакъв спасител. След 4–5 години тя вече се обезверява в него. Това, в което се обезверяваш, не е право. Нито за тебе, нито за онзи. Това, в което не се обезверяваш, след като го опиташ, то е истината. Казва се: Бог е неизменяем – както и да Го опитваш, Той все си остава един и същ в любовта си към нас. У Бога има желание всички да придобиете тази светлина, тази радост, тази любов, които Той има. Вие всички имате нужда от нови схващания и ако вие страдате, страдате по единствената причина, понеже любовта ви към Бога е слаба. Нищо повече. Каквото и да ви се случи в света, когато дойде нещастие във вас, това показва или че любовта ви към Бога е слаба, или че любовта ви се изпитва. Най-големите страдания, които може да дойдат, ще опитат вашата любов. И ако вие от първия изпит се съблазните, тогаз любовта ви е слаба. Най-хубавите приятелства са тези, които се образуват от детинство. Децата образуват по-трайни връзки, отколкото старите, понеже нищо користолюбиво няма в тях. Казвам: В сегашния живот ние трябва да живеем един живот, който Бог ни е определил. Ако се жениш, на този, за когото се жениш, ще му кажеш: Аз имам един Господ, в Когото вярвам и ако вярваш, колкото аз вярвам, и ако Го обичаш, колкото аз Го обичам, тогаз добре. Инак – остави ме! На своето дете ще кажеш: Аз имам един Господ, в Когото вярвам. И ако ти вярваш в Него, както аз вярвам и Го обичаш, както аз Го обичам, тогаз добре. Имаш слуга, ще му кажеш: Аз имам един Господ, в Когото вярвам. И ако вярваш в Него, както аз вярвам и ако Го обичаш, както аз Го обичам, тогаз стой при мене. И като срещнеш парите, ще им кажеш: Аз имам един Господ. И ако вие Го обичате, тогаз елате при мене. Или на един кон, на едно дърво, на всички ще кажете същото. Ако дървото вярва и обича така, както ти вярваш и обичаш, то да дойде в градината ти. Ако твоят кон може да вярва както ти вярваш, да бъде добре дошъл, иначе да си седи там, дето е. Само при това условие може да се създаде онзи идеалният живот. Имаш една мисъл, дошла отнякъде. Запитай тази мисъл най-първо: Ти обичаш ли ме? Вие имате право да поставите този въпрос. И след като мисълта ви каже, че ви обича, попитайте я: Онзи, Когото аз обичам, обичаш ли Го? И ако почне да се колебае тази мисъл, тя не е за тебе. Ако тази мисъл обича Този, Когото вие обичате, вие ще живеете с нея добре. Ако не Го обича, вие ще станете роби на тази мисъл. Имате едно желание – и тук е същият закон. Ако това желание може да ви обича и може да обича Онзи, Когото вие обичате, тогаз това е в реда на нещата. Но ако това желание не ви обича и не обича Оногова, Когото вие обичате, вие ще станете роби на вашето желание.

Следователно робството в света произтича от този факт: Всички онези хора, които не обичат Бога, те се заробват един други. Нищо повече. За да изчезне робството в света, непременно всички трябва да имат любов в света! Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога своего.“ Любовта в света е, която може да ви освободи. Ще направим опит: Нашата любов трябва да освободи нашите мисли, трябва да освободи нашите желания и нашите постъпки. Те трябва да бъдат свободни. Сега това, което вътре в себе си не може да приложите, не може да го приложите и отвън. Ако една мисъл на мене не може да служи, на никого другиго не може да служи...

Зрелостният изпит

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря!

Цитат

 

Считайте, че светът е създаден заради вас. И ще използваме тогаз всичките условия. Мнозина мислите, че остарявате. Тъкмо сега е времето – когато човекът расте, да учи! Всички ще си вземете букваря. Старите хора трябва да учат. Младите хора нека се упражняват отвън още. Младите имат приемен изпит, а пък старите са вече приети. Те нека учат. Той е на 80 години. Тъкмо на свят – можеш да учиш сега. Няма какво да се увлича ума ти от Петко, Стояна, Драгана. А пък като станеш на 120 години, тогава ще държиш матура. И като се върнеш вкъщи, свършил си учението и си носиш дипломата. И баща ти ще ти даде един банкет и ще каже: Връща се син ми! Много се радвам!

И желая ви сега на 120 години да държите отлична матура. Това е зрелостният изпит на човека!

 

Зрелостният изпит


 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×