Темата ще е странна, надявам се да не предизвика негативни реакции и/или неприятни усещания. Преди време бях чела, а и тук в този форум някъде се обсъждаше, че тялото ни запазва физически "спомен" от сексуалните ни контакти с всеки човек, с когото сме били. Това е следа, която евентуално можем да предадем на своите деца. Та, замислих се, така погледнато, децата ни не са изцяло наши, нали? Ако не и на физическо, може би на духовно ниво. Тези въпроси си ги задавам и по лична причина. Около месец преди зачеването на дъщеря ми, съпругът ми е бил с друга жена. Няколко години преди това имах здравословни проблеми и трудности със забременяването. Още при първият ми преглед за установяване на бременност лекарката ми каза, че не може да повярва как е възможно да чакам дете. Че това е почти невероятно от медицинска гледна точка. И...сега след време се замислям, макар и биологично дъщеря ми да е и мое дете (физически е пълно копие на баща си), може би донякъде е по-скоро дъщеря на онази жена... Това ме натъжава и кара да се чувствам непълноценна и някак като "съд-преносител". Ала от друга страна приемам като подарък това дете да ми е поверено.  Ще ми е интересно да споделите гледната си точка по въпроса децата ни изцяло наши ли са или носят по нещо и от хората, с които сме били в живота си.