Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ushna

Чии са децата ни?

Recommended Posts

Темата ще е странна, надявам се да не предизвика негативни реакции и/или неприятни усещания.

Преди време бях чела, а и тук в този форум някъде се обсъждаше, че тялото ни запазва физически "спомен" от сексуалните ни контакти с всеки човек, с когото сме били. Това е следа, която евентуално можем да предадем на своите деца. Та, замислих се, така погледнато, децата ни не са изцяло наши, нали? Ако не и на физическо, може би на духовно ниво.

Тези въпроси си ги задавам и по лична причина. Около месец преди зачеването на дъщеря ми, съпругът ми е бил с друга жена. Няколко години преди това имах здравословни проблеми и трудности със забременяването. Още при първият ми преглед за установяване на бременност лекарката ми каза, че не може да повярва как е възможно да чакам дете. Че това е почти невероятно от медицинска гледна точка. И...сега след време се замислям, макар и биологично дъщеря ми да е и мое дете (физически е пълно копие на баща си), може би донякъде е по-скоро дъщеря на онази жена... Това ме натъжава и кара да се чувствам непълноценна и някак като "съд-преносител". Ала от друга страна приемам като подарък това дете да ми е поверено. 

Ще ми е интересно да споделите гледната си точка по въпроса децата ни изцяло наши ли са или носят по нещо и от хората, с които сме били в живота си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моята простичка истина е , че децата носят генетичния печат на майката и бащата . Отделно е влиянието на душата обитаваща това тяло .Нищо друго . Разбира се че влияние оказва и целия свят . Но с това се занимават астролозите .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Майките са бавачките на Бога, според Дънов. :) 

 

За децата 

А една жена с детенце на ръце продума: 
   — Кажи ни нещо за Децата. 
   А той й рече: 
   — Вашите деца не са ваши чада. 
   Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. 
   Идват чрез вас, но не са из вас. 
   И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

   Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. 
   Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън. 
   Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера. 
   Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели. 
   Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч. 
   Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.  

Халил Джубран, "Пророкът" (http://margaritta.dir.bg/07slovo01.htm).

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ushna, ами много четеш. Ами не стига дето четеш, ами и много вярваш. Това дете от тебе ли излезе или от онази жена?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата никак не е глупава, напротив! 

Само в твоята формулировка, Ushna, има малко смущаващи неща. Като се вземе предвид твоята искреност и любов, обаче, те избледняват. 

Подозрението за участието на другата жена е плод на някаква ревност, която имаш да изчистваш. Рожбата, която Богородица е поверила на ТЕБ (не на другата жена) и "чудото", за което ти говориш, са ясни признаци, че това дете е дошло специално при теб. То не е нито твое, нито на твоя съпруг, но е избрало вас двамата. Възможно е всичко това, за което говориш да се е случило с вас именно за да осъзнаеш, че идващата тук душа не е ваша собственост, а може би и това, че вие самите не сте собственост на родителите си, нито един на друг.... Уроци - само Бог знае как да ни ги покаже с любов и грижа за всички нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата не е глупава. Пуснах линк към една статия-изповед, която лично на мен много ми въздейства. Всички ние сме творци на своята действителност. И нашите представи за децата ни понякога са си само наши представи. Детето е плод на двама. Чисто генетично. Но то си идва със своите кодове на душа и дух, които нямат общо  с нас. Ние му въздействаме, чрез средата, чрез възпитанието, но то си ги пречупва през своите чувства и мисли...

Струва ми се, че е добре да се освободиш от съмненията и ограниченията на ума. Обичай детето си, защото Любовта е над всички суеверия, тълкования... Изживей дара на майчинството си и не позволявай нищо да ти пречи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата е глупава единствено защото правиш грешен паралел породен вероятно от ревност. Мъжът е този който носи определен тип "програма", така че билогично той "програмира" жената. Демек не е въпрос с коя друга е спал той, а с кого си друг си спала ти. В днешно време когато истинският мъж е нещо на изчезване, да си призная не знам подобни психически отклонения, не са ли свързани и с билогични такива... Но ако такъв е случаят, има далеч повече неща за притеснения от това...

Затова навремето се е държало толкова на девсвеността. Да се гарантира на мъжа 100% бащинство и 100% отдаденост на жената. Иначе мъж не би се обвързал да гледа семейство цял живот. Да не знабравяме, че тогава обвързване е значело наистина обвързване. По пътя някъде се е изгубила истинската причина, и последните 50 години западният свят заключи, че всичко дето е правил предните 2000 години е просто плод на "остаряло мислене". Определено в днешно време понятието за баща е доста неразбрано и непрактикувано което води до главният проблем на младите в днешно време - липса на модел, липса на стремеж/цел, липса на морал, липса на вътрешна сигурност и самооценка, лесни за манипулиране отвън.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да , ревност . Може би не рзабира , че прави опит да се разграничи от детето си ? Което е много по-голяма грешка от неговото кръшкане . Но и аз съм срещал нещо подобно ,  отнасящо се до жената .Все още не вярвам че жената задържа и предава инф. от първия си контакт . Както го правят някои нясекоми :)  . Такава информация прилича на манипулиран сън.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Iti, всичко влияе на всеки човек. Но всеки човек си носи своята уникалност. Колкото и да има влияние ДНК не се променя, нали? Не ставаш по-рус, по-тъмен, както и не ти пораства опашка :)
Каквото и влияние да има, детето е дете на майка си и баща си. Всичко друго са фантазми породени от фантазиите на някои "езотерици"

 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, iti е прав/а. И Александър е прав за разграничаването, за голямо съжаление.

Благодаря на всички, които изказаха своето мнение. Щеше да е добре да формулирам темата по различен начин. 

Понеже се изказаха предположения за ревност, ще напиша, че според мен се касае за друго. Чувство за малоценност. Нямам чувство, че някой ми принадлежи по какъвто и да е начин. А детето ми, за него още от моментът, в който разбрах, че съм бременна, осмислих, че аз ще съм само негов помощник в израстването, посредник в навлизането в света и живота. То не е моя собственост, независимо дали в биологичен план носи нещо от мен. Принадлежи само и единствено на себе си. Както всеки друг човек.

Не зная дали са езотерични фантазми, Божидар. Да, чета. И съм и доверчива, често до глупост. Не се срамувам, това съм аз, вреди най-вече на мен. Но, в случая, споделям по-скоро лично усещане и наблюдения.

И тъй като предостатъчно ви занимавах с лични глупости, мисля да спра с това. 

Все още си мисля, че е добре темата да бъде изтрита. Може би да се пусне за обсъждане в друга форма, ако има интерес. 

Редактирано от Ushna

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз мисля, че темата е много полезна. Разбирането, че детето "принадлежи само и единствено на себе си " би било полезно за всички хора :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще направя една стъпка  и  след Божидар . Като кажа  , ние принадлежим на децата .Нашата любов им принадлежи , Ако искаме да има смисъл съществуването ни .Не е необходимо да побелеят косите за да го проумеем .Това не е отвлечено твърдение , а жива и очевидна истина .За детето не са толкова важни думите , а мислите и действията на възрастния . Прозрачни сме за малкото дете . То се е родило със знания , които ние само подреждаме по човешки .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Комплексът за малоценност е едно от лицата на ревността, колкото и странно да изглежда това. Преживявала съм го десетилетия и съм го осъзнала и преодоляла. Сега го наблюдавам у някои млади хора до себе си и се убеждавам в това за пореден път. Но това е друга, много важна тема - струва ми се имаме писано, но не съм убедена, че ще го открия сега. 

В темата - не се сещам за нещо по-вредно за растящото дете от комплекса за малоценност на някой от родителите. Така че заемайте се с това сериозно - може би с тази цел е дошло детето при теб - да изчистите заедно този възел.

Поздравления за написаното, Ushna!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добра тема от преди 3 години . Някъде срещнах твърдението , че  Бог ни поверява децата си , да се учим взаимно .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×