Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Recommended Posts

Здравейте. 

Искам да се самоубия  Crying or Very sad 
Чувствам се страшно грешна пред мъжа ми и децата ми и това не мога да си го простя. Не заслужавам да живея, аз съм лош човек. Осъзнавам, че съм била в депресия цели 4 години, през които съм тормозела мъжа и децата си. Мъжът ми ми прощава, но аз не мога да си простя. Ужасно ме боли сърцето и душата.Сега осъзнавам, че през тези 4 години не съм била адекватна и децата ми също са станали такива  Crying or Very sadПреди няколко месеца преживях нервен срив, не мога да спя изобщо, сърцето ми прескача и чувствам,че всеки момент ще умра.Не ми помагат никакви хапчета, нито алкохол..Непрекъснато се връщам назад и си преоткривам грешките и не мога да си ги простя.
Не мога да се грижа адекватно за децата си, които са още малки-на 1 и на 4.
Наистина не заслужавам да живея. Не мога да продължа като знам какво съм им причинила. Нямам и сили да продължа напред. Не мога да преживея и смъртта на баща ми :(
Не виждам изход..а толкова ги исках тези деца и исках да ги видя пораснали  Sad 
Но те не заслужават такава майка. Аз съм една развалина. По-добре е да сложа край на всичко.Получих и паническо разстройство с всички екстри и не съм на себе си. 

Какво ще стане ако се симоубия?Нищо, ще се оттърва и аз и децата..

Редактирано от Niksi

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво ще стане, ако се погрижиш за себе си адекватно и осъзнато? Ще стане Нещо, завръщане към здравата ти същност и умението да управляваш живота си. Пробвай, много е хубаво.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кермит
преди 2 часа, Niksi каза:

Какво ще стане ако се симоубия?

Здравей,

съжалявам, че ти се е случило всичко в този порядък и като че ли изглежда си загубила смисъла. Всъщност, питала ли си се някога - да не би пък само така да ти изглежда, а на практика нещата да не седят точно така, както ги описваш? Защото това е една естествена склонност на хората, приели пораженческото мислене като свой модел въобще на мислене - да катастрофизират всичко случващо се наоколо, което е само един от възможните избори. Има толкова много други избори, даже на практика те са безкрайни. Сама виждаш, че откликваме без дори да си помолила за това в поста си - помощ дебне отвсякъде :)

Но за да не се случи, така както в една народна приказка - че непоисканото добро е най-голямото зло, ще взема да ти отговоря директно на въпроса, който си поставила: най-вероятния сценарии, предвид факта, че мъжът ти е широка душа, пък децата малки, е да превърнеш трима души в безкрайно нещастни хора. Самоубивайки се, мъжът ти или ще се поболее, или ще се пропие. Тогава ще стане абсолютно безпомощен за децата, дори може да започне да ги тормози ако се случи варианта с алкохола, и те да пораснат абсолютно депресирани, увредени и на практика изгубени за смислен живот. Ще се оженят някакси, ще родят свои деца, и понеже не са имали майка която да им е дала любов и топлина (дори в минимално количество), ще възпитат още нещастни деца. Само за няколко десетилетия, благодарение на това, че си си посегнала, можеш да оставиш наследство цяла дузина нещастници, и още куп хора около тях в подобно състояние. Ето това ще стане, разбира се ако не решиш, че можеш да се възползваш от възможността да се промениш, да направиш различни избори и да превърнеш децата си ако не преливащи от щастие, то поне достойни хора, получили вниманието на майка си, най-малкото с желанието си да останеш, навъртайки се покрай тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти имаш възможност да направиш нещо прекрасно. Да поправиш преживяната от близките ти болка, да ги направиш истински щастливи. Като човек, преминал през ада, а и още живеещ там (по това, което пишеш), ще можеш да създадеш противоположното на него. Вярвай в това. Децата ти го заслужават. Мъжът ти го заслужава. Ти го заслужаваш. 

Потърси помощ, терапия. Никой от нас не е на този свят случайно. И най-важната ни задача е да изживеем живота си с всичките му грешки, болки и уроци.

Има едно, което ме смущава най-много в думите ти. Че мъжът ти ти прощава. Ти ли си му искала прошка? Депресията не е нещо, за което да се иска прошка. Ти не си виновна за нея, както и за последствията от нея. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 14.06.2016 г. at 19:20, Niksi каза:

 Не зная как, изгубих себе си и не мога да се намеря.

Когато човек се изгуби има нужда от водач. На всички ни се е случвало. Винаги е имало някой до нас в трудните моменти, който да ни даде кураж и насока, понякога само с една дума, която стига до съзнанието навреме и отключва промени.

Попадаме в живота си в задънени улици с бетонни стени накрая - ясно послание "Продължаването в тази посока ЗАБРАНЕНО" Нужна е промяна. Ревът пред подобна стена или опитите ни да я разбием с глава, само и само да останем с същата посока, са болезнени и безплодни. Нужно е просто да потърсим друг изход, а такъв винаги има, най- малкото ако се върнем малко назад и излезем там от където сме влезли. 

Потърси си водач, в тъмното понякога е много объркващо.

Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво ще стане, ако се самоубиеш ли? Георги ти е казал какво - ще поболееш близките си, ще направиш децата си сирачета без майка. Езотеричната наука твърди, че самоубиецът е нищо повече от беглец, дезертьор. Психологията казва същото - самоубийството най-често е бягство, а още по-често, опит за манипулация... Защо е дезертиране? Защото да, животът е труден, да, имаме вътрешни и външни препятствия. Както имаме и много радости. А задачата на това ни житие битие не е да преживяваме само удоволствие, ами да си учим уроците. Ние, душите, дошли тук за малко на училище. Бягането от час понякога (скатаването и мрънкането) е допустимо, но от училището вече не. Вътрешните науки казват, че самоубиецът не отива някъде другаде, ами остава невидим за другите тук, в етерно тяло, до определения му срок за пребиваване в тяло, но в психично състояние с пъти по-ужасно от това преди самоубийството. Зейва вътрешна празнота, тъга, жажда, липса и самота, които тогава, незамазани от физическото тяло, раздират. Разбира се, имаш свободна воля - можеш да дезертираш и да трупаш карма... Последиците споменахме. Можеш обаче и да се учиш. Как? Объркана си, грешила си - нормално е, всички грешим, а вината не само, че не помага, но раздухва старите мисловни, емоционални, поведенчески и социални модели. Казваш, депресия и тревожност. Депресията е следствие от тревожността, а тя пък от ментални криви програми, мислене, възприятие и реакции. Би могла да ги осъзнаеш и работиш по промяната им. Тогава тревожността и опашката ѝ, депресията, изчезват. Е, можеш и да се фиксираш върху симптомите, както маса народ прави и да мрънкаш до безкрай колко видите ли ужасни са те, докато всъщност оставаш сляпа как с мекотата си те са просто една аларма, която те тласка към споменатата току що психотерапевтична работа. Ако си една от многото безкрайно мрънкащи и седящи в ползите от случващото се, хубаво - избор. Ако обаче наистина дириш силен живот, смисъл, щастие, свобода, обич и съзнателност - намери помощник (психотерапевт), който да те подкрепя в искрените ти, силни и постоянни, устойчиви усилия по себетрансформация!  

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×