Jump to content
Порталът към съзнателен живот

401. На видело, Неделна беседа, 4 май, 1930 г. София. – Изгрев


Recommended Posts

Добрата молитва
В начало бе Словото

Евангелие от Матей, гл.10

27. Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива.

Беседа: На видело

Светъл ден

Господнята молитва

Цитат

Мнозина очакват първо светът да се подобри, а след това и те самите. Това е особено разбиране. Защо трябва човек да очаква на другите хора? Всеки поотделно трябва да мисли за своето оправяне. Щом се изправят частите, и цялото ще бъде изправено. Нито частите могат без цялото, нито цялото – без частите. В природата съществува закон на единство, който трябва да се спазва. Като имате пред вид това, не питайте, защо съществуват противоречията и злото. Те са в самия човек. Ако минавате по пътя и се натъкнете на десетки и стотици здрави шишета, вие ще минете покрай тях, без да ви причинят някаква пакост. Обаче, представете си, че тези шишета са начупени на ситно и пръснати по целия път. Който е бос, ще се набоде и ще нарани краката си. Целият свят е пълен с надробени мисли и чувства, които причиняват безброй страдания. Когато страданията станат непоносими, хората отправят зов към Бога, да им помогне. Как могат да очакват помощ от Бога, когато двама братя помежду си се онеправдават и не могат да се разберат? Единият е господар, другият – слуга. Господарят се държи надменно със слугата си, не съзнава, че и двамата са братя. В служенето човек придобива един род знания, а в господаруването – друг. Да господаруваш, или да слугуваш, това са два метода, чрез които природата си служи, като методи за възпитание на човека. Като го направи господар, тя го възпитава по един начин; като го направи слуга – по друг начин. Не може ли да се ползва от положението, което заема, вместо да придобива опитности и знания, той се натъква на изпитания и страдания. Ако разбира положението си, човек може да се ползва еднакво и от слугуването, и от господаруването си. Ако не го разбира и не може да го използва, той е нещастен и в двата случая.

На видело

 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за беседата!

Цитат

 

Кризите, които човек преживява, не са нищо друго, освен израз на вътрешните процеси, които стават в него. – Как се разрешават кризите правилно? – Чрез новото, което иде вече в света. Новото се отличава от старото по това, че прави връзка между любовта и мъдростта. Досега са съществували само допирни точки между любовта и мъдростта, но сега се прави вече връзка, каквато съществува между доброто и истината.

Казвам: Не давайте цигулката си на другите хора, да правят опити с нея. Това значи: не давайте сърцето си на хората, да правят опити с него. Само вие имате право да настройвате сърцето си и да свирите на него.

Помнете: има неща, които могат да се научат и придобият само на земята. В този смисъл, колкото и да е велика истината, тя се придобива на земята. Не я ли придобиете на земята, никъде не можете да я постигнете. Въпреки това, между съзнанието на земните жители и съзнанието на напредналите същества има известна връзка, известно съответствие. Ако не влезете във връзка с напредналите същества на земята, никаква връзка не е възможна на небето. Ако не научите тези неща на земята още в сегашния си живот, кога и да е, пак ще слезете на земята да ги учите.

Желая ви да срещнете този човек, който може да ви се усмихне, да ви насърчи и помогне. ...Когото срещне, на всеки казва по една сладка дума. Това значи, да говори човек на видело.

„Кажете го на видело.” Всеки сам трябва да си каже, че е дошло време да направи вътрешна връзка с любовта, мъдростта и истината. Свържете душата си с любовта, сърцето си – с доброто и истината, умът си – със светлината и знанието. Направите ли тази връзка, всичко можете да си кажете на видело. Каквото кажете на себе си, можете да кажете и на другите.

 

На видело


 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря! Прекрасна беседа!

„Което ви говоря в тъмнината, кажете го на видело.“ *)

„Кажете го на видело”. – Кое трябва да се каже на видело? – Което се говори. – Кой може да говори? – Само разумните същества говорят. Значи, говорът е метод, с който си служат разумните същества. При това, те се стремят да говорят правилно. За да говори правилно, човек се нуждае от виделина. Щом има виделина, между думите и мислите му има тясна връзка. Ако не са свързани, те произвеждат шум, бучене. Например, силният вятър, буйните води, падащите камъни произвеждат бучене. Пъшкането, стененето на болния също не е говор.

„Кажете го на видело”. Сега и аз говоря на учениците, на които съзнанието е будно и живеят във виделина. Ученик е онзи, който учи и разбира това, което учи. Той не си въобразява, че знае много, че е силен. Каквото знае, той го прилага. Какъв смисъл има знанието, ако човек се дави и не може да си помогне? Какъв смисъл има знанието, ако те нападнат разбойници, а ти не можеш да им кажеш една дума, с която да се освободиш от тях. Разбойниците никога не обират умния човек. – Защо? – Той знае, как да се справя с тях. И жената никога не търси глупав мъж. Като дойде време да избира мъж, тя търси умен. Ако попадне на глупав мъж, тогава тя иска да бъде богат. И Христос слязъл на земята да изучава хората. Той се интересувал от техния ум и от тяхното сърце, като от богатство, което имало отношение, както към тогавашния му живот, така и към бъдещия. Христос имал отношение към хората като към души, които никога не губят цената си. Той знаел, че каквато е нуждата на хората от виделината, която им донесе, такава е и Неговата нужда от тях. Затова, именно, Христос не мечтаел за земно богатство и слава, но печелел души. Стремете се и вие към същото. Да спечелиш една душа, това значи, да си придобил богатството на целия свят.

„Каквото ви говоря в тъмнината, кажете го на видело”. Това значи: каквото сте научили в тайната си стаичка, изнесете го на видело. Само по този начин ще придобиете дълбоко разбиране за същината на живота. Мнозина казват, че като има ред в живота, има и цел. Отчасти това е вярно, обаче, в живота има и безредие. Трябва ли тогава да мислите, че животът няма смисъл? Разумният знае, че неговият живот има цел, има смисъл, а глупавият не знае това и казва, че животът, изобщо, няма смисъл. Това е субективно схващане за живота. Глупавият не може да се произнася за живота, както и онзи, който има цигулка и не знае да свири, не може да се произнася за музиката. Само онзи може да се произнася за смисъла на живота, който е обходил и долините, и върховете му. Той има пълна представа за всички негови прояви. Когато великият цигулар вземе цигулката в ръка и започне да свири, всички се унасят в свиренето и казват: И музиката има смисъл, и животът има смисъл. Тъй щото, искате ли да намерите смисъла на живота, търсете го в себе си. Искате ли да намерите Бога, търсете го в себе си, а не отвън. Следователно, не отричайте Божественото нито в себе си, нито в своите ближни. Ако отречеш Божественото в себе си, ти отричаш и Бога в себе си, но това не значи, че в другите Той не съществува. Ако изгубиш всичкото си имане, ти ставаш сиромах, но не и другите хора; ако изгубиш властта си, ти ставаш слаб, но не и обкръжаващите; ако изгубиш дарбите и способностите си, ти ставаш нещастен, а не всички хора. Разумният има широко схващане за нещата. Той знае, че това, което е право за него, за всички останали е право. Благото, което е необходимо за неговата душа, също така е необходимо за всички хора. Например, всички същества възприемат светлината по свой начин, но всички не я използуват еднакво, нито я разбират еднакво.

„Кажете го на видело”. Човек трябва да говори на видело, защото виделината има отношение първо към него, а после към останалите. Човек трябва да говори първо на себе си, а после на хората. Ако и в двата случая той не говори на видело, това показва, че не е приложил метода, с който природата работи, поради което между него и близките му няма никакво разбирателство. Някой говори с часове на хората и после ги запитва, дали е прав. Няма защо да задаваш такъв въпрос. Ако говориш и сам не си убеден в правотата на думите си, слушателите ти още по-малко ще бъдат убедени в твоята правота. Най-малкото съмнение, което човек има в мислите и в чувствата си, се предава и на околните. Невъзможно е да се съмняваш в себе си, а хората да ти вярват. Хората са се заблуждавали в миналото, заблуждават се и днес по единствената причина, че сами не вярват в това, което поддържат. Заблуждението показва, че в мисълта им има нещо криво. Колкото и да е малка кривината, тя е подобна на семенцата на пеперудата, снесени в отворения цвят. Семенцето на пеперудата ще се развие и от него ще излезе червей, който ще прояде плода. И микроскопическата кривина в мисълта е червей, който, ако не днес, в близкото или далечно бъдеще, ще прояде плода, и ти ще съжаляваш. Това подразбира стиха от Евангелието, че няма нищо скрито покрито. Ти можеш да минаваш за праведен човек, но един ден кривата мисъл ще разруши живота ти, и ти ще понесеш последствията на своите заблуждения. – Защо става така? – Защото не си спазил закона, да си кажеш на видело всичко, което Бог е говорил на душата ти и написал в сърцето ти.

Днес всички спорове, недоразумения, заблуждения между хората се дължат на тяхното материалистично схващане за Бога. Днес думата „Бог” се е обезсолила. Всъщност, тя е единствената мощна дума във всички езици, но хората са я изгубили и не могат да я намерят. Тя е превод от истинската дума, от която почти нищо не е останало. Че думата „Бог” е далечен превод от оригинала си, познаваме по нейното безсилие. Всички употребяват думата „Бог”, но никой не чувства нейната сила. Тази е причината, задето, въпреки изговарянето името на Бога, става нужда да изреждаме Неговите качества: Бог е любов, мъдрост, светлина, чистота, сила, живот и т. н. 

...

Мнозина поддържат идеите на старите философи, като се основават на това, че и те са вярвали в Бога. Вярвали са те, но възгледите им за Бога не са били абсолютни, поради което и в тяхно време е имало толкова нещастия, недоразумения, мъчнотии, колкото има и днес. Какви вярващи са тия, които постоянно спорят помежду си? Ще кажете, че някои вярват в старите философски школи, а другите – в новите. – Защо спорят? Нали са вярващи? – Щом спорят, това показва, че те нямат връзка помежду си, поради което започват едни други да се обиждат. Хората могат да спорят, но да не се обиждат. Започнат ли да се обиждат, те приличат на деца, които си казват едно на друго: Ти нямаш право да мислиш така. Що се отнася до мисълта, всеки има право да мисли свободно, според строежа на своята мисъл, но между мисълта на всички хора трябва да има връзка. Има ли право ябълката да се сърди на крушата, че си е създала такава форма? Има ли право сливата да се сърди за същото на дрянката? Формите на мислите могат да бъдат различни, но да съществува връзка между тях. Красотата е в разнообразието на формите, а не в тяхното еднообразие. Всяко растение, всеки плод може да цъфти и връзва, както иска, това е негово право, но не може да се налага на другите, да изисква от тях да имат цвят и плод като неговите. Ще кажете, че вашите вярвания и възгледи са свещени. За вас са свещени, но не за всички хора. Те са верни и свещени дотолкова, доколкото могат да ви избавят от вашите нещастия и мъчнотии. Обаче, намерите ли се пред мъчнотии, които не можете да разрешите с вашите вярвания, те сами по себе си пропадат. Тогава започвате да търсите помощ отвън. Искате да дойде някое съвършено, напреднало същество да ви помогне. Понякога и тия същества, които имат големи знания, слизат при вас, но не могат да ви помогнат. – Защо не могат да помогнат? – Нямат такава опитност, от която да се ползват. В края на краищата, все ще се намери някое напреднало същество, което може да ви помогне.

Като знаете това, пазете се от заблуждението да мислите, че всичко знаете, или че много знаете и като заминете за другия свят, ще ви посрещнат с венци, музики и песни. Такъв прием се устройва само на онзи, който още на земята се е научил да пее и да свири. – На какво може да свири всеки човек?– На сърцето си. Най-усъвършенстваният инструмент на земята е човешкото сърце. Следователно, ако човек не се е научил да свири на своя собствен инструмент – сърцето си, мъчно може да разбира и да управлява външните инструменти. Който не знае да свири на сърцето си, е нещастен; който знае да свири, е щастлив. Ако не знае да свири добре на цигулка, човек не може добре да я настройва и постоянно вика този-онзи да му я настройват: един му скъсва струните; друг – развие лъка повече, отколкото трябва; трети – пукне някъде цигулката. След това всички се произнасят, че цигулката не свири, нищо не струва. Казвам: Не давайте цигулката си на другите хора, да правят опити с нея. Това значи: не давайте сърцето си на хората, да правят опити с него. Само вие имате право да настройвате сърцето си и да свирите на него.

На видело

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...