Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Pramatarova

Дереализация и как да се справим с нея

Recommended Posts

Ами ето - ти сама си даде диагнозата и лечението. Умен човек си - личи си по разсъжденията ти. Каквото и да ти предстои да учиш, надявам се да е с любов и по твой личен избор. И да те доведе до професията, за която си родена и с която ще си полезна и на себе си и на хората, които Небето ти прати. Моят съвет е да избереш един от двата варианта - пробвала съм ги и двата - действат отлично. 

1. Ако си преуморена от четене през последната година, залови се с някаква работа - повече физическа - дори и да не ти плащат нищо за нея - само да чувстваш че те фокусира и че си полезна с това, което си. Ако ми беше някъде наблизо веднага щях да ти я осигуря :D.

2.Ако чувстваш, че искаш да останеш насаме със себе си и да прочетеш това, което си желала някога а все не си имала време заради матури, изпити, оценки - СЕГА Е МОМЕНТЪТ. Аз през онова далечно лято на твоите години четох с най-голямото удоволствие в живота си. 

 

А че си се излюпила току-що, това е ясно и затова ти е такова кашесто още. Предстои ти скоро да си стъпиш на краката. Дано е в друго населено място, не при мама. Време е да овладееш и безценното умение сама да се грижиш за себе си - иначе няма как да станеш майка един ден. 

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Blagodarq vi mnogo za syvetite. Preumorena sym ne ot cheteno, a ot hora i ot tova, che obryshtah vnimanie na tqh, a ne na sebe si. Priznavam, che ne sym ot nai-uchenoliubivite, osobeno prez poslednite godini. Hodeh po diskoteki i partyta, ne spah mnogo, pih mnogo, obshto vzeto-jivot. Ot tolkova mnogo obrushtane na vnimanie na drugite, gubeh sebe si, ne se cenqh. Moje bi tova e doprineslo. I ot edno posledno napivane mi se sluchi taka obshto vzeto. Zatova me e strah da ne sym si prichinila neshto i tolkova se plasha. Ne me sydete, che sym jivqla taka. Chak sega osyznavam kolko sym bila gadna kym sebe si, dori me e qd.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравления за осъзнаването! Пред теб е светлина и добро сега. Минала си през тъмната зона. Сега е време да четеш и да се учиш да се грижиш за себе си във всякакъв смисъл - да станеш самостоятелна. Успех! Благодари на миналото, че е било и си е отишло като ти е оставило своите поуки. Разоравай си нивата, че скоро ще я засяваш :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да се включа и аз, като човек с опит в тези състояния. Последния път преди около три месеца имах такава дереализация. Знаеш ли какво направих, на терасата имам една дървена пейка направих я цялата в декупаж-облепена със плат. Правих я като насън. Сега като я гледам много е хубава. При мен хобитата много помагат. Занимавай се с нещо, даже и насила да е.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Няколко пъти се извинявахте за латиницата.Престанете повече да го правите . Или си инсталирайте флекс тайп-тук има инструкции или  полазвайте сайт който трансформира латиницата на български.

Повече постове не на български няма да пускаме.

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Специално за дереализацията,ако се пуснеш по течението и и се наслаждаваш, вместо страхуваш може да си изкараш страхотно.Същото като при паник атаките е,дойде ли,уплашиш ли се става все по силно.В интерес на истината нито ще загубиш контрол,нито ще паднеш нито нищо.Имал съм случаи когато съм шофирал и дереализацията е идвала и съм имал чувството, че ще катастрофирам-е от поне 50 такива случая нито веднъж не се случи.Честно и искрено ти казвам, че избора е само и единствено в теб как ще реагираш.Отнема време,но ако си постоянна се получава, но имай предвид че няма да стане за ден,седмица месец.Трябва си време,постояннство,да вярваш,че ще успееш и да спортуваш задължително.Казва ти го като човек минал през паник атаки,дереализация и тревожности вследствие на употреба на марихуана.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опитвам по всякакъв начин да мисля за всичко останало, но не и за това. На моменти се получава, но през повечето време това е по-силно от мен. Имам още един въпрос- ето например в момента ми е така. Чувствам, че ме боли вътрешно от това и на моменти тази "болка" много се засилва, мисля, че тогава и тревожността ми се засилва. Ще отмине ли това чувство, толкова е силно понякога, че ми се струва, сякаш цял живот ще живея в мъки и страдание. И нормален симптом на силен стрес ли е тази душевна болка?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет отново, знам, че станаха много въпросите,съжалявам за което, но наистина много ми помагате и намирам утеха тук. Днес бях на психиатър, разказах какво ми се случва и как се чувствам. Оказа се или по скоро тя така прецени, че имам тревожно разстройство вследствие смесване на алкохол и амфетамини (така беше, не съм споменала по-горе), тъй като и разказах, че се чувствам така от последното ми ходене на дискотека. Консултацията стана много бързо- за около 15 минути.Предписа ми два медикамента- Флуанксол и Лароксин. Не съм започнала да ги пия все още. Та въпросите са ми- ако не ги пия, това чрез психотерапия например може ли да се оправи, без никаква намеса на медикаменти и ако започна да ги пия, евентуално след време, ако ги спра, ще ми се влоши ли състоянието?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А ти готова ли си за психотерапия, в която разбираш, че стресът, който преживяваш и поражда симптоми, се дължи на криво мислене, чувстване, свето и себе възприятие? След като от девет години съществуване на тази рубрика пишем за нерелевантността на пиенето на хапчета, когато човек има една обикновена тревожност, за факта, че пиенето им не само, че не я решава, а я увековечава, ти питаш тук това... Питаш го след две страници, в които ти обясняваме как мислите и емоциите ти причиняват симптомите ти, на фона на стотици теми, подобни на твоята, в която обясняваме факта, че психотерапията е това, което помага. Помага обаче, когато терапевтът е отдаден, ефективен, а пациентът съзнателен, мотивиран, разбиращ, готов за активно участие в уроците, които има да учи. Ти питаш, сякаш тревожността, правеща симптомите ти, е навехнат глезен, който трябва механично да се поправи... 

Амфетамините са били силен тригер. Сега обаче си в тревожна въртележка - симптоми - страх от тях - отбягването им - още симптоми. Затова горното важи с пълна сила! 

 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ядосан съм.Логично би било, да започне6, с това, че си го получила под ефекта на амфетамини.Щяхме да ти поясним,че те са идентични по действие с адреналина и няма защо да се бои6.  Доста хора като теб са искали съвета ни във форума.

За мен, това е неуважение към труда ни и не мисля, че е редно повече да ти даваме съвети.

Пий си хапчетата и ще ти мине.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, благодаря за отговорите и се извинявам, че не съм споменала за това. Първоначално се съмнявах, че може това да е причината, защото състояние ми се получи в последсъвие и постоянно се сменяха симптомите. А и доктора вчера ми поясни, затова сега го споменавам.Никога не съм целяла да прозвуча неуважително или да се почувствате така, но щом се е получило така, икрено се извинявам, никога не съм го искала. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) А започна ли да се занимаваш с нещо конкретно - спорт, изкуство, техника или нещо друго? Започна ли да четеш подходяща литература и ако да - какво? По какъв начин промени начина си на живот? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е, права сте, че трябва да направя сериозна промяна в начина ми на живот и в себе си като цяло, за да премина през това и да стана един по-осъзнат, благодарен човек. Опитвам се и си обещавам на себе си да направя всичко по силите ми, за да постигна промяната. Просто нещата се случват много бързо и ми идва като гръм от ясно небе-от там идват уплаха, ужаса и всичко останало. Знам, че в момента не вярвам на себе си и това също ми се отразява на страха от загубата на контрол например. Повярвайте ми,почти всичко осъзнавам, просто ми е трудно да го усетя и почувствам, защото състоянието ми ме обърква, но ще положа усилия, за да се променя и поправя. Вие сте прекрасни хора и за няколко седмици именно от портала и от това, което съм изчела (повярвайте ми, много е, осъзнах някои неща) , просто ми остава да ги приложа и ако не успея да намеря сама пътя, в последствие ще се обърна към някой ваш колега, близо до мен, който наистина ще бъде отдаден. Ако имам нужда, ще се обърна към вас за координати, ако позволите, разбира се. Спирам да благодаря за отделеното време, защото знам, че истинската благодарност се състои в това да ви послушам и след време да ви се похваля с напредък.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 20 часа, Pramatarova каза:

Консултацията стана много бързо- за около 15 минути.Предписа ми два медикамента- Флуанксол и Лароксин

Класика в жанра...!

15 минути внимание - цял живот страдание.

Общо взето не би трябвало да си недоволна. Хората са луди по промоциите. Ти си хванала една промоция - вчера за 15 минути, на цената на един проблем си получила още един - две за лев, както се казва.

Промо пакета, така да се каже, е валиден до момента на изчерпване на търпението (защото неминуемо такъв идва), а тогава редовната цена става малко интересна - започнала веднъж да пиеш медикаменти, ще удължиш евентуалната си психотерапията излишно, защото първата ти задача в нея ще е да ги спреш и едва след това да работиш по собствената си промяна, която ще те превърне в смел човек и със стабилен вътрешен център.

Дали с време, дали с пари, дали и с двете - накрая ще имаш и мини трети проблем, състоящ се в това, че си се отдалечила от мястото на "оправянето", в сравнение с другия развой на нещата - а именно час по-скоро да впрегнеш разума и дисциплината си и послушаш съветите ни.

Тъй като засега изглежда, че е малко вероятно да го направиш, все пак аз съм ти благодарен, че даде отново повод да повторим някои неща в още една тема, което пък ще е от помощ на други, които четат.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Скоро ще имам възможност и ще потърся човек значи, понеже аз съм от Гоце Делчев, а тук няма такива хора и след месец,2 се местя в София и тогава ще ми бъде по-удобно да посещавам психотерапевт.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам въпрос, който пак ми изниква в главата и ме тревожи и ми преобръща корема. Възможно ли е смесването с дрога в случая да е отллючило някакъв сериозен психичен проблем, който сега е в началото например и се развива?(да подчертая, няколко пъти и преди това съм взимала, на следващия ден съм се чувствала странно, неуверено и малко разсеяно, но след като съм се наспивала добре, всичко си е било наред). А сега откакто ми се случи това, съм неуверена, объркана, притеснявам се малко да общувам и т.н и например това да са началните симптоми? Не съм споменала, това от скоро ми се случва-сякаш понякога се чудя какво ми е мнението за дадено нещо, сякаш съм на кръстопът кое е правилно и кое не за дадено нещо и ми е трудно да.преценя и това много ме обърква и тормози. Знам, че сигурно звуча глупаво и ви омръзва да ме четете, но наистина компетентно мнение ме успокоява и спира лутането ми в мисли за това. Чак ми е неудобно да досаждам вече, но вашите думи ми вдъхват вяра и успокоение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Глупаво звучиш, вярно е.И досаждаш.

Но за сметка на това си напълно психически здрава и в близките десетилетия няма да полудее6, кое не добре  за нас.Бая още ще ни досаждаш, докато ни повярваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.

Цитат

А сега откакто ми се случи това, съм неуверена, объркана, притеснявам се малко да общувам и т.н и например това да са началните симптоми? Не съм споменала, това от скоро ми се случва-сякаш понякога се чудя какво ми е мнението за дадено нещо, сякаш съм на кръстопът кое е правилно и кое не за дадено нещо и ми е трудно да.преценя и това много ме обърква и тормози.

:) Ами поздравления - ти порастваш явно. 

Преди си общувала, както казват по нашия край "като кьорава брадва", по тийнейджърски. Сега вече имаш спирачки вътре в себе си, добри спирачки. Неувереността скоро ще се превърне в предпазливост, внимание, сдържаност, и дай-боже накрая разумност. 

А кръстопътят -ами очевидно падат капаците от очите ти - като в другата приказка - "кон с капаци" - типична за тийнеджърите е тяхната праволинейност, пълна убеденост в своята или на своя авторитет правота и непоклатимата вяра, че те знаят кое е добро и зло и имат позицията и достатъчната "умност" да отсъдят и осъдят. Другите, много рядко себе си. 

Така че това наистина са симптоми - но на излизане от бесния пубертет - радвай им се и следвай новата си интуиция. Развивай я. 

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, и аз си мислех, че може би пораствам и това също допринася за всичката тази обърканост, но не знаех, че ще буде толкова болезнено и трудно. Днес дори ми е доста засилено всичко, даже одеве излезнах навън с една приятелка и като си говорехме, едвам си събирах мислите, за да се изкажа и имах чувството, че няма да успея. Че ще спра и няма да мога да кажа и думичка, сякаш в главата ми беше пълна каша. Не ме притесняваше нищо конкретно през това време, което например да ме е разсейвало. Също когато искам да разкажа нещо по-дълго, не мога да си го подредя последоваъелно в мислите и от там почвам да се обърквам и да се плаша допълнително, въпреки това уж успявам с повече усилия.Трябва ли да се плаша от това?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво всъщност разказваш? И успя ли да си намериш интересно занимание?

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спортувам, но с хоби още не съм се захванала. Някаква история например разказвам, сега не мога да се сетя конкретно. Също така преди, когато бях малка, заеквах, ходех на логопед и го преодолях напълно,сега пак ми се възвръща, особено в моментите, когато именно не мога да си подредя мисълта и това още повече ме вкарва в тревожния кръг и ме отчайва. А когато го бях прродоляла, говорех с удоволствие, сега не е така и тази промяна ме кара да се натъжавам двойно повече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мълчанието, пестеливостта в разговорите също са прекрасно качество. А няма по-ценно от умението да слушаме и  ЧУВАМЕ хората около себе си. На времето си изработих един навик - когато слушам човек (може и да не разговаря с мен), повтарям на ум това, което той ми казва, като се старая максимално да наподобя начина, по който го казва. Ефектът е невероятен. Опитай! 

А каква специалност си приета, по своя желание и интерес ли я избра и занимаваш ли се с нещо, свързано с нея?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×