д-р Тодор Първанов Добавено Септември 5, 2016 Доклад Share Добавено Септември 5, 2016 Е, при тревожността, какво мислиш е основното? Нито минута спокойствие. Pramatarova 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
v.kolev Добавено Септември 5, 2016 Доклад Share Добавено Септември 5, 2016 Аз ти казвам,че със сигурност не е нищо сериозно,няма да полудееш и си в пълна безопасност.Изглежда толкова реално,наистина но това е една голяма лъжа .Трябва ти терапевт да ти покаже как да се справиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pramatarova Добавено Септември 9, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 9, 2016 Здравейте, благодаря за отговорите, но защо като четох за симптомите на шизофрения, на места пише, че началните симптоми са страх от побъркване, загуба на контрол и депресия. Това не спира да ме плаши. Може ли някой да ми обясни дали е вярно това, което съм прочела? Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 9, 2016 Доклад Share Добавено Септември 9, 2016 Ми, не е вярно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. bliss Добавено Септември 10, 2016 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Септември 10, 2016 Ох, сърце юнашко не трае вече... Чета форума редовно и имам чувството, че страхът от полудяване е лайт-мотив във всяка трета тема (поне). И макар да смятам, че в този случай е кауза пердута, ще кажа две-три думи адресирани към всички четящи, като човек, който хем е преживял най-големия страх на пишещите т.е. психоза, хем има някакъв съвсем скромен опит с тревожността. Та, едно да знаете от мен: първото условие да си луд е да си на 100% убеден, че си нормален. Имате ли и най-малкото съмнение, че може би сте луди, спете спокойно - значи със сигурност не сте. Разберете, че за лудост говорим не тогава, когато ти твърдиш, че си луд, а целият свят те убеждава, че не си, а тогава, когато целият свят ти казва, че си луд, а ти твърдиш, че си нормален. За мен това е голям парадокс - опитваш се да извадиш от сто кладенеца вода, за да се самоубедиш, че си луда, а всъщност моментът, в който психотичния човек се убеди, че е луд, бележи началото на неговото оздравяване, а не на започването на пристъпа. Основната причина преживяванията ти да те се струват толкова плащещи, е че ти ги квалифицираш като нещо, което е в разрез с действителността, а за психотичния човек неговите преживявания и убеждения СА реалността. Толкова от мен по въпроса с лудостта. Сега да обърнем внимание на нашата обща познайница тревожността (не дай Боже да ми се обиди, че я пренабрегвам и да реши пак да ме посети! Пу,пу!). Е, та тя за два месеца ми разказа играта Първо, за нея няма лекарства открити (повярвайте ми пробвала съм почти всичко, което се предлага на пазара - н я м а!). Второ, при нея го няма безметежното излежаване в леглото, нищейки световните конспирации, няма ги лежерните разходки в парка, няма го лудешкия смях за щяло и не щяло...Има само нечовешко напрежение, което не ти оставя друг избор освен да трамбоваш като изоглавен из дома си, само и само, за да облекчиш за малко страданията на тотално некооперативното си тяло. Накрая бях толкова изтощена от цялата тая работа, че се върнах в лудницата (да, същата, в която ти трепериш да не влезеш), за да си почина още известно време и нещате пооправиха. И това ако не е ирония В допълнение към двете състояния, които описах, имах и депресия, която се застъпи с тревожността и продължи след нея, както и друг бонус - натрапливи суицидни мисли. Та, ако ми се наложи да избирам, кое от тези четиритяхто да изживея отново, гласувам с две ръце за психозата. Съвсем сериозно! И представете си изненадата ми, когато открих този форум и започнах да чета темите на хора, които живееха месеци, години или дори по-голямата част от съзнателния си живот, изправяйки се лице в лице с тревожността и натрапливосите ежедневно и дори ежечасно, хора, които в моите очи бяха герои....представете си изумлението ми, когато открих, че тези същите хора се страхуват от една най-обикновена психоза...или пък от това да не влязат в лудница..Пфу! И като дойдохме на въпроса за лудниците да ви питам - извинявайте, ама какво точно си представяте, че се случва в психиатриите? Като човек, който има четири престоя общо в две различни болнични заведения, мога да ви уверя, че няма да срещнете нито яки санитари разнасящи дебели спринцовки със съмнителни субстанции, нито буйнстващи пациенти в усмирителни ризи. Това, което ще видите са хора, също толкова объркани, отчаяни и уплашени като вас...и ако имате късмет и сте отворени към тях ще станете част от един малък, чудат и много сплотен колектив, от който може да научите, хм, интересни неща С това се изчерпват моите разсъжедния по темата. А сега искам да се обърна конкретно към авторката на темата - Pramatarova, въпреки че не започнах този пост особено любезно, искам да знаеш, че те разбирам. Била съм на твое място и знам колко е трудно. Всъщност в периода на тревожността бях още по-голямо мрънкало и от теб Но хората тук, както специалистите, така и тези, които са минали през състоянието са ти дали прекрасни съвети. Те обаче няма как да извървят твоя път вместо теб. Сведи ровенето в интернет само до тази тема и няма да сгрешиш. И ДЕЙСТВАЙ! Успех! Tervelito, Pramatarova, д-р Тодор Първанов и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 11, 2016 Доклад Share Добавено Септември 11, 2016 Блажена жено - благодаря ти за силните и свежи думи! Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pramatarova Добавено Септември 11, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 11, 2016 Благодаряяя, благодаря! Много ме успокоихте! Прекрасни думи, наистина. На мен също ми писна от самата мен, не само на вас. Какво да се правя вече, не знам. Ето, сега като прочетох този пост, се успоих, но знам, че мине ли известно време, пак ще почнат филмите. Всяко малко нещо по-необичайно в мен, вече ми се струва ненормално и това ме води сещате се до коя мисъл. Скоро отивам в София и мисля да почна терапия. Е, тогава пожелавам на вас, и на себе си най-вече да се отървете от мрънкането ми! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 11, 2016 Доклад Share Добавено Септември 11, 2016 Споко, всеки ден общуваме с хора с твоята настройка - не ни писва лесно. Въпросът е, че не става с логическо разубеждаване. То е само старт. Нужен, но само старт. Ето, прочела си, но след малко пак ще се обади нещо и пак се появява "Дали не полудявам?, Дали не е някоя болест?, Лекарят как е сигурен?..." Става с осмеляване! Със смело "скачане" в липсата на убеждаване, директно в страха. Отначало меко, в медитация/ хипнотерапия, а след това все по-преживелищно, в поведенческа работа, психотеатър, умишлено себепредизвикване с различно отношение... v.kolev, bliss и Pramatarova 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bliss Добавено Септември 11, 2016 Доклад Share Добавено Септември 11, 2016 Орлин, изчервявате ме за втори път тези дни и смятам да ви го върна Редно е аз да благодаря. Може да не се включвам често, но наистина чета редовно форума и всеки път откривам в него нещо, което ми помага да си изясня някои неща за себе си, както и нещо, което да ме провокира да си задам нови въпроси. Нещо повече - това пространство ми даде възможност да върна в живота си творчеството под някаква форма (нещо, което отдавна усещах, че ми липсва), както и да споделя опита си (нещо, от което също имах нужда). Така, че благодаря на вас за красивите и поетични описания на човешката душевност, на д-р Първанов, за това, че всякога успява да обясни с думи прости кой е верният път, на Георги Бладжиев за чувстото за хумор, както и на Диляна Колева за това, че винаги е толкова стегната и точна в отговорите си. Бъдете здрави! Лина Коцева, Орлин Баев и Pramatarova 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 11, 2016 Доклад Share Добавено Септември 11, 2016 Така е. Самият факт, че човек се притеснява от психоза и лудници показва, че психоза няма Pramatarova 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 12, 2016 Доклад Share Добавено Септември 12, 2016 Блис! Ами, да - преди 11 години, когато намерих този форум, също като при теб ми помогна много. Дори тук оформих стил на писане, начин на изразяване и разсъждение - така че, разбирам те! Благодаря ти за благодаря-то най-сърдечно! bliss и Pramatarova 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pramatarova Добавено Септември 19, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 19, 2016 Здравейте, гледам да се справям със страха от полудяване и с другите симптоми, гледам да не им обръщам внимание, въпреки че ме дразнят и ме е яд на тях, но има едно нещо, което много ме мъчи. Всеки път, когато се срещам с някои човек, сякаш чувствам някакъв дискомфорт дали ще има за какво да си говорим, как ще звуча, дали ще му направя хубаво впечатление и тем подобни. Като се видим, всичко си е наред, но сякаш през цялото време витае едно напрежение. Така ми е почти със всеки не чак толкова близък. Какво да направя, за да повярвам, че това са глупости, за които се притеснявам и как да премахна това напрежение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nancym_ Добавено Септември 19, 2016 Доклад Share Добавено Септември 19, 2016 И аз бях така и все още НА МОМЕНТИ. Просто трябва да спре да ти пука! Всичко това, което си описала в цялата си тема ми е познато до болка и знам през какво преминаваш - казвам ти, това е един филм, в който сама се вкарваш и го поддъраш. Това е като една социална тревожност според мен, която и аз благодарение на това състояние получих като "бонус". Просто сме поизгубили себе си по пътя на съзряването ни, но това означава, че ще открием себе си вече израстнали. Има моменти, в които си мисля същото "Как звуча? Ще имаме ли за какво да си говорим? Ще иска ли пак да говори с мен?" и т.н. И в последствие се усещам и вече си задавам друг въпрос "Има ли значение?" Отпусни се, всичко си е нормално, просто тревожността ти те държи в оковите си и само с позитивизъм и релаксация ще ги разбиеш! Ти си си абсолютно добре, мислите ти не са. Pramatarova 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Септември 22, 2016 Доклад Share Добавено Септември 22, 2016 (edited) В 19.09.2016 г. at 14:25, Pramatarova каза: Какво да направя, за да повярвам, че това са глупости, за които се притеснявам и как да премахна това напрежение. Как ще са глупости? В малко по-голям стрес си, който дава определени реакции и поведение. Няма да се изморя да повтарям, че когато решиш проблема с интерпретацията на събитията в живота си, т.е. стреса си, тогава и ще се "премахнат" напреженията. Макар, че темата за премахването на това напрежение хич не е най-актуалното, с което трябва да се занимаеш - напрежението е проява на живота, не разбираш ли? Питаш как да повярваш... Не е до вярване, до преживяване е. До преживяване на истината за теб. Път е, който трябва да извървиш. Ти ще избереш как да го извървиш - сама или в началото му поне с помощник. „Истината е преживяване, не е вярване. Истината никога не идва чрез изучаването й; истината трябва да се посрещне, човек трябва да се изправи с лице пред истината. Този, който изучава любовта, е като човек, който изучава Хималаите, като ги гледа на картата. Картата не е планината! А ако започнеш да вярваш в картата, ще пропускаш планината. Ако твърде много се занимаваш с картата, планината може да е точно пред теб, но ти пак няма да си в състояние да я видиш. И така стоят нещата. Планината е пред теб, но очите ти са пълни с карти – карти на планината, карти на една и съща планина, направени от различни изследователи. Някой се е изкачил на планината от северната страна, друг от източната. Те са направили различни карти: Коран, Библия, Бхагаватгита – различни карти на една и съща истина. Но ти си твърде пълен с карти, твърде обременен от теглото им, не можеш да се помръднеш и на сантиметър. Не можеш да видиш планината, която стои точно пред теб, нейните върхове с девствен сняг, които блестят като злато на утринното слънце. Нямаш очи да видиш това.“ Редактирано Септември 22, 2016 от Кермит Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pramatarova Добавено Септември 22, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 22, 2016 Благодаря ви сърдечно за отговорите. Уморих се от това, никога не съм знаела, че стреса може да е нещо толкова коварно и все се чудя, как от една вечер последвана със силен махмурлук започна да ми се развива това. Преди това пак си бях тревожен човек, имах и дереализация, но само като бях уморена. Как да си го обяснявам това, че тогава е преляла чашата ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Септември 22, 2016 Доклад Share Добавено Септември 22, 2016 Точно така. Едно тревожно състояние може да се случи по два начина - след инцидент, травма или много силно емоционално събитие или с времето "капка по капка". При теб е вторият начин. И нещо много важно: прочети малко от мненията на Орлин и бъди така добра да ревизираш мнението си, че стреса ти е "коварен". Много е важно, за да може да разчиташ някой ден след съответните усилия от твоя страна всичко да има хепи енд. Нали това е желанието ти? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pramatarova Добавено Септември 24, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 24, 2016 Искам да ви попитам какво мислите за леенето на куршум? Според вас дали влияе благоприятно и дали лекува? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Tervelito Добавено Септември 25, 2016 Доклад Share Добавено Септември 25, 2016 преди 22 часа, Pramatarova каза: Искам да ви попитам какво мислите за леенето на куршум? Според вас дали влияе благоприятно и дали лекува? Не се опитвайте да избягате от "проблема" ! Не знам дали си давате сметка, но страхувайки се от вашия страх вие неосъзнато постоянно бягате от него. Ако отидете да си "излеете" един куршум може и да ви помогне до някаква степен, но това е на базата на ритуала и самовнушението. Вие ще отрежете едно дърво, но няма да го изкорените. Подхода ви е грешен, защото защитните реакции на нервната система действат пряко насочени към проблема, а той в случая е пряко насочен към страха. Наливате бензин в огъня с други думи казано. Ако те гони мечка в гората няма ли да се помпаш с още адреналин и кортизол за да избягаш все по-бързо ? В случая обаче бягайки от страха си, бягате от себе си. Както и когато кучето бяга от опашката си. Аз също бях много наплашен от страха от полудяване. Не можеш обаче да избягаш от страха си. Когато се намираме в силен страх, адреналина и кортизола в тялото ни ни вкарват мисли свързани с най-лошия сценарии, за да можем да се спасим от опасноста. Тези мисли обаче са доста абсурдни в 99% от случайте ( доказателство сега, ще намериш в мисълта, че все пак има 1% вероятност страха да се материализира, както тревожният би отбелязал.) Аз лично се удивлявам всеки път в невероятния животнски инстинкт за самосъхранение който ние всички хора имаме. Ехх 99% шанс да съм ОК, но тоя 1% леле, ами ако този 1% се реализира, майко мила..... Ето го невероятното доказателство, че ти пазиш себе си напълно, като си на щрек и за най-малкия детайл. Заобичай себе си, затова, че се пазиш толкова успешно, заобичай себе си, защото ти пука и за останалите които обичаш. Ето даже сега в момента се сещам, че е имало моменти в които съм се страхувал, че не съм давал достатъчно любов на близките ми и ,че съм се обвинявал затова. Това какво означава ? Ами, че имаш нужда да даваш повече любов, но към себеси. Ние винаги се ориентираме към най-добрия спред нас ход. Ако грешим то го осъзнаваме след това, но преди това сме дали най-доброто на което сме способни. Нека не се обвиняваме затова, че сме тревожни. Не се обвинявайте ако сте се подавали на страха. Всеки се подава, важното е да свикнем с него и да го заобичаме, защото той ни пази. Pramatarova, v.kolev, Орлин Баев и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Септември 25, 2016 Доклад Share Добавено Септември 25, 2016 В 24.09.2016 г. at 13:02, Pramatarova каза: Искам да ви попитам какво мислите за леенето на куршум? Според вас дали влияе благоприятно и дали лекува? Да лекува какво? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pramatarova Добавено Септември 26, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 26, 2016 Ами тревожни състояния например, да, така е, то не е болест, но се усеща ксто такова.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pramatarova Добавено Септември 26, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 26, 2016 И искам да попитам, мислите ми сякаш ми се струват далечни и някои сякаш ме подтискат, без да има причина да ме подтискат, не знам дали ме разбирате, трудно ми е да го обясня. Това отново ли се дължи на стреса? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 26, 2016 Доклад Share Добавено Септември 26, 2016 (edited) Не, най- вероятно се дължи на намеса на извънземни.те са доста досадни и понякога обичат така да се майтапят с нас.Не им обръщай много внимание. Редактирано Октомври 12, 2016 от д-р Тодор Първанов Tervelito и Pramatarova 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pramatarova Добавено Септември 26, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 26, 2016 Хаха, забавно ви е на вас.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 26, 2016 Доклад Share Добавено Септември 26, 2016 Нищо не ти пречи и на теб да се забавляваш.Няма разумна причина да не го правиш.Ако не ми вярваш, посочи поне една. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Pramatarova Добавено Септември 26, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 26, 2016 Това, че ми е подтиснато, главата ми тежи и понякога чувството, че ще ми гръмне от мисли и анализиране, колебаене и какво ли още не. Толкова искам нещата да са прости, а сякаш са толкова сложни в съзнанието ми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.