Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Pramatarova

Дереализация и как да се справим с нея

Recommended Posts

преди 8 часа, bliss каза:

даже и чрез секс ако щеш

Не просто ако ще, а задължително! В допълнение - добра храна, здрав сън, повече смях, по-малко сериозност.

Нали знаете - сериозните хора имат сериозни проблеми, несериозните хора имат несериозните проблеми.

Много на сериозно, не е на сериозност, а на страх! :)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 9.10.2016 г. at 0:28, Георги Балджиев каза:

Нали знаете - сериозните хора имат сериозни проблеми, несериозните хора имат несериозните проблеми.

Подкрепям с всички крайници! :D

И като стана дума за смях, сега ще ви разкажа колко се забавлявах при последната си среща с Мистър Стрес, а оставям на модераторите да преценят дали историята ми е подходяща за форума.

Случи се така, че изкарах доста шантави 4 неработни дни около 22.09. Умишлено употребявам неработни вместо почивни, тъй като в нашето семейство тези две понятия невинаги се припокриват. Та така и този път - през тези 4 дни ми се случи всичко друго, но не и да си почина.

Всичко започна с идеята на мъжа ми да отидем "семейно" на село, за да могат хлапетата да се възползват от всички благинки на селския живот: чист въздух, игра на двора, скиторене по улиците и общуване с всякакви пернати и пухести Божи твари. Е, да ама 1/4 от семейството (разбирайте моя син) категорично реши, че никак не одобрява плана ни и не пропускаше случай да демонстрира самоотлъчката си посредством хапане, щипане, драскане, юмручен бой и всякакво категорично забранени от Световната асоциация по бокс методи за борба.

Закономерно, сред втората или третата криза, се появи и Стресът и, понеже той обожава драматичността, го направи със зрелищен апломб. Представете си ме с две деца на детската площадка, току-що съм излязла от ръкопашна схватка с едното, а другото реве: "Мамоооо, искам още да си играя с децата!", и насред цялата тая суматоха, мен ми се премрежва пред очите и светът бавно, но сигурно започва да се клатушка. Мили хора, след толкова четене можах да разпозная стреса и да се светна, че това което би ми помогнало в момента е един хубав джогинг. Това, което не можех да направя, обаче, е да зарежа двете врещящи хлапета и да хукна накъдето ми видят очите, щото нали се сещате - съвсем бих затвърдила и без това солидния си имидж на откачалка.

Наложи се да се задоволя с коремно дишане докато се успокоя достатъчно, за да метна едното хлапе на люлката и да командировам другото да си отвори сергия за кестени. Постоях малко загледана в нищото и злочеста промълвих: "О, Стрес, само с теб не ми се е налагало да се разправям." И в момента, в който го казах, в главата ми изникна образът на Мистър Стрес: авторитетен и сдържан господин на средна възраст, спретнат в строг, безупречно скроен служебен костюм и синя вратовръзка, излъскани до блясък обувки и, разбира се, куфарче, в което държи всички номера, с които изкарва акъла на хората. Стана ми една идея по-леко. Реших, че щом ми е дошъл "на крака" ще е невъзпитано да не го поканя поне да поседне. Да, обаче къде? Това което ми изплува като образ беше една от квартирите на мъжът ми в сграда от периода преди Втората Световна. Та там имаше една стая, която беше толкова очарователна, че първия път, когато я видях категорично заявих на мъжа си: "Виж какво няма да пипаме нищо! Правим я музей и ще събираме по 5 лв. вход" И наистина, в тази стаичка, всичко беше застинало, така както е било преди 50 год. Имаше масивни дървени секции, пълни с фин кристал и крехък порцелан, солидна дървена ракла, дори телефон с вилка представете си. А най-хубавото от всичко бяха причудливите порцеланови фигурки и каренца на една кука, които бяха артистично разхвърляни тук там. Кой знае защо, но във фантазията ми имаше и стара шевна машина, както и пишеща такава. Снопове светлината се оцеждаха от прозорците и осветяваха танца на прашинките, които кротко се сипеха върху холовата гарнитура с кувертюра на дребни жълти рози.

"Идеално - казах си - вече има къде да си посрещна госта!"  Любезно се обърнах се към Мистър Стрес: "Заповядайте моля. Седнете! За съжаление идвате в малко неподходящ момент - имам едни деца тука да гледам, така, че няма да мога да ви обърна много внимание, но вие се разполагайте, чувствайте се като у дома си." Мистър Стрес изсумтя презрително, огледа критично най-близкото място за сядане затрупано с детски играчки, избута ги решително на пода и седна на крайчеца на фотьойла. Постави куфарчето върху долепените си един до друг крака, сложи длани върху куфарчето,  изправи гръб в поза "глътнал бастун" и огледа обстановка с явно неодобрение.

На това място от повествованието аз вече се усмихвах широко. Погледнах нежно Мистър Стрес и му казах: " Знаеш ли, от една страна добре, че си тук. Ако не беше ти, как щях да мога да реагирам достатъчно бързо, за да възпра малкия вагабонтин да се саморазправи със сестра си?" За моя изненада Мистър Стрес се приведе леко и даже благоволи да постави лакти на облегалките на фотьойла. Даже ми се стори, че мускулите на лицето му потрепват, но не можах да разбера дали това е усмивка или спазъм. И с това нашето общуване приключи.

Сега, няма да ви лъжа, и след този етюд си бях стресирана в следващите дни, но пък успях да приема нещата една идея по-ведро, което мисля че също е от значение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Жесток сценарии! :) Поздравления! :)

Той с нищо не се различава в съдържателната част от онези сценарии, в които тръпнем пред Мистър Страх. Точно затова става въпрос.

Защо не вземеш да го допишеш този сценарии, да го завършиш по забавно-абсурден за всички участници начин? Например да му организираш емиграция в Стресбург, където да намери своят Мис Паника и да си народят дечица адреналинчета, които приличат на батерии за фенерчета.

Оставям на фантазията ти да довършиш нататък - колкото по-абсурдно, толкова по-леко ще се почувстваш. Можеш го :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имаш дарба на писател - използвай я. Започни да пишеш къси разкази (може за стреса или каквото и да е друго) в този стил, в който си написала последния си пост. Ще ти е от полза.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Георги Балджиев, Линд благодаря ви от сърце!

И аз усещам, че писането ми въздейства благотворно, и дай Боже, да намирам повече поводи за вдъхновение!

А относно финала на историята: колкото и да се забавлявах с предложението на д-р Балджиев, мисля, че няма да имам нищо против Мистър Стрес да ме посещава от време на време :) Знаете ли, струва ми се, че стресът е като че ли излишно демонизиран в наши дни. В крайна сметка, именно позитивния стрес ни помага да се представим добре на изпит или да се мобилизираме преди важна презентация. Така че реших да реабилитирам този невъзпят герой на нашето време, посещавайки му следната ода:

Ода за стреса

О, стрес!

На тревожнярите злощастни

най-страшния си ти кошмар

за твойте номера ужасни

не се намира лесно цяр

С дереализация, замайване, умора

и с затъпяване дори

измъчваш тези клети хора

и ги сащисваш от зори

О, стрес!

Отвсякъде си пъден

и никъде не си добре приет

охулен, омерзен и съден

Ела! Постой при мен. Привет!

Аз знам, че ти ни пазиш само

от многото опасности в света

облегнати на силното ти рамо

спасяваме се ние от беда

Без теб, как щяхме ний да можем

да оцелеем сам-сами в гора

или, изправени пред казус сложен

да го решим със хъс и лекота

Така че, Стрес, благодаря ти!

за жертвите направени за нас

И знай - при мен добре дошъл си

във всеки ден и всеки час!

 

Мисля при следваща ни среща, да му изрецетирам произведението си при първа възможност (задължително с патос!) :) Струва ми се, че Мистър Стрес е суетен. И вярвам, че ще му се понрави.

Хубава вечер!

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 12 часа, bliss каза:

Ела! Постой при мен. Привет!

Какво да ти кажа :) Обречена си на успехи! 

Права си - стресът означава живот. Дистресът - онова състояние на перманентна мобилизация, то е кофти като изживяване. Но с твоята нагласа на Мистъра просто не му завиждам... :)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте. Не бях писала отдавна. Пиша ви не да се оплаквам, а да се похваля и да задам един въпрос. Започнах психотерапия и мисля, че съм по пътя на успеха. Вече виждам светлина и проблясък и научих доста от методите за преодпляване на това, което ме мъчи. Почти се научих и да прегръщам страха, колкото и да не вярвам, че се получава. Дереализацията ми се появява рядко и не ме плаши. Но има едно нещо, което ми де появи и тъй като за празниците не ходя при психотерапевта ми, искам да се успокоя тук. Идват ми мисли от сорта, че хората искат да ми навредят и постоянно си представям страшни картини в съзнаноето си и в следващия момент си казвам "ох, как може да си го мисля" понякога просто ми изскача мисъл от сорта, че някой ме пита нещо с користна цел и после пак се убеждавам, че това не е тока . Като цяло доста ме обърква.Страх ме е да не почна истински да го вярвам. Става ми тъжно понякога, че ми изскачат просто ей така и само представата, че може да почна наистина да го вярвам ме ужасява. Това, за което ви говоря натрапливи мисли ли са и нещо притеснително ли е или е част от симптоматиката на неврозата?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 29.12.2016 г. at 14:35, Pramatarova каза:

тъй като за празниците не ходя при психотерапевта ми, искам да се успокоя тук.

Привет,

грешно си разбрала целта на този форум. Ние тук НЕ успокояваме. Съмняваме дори дали го правим и в практиката, макар в 99 % от случаите да се явява като досаден страничен ефект. Затова, желанието ти е малко неизпълнимо.

От друга страна - психотерапевта ти вероятно не изпада в хибернация или анабиоза по време на празниците, нали? Мен ме притеснява факта, че ти не избираш да се обърнеш към него, а пишеш тук. Звънни му, пиши му - щом работи с теб, за момента трябва да е единствения, който може да отговори на въпросите ти така, че да е полезно за теб. ПОЛЕЗНО, не успокоително.

 

П.П. Иначе, разбира се, че е от стреса. Просто страха ти се превъплъщава с различни лица, за да може да те уплаши. Че какъв страх би бил иначе, ако не може да ти изкара акъла. Почвай да се плашиш качествено и не търси успокоение, защото успокоиш ли се, страхът ти ще измисли друго. Има и още но то не става за по форум.

Хайде, Весели празници!

Редактирано от Георги Балджиев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"росто страха ти се превъплъщава с различни лица, за да може да те уплаши. Че какъв страх би бил иначе, ако не може да ти изкара акъла. Почвай да се плашиш качествено и не търси успокоение, защото успокоиш ли се, страхът ти ще измисли друго.  "

Това е много ценно! какъв страх е, ако не ти изкара акъла от страх?! Така де! Страхът си има цел, добра цел. Вселената е мъдра, а страхът е част от тази мъдрост, Огромна загуба на ресурс би било страхът да се случва ей така, защото да се гърчим безпредметно. Ами не - предметно гърчене е, с цел е. И въобще, гърчене е, докато се превърне в осъзнат, в кооперация с посланията по характерова хармонизация труд. Осъзнат труд, който постепенно се превръща в по-високо ниво работа по синхронизиране на социалните ни личности, характер и житейска съдба с призванието и мисията, с които сме дошли тук като души. Та, вместо да търсим успокоение, бягайки от уроците си, нека се плашим качествено. Тоест, да научаваме уроците си по смирение, доверие в съдбата и себе си, в живота, Бога и разумността на вселената, уроци по смело себезаявяване, адекватна връзка с холистичната реалност,следване на силни цели, идващи от вечността на призванието ни. Нека като се плашим, да е качествено, като е гарга, да е рошава! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесно продължение, Орлине, благодаря ти! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×