симонапа

[Simonapa]

Добър ден ще започна от по далече за да имате представа за мен като човек.

Изживяла съм много тежко детство,майка ми и баща ми се разделиха когато бях на седем.

Майка ми си намери нов мъж ,с който замина да живее е друг град,мен остави при баба ми там живеех с постоянен страх ,вуйчо ми който също живееше там беше агресивен постоянно правше скандали и биеше всичи включително и баба ми,майка ми и останалите си сестри 

Когато бях на 14 ходех с едно момче ,от което забременях ...нямаше на кого да кажа ,баба ми забеляза че нещо става,и че нямам цикъл.Признах и всичко тя уреди с еедна нейна позната да направя аборт ужасен момент в моя живот.

Майка ми естествено не разбра ,защото аз и баба ми се страхувахме какво ще направи тя.

Защото баба ми имаше отговорност за мене.

Баба ми беше единствения човек,който имаше подход към мен,показваше ми любов и загриженост

След аборта ми ,мислех че живота ми ще продължи и всичко ше е наред.

Да ама не започнах да излизам в лоша компания наркотици съм пробвала амфетамини,екстази,кокаин,марихуана съм пушила дълго,

Това не ми пречеше да ходя на училище,и на работа, в околието ми съм изглеждала като много силен и самостоятелна.

Всички ме хвалеха ,че въпреки тежкото ми детство съм толко борбена и силна.

Мечтаех да срещна мъж ,на който да мога да мога да разчитам в тежки моменти да ме обича и уважава,да имам спокойствие дом и деца.

Срещнах го когато бях на 17 той тогава беше на 21'

Словак който работеше в български завод.

В този момент аз живеех вече сама под наем ,ходех на работа и същевременно на училище.

Емоционално тогава се чуствах самотна и слаба..нямах семейство единствено приятели.

Реших че той е моят мъж..ходих му на гости през зимната ваканция ,бях очарована от неговото семейство задружно ,уютно.Бях решена че сслед като завърша са замина при него ,това беше моята мечта в следващата година.

Така и стана завърших средно и заминах.

Веднага след заминаването и заживяването с него бях разочарована ...оказа се различен много пиеше и беше егоист .

След три месеца бях бременна ...оженихме се и ни се роди дъщеря...прекрасно дете ,което обичам повече от живота си.

Но през цялото време той освен да ходи на работа и да се напива ,не  взимаше голяма инициатива в помоща с детето ,което ме съсипваше,но намирах сили и продължавах.

След година ...отново забременях бях ужасена ,че  ще имам още едно дете и нямма да  мога да се справя...направих грешка и го махнах.

Чуствах се ужасно...но някак си го подтисках.

След две години забременях отново ,но реших да  го оставя въпреки ,че мойта връзка със мъжа ми не беше много добра.

Синът ми се роди преждевременно ...беше в ковиоз два месеца,два месеца бях в тотален емоционален срив.Страх,тревожност,обвинях се.

Синът ми се оправи ,цяла година постоянно под наблюдение ,по доктори постоянно под страх.

Мъжът ми отново не помагаше особено.

Пиеше и на  мойто молби да престане нямаше разбиране и все скандали .

Децата ми в момента са на четири и две годишна възраст.

Изведнъж започна да ми става лошо...като световъртеж, тревожност,страх.

Мислех,че съм болна почнах по лекари да ходя..но се оказа ,че физически нищо ми няма.

Преди два месеца вече започах постоянно да съм в напрежение....отидох на психиатър каза ми ,че имам депресия и ми предписа антидепресанти,който отказвам да пия защото не виждам как биха могли да ми помогнат.

Страх ме е ,че  ще полудея ,че ще нараня децата си,имам натрапчиви мисли,че ако ме ядосат и се побъркам и ги убия.

След това изпадам в ужас ,напрежение,страх,защото обичам децата си и искам всичко добро за тях,и до момента всичко съм правила за тях с изключителна любов .

Също така от както съм тук контакти с хора имам много малко,което ме подтиска защото съм изключително комуникативна .

Въпроса ми е следният имам ли важен психически проблем? Или е просто натрапчиви мисли? Депресия ли е? Как да  се справя ?Искам да съм пълноценна и добра майка.. страхувам се да не загубя здравия разум.

• Добър ден ще започна от по далече за да имате представа за мен като човек.

  Изживяла съм много тежко детство,майка ми и баща ми се разделиха когато бях на седем.

  Майка ми си намери нов мъж ,с който замина да живее е друг град,мен остави при баба ми там живеех с постоянен страх ,вуйчо ми който също живееше там беше агресивен постоянно правше скандали и биеше всичи включително и баба ми,майка ми и останалите си сестри 

  Когато бях на 14 ходех с едно момче ,от което забременях ...нямаше на кого да кажа ,баба ми забеляза че нещо става,и че нямам цикъл.Признах и всичко тя уреди с еедна нейна позната да направя аборт ужасен момент в моя живот.

  Майка ми естествено не разбра ,защото аз и баба ми се страхувахме какво ще направи тя.

  Защото баба ми имаше отговорност за мене.

  Баба ми беше единствения човек,който имаше подход към мен,показваше ми любов и загриженост

  След аборта ми ,мислех че живота ми ще продължи и всичко ше е наред.

  Да ама не започнах да излизам в лоша компания наркотици съм пробвала амфетамини,екстази,кокаин,марихуана съм пушила дълго,

  Това не ми пречеше да ходя на училище,и на работа, в околието ми съм изглеждала като много силен и самостоятелна.

  Всички ме хвалеха ,че въпреки тежкото ми детство съм толко борбена и силна.

  Мечтаех да срещна мъж ,на който да мога да мога да разчитам в тежки моменти да ме обича и уважава,да имам спокойствие дом и деца.

  Срещнах го когато бях на 17 той тогава беше на 21'

  Словак който работеше в български завод.

  В този момент аз живеех вече сама под наем ,ходех на работа и същевременно на училище.

  Емоционално тогава се чуствах самотна и слаба..нямах семейство единствено приятели.

  Реших че той е моят мъж..ходих му на гости през зимната ваканция ,бях очарована от неговото семейство задружно ,уютно.Бях решена че сслед като завърша са замина при него ,това беше моята мечта в следващата година.

  Така и стана завърших средно и заминах.

  Веднага след заминаването и заживяването с него бях разочарована ...оказа се различен много пиеше и беше егоист .

  След три месеца бях бременна ...оженихме се и ни се роди дъщеря...прекрасно дете ,което обичам повече от живота си.

  Но през цялото време той освен да ходи на работа и да се напива ,не  взимаше голяма инициатива в помоща с детето ,което ме съсипваше,но намирах сили и продължавах.

  След година ...отново забременях бях ужасена ,че  ще имам още едно дете и нямма да  мога да се справя...направих грешка и го махнах.

  Чуствах се ужасно...но някак си го подтисках.

  След две години забременях отново ,но реших да  го оставя въпреки ,че мойта връзка със мъжа ми не беше много добра.

  Синът ми се роди преждевременно ...беше в ковиоз два месеца,два месеца бях в тотален емоционален срив.Страх,тревожност,обвинях се.

  Синът ми се оправи ,цяла година постоянно под наблюдение ,по доктори постоянно под страх.

  Мъжът ми отново не помагаше особено.

  Пиеше и на  мойто молби да престане нямаше разбиране и все скандали .

  Децата ми в момента са на четири и две годишна възраст.

  Изведнъж започна да ми става лошо...като световъртеж, тревожност,страх.

  Мислех,че съм болна почнах по лекари да ходя..но се оказа ,че физически нищо ми няма.

  Преди два месеца вече започах постоянно да съм в напрежение....отидох на психиатър каза ми ,че имам депресия и ми предписа антидепресанти,който отказвам да пия защото не виждам как биха могли да ми помогнат.

  Страх ме е ,че  ще полудея ,че ще нараня децата си,имам натрапчиви мисли,че ако ме ядосат и се побъркам и ги убия.

  След това изпадам в ужас ,напрежение,страх,защото обичам децата си и искам всичко добро за тях,и до момента всичко съм правила за тях с изключителна любов .

  Също така от както съм тук контакти с хора имам много малко,което ме подтиска защото съм изключително комуникативна .

  Въпроса ми е следният имам ли важен психически проблем? Или е просто натрапчиви мисли? Депресия ли е? Как да  се справя ?Искам да съм пълноценна и добра майка.. страхувам се да не загубя здравия разум.Освен това понякога имам моменти в който виждам всичко много остро,цветове и всичко около е изострено.

  Има моменти в който ме плашат лица ,или са ми неприятни случвало ми се е с мъжа  ми децата ,и навън от чужди хора.моля ви дайте съвет.

  В момента пия хомеопати във формата на капки. 

[д-р Тодор Първанов]

Натрапливата невроза или както сега се нарича ОКР сама по себе си е доста сериозен проблем.Проблем, не защото човек ще направи глупостите, които му минават през главата, а за това, че живее един изключително тревожен и нещастен живот.

Промяната в зрението е част от реакцията на стрес в която си и то от години.Чети в нета за стреса и минимизирането му, това ще намали натрапливостите.

 

[Орлин Баев]

Общ стрес мениджмънт, да - задължително. Спорт, дишане, медитация, вяра, четене на добри книги. Успоредно с това обаче, според мен имаш нужда от психотерапевтична работа. В нея от една страна, с помощта на терапевта ти, ще работиш върху тревожното си състояние, което ще повлияе и по-дълбоките ти, характерови заложености. Защото преживяваш тревожността за добро, за да те насочи към преработка на характеровите ти травми и вярвания, заложени в процеса на порастването ти. Такива имаш и сама знаеш, че имаш. И тази работа по характера ти, е другата психотерапевтична насока. Върши се с психотерапевт - сама би могла, но отнема много време, както и зрелост и широта, каквито тепърва ще градиш. Защо пиша за тази характерова работа? Защото дори по няколкото реда писмо виждам как изкривяваш реалността през травматичните си схеми. Да, мъжът ти не е идеален. Но работи, носи пари, нормален човек е. През сценариите, заложени в теб обаче, цялото ти същество го вижда с пъти и пъти по-нараняващ и дори те кара да се държиш така, че да постепенно все повече да го предизвикаш да стане такъв. Най-малкото, пречупването на възприятието ти през негативните ти подсъзнателни сценарии създава помежду ви отношения на напрежение, далечност и безлюбие. А това са фактори, които директно тласкат мъжа още повече към чашката. Това, което би го спряло, е твърдото ти изискване да го направи,. но не през мрънкане и скандали, а на фона на много любов, взаимно приемане и разбиране. Сега, не казвам, че той е идеален - не е. Но ти също силно изкривяваш  реалността и на принципа на самоизпълняващата прогноза се държиш без да искаш така, че да се реализират страховете ти и се повторят преживяванията ти от по-ранните ти години... Затова е важно да ги преобразуваш, с помощта на колега!

[Simonapa]

Благодаря за бързия отговор Др.Баев дайте ми съвет как да се справя когато съм в такова състояние така съм около два месеца и стршно натоварва семейството ми.Да,така е нося си травми от детство ,и дълго изобщо не се бях сещала за тези неща ,а сега просто нахлуват в съзнанието ми.

Но повече ме притесняват натрапчивите мисли,че след като имам свързани мисли с насилие ,съм луда ,и сигурно е въпрос на време да го направя.

Точно защото съм имала тежко детство,и си мислех,че от там може да ми е отключило някакво заболяване,ще загубя здравия разум и бам..

Мечтая отново да се радвам на живота,на лятото ,на есента когато ми е омръзнало да е топло,и на зимата ,за да ми е уютно.

Просто да нося радост на семейството си вместо тежест...с мойта измъчена физиономия сякаш света се е преобърнал.

За антидепресантите какво. Ви е мнението?

[д-р Тодор Първанов]

Проблема не е в миналото, а в настоящето.Жена, която гледа две деца, с мъж който пие и не и помага- и аз в тази ситуация бих имал стрес и натрапливости.Проблема е, в ситуацият в която сте, а не във вас.Е, доколкото вие сте избрали съпруга си, вие сте направила избора да имате две деца от него, въпреки,че той не става за съекипник, редно е да понесете понесете и вие някаква отговорност.Но, определено, в тази ситуация почти всеки би имал стрес.Антидепресантите, да те ще помогнат временно, но как ще променят ситуацията? Ако тя не се промени трябва да ги пиете цял живот.

[Simonapa]

Да напълно ми е ясно,че нещата който главно ме подтискат са тези в  момента, плюс не съм се прибирала в България три години ,носталгията също ми играе лоша роля.

Тоест сегашното ми състояние е ОКР. В момента пия класическа хомеопатия.Колко ппродължават едно състояние на Окр постоянно ли е или има отстъпки и после отново.

Защото сега ми се струва ,че е по слабо дори не се страхувам толкова силно и си казвам ако съм луда ще съм и без да ме е страх.

След прочитането на няколко статии тук и истории се успокоих ,че не съм само аз в това положение.Записах си час при психотерапевт надявам се да ме разбере защото съм извън България.

Мнението ви за. Хомеопатия ?Благодаря ви че ми обърнахте внимание ,и още повече за интересните статии ,които имате в сайта ...една идея съм малко по осветена 

[Simonapa]

Освен това забелязах че пет дни преди менструация нещата са много по силни,завладяващи и плашещи...възможно ли е ?или си внушавам .

След идването идва отпускане ..и след две седмици съм пак с тия щуротии .

[Орлин Баев]

Да, сега е и проблемът и разрешението, тъй като миналото е сега, не някъде в Маями, нито по някаква си времева линия някъде си, а именно сега и тук, в паметовите следи, които сега през действащите програми, определят и реакциите ни. Една цялостна/ холистична психотерапия и терапевт виждат това и знаят, че винаги се работи сега. 

Относно натрапливостите - има писано и тук в темите доста. Имам и статии за това. Mислите идват от древен, еволюционно обусловен, добър и защитен механизъм на обратно, огледално пораждане. Целят защита и идват към обичани хора, когато тревожността, несигурността и стресът ни са повишени. Има си технология за работа с ОКР - комбинация от поведенческа и медитативна/ хипнотерапия. Отвъд методите, важно е терапевтът ви да е наистина добър в това, което прави. Тогава и методите са успешни. 

Завишаването на симптоматиката при пмс, което описвате, е масово срещано... Хомеопатията? Ако помогне, на принципа на плацебо, чудесно. Ако ли не, поне не вреди. Но, далеч по-важна е психичната работа. Засега питате за окр, сякаш имате телесно заболяване и нещо външно някакси трябва по някакъв начин да повлияе. Не - промяната в разбирането, осъзнаването, отношението, реакцията и настройката ви променят всичко! 

[Simonapa]

Освен тези ми състояние ..вечер когато заспя се събуждам през ноща от сърцебиене има тревожност .Сутрин ставам тревожна ,не знам каккво да правя с денят си ,освен да сготвя ,изчистя нахраня децата ,избягвам да излизам тъй като няма с кой да се срещна .

Чуствам се тъжна и потисната,трудно взимам решения ,нямам радост.Постоянно се чуствам самотна .

 

В същото време мечтая за приятели,излизания ,повече активност а тъкмо обратно правя.Почнах работа през уикенда което една идея ме успокоява ,че нещата ще се подредят просто ми трябва време да се осъзная какво искам.

А всъщност страха ми е точно от там..че се чуствам готова да изживявам нови неща ,който морално ме потискат примерно да флиртувам с мъже да им търсия вниманието,да съм харесвана ,да се влюбя.

А същевременно страшно се обвиням за това  ..тъй като съм омъжена и имам прекрасни деца ,неща за които милиони хора мечтаят .

 

Редактирано Юни 30, 2016 от Simonapa

[Rwanda]

Понеже и аз съм била в подобна изолация, ще ти кажа, че това е най-сигурният начин да се съсипеш психически. Ние хората сме социални и имаме нужда да общуваме един с друг, имаме нужда от ласки, добра дума. Дори и да си човек със сравнително висока самооценка, по някое време все ще изпиташ нужда да се огледаш в хората, най-малкото дори и да ти послужат само като коректор. 

Изолацията евентуално  би повлияла пагубно и на децата ти и на техните способности да се адаптират и общуват. 

Затова посещавай парковете и всички места, на които се събират майки с деца. Те също като теб имат нужда от приятелски разговор, който да ги откъсне от ежедневните грижи. Тук, където живея аз, има навсякъде групи за деца, които майките са създали, за да установяват познанства помежду си, докато децата се занимават с различни дейности. Включи се в кръжоци и курсове (плуване, танци, музикални класове, рисуване и т.н.) където също се завързват познанства с родителите. Въобще потърси в интернет всички мероприятия и дейности, които се организират за деца в твоя град и ги посети. Много от тях може би са безплатни (напр. тук има организирани пикници, разходки в парка и др.). Така ще разнообразиш и своето ежедневие и на децата си и със сигурност ще намериш приятели. А това ще ти помогне много да се почувстваш по-добре.