Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За Жените, Мъжете и Пътя им


Recommended Posts

Стереотипи, стереотипи, стереотипи. Фиксации. Архетипи, от които вместо да учим, зависим. Това е то "Старата Война". Стара е като света и е причина за всички земни злини.

Трудно е да се разчупят стереотипите, дори от хора търсещи пътя.

Линк към коментар
Share on other sites

Стереотипи, стереотипи, стереотипи. Фиксации. Архетипи, от които вместо да учим, зависим. Това е то "Старата Война". Стара е като света и е причина за всички земни злини.

Трудно е да се разчупят стереотипите, дори от хора търсещи пътя.

Разчупва се нещо, което съществува, а стереотипите не съществуват. Т.е. съществуват само в главите ни. Животът не свършва без тях. Напротив.

Линк към коментар
Share on other sites

Вие както искате го наричайте, нека да са стереотипи.

Но аз си харесвам да бъда жена и да ме обичат като жена. Харесвам и мъжа до мен да е мъж (а не женичка). И да се запълваме двамата, да се дообогатяваме, хубаво ми е така, а не да разиграваме поотделно моноспектакли за това колко сме високо над пола. Никой от нас не е, нито сме хермафродити, нито сме безполови. Полови създания сме, а това, мисля, никак не пречи да вървиш по онова, което вие наричате път, да вървим двамата, рамо до рамо.

На мен ми е добре да съм жена, а мъжът до мен точно това обича най-много.

Светът е за двама.

И път да няма...

Линк към коментар
Share on other sites

Стереотипи, стереотипи, стереотипи. Фиксации. Архетипи, от които вместо да учим, зависим. Това е то "Старата Война". Стара е като света и е причина за всички земни злини.

Трудно е да се разчупят стереотипите, дори от хора търсещи пътя.

Интересно ми е как ще определиш това... Вероятно като безпристрастна констатация.

:)

Знаеш ли, Еси, от време на време, поне, е добре разнополовите да са противостоящи, т.е. да са в позиция един срещу друг. :D

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

отношенията между мъж и жена са изключително сложни за разбиране, защото това е магия.

на нас ни е даден само един вид магия - сексуалната

това е единствената истинска творческа функция с многомерно действие във всички сфери на Универсума

ерго, щом е намесена магия, разумът е безсилен... :dancing yes:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Най-напред здравейте на всички :)

Тази вечер съвсем случайно попаднах на този форум, търсейки и питайки се как да намеря правилния път към мъжa, когото обичам, понякога дори повече от себе си.

Тъкмо тази вечер разговарях със сестра ми (имам си близначка с 5 мин разлика) и си споделихме пак тревогите, които този път бяха свързани именно с човека до нас. И двете си поставихме задачка да отделяме повече време и да се опитаме да разберем мъжете, КАК МИСЛИ МЪЖЪТ? Защото и двете сме наясно, че мъжете мислят различно от жените. Дори някъде вчера четох, че имаме различно разпределение на сиво и бяло вещество в мозъка!

Аз, лично, съм много против това съревнование между двата пола и търсенето на победител, защото такъв няма. Всеки пол си има и недостатъци, но сега говорим за Мъжа и затова бих искала и аз да споделя моя скромен опит.

Съгласна съм с Донка, че мъжът има нужда да бъде и дете и одобрявам това, дори си мисля, че всеки човек трябва да запази детското, за да не губи радостта и интереса от/към живота.

Според мен и в жената и в мъжа има Жена и Мъж. И в определени ситуации човек проявява нужните си качества. Понякога трябва сама да се справям и се проявява мъжкото в мен, но, когато съм до него, често искам да бъда жена в сигурните мъжки ръце.

Най-напред може би трябва да се отървем от ОЧАКВАНИЯТА си към мъжа и тогава рискът от разочарование изчезва. Често несъзнателно сравнявам сегашния си приятел с бившия си, а много добре знам, че всеки е уникален за себе си и обича и живее по начин, който никой друг не прави. Но, въпреки това, се улавям, че очаквам да получа нещо, което не е той.

Почти съм сигурна, че искам да прекарам живота си със сегашния човек, но сякаш.... когато вече веднъж си се докоснал до нещо и знаеш какво е и си го получавал, ти пак го търсиш.

А когато един мъж няма твоя опит и искрено те обича, но не знае още какво е любов или по-скоро не прави разлика между думи и действия....за мен любовта е действие (процес), а не думи или някакво статично състояние.

Как разбират мъжете любовта? Как я изразяват? Как да разшифровам действията?

Дали жената е по-способна и по-готова да пренебрегне себе си, по простата причина, че има майчин инстинкт, който винаги поставя нея на второ място? А мъжът по-скоро пази гордостта си и себе си?

Линк към коментар
Share on other sites

Аз си мисля, че най-важното е и за мъжа и за жената да знаят какво искат. Да са наясно със себе си и да живеят в настоящия момент, с настоящия човек.

Защото понякога дори и да срещнем мъжа /жената/ на живота си, ако не тръгнем отворено и съзнателно към него /нея/ може да съжаляваме....

За това нека всеки миг е единствен и неповторим с единствения/единствената/ мъж/жена/. Поне докато срещнем истинския, който ще остане до края.... :D;)

Линк към коментар
Share on other sites

"Дръж се естествено, останалото е Божа работа" - запомних от жената с която за първи път бях мъж.

Ако обичаш наистина, се зарадвай първо на себе си. А после на конкретния Мъж, му махни главната буква. Аз така бих сторил, ако съм на твое място. Само не забравяй, че в ъ о б щ е не съм. :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

И в двата пола има нисша и висша проява - съответно нисша проява на мъжа и жената и тяхната висша проява . Когато обсъждаме техните качества може би трябва да имаме това в предви.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Забелязъл съм, че правя нещата едно по едно - иначе се обърквам и блокирам. Или когато слушам говора на филм на англ., не чета на български или обратното - но ако искам да правя и двете ми е трудно. жената до мен обаче успешно съчетва не само две, но и повече дейности без никакво усилие. Мъжете работим едноканално, серийно, а жените многопистово, паралелно... :) Просто сме така устроени..

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Мъжът обича жената както пътник, измъчван от силна жажда, се стреми към водата! Затова, постигне ли желаното, той губи интерес към обекта на своите въжделения!

Жената обича мъжа както пътник, измъчван от силен пек, се стреми към прохлада. Затова, постигне ли желаното, тя не се пресища от любов!

Сюй Сюемо (1522-1593)

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Мъжът обича жената както пътник, измъчван от силна жажда, се стреми към водата! Затова, постигне ли желаното, той губи интерес към обекта на своите въжделения!

Жената обича мъжа както пътник, измъчван от силен пек, се стреми към прохлада. Затова, постигне ли желаното, тя не се пресища от любов!

Сюй Сюемо (1522-1593)

Много вярно. И как да се научат да се обичат?

Линк към коментар
Share on other sites

Лудо влюбен отишъл при любимата си и потропал.

Тя казала:

- Кой е?

Той отговорил:

- Аз.

Не му отворила.

След една година пак потропал.

- Кой е?

Той отговорил:

- Аз.

Не му отворила.

След една година пак потропал.

- Кой е?

Той отговорил:

- Ти.

И му отворила.

Линк към коментар
Share on other sites

Лудо влюбен отишъл при любимата си и потропал.

Тя казала:

- Кой е?

Той отговорил:

- Аз.

Не му отворила.

След една година пак потропал.

- Кой е?

Той отговорил:

- Аз.

Не му отворила.

След една година пак потропал.

- Кой е?

Той отговорил:

- Ти.

И му отворила.

Страхотно :-)

Ясно ми е, че всичко това цели да ни научи на любов, но аз лично трудно се справям с мъжката тактика "чук и бег". Макар и да съм разбрала тази инстинктивна природа на мъжете и да я приемам като такава, с времето от разни опитности съм развила силно недоверие в способността на мъжа да изчака и да остави нещата да се задълбочат, което е важно за жената, вместо да задоволи просто някакви нужди и да се спаси по най-краткия път. Вероятно това се дължи на факта, че мъжете, вкл. и сексуално, толкова лесно и толкова повърхностно постигат някакво задоволяване на нуждите си, докато жените имат нужда от много повече и изобщо сексуалната фрустрация на жените, вкл. и в много продължителни връзки и бракове, е "публична тайна" и причина за много разводи и раздели - без обаче да се решават истинските проблеми. Съответно мъжът няма и стимул да мисли толкова за нуждите на жената в днешното общество, в което толкова лесно намира "нещо", с което криво-ляво да се задоволи, пък за по-дълбоки неща и не стига да мисли. Едно време много мъже са се женели само защото са нямали друг достъп до редовен секс, колкото и прозаично да звучи. Просто е нямало как иначе да преспят с жената, но пък и са имали повече стимул изобщо да мислят за любов, колкото и външен да е бил тоя стимул. В днешно време тези пречки ги няма и според мен сега жените страдат повече от тези разминавания , вкл. защото цялото общество е устроено така и дава толкова много възможност на мъжете за immediate satisfaction и толкова се тръби за ползите от подобни "удоволствия", че в един момент забравят да търсят нещо по-дълбоко и съответно много по-трайно и удовлетвопряващо. Тоест това е проблем и на възпитанието. И мъжете са неудовлетворени от това, но става порочен кръг. Жените пък се объркват за собствените си нужди под влияние на тази масова култура и започват да си подтискат чувствата, за да "не уплашат" мъжа, който търси само удоволствие без "емоционални усложнения", симулират някакво задоволство от отношения, които всъщност не са това, което искат. И цели бракове се градят на такива неща, за съжаление. Общо взето са ми омръзнали тези картинки - чак вече по-скоро досада пораждат в мен, отколкото недоволство.

Знам само, че аз такъв брак не искам и последно май установих, че откровеността на жената по подобни въпроси и способността й да отказва отношения, които задоволяват само нуждите на мъжа, но не и нейните емоционални нужди, са единственият шанс за мъжа да се научи да обича истински, а не да търси бързо удовлетворение. За съжаление малко са мъжете, които са достатъчно развити във всяко едно отношение, за да не живеят според инстинктите си и да са готови да изчакат и потърсят нещо по-дълбоко по собствена инициатива. И са малко жените, които имат увереността да им кажат, че не искат да удовлетворяват нужди, а да се чувстват истински обичани, и че не биха се съгласили на компромис.

Колко връзки се градят на истинска любов, а не на подобни компромиси?

Колкото и просто да изглеждат нещата в стихчето тоест, хич не са лесни. Направили сме си ги сложни в резултат на поколения погрешно възпитание.

П.П. Съзнавам, че много от мъжете на този сайт не са точно примитивните натури, които описвах, и вероятно точно затова писах.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Азбуки, ами не знам, аз пък напослеък се помирих с женската тактика "няма чук, няма и бег" smile.gif Това в кръга на шегата. Ха ха ха ха

Но и тази шега е крайност затова я задрасквам smile.gif

Ето малко любими цитати...сходни на идеята в стихчето:

"...Съвършеният човек е андрогин, т. е. той е слял мъжките и женските аспекти в душата си в единс¬тво (цимична сватба). Андрогинен не бива да се бърка с хермафродитен; естествено, андрогинността се отнася до психичното ниво - тялото запазва своя пол. Съзнанието обаче не се отъждествява повече с това .... Да бъдещ мъж значи да се идентифици¬раш с мъжкия полюс на своята душа, при което женският елемент автоматично пропада в сферата на сенките. Да бъдеш жена, значи съответно да се идентифицираш с женския полюс на душата, при което мъжкият полюс попада в битието на сенките.

Нашата задача е да осъзнаем своята сянка. Това обаче можем да направим само по околния път на проекцията. Онова, което ни липсва трябва да търсим и да намерим по околния път, чрез външното, макар всъщност то да е винаги в нас.

....Мъжът може да осъзнае своята женска част от душата...само чрез проекцията върху една конкретна жена; същото важи за жената. Можем да си представим сянката като напластена. Има много дълбоки пластове, които предизвикват у нас ужас и от които адски се страхуваме; има пластове, които са близо до повърхността и чакат своята преработка и осъзнаване. Срещнем ли човек, обитаващ област, която у нас самите е в горната сфера на сянката, влюбваме се в него. Последната дума него можем да отнесем както към другия човек, така и към собствения сенчест елемент, тъй като и двете, в края на краищата, са едно и също.

Това, което обичаме или мразим у някой друг човек, в края на краищата, винаги е в нас самите. Говорим за любов тогава, когато друг човек отразява сфера на сянката, която и на нас ни се иска да осъзнаем в себе си. И изпитваме омраза тогава, когато някой отразява много дълбок пласт от нашата сянка, с който още не сме готови да се срещнем.

... Плодотворни са само разногласията в едно партньорство, защото единствено когато „обработва" своята сянка чрез другия човек стига по-близо до себе си. Би трябвало да е ясно, че целта на този процес се състои в приближаването до собствената цялостност.

В идеалния случай в края на едно партньорство би трябвало да има двама души, и двамата от които в себе си са станали цялостни, или поне - нека оставим настрана идеалния случай - станали са по¬здрави, тъй като са прогледнали за неосъзнатите елементи на душата си и така са могли да ги интегрират в своето съзнание. Следователно накрая са изчезнали влюбените гълъби от които единият не може да живее без другия. Твърдението, че човек не можел да живее без другия, показва само, че някой от чисто удобство (би могло да се нарече и страхливост) използва другия, за да даде възможност на собствената си сянка да живее чрез него, без да предприема опит да преработва проекцията и да я връща обратно. В такива случаи (а те преобладават) единият партньор не позволява на другия да се развива, защото установените роли биха били поставени под въпрос. Подложи ли се някой на психотерапия, партньорът нерядко се оплаква, че дру-гият толкова много се е променил... ("Ние искахме всъщност само симптомът да изчезне!")

Едно партньорство постига целта си, когато човек вече не се нуждае от другия. Само в такъв случай обещанието за „вечна любов" се осъществява. Любовта е акт на съзнанието и означава да отворим своята собствена граница на съзнанието за това, което обичаме, за да се съединим с него. Това става възможно едва когато човек е поел в своята душа всичко, което партньорът е въплътил - или, другояче казано, - когато човек си е взел обратно всички проекции и се е съединил с тях. Така онзи, когото обичаме, като проекционна плоскост е вече изпразнен - отсъства привличане и отблъскване, - любовта е вечна, т. е. станала е независима от времето, понеже е осъществена в собствената душа.

Видимият свят трябва да стане излишен чрез нашия живот - това важи също и за партньора ни. Проблеми се създават само когато двама души различно „използват" своето партньорство, като единият преработва и взема обратно своите проекции, а другият напълно затъва в проекциите. Тогава идва моментът, когато единият става независим от другия, докато на другия сърцето се къса. Затънат ли обаче и двете части (и двамата) в проекцията, изживяваме любовта до гроб, а след това и голямата скръб, защото другата половина липсва! Блажен е този, който разбира, че от никого не може да се вземе онова, което той е осъществил в себе си. Любовта иска да бъде едно - и нищо друго.

Най-голямата опасност в едно партньорство обаче винаги е вярата, че проблематичните и смущаващи начини на поведение са единствено проблем на другия и „нямат нищо общо със самия мен". В такъв случай човек затъва в проекцията и не разбира необходимостта и ползата да преработва и обработва отразените от партньора сфери на собствената сянка, за да може, осъзнавайки ги, да израства и съзрява. ...

...Защото любовта няма цел, тя не може да се заслужи. „Ще те обичам, ако ми дадеш един милион" или: „Ще те обичам, ако станеш най-добрият футболист" са аб¬сурдни изисквания. Тайната на любовта се крие тъкмо в това да не се поставят условия."

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Можех да се хвана на бас, че точно Божидар ще отговори.:whistling: Да, системата няма чук и няма бег е другата крайност, но аз не за нея говорих.

Аз не се нуждая от друг, за да бъда себе си - напротив, в момента осъзнато съм сама и прекратих отношения, които не ме удовлетворяват, защото партньорът нямаше желание да вложи нещо повече от себе си в тях и беше прекалено забатачен в предишни свои отношения. Нямаше искрени и дълбоки чувства тоест и, както често се случва, помисли за това "след" изживяването. А на мен ми е нужно повече. Което няма връзка с гаранции за вечна вярност, а с чувствата. Жените имат нужда от чувства и, когато ги няма, или симулират такива и се преструват, за да не са сами, или честно си казват, че това не ги удовлетворява и си тръгват. Имам пълно уважение към последната тактика, тъй като е искрена. Имам нужда от много по-голяма дълбочина, вкл. и в сексуалните си отношения, и е факт, че при много мъже сексуално не се стига до по-големи дълбини от "свърших" - точно заради липсата на уважение към чувствената страна на нещата. Другото са гимнастиките по заучени пози и прочие стереотипи за това "какво обичат жените", но не и истинско общуване и усещане за партньора. Жените впрочем допринасят за това невежество като обикновено спестяват на мъжете разговори и коментари за незадоволеността на нуждите си, но с това на никого не помагат. Нито мъжете се научават да ги разбират и и усещат по-добре, нито жените са доволни, нито връзката сработва - с две думи за никаква алхимия не може да става дума. Затова и всъщност говорих точно за сексуалните отношения - защото те отразяват всичко, всички проблеми, изразени и от по-горните цитати. И тук не става дума за проекции. Човек е това, което е в леглото - поне аз за някой мъж буквално всичко разбирам там. Някои използват секса, за да държат хората на разстояние от себе си, много малко са естествени и открити, съответно малко могат да ми дадат усещането за свързаност, от което се нуждая, за да ми хрумне изобщо да се знаимавам със секс. Не казвам, че при жените такива игри и фалш няма. Напротив, по креватните изпълнения на някой мъж мога да ти кажа и всичко за жените, с които си е имал работа. Някои са били женени години, но се държат като тийнейджъри - та се пита човек с тази жена какво ли общуване са имали, що ли, и на нея ли така й е харесвало или я е било срам да си каже обратното. Не искам да забивам повече в тази тема, за да не ме обвинят в порнография. :hypocrite:

Излюзия е и мисленето на мъжа, че някоя жена трябва да го търпи и да се жертва, за да го научи на нещо и че в това е разковничето. Това е също толкова илюзорно, колкото и представите на жените, че някой принц ще ги спаси. Жената може да научи мъжа на много неща, към които държи ключа, но не трябва. Ако се почувства обичана и ценена като личност, ще направи от него най-великия любовник на света и няма да й хрумне за друг, дори и в началото да е бил много неумел и да е имало меко казано смешни моменти. Но мъжът сам си носи отговорност за инфантилните модели на поведение. И тези модели се поддържат силно от днешното общество и имат нужда да бъдат развенчани. С магическа пръчица няма да се "заобичаме" като сме толкова различни плюс деформирани от социални порядки. Само това казах.

П.П. Бяха направили едно проучване сред мъже и жени на тема колко от тях, ако имат възможност да преспят с някой просто така, има привличане, но няма дълбоки чувства, колко биха опитали. Почти всички мъже бяха казали да, а повечето жени - не.

Природата го е измислила. Ако единият е твърде инстинктивен и не подбира много, то другият пък не изпитва никакво удоволствие, докато не почувства любов и истинска ангажираност. И така, във всички животински видове на мъжете им се налага да драпат, за да получат това, за което мечтаят по природа, а именно - секса. И тъй като не могат да го получат току-така, тъй като жените от инстинкти не вдяват, налага се да се запознаят с думата любов, за да се доближат до жената, и да открият, че тя им отваря вратата към съвсем други измерения на нещата. В това да допуснеш да станеш като другия е изобщо смисълът на това да сме различни. Но за да има алхимия, трябва да се преодолеят всички стереотипи и модели на взаимодействие, трябва да има зваимно уважение и пълна искреност. Едва тогава има израстване и едва тогава мъжът се отказва от варианта "бег", не защото жената го манипулира, както става в 90 процента от случаите, а по убеждение, до което е достигнал чрез връзката.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Излюзия е и мисленето на мъжа, че някоя жена трябва да го търпи и да се жертва, за да го научи на нещо и че в това е разковничето. Това е също толкова илюзорно, колкото и представите на жените, че някой принц ще ги спаси. Жената може да научи мъжа на много неща, към които държи ключа, но не трябва. Ако се почувства обичана и ценена като личност, ще направи от него най-великия любовник на света и няма да й хрумне за друг, дори и в началото да е бил много неумел и да е имало меко казано смешни моменти. Но мъжът сам си носи отговорност за инфантилните модели на поведение. И тези модели се поддържат силно от днешното общество и имат нужда да бъдат развенчани. С магическа пръчица няма да се "заобичаме" като сме толкова различни плюс деформирани от социални порядки. Само това казах.

П.П. Бяха направили едно проучване сред мъже и жени на тема колко от тях, ако имат възможност да преспят с някой просто така, има привличане, но няма дълбоки чувства, колко биха опитали. Почти всички мъже бяха казали да, а повечето жени - не.

Природата го е измислила. Ако единият е твърде инстинктивен и не подбира много, то другият пък не изпитва никакво удоволствие, докато не почувства любов и истинска ангажираност. И така, във всички животински видове на мъжете им се налага да драпат, за да получат това, за което мечтаят по природа, а именно - секса. И тъй като не могат да го получат току-така, тъй като жените от инстинкти не вдяват, налага се да се запознаят с думата любов, за да се доближат до жената, и да открият, че тя им отваря вратата към съвсем други измерения на нещата. В това да допуснеш да станеш като другия е изобщо смисълът на това да сме различни. Но за да има алхимия, трябва да се преодолеят всички стереотипи и модели на взаимодействие, трябва да има зваимно уважение и пълна искреност. Едва тогава има израстване и едва тогава мъжът се отказва от варианта "бег", не защото жената го манипулира, както става в 90 процента от случаите, а по убеждение, до което е достигнал чрез връзката.

:thumbsup2:,да така е,съгласна съм с теб!И не защото просто се съгласявам,а защото и аз така разбирам и усещам нещата,за които говориш,освен това съм на такава вълна!:)

Благодаря за искреността в постовете ти,Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

...

Нашата задача е да осъзнаем своята сянка. Това обаче можем да направим само по околния път на проекцията. Онова, което ни липсва трябва да търсим и да намерим по околния път, чрез външното, макар всъщност то да е винаги в нас.

....Мъжът може да осъзнае своята женска част от душата...само чрез проекцията върху една конкретна жена; същото важи за жената. Можем да си представим сянката като напластена. Има много дълбоки пластове, които предизвикват у нас ужас и от които адски се страхуваме; има пластове, които са близо до повърхността и чакат своята преработка и осъзнаване. Срещнем ли човек, обитаващ област, която у нас самите е в горната сфера на сянката, влюбваме се в него. Последната дума него можем да отнесем както към другия човек, така и към собствения сенчест елемент, тъй като и двете, в края на краищата, са едно и също.

Това, което обичаме или мразим у някой друг човек, в края на краищата, винаги е в нас самите. Говорим за любов тогава, когато друг човек отразява сфера на сянката, която и на нас ни се иска да осъзнаем в себе си. И изпитваме омраза тогава, когато някой отразява много дълбок пласт от нашата сянка, с който още не сме готови да се срещнем.

... Плодотворни са само разногласията в едно партньорство, защото единствено когато „обработва" своята сянка чрез другия човек стига по-близо до себе си. Би трябвало да е ясно, че целта на този процес се състои в приближаването до собствената цялостност.

В идеалния случай в края на едно партньорство би трябвало да има двама души, и двамата от които в себе си са станали цялостни, или поне - нека оставим настрана идеалния случай - станали са по¬здрави, тъй като са прогледнали за неосъзнатите елементи на душата си и така са могли да ги интегрират в своето съзнание. Следователно накрая са изчезнали влюбените гълъби от които единият не може да живее без другия. Твърдението, че човек не можел да живее без другия, показва само, че някой от чисто удобство (би могло да се нарече и страхливост) използва другия, за да даде възможност на собствената си сянка да живее чрез него, без да предприема опит да преработва проекцията и да я връща обратно. В такива случаи (а те преобладават) единият партньор не позволява на другия да се развива, защото установените роли биха били поставени под въпрос. Подложи ли се някой на психотерапия, партньорът нерядко се оплаква, че дру-гият толкова много се е променил... ("Ние искахме всъщност само симптомът да изчезне!")

Едно партньорство постига целта си, когато човек вече не се нуждае от другия. Само в такъв случай обещанието за „вечна любов" се осъществява. Любовта е акт на съзнанието и означава да отворим своята собствена граница на съзнанието за това, което обичаме, за да се съединим с него. Това става възможно едва когато човек е поел в своята душа всичко, което партньорът е въплътил - или, другояче казано, - когато човек си е взел обратно всички проекции и се е съединил с тях. Така онзи, когото обичаме, като проекционна плоскост е вече изпразнен - отсъства привличане и отблъскване, - любовта е вечна, т. е. станала е независима от времето, понеже е осъществена в собствената душа.

Видимият свят трябва да стане излишен чрез нашия живот - това важи също и за партньора ни. Проблеми се създават само когато двама души различно „използват" своето партньорство, като единият преработва и взема обратно своите проекции, а другият напълно затъва в проекциите. Тогава идва моментът, когато единият става независим от другия, докато на другия сърцето се къса. Затънат ли обаче и двете части (и двамата) в проекцията, изживяваме любовта до гроб, а след това и голямата скръб, защото другата половина липсва! Блажен е този, който разбира, че от никого не може да се вземе онова, което той е осъществил в себе си. Любовта иска да бъде едно - и нищо друго.

Най-голямата опасност в едно партньорство обаче винаги е вярата, че проблематичните и смущаващи начини на поведение са единствено проблем на другия и „нямат нищо общо със самия мен". В такъв случай човек затъва в проекцията и не разбира необходимостта и ползата да преработва и обработва отразените от партньора сфери на собствената сянка, за да може, осъзнавайки ги, да израства и съзрява. ...

...Защото любовта няма цел, тя не може да се заслужи.

...

Mного съм съгласна с написаното/цитираното.

Включително от личен опит и наблюдения.

И за съжаление това червеничкото е повсеместно разпространено. Винаги поне единия, а често и двамата партньори възприемат себе си като едни добри, мили, разбрани и определено прави (дори и когато са седнали wink.gif ) хора, докато виж партньорът им е общо взето все лош, крив и т.н. дори направо дявол с рогца, в по-тежките случаи и никак, ама никак не си дават сметка за горния текст.

Вярно, ако решим да приемем горния текст за верен, това означава да поемем една доста по-голяма отоворност за това какво и защо ни се случва в партньорството, да си изясним едни доста неприятни и неласкави неща за себе си и за собствената си дълбока същност.

Та и партньорството, както и всичко останало, е едно голямо поле за работа, за намиране на себе си, за разкриване на собствената ни сянка, за развитие ...

Нека не оставаме на повърхността!

Всяко нещо в партньорството - дума, постъпка, жест и т.н., а дори липсата на тези неща, имат дълбок смисъл, който може да ни изясни много за нас самите, както и за другите, за света ...

Нека наблюдаваме какво и как се случва, да осмисляме, важно е!

Линк към коментар
Share on other sites

Ами Диана, аз не съм човек, който не желае да огледа себе си в другия. Но попадам от години на "други", с които не мога да постигна дълбочина на отношенията, каквато ми е нужна, както и не срещам постоянството у другия, което е нужно, за да бъдат всички тези процеси възможни - поради което и заговорих за бързо отминаващите страсти на мъжете и че за съжаление много жени, търсейки друго, се подвеждат по тях. Случвало ми се е и на мен. И след повърхностни изживявания се чувствам по-скоро изстискана от творчески сили, които съм можела да използвам за друго. Оказва се, че една доза недоверие към ангела на мъжа, дето все е слаб, е много полезна. А сама ми е по-добре - поне засега.

Все пак ти принадлежиш и към едно друго поколение, което беше по друг начин и в други условия възпитано и това също има голямо значение. В момента човешките отношения са изключително усложнени и объркани, и това е особено много в сила за поколението, което "промяната" го удари в момента, в който съзряваше полово. Това е моето поколение. То е и поколението на 70-те и на Плутон във Везни.

По отношение на проектирането на сянката, това е много вярно. И съм се сблъсквала много често със следната ситуация:

Проблеми се създават само когато двама души различно „използват" своето партньорство, като единият преработва и взема обратно своите проекции, а другият напълно затъва в проекциите.

Не мога да срещна партньор, който може да поддържа връзка на нивото, което ми е нужно и да преработва нещата между нас с необходимия ми интензитет. Поради което и не ми се влага енергия в безсмислени опити с неподходящи или незрели партньори - колкото и понякога наистина да ми е тежко от това. Все пак опитностите на един човек може да отразяват и това, че е добре да се научи да подбира както трябва и "да не се занимава с глупости", казано на прост език. За човек с едно по-високо духовно равнище и съответна нужда от друг начин на живот и нестереотипна форма на отношения, намирането на партньор може да е сложно. Нестандартните неща винаги са трудни, а да вървиш по утъпканите пътища винаги е било лесно. Но аз не искам и не мога да избера второто.

Цитатите на Божидар са впрочем от една книга, която съм чела - Рюдигер Далке, ако не се лъжа. А мислите, които аз съм изредила за женската и мъжката сексуалност, са от книгата му за гинекологията и женските болести. Те са мои мисли, но Далке казва кажи речи същото, а за някои неща това, че вчера го четох, ме наведе на размисли. И двете книги от един и същи автор - повод за размисъл.

П.П. Спомням си как един приятел веднъж ми каза нещо за жените и аз му отговорих, че това звучи като обвинение. Нещо от сорта на, че "жените не искали да се отдават" и това било проблем - едва ли не, длъжни са. Той твърдеше, че това било от книгата на Детлефсен и Далке "Болестта като път". Аз не повярвах и го проверихме. Изказването всъщност е и не е от тази книга. То беше казаното от Далке под ъгъла на опитностите на този мой приятел. Защото в книгата всъщност пише с огромно разбиране към жените, а не като обвинение, защо те загубват способността си да се отдават и отказват - и съответно боледуват. Отговорът на въпроса защо и разбирането за това, че жената проектира болката си под формата на болест, това липсваше в изказванията на въпросния ми приятел. И затова и не го приех като цитат от книгата.

Женската емоционалност и съответно сексуалност са много сложни. Имат нужда от време и разбиране. С искане не става. И за жената е болезнено, когато се сблъсква с искането, но не и с разбирането. За съжаление, това става често - защото лесното е лесно. А трудното трудно.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Явлението "пачавра" си има научно име- нарича се телегония, и е факт. Установена е още от древни времена, но едва през ХІХ век учените започват да се занимават с нея..при това в Англия, при това...първоначално ставало въпрос за коне...

А да питам спецовете по телегония. Вярно ли е това, че ако жена има дете от съпруга си, но по време на зачеването е обичала силно друг мъж, то детето на 90% ще поеме генетика и информационно единство от този мъж, въпреки че тя не е имала никакви сексуални контакти с него.

Линк към коментар
Share on other sites

Явлението "пачавра" си има научно име- нарича се телегония, и е факт. Установена е още от древни времена, но едва през ХІХ век учените започват да се занимават с нея..при това в Англия, при това...първоначално ставало въпрос за коне...

А да питам спецовете по телегония. Вярно ли е това, че ако жена има дете от съпруга си, но по време на зачеването е обичала силно друг мъж, то детето на 90% ще поеме генетика и информационно единство от този мъж, въпреки че тя не е имала никакви сексуални контакти с него.

Аз като ги прочетох спецовете по телегония и се зарадвах, че всъщност жените раждаме деца, а не те. Добре е за децата.

Линк към коментар
Share on other sites

Мъжете и жените, външните по пол, но и вътрешните ни противополюси... А къде остана пътят в разговорите в темата? Пътят към духовно пробуждане, сливане, цялостност? :)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...