Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Recommended Posts

Винаги съм била много подтисната, чувствителна и емоционална. Майка ми е починала, когато съм била много малка и не си я спомням. Баща ми не е лошо, ожени повторно и живота ми беше ад, втората му жена, постоянно ме унижаваше, мачкаше, експлоатираше по всякакъв начин, но опитите ми да потърся помощ, от близките около мен, получавах отговори от типа, че ще порасна, времето ще мине. Понякога ме гледаше баба ми, която е властен тип човек, който постоянно мрънка, всичко е проблем, ужас, какво ще кажат хората, едни разсъждения за всичко и всичко се въртеше около чистенето и вкъщи. Тази жена само с думите си, можеше да ти разбие психиката, винаги тя е права, каквото тя каже, уж в името на доброто и на хората и в крайна сметка едно нищо. Баща ми има още две деца и аз живеех при тях, докато на двете деца се купуваше всичко, водеха се на уроци, аз сякаш не съществувах, сега като се върна назад във времето се чудя, как едно такова малко дете се е справяло с тези неща. Например един ден в училище виждам дете със същата блуза, но защо на това дете блузата е някак различна от моята, загрявам, че моята просто е мръсна и бялото е сиво, прибирам се вкъщи и я изпирам, просто защото никой не се интересува, имам ли дрехи, нямам ли, чисти ли са или не. Спомням си, че дори сама се подстригах, защото ми пречеше дългата коса. Баба ми, която вместо да види, че имам нужда от дрехи, един ден отивайки у тях ми каза, като идваш вкъщи, знам дори как ще си облечена, но едно дете, какво да направи. Спомнях си как плачех и разказвах, в какъв ад живея, а тя ми казваше, айде пак ще дойдеш. Така растях скандалите вкъщи бяха постоянни, развих такава интуиция, че предусещах какво ще стане в различни ситуации. Растях в едно постоянно напрежение. Понякога съм се връщала от другият край на града, защото се притеснявах, че може да не съм прибрала нещо или че нещо не е оставено, както трябва. В комбинация с това баба ми успешно вменяваше, как за пред хората всичко трябва да идеално, шт и толкова. Междувременно от този стрес започнаха проявления на физически симптоми и болки, които сега си  обяснявам, че са били в резултата на психологическият стрес, но по онова време, докторите не отчитаха тези фактори. Самочувствието ти беше смазано тотално, държеше се ужасно с децата, които идваха да ме търсят вкъщи или по телефона, после ме беше срам да ги погледна в очите. От тогава щом се звънне по телефона или на вратата, сърцето ми се свива и независимо, че днес няма от какво да се притеснявам. Бях много ученолюбива, но нямаше кой да ми дава насоки, какво да правя, учех в най-близкото училище, осъзнавах, че средата не е за мен, че това не е моето място, но не знаех какво и на къде да поема и какво да направя тогава. Аз сама търсех варианти и се записвах, на разни курсове и уроци, но днес виждам колко грешно съм постъпвала и че не са били това подходящите места. Завърших, влязох да уча и вече, бях поотраснала и можех да преценявам къде и какво е добро за мен, но все пак вече бях зрял човек, а не невръстно дете. Ада вкъщи беше пълен и аз се изнесох, бях сама, отчаяна, свита и смазана от проблеми. Запознах се със съпругът ми,  той е много добър, нежен, обичаме с цялото си сърце, за него аз съм всичко и макар, че и аз го обичам, не мога да кажа, че се чувствам щастлива с него. Независимо от изброените положителни качества, се наложи да го изтегля от средата в която беше израснал. Беше го отгледал баща му само и му липсваха доста неща, навици. Вярно е, че той осъзна, че това което искам от него и желая да навакса е правилно и в годините, той наистина го промени, но това ми костваше много време и енергия. Досещате как двама мъже са живели и как и за него липсата на майка и елементарни навици му се отразила, не че с мен се занимаваше някой, но аз гледах и постоянно се учех, впоследствие доста четях и компенсирах всичко онова, което нямаше кой да ме научи. Този начин на живот, който накратко описах ме направи адски сензитивна, винаги съм била много нежна, състрадателна и забелязах, че във времето хората започнаха да злоупотребяват с добротата ми, може би, защото съм била наранявана много, сега се старая по всякакъв начин да съм полезна на хората около мен, макар, че започнах да се осъзнавам, че наистина съм прекалено самоотвержна  и че в крайна сметка трябва първо да мисля за себе си и тогава за другите. Къса ми се сърцето като виждам, че някой страда. Поради тази причина отбягвам да гледам новини, ТВ, защото не искам да се натоварвам. Забелязах, че в себе си сякаш имам две крайности, от една страна има нещо много детско в мен, понякога ме е страх от елементарни ситуации, дори ме е срам да направя нещо, да вляза да разгледам някой магазин, от друга страна ситуации, като например изнасяне на презентация, на позната за мен материя не ме притеснява или решаването на някакъв сериозен проблем, например личен проблем на приятели, се допитват до мен и виждам, колко е важно да чуят моята гледна точка  и се изумяват как подхождам към даден проблем. Дори веднъж моя приятелка, сподели за нейно начинание, казах и честно мнението си и тя се отказа, сега всеки път като се видим ми, казва: Добре, че беше ти, такава грешка щях да направя, винаги ми даваш такива ценни насоки. И в същото време, когато става въпрос за моите неща, просто цикля, не знам накъде да тръгна, какво да направя, лутам се в страховете си, притесненията си, несигурността, липсата на самочувствие. Забелязах, също че не мога да се отпусна, постоянно съм притеснена за нещо, постоянно мисля и премислям нещата, т.е. не мога да си освободя съзнанието и да кажа не ми пука от нищо. Радвам се на малките неща, карат ме да се усмихна, но сякаш една буца е заседнала в гърлото ми и не мога в един миг да кажа, че се чувствам супер и поне за малко съм щастлива. Стана малко дълго, но ако имате някакви насоки ще съм благодарна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Насоката е да търсиш добът психотерапевт. Не знам иначе какви други магически решения си представяш. Ако приемем, че мъжът ти е такъв какъвто го описваш, значи си намерила противоположното на това което преди животът ти е поднесъл. Но и това не те е направило щастлива. Т.е. проблемът е в теб, че не знаеш как да бъдеш щастлива. Не може някой да те накара да се чувстваш така, трябва някой психолох да работи с теб, за да го откриеш в себе си. Сигурно няма да е лесно да намериш такъв де...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Тиара, докато те четях, имах усещането, че чета приказката за Пепеляшка, само че с продължението. Всъщност, ако приказката имаше продължение, щеше да е нещо подобно. Хубавата девойка, която открива добрия момък, който променя живота и, но не и мислите и вярванията . Да угажда на мащехата и сестрите си е било главна нейна задача и това остава като поведение след това. Да се стреми да бъде приета от семейството и да поддържа "идеалните отношения" пред хората, създават стремеж към приемане или по известен в другата си противоположност - страх от отхвърляне и неприемане, автоматично включващ страха да не се проваля.

Пускам 3 много хубави статии за това какво всъщност се е случило с теб, как се е развило и какъв е пътя за излизане. Може и да успееш сама, от написаното се усеща доста сила и добър вътрешен ресурс за справяне. С психологична подкрепа ще стане по - бързо, но пробвай до колкото можеш сама. Препоръчвам ти и книгата "Бягащата с вълци"

Ето статиите:

http://zdravaistoria.com/%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B6%D0%B4/

 
 
 
 
 
 
Редактирано от Диляна Колева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диляна, благодаря за статиите, много са интересни вече ги прочетох и пак ще ги прочета отново. Ще прочета и книгата с удоволствие.

На Iti, също благодаря. Проблемът между мен и съпругът ми в момента е, че се налага да поемам отговорност за много неща и това много ме натоварва. Чувствата ни наистина са много искрени, има любов и уважение, но той е много непоследователен. Ако разчитам на него за плащането на някакви сметки или да свърши нещо, задължително после трябва да проследя дали го е направил или не, защото той сякаш е "над нещата" и за него това не е най-важното. Например закри си банковата карта, служителката обясни, че след месец трябва да доплати още някаква дребна сума и с това всичко приключва, напомних му няколко пъти, да няма проблем, той отново не го направи и така след 3 месеца чак докато си изтриваше смс от телефона, видя стар смс с дължимата сума. Много е елементарен примера, но това е постоянно. Аз пиша задачите, следя за срокове, подсещам. След всичко което описах и още куп неща, които няма как да напиша, ми се иска да имам повече спокойствие и да не се налага постоянно да съм нащрек за това или онова. Имаме и дете, няма на кого да разчитаме и ангажиментите ми идват много, усещам се постоянно преуморена, сякаш не мога да насмогна на всичко, което трябва да свърша. Мисля, че сме намерили добър баланс на домакинските задължения двамата и независимо, че няма как отделим време само за нас двамата или да отидем някъде и това понякога обтяга нещата, се справяме. Имах и няколко срещи с психолог, който още повече ми "отвори" очите в негативна посока, за това което моите близки във времето са направили. Бях по-положителна към тях, добронамерена, нали все пак са моето семейство, но психолога, каза, че колкото по-малко контакти имам с тях толкова по-добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Описваш типично поведение за много жени: https://en.wikipedia.org/wiki/Control_freak

Виж ако става въпрос за наистина важни неща, и той не е прав, но това не анулира горното. Поне ако съдя от моят опит, Control freak-а се изгражда

- от взискателни родители, обикновено майките и бабите, защото те самите са с такива отклонения

- от ниска самооценка, която изисква човек постоянно да се доказва пред себе си дори и за най-дребните неща

- прекалена емоционалност, до невъзможност за рационално отсяване на важно от маловажно, и съответно непропорционална и нездравословна ракция. 

Тези неща ги казвам от гледна точка на психически здрав индивид, Бракът може да се разглежда като фирма, чийто дейност е отглеждане на деца, и като такава съпрузите са по-скоро работници в нея, отколкото психически здрави индивиди които са заедно поради някакви душевни, характерни или емоционални симпатии. Като прибавим и че повечето жени проявяват горепосочените симптоми, и по-лесно приемат тази съпружеска роля за естествена, няма да стигам до диагноза :)... И все пак, имай предвид, че повечето жени приключват цикъла "любов" в по-лоши житейски ситуации, много често сами, т.е. в много по-тежко от твоето положение и намират начин да се оправят. Т.е. е добре да допуснеш, че голяма роля в това нервно изтощение имаш и ти. Това че си продължила контактите с "близките" си въпреки всичко което описваш е едно проявление на този проблем. В крайна сметка, става въпрос и за отклоняване на мисленето към това на жертва (въпреки че си го обясняваш изглежда главно като саможертвеност). Изправена пред сериозни проблеми, психиката се фрагментира и заема крайни позиции. Може човек да развие крайна форма на егоизъм или крайна на саможертвеност, но реално проблемът психически е един и ролите на насилник и жертва не са толкова различни колкото изглеждат. Както насилникът е скрита жертва, така и жертвата е скрит насилник. Само изборът кое ще покажеш, и кое ще скриеш е личен.

Ако си дадеш сметка колко енергия е коствал процесът на тази фрагментация, и вярваш във физическите закони (демек Нютон), можеш да очакваш колко коства, и то с правилно положени усилия, психиката да се върне към балансирано състояние. Затова и голяма част от съвременната психология според мен се занимава главно с предписване на лекарства. Аналогична е и ситуацията с книжките за самопомощ на пазара според мен. Много от тях "работят" защото предлагат препрограмиране. В крайна сметка това наистина е главният процес, но има значение в каква посока е препрограмирането. Дали към обединяването на тези фрагменти и оздравянето на психиката, или програмиране насочено към тези фрагменти и способства още повече тяхното разделение и замаскиране. Ако почувстваш "промяната" още след първият прочит, според мен отговорът е ясен... Ето прост логичен въпрос - ако нещо в тая книжка наистина ти е допадно и импонирало, а имаш фрагментирана психика, на кое е допаднало? На балансираната психика която нямаш? Повечето хора обаче не мислят логически, не само за това. Всички търсят бързите решения, и като включиш новините и видиш какво става, помисли си и за това. Ще ти се изпари състраданието и свръхчувствителността... Истинската промяна е труден и бавен процес, повечето хора даже не го започват, защото той не им импонира, той е обрарното на модела който са развили.

И това е простата част. Сложната е, в цялото това мазало, как да прецениш кое е наистина здравословната психика и кое е болеста. Защото не си мисли, че само ти си с проблемите. Абсолютно всички на тая планета сме така. Включително и някой гуру който ти се хили от корицата на някоя книжка на пазара. Кой ти каза, че той не е даже по-зле от теб? Защото милион болни са го "оценили" като са му купили книжката? Това не е ли аргумент в другата посока? Така че дет се вика - умната, една психика имаме, изгубиш ли нея, губиш всичко. Нищо друго не е толкова важно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знам, че прекалената емоционалност, определено е проблем при мен, както и ниската самооценка, но колкото и да се самоубеждавам, преценявайки с какво се справям, надделява нещо вътрешно в мен, което е по-силно от здравата логика и обективните факти, нещо което постоянно ме кара да се подценявам сама, критикувам. Объркваме и това, че от една страна моето обкръжение от приятели, който често ме питат, как издържам, как успявам да се справя с толкова много неща, като аз не съм човек, който  ги занимавам с проблеми си и от друга страна, роднините ми, които отиват на другата крайност и постоянно ме обстрелват с приказки точно от противоположен тип и аз съм там някъде по средата. Намалих контактите си с тях и сега определено е много по-добре, общи приказки, защото иначе от ситуация, в която имам нужда от подкрепа, получавам укор и вкарване още по-дълбоко в проблема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Близките? Така го разбират , така постъпват .Опитват се да покажат съчувствие и готовност да помагат .Не им пробираи , когато не разбират . :) Това силното което те кара да се подценяваш е навика .Да изоставиш и навика за самокритика . Трябва ти навик , да гледаш света през обектива на собствените си ценности .Дори като вършиш нещо за другите , да е по твоя , единствен начин . Когато изявяваш така себе си те ценят още повече .

Когато срещна нещо добро , го чета нмогократно .То бавно става част от мен Разбирам го по пълно . Мисля си , за третата статия посочена от Диди .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Емоциите са по-силни от логиката. Това е житейски факт, и нищо не можем да направим. Още една причина, за моето твърдение, че решението не е нещо което можеш да прочетеш, или някой да ти каже.Става дума за много комплексен сбор от емоции изграждани години наред. Хората прекарват цял живот в медитация да търсят душевен и духовен мир, така че определено не е лесно. В тази среда в която ние се намираме, не мисля и че е дори постижимо. Стремежът е към някакъв относителен вътрешен конфорт. Въпреки това, дори това е да е целта, както са казали, пътят е по-важният. Пътят е индивидуално нещо, и нито психолог, нито гуру знае защо преминаваш през нещо, и какво точно трябва да научиш от него за себе си. Не е въпросът някой/нещо да те закара до целта и да ти каже кой си и към какво да се стремиш. Затова аз лично лично виждам повече смисъл в психотерапия, която е насочена към това да предразположи самият човек, той сам да осъзнае ситуацията и намери решение за себе си. Даже не знам дали съществува такова нещо. Като скорпионовска натура, на мен ми идва по-естествено да се занимавам с тези неща. И при все това ще ти кажа, че сам, трудно нещо се постига. Ние сме настроени да бъдем социални същества които се нуждаят от общуване и по този начин се развиват. Но ето го и парадокса - това което наистина ти е необходимо е да общуваш със себе си. Така че един вид, дори самата природа трябва да излъжеш, да намериш човек, с който общуването е лишено от пози, роли, желания, така че чрез него, можеш без лъжи и преструвки да общуваш със себе си. В известен смисъл осъзнавам че това е нещо егоистично, а в същото време изисква и голяма доза доверие и даже любов. Рядко се среща, затова и има психотерапия която е платена версия да създаде точно тези условия. По-лесният път е любов, но истината е че хората не умеят да обичат. 

Редактирано от iti

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Емоцийте се задействат от разбирането . Точно върху разбирането можем да работим .         

Цитат

По-лесният път е любов, но истината е че хората не умеят да обичат.

Убеден съм в това . И е лесен защото трябва само желание и упоритост . Другото , за този път , всеки го има .

пп  Когато дразнителите са единични и е ясен механизма на задействането . Напр. някой човек ми действа по определен начин .

1------Даже присъствието му  ми е антипатично , реагирам с агресия . Мисля че не може да се заличи директно тази емоционална реакция . Може да се създаде нова успоредна на съществуващата и започваща от същия човек  . Намира се някоя хубава , приятна негова черта и си я припомняш често .При всяка среща и при всяко припомняне на този човек . Може от начало да не знаеш ,Но след време разбираш  с кое по точно те дразни така .От начало идва безразличието а по късно и топли чувства .Спирал съм до тука но е грешка .Новата емоционална реакция трябва да се потдържа значително по дълго . Иначе лесно се възстановява първата .

2------В негово присъствие се чувствам нищожен .Взимам една или повече свой добри черти И създавам в ума си картина на себе си блестящ със съответните черти и засенчващ в компания въпросния човек .Той безмълвно признава моето постижение .Тази картина си я припомняш при всяко спомняне на въпросния , при всяка среща .

Редактирано от АлександърТ.А.
за обяснение

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

?

преди 4 часа, iti каза:

Няма да казвам тогава нищо, да не ти задействам целият сложен его защитен процес... 

Не харесах мнението ти единствено заради това изречение     ,, Това е житейски факт, и нищо не можем да направим. " За мен е много важно . Както и сръчкването на егото , за да си знае мястото ... Живота е поредица  емоций . Не мога да се откажа от опитите да поема контрола (аз , не егото)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×