Jump to content
Порталът към съзнателен живот
dezdena

Паническо Разстройство под вънкашност нова

Recommended Posts

Аз съм жена в разцвета на разцвета си, на 44-:) Умна съм, успяла съм, изглеждам чудесно, имам прекрасно семейство и ..току що излизам от дълга Ремисия след тежко ПР. Преди 7 години се разделих с него след дългогодишна битка и след труднопостигнато примирие със себе си. За това противоборство съм писала в блога си: http://danielamihaylova.blogspot.bg/2014/12/blog-post.html.

Сега кошмарът се връща, под вънкашност или вътрешност нова..под формата на постоянно безпокойство и замаяност, почти по 12 часа в денонщие, като изключим часовете за сън. Четох материалите в блога на Орлин Баев за ПР и дереализацията, но изпитам огромни затруднения да приема стария нов враг като приятел...Това вече не са пристъпи, а перманентно състояние и аз не мога да му противостоя и не намирам сили да го приема и гушна радушно.

Никога не съм пила антидепресанти, винаги борбата е била с цената на свръхусилия и пълно изтощение. В момента пробвам да си помогна с хомеопатия, но не дава почти никакви резултати.

Аз съм идеалистка, перфекционистка,  романтичка, хипохондричка...

И моля ви за съвет, кажете ми защо ПР не се върна в познатата форма в живота ми, срещу която знам как да се изправя, а в съвсем нова, която ми харесва дори по-малко...Отчаяна съм, трудно работя, почти невъзможно, не мога да се радвам на нищо, фактът, че се връщам назад ме убива!

Помогнете ми със съвет!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Написала си го сама  ,, Аз съм идеалистка, перфекционистка,  романтичка, хипохондричка...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо не по стария начин и защо пак ли? Тактиката ти винаги е била борба, както казваш, до пълно изтощение... Тогава п.а. са отминали, чудесно. Но тактиката е останала същата, урокът по истинската сила на смирената обич, извличането на "бисерите" от стреса не е научен. Затова. Д-р Първанов по-горе ти е обърнал внимание на някои неща!

По-цялостно защо п.а. могат да преминат в обща тревожност, съм описал тук

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за вниманието,  и аз чета гладко между редовете и собствените си думи, но когато става реч за отварянето на нова страница, получавам емоционална дислексия. Въпросът е сега накъде? Повярвайте ми, уважавани и прекрасни професионалисти, само който е преживял това, знае какъв кошмар е и колко бавно теорията, макар съчетана с полезни и изпитани практики, действа. Аз не съм от мрънкалниците, нито от отчаяните, просто досегашните патерички и трикове не работят в състояние на перманентна замаяност. Може би имам нужда само от потупване по рамото, и едно папагалско:lol: Нищо ти няма, всичко е в ума ти, можеш да се справиш...или пък от шамаросване..Просто диря път!

 

P.S. Прочетох много внимателно труда Ви на тази тема,  господин Баев, дано успея да впрегна опита Ви в каруцата на собствените си усилия.

 

Редактирано от dezdena

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, щом е само за потупване-направих го.Надявам се да не било много силно.Ако е така, извинявай.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ох, горкана... Аз самият от пет до 35 годишен съм бил в огромен букет от тревожности, познавам ги твърде добре. Знам, че когато някой каже "не съм от мрънкалниците", а в същото време пише за видите ли, перманентната си, огромна замаяност, сякаш е жертва, вместо да се смири в ученето, така благо дадено му от живота, е възможно и да е на прав път... :) През собствения си опит обаче, наистина никак не съжалявам хората с тревожни състояния. Първо, защото съжалението е страх, че съжаляващият може да бъде на мястото на съжалявания, което няма нищо общо с любовта и състраданието, а второ, защото визията ми за тези преживявания е като за благословия. Казвам това през собствен, с десетилетия изстрадан опит, както и през опита на камарите хора, минали през кабинета ми. 

Ако успеете сама, супер. Сама е ценно. Ако ли не, потърсете наистина успешен в работата с тревожностите колега. В България се броят на пръстите на две ръце. Успехи! 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет!
Уроците, както казва Орлин, не са научени - да кажеш "ремисия", значи да приемеш, че по някакъв повод, незнайно какъв и за теб дори, "коварната болест" досега се е спотайвала... а то не просто не става въпрос за болест, ами дори обратното - става въпрос за един хубав сигнал да бъдеш по-здрава и цялостна.

В 21.07.2016 г. at 21:28, dezdena каза:

защо ПР не се върна в познатата форма в живота ми, срещу която знам как да се изправя, а в съвсем нова, която ми харесва дори по-малко...

Попаднала в капана на въпроса "защо", ще получиш лош отговор, в смисъл такъв, че като зададеш лош въпрос, ще и получиш лош отговор. Но понеже ме изненада, че има въобще форма на страх, която да ти хареса, ще ти отговоря на въпроса: "Завърнало" се е ПРчето, защото идеята му е през страха да те насочи към промяна. Как би се стимулирала за истинска промяна, ако не те хване истински страх? Познатият страх не е толкова страшен, затова идва непознат - за да те уплаши. То това му е работата на страха.

 

В 22.07.2016 г. at 15:45, dezdena каза:

и колко бавно теорията, макар съчетана с полезни и изпитани практики, действа.

Казваш го все едно теорията трябва да те освободи сама по себе си :) Всъщност работи точно обратното - минимално теория, максимум практика. Полезни и изпитани? - не мисля. Просто практики. А за бавното... какво да ти кажа - толкова е вярно, колкото ако пишеш по-бавно, че ще те четат по-бавно. Напротив - мозъкът е създаден за учене и понеже прави това най-добре, може да го прави бързо. Светкавично бързо дори. Стига, разбира се, да не му се пречи с много борба, пот и усилия.

Редактирано от Георги Балджиев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато някой каже " Не мога да се справя", винаги питам: " Какво означава за него - не мога." Какво стои зад това. Често отговорът е " Ами не знам" Това е ясно, затова говорим за " Не моженето" Да се провокира рисуването на " Не мога" е много интересно. Там излиза визуално съпротивата. При всички хора е със сходен, но и с различен образ.

Какво всъщност не можеш да промениш? И какво те спира? Как си го птиснала, вярвайки, че си се справила със симптомите? С тях, може би, но не и със семе си. С неможенето, с вътрешната промяна. Нарисувай го, разбери, какво всъщност не можеш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уважаеми дами и господа, благодаря за вниманието Ви, независимо под каква форма поднесено. Помогна ми виртуалното  потупване по  рамото от Д-р Първанов  (дали пък наистина страдам от недоимък на внимание и неразбиране), също и саркастичното Горкана на Орлин Баев, но много повече пространните му писания, посветени на състоянието МИ:3d_139:, особено една Молитва, която си разпечатих и чета сутрин и вечер (дали пък наистина не е дошло време за ново студентство и дълбинно изучаване на егото ми, враг мой, на решимостта ми да бъда силна на всяка цена...и на пътя към смирението, което никога не съм познавала)...Георги Балджиев, твоето „"Завърнало" се е ПРчето, защото идеята му е през страха да те насочи към промяна.“ беше особено ключово в осъзнаването на основния проблем..., а именно че рутината ме е затиснала като срутени подпори на мина...Диляна Колева, твоето „Какво всъщност не можеш да промениш?“ съм си навила като аларма в главата и всеки ден ставам с отговора „Няма такова нещо“!

Чувствам се мотивирана и подкрепена. Основното, от което имах нужда! Благодаря ВИ!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×