Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какво значи да си грешник?


Roemy

Recommended Posts

Майкъл, ако ти съдиш за хората според действията им, Бог съди според техните мотиви. Искрени и решителни дейци има навсякъде - в политиката, управлението, религиите, частния бизнес и сред обикновенните хора - всеки според възможностите си. Колкото до тези за които говориш - можеш ли да бъдеш сигурен в мотивите им? Това което са направили може и да е добро - то ще им се зачете, но ако мислите им не са били добри - ще трябва да ги поправят.

Сред тези които "само говорят" също има искрени и решителни (аз ги наричам Будители) - нима е лека задачата да осветяваш пътя пред затъналото в ежедневните си проблеми Човечество. Много го правят без да искат нищо в замяна.

Нека поне им благодарим!

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 148
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Какво значи да си грешник?

За мен не е толкова важно как се нарича лошата постъпка-дали ще бъде грешка или грях.

И дали след като съм постъпила лошо ще се нарека грешник или без да се нарека така, ще съзнавам, че съм сторила нещо много лошо или на себе си, или на някой друг.

И това, че повечето хора на света постъпват така и не се замислят за това, нито оправдава моята лоша постъпка, нито ми носи мир и спокойствие.

Понякога не можеш да поискаш прошка от някой човек, защото той внезапно е починал. Какво остава тогава, да се молиш на Бог да утеши и неговата и твоята душа. И да се опиташ да се поправиш, за да може да създаваш повече радост на ближните, отколкото да ги нараняваш. И как се чувстваш спрямо този човек, който те е обичал, а ти не си се помирил със него и не си го уважавал достатъчно... Една картина възниква в съзнанието ми...Когато дойде момента и аз да отида там, където е той и се срещнем отново, аз съм в краката му и моля най-искрено за прошка...

Не бих искала цял живот да се въртя в омагьосаният кръг на своите лоши постъпки, защото те ми носят само омраза, гордост, лошо отношение...и много други пороци, които ме отдалечават от любовта и от доброто.

Дали ще се наречем грешници или ще бъдем такива, а ще се наричаме по друг начин е без значение според мен(все пак това са думи , измислени от хората). Важното е да вървим по пътя на нравственото си развитие, към по-добро.

Редактирано от wonderful
Линк към коментар
Share on other sites

Майкъл, ако ти съдиш за хората според действията им, Бог съди според техните мотиви. Искрени и решителни дейци има навсякъде - в политиката, управлението, религиите, частния бизнес и сред обикновенните хора - всеки според възможностите си. Колкото до тези за които говориш - можеш ли да бъдеш сигурен в мотивите им? Това което са направили може и да е добро - то ще им се зачете, но ако мислите им не са били добри - ще трябва да ги поправят.

Сред тези които "само говорят" също има искрени и решителни (аз ги наричам Будители) - нима е лека задачата да осветяваш пътя пред затъналото в ежедневните си проблеми Човечество. Много го правят без да искат нищо в замяна.

Нека поне им благодарим!

:thumbsup: Да. Всеки на своето място прави каквото може и не сме ние тези, които ще кажем последната дума колко е важни или маловажно, хубаво или лошо то. Аз допускам, че е възможно някои от хората, които има предвид Майкъл, по някои показатели да са допринесли повече за хората от някои т.нар. "светци" - много от последните са такива само по легенда. И все пак е крайност да се счита, че всичко духовно е фантазия, разложение и престъпно нехайство; Още по-неприемлива крайност е да се превъзнася конструктивизма на силните светски фигури - само заради тяхната сила на това поле. Ами те нали и без това си управляват държавите, доколко тогава са ги "оправили"? Някои правят по нещо свястно, не го отричам, но ако повечето правиха мнвого повече... щеше веднага да проличи!

Аз не съм за противопоставянето между светски силните и другите, хайде за неутралност на понятието да кажем - творческите индивиди. Те пък са силни в области, в които "яките" и хабер си нямат, въпреки последните че не се замислят за това, когато ползват техните изобретения или цитират думите им. Значи идеята е, както горе много добре обобщава Станимир, всеки да върши това, на което е способен и ако освен това се сведат до минимум пъченето, неглижирането и едностранчивите квалификации в общуването, мисля, че доста по-ползотворно биха могли тези категории хора да обединят усилията си, за да направят наистина нещо качествено по-добро за всички :feel happy:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Специално за самоубийството, напълно съм съгласна с-

Досетих се. Но не човекът е направил грях, а това, което го е довело до решението...Станал е невинна жертва и ВЕЧЕ НЕ Е БИЛ ТОЙ, А НЯКОЙ ДРУГ. Не бих искала да се изтълкува отново погрешно, но има почва за доста спекулации с това понятие грях.
:thumbsup: Силве

Стига с това мерене-кой колко направил. Всеки дава отчет пред Бога. Всеки според силите и знанията си. Важното е да работим с Любов и да сме с непрекъснат стремеж към добрто. А това, че ще има и момчета с парички ние не можем да променим. Дано те да решат да се променят :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Когато човек убие себе си физически, прекратява натрупания опит до момента и започва отначало.Физичското самоубийство не е край на мъките ти а началото на началото, за съжаление не се знае и хората се объркват понякога,както и кремацията ,но да не навлизам в детайли.А за греха като цяло вярвайте има кой да се погрижи :) Според едно източно учение например, няма да цитирам,ако убиеш човек в сегашния си живот ,този човек ще ти се роди като дете в следващия .Дете на което да посветиш ти целия си живот, а всички знаем какво е детето в нашия живот.Има много подобни примери над които човек си заслужава да се замисли.Аз за себе си съм разбрала че уроците ми не закъсняват и ги получавам още в този си живот,дай боже всекиму,по безболезнено е мисля.Нека бъдем добри :) толкова е лесно!

Линк към коментар
Share on other sites

Физичeското самоубийство не е край на мъките ти а началото на началото,

.. да посветиш ти целия си живот...

за себе си съм разбрала че уроците ми не закъсняват ..

Нека бъдем добри :) толкова е лесно!

:thumbsup::thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Прочитайки мненията ви по темата стигнах до извода, че грехът на Адам и Ева,т.е. първородният грях не седи в откъсването и идяждането на ябълката от Дървото на познанието на доброто и злото, а в желанието им да се скрие това деяние от Бог. От лъжата започва страхът , а оттам и грехът. Следователно, в основата на всичките ни неприятности стои не нарушението, а желанието за скриване на това нарушение. Като лъжем себе си, лъжем и другите. От лъжата идва и ограничението. Лъжем себе си, лъжем и другите- ограничаваме себе си, ограничаваме и другите,необичайки себе си, не можем да обичаме и другите, не тече ли през нас Божията Любов, не можем да бъдем щастливи. Оттук, задачата на всички е да се научим да бъдем проводници на Божията Любов, която е основа на живота, на Божията Мъдрост, в която се ражда светлината и на Божията Истина, която ни прави свободни.

Линк към коментар
Share on other sites

:)

Всяко нещо което те кара да забравяш за Бог е грях.

Невежеството е грях.

Желанието е първопричината.

Адам и Ева пожелаха. Заради Желанието става всичко. Заради Желанието съществува цялото страдание на света.

Желанието е началото на разочарованието, което носи след себе си и страданието и нещастието.

Най-грешно е да желаеш.

Не знам дали е грях, но знам със сигурност, че е грешка. Този, който желае -

той греши.

У всички хора в света съществува желанието. Винаги има желание. Хората винаги имат обекти на желание. Някои искат пари, други искат здраве, трети искат любов, четвърти искат нещо друго и така желание след желание.

Каквото и да получават хората си остават неудовлетворени. И идва страданието от това.

Дори и да получиш всичкото здраве на света, дори и да получиш всичките пари у света, пак ще си останеш с едно неудовлетворение, пак ще си останеш страдащ, пак ще имаш мъка. Тогава ще намериш друг обект на желанието си, с цел да задоволиш собственото си неудовлетворение.

И така хората скачаме от обект на желание към обект на желание и винаги сме в страданието и неудовлетвореността.

Зад всичките желания на света се крие едно единствено - Желанието за Щастие, за Блаженство, за пълнота.

Адам и Ева го имаха, но не го познаха, не знаеха за него, не можеха да направят оценката, защото нямаха база за сравнение. Проявиха желание и си осигуриха базата, за да направят сравнението, за да Познаят, за да Разберат и ядоха от Дървото на Познанието.

Желанието им осигури Нещастието, чрез което до могат да познаят - що за нещо е това Щастие.

Ето сега ми кажете къде е грехът?

Няма грях. Ако има грях то грехът е в желанието за наслада, в желанието за познание.

Всички желания в света са грешни.

Да желаеш каквото и да е също е грешно.

Да желаеш Щастието и Познанието е грешно.

Да желаеш Бог е грешно.

Щастието е, когато няма Желание.

Тогава се осмислят и думите: "Да Бъде Волята Ти!". Тогава си съгласен, когато си отстранил всичките си желания, когато си прекъснал кръга от разочарование и нещастие. Тогава си щастлив.

Да Бъдеш Жив.

Да Бъдеш.

Да Играеш с Наслада тази Игра, в това е смисълът на съществуването.

Само след като имаш Желание, можеш да имаш и разочарование. Това разочарование те вади от Щастието и директно попадаш в Нещастието, защото си неудовлетворен. Неудовлетворението и нещастието правят ума неспокоен, нетърпелив. Той страда, че Няма и бърза, и бърза. Бърза към Насладата, към Щастието, като преминава от Желание на Желание. Това е завъртане в Измамата. Подвластни на Змията.

Всеки ден тя ни лъже и изкушава с поредно Желание. Така ние се отдалечаваме все повече от рая и повече. Всеки ден ядем от Дървото на Познанието. Точно заради това страдаме, защото всекидневно се запознаваме със страданието.

Само чрез Страданието и Нещастието може да се добие представа за Щастието.

Да се добие представа не е едно и също с това да се спечели.

Щастието се печели с това да излезеш от лъжата на Змията, да излезеш извън страданието, да излезеш извън разочарованието, да бъдеш без Желание.

Да не Желаеш. Да се съгласиш (Да Бъде Волята Ти!) и да разбереш. Тогава вече можеш да обикнеш истински и да благодариш за живота.

Съгласие, Любов и Благодарност.

Просто Бъди!

Тогава си напълно освободен - Свободен!

Жив!

:)

Редактирано от Синева
Линк към коментар
Share on other sites

"Какво е да си грешник?"

дали животът ни е собствен, наш? Собствено е само нещо, което можем да притежаваме неизменно, което сме създали, на което сме Отци.

Собственичеството отива ... на деспотизъм.

...

Всяко нещо което те кара да забравяш за Бог е грях.

Невежеството е грях.

присъединявам се към Синева.

Смъртните грехове от Библията, идолопоклонство, лъжа, кражба, прелюбодеяние, убийство, пожелаване на чуждото и др. идват от невежеството и егоистичните желания. Понякога те стават дълбоко вкоренен навик и формират дебела черупка и тя сраства с личността образувайки характера.

"а какво значи да си невинен?"

буквално, свобода от карма

в общия смисъл,

Любовта е да дадеш Свободата...Свободен е онзи, който е станал едно с Бога! Съгласния с Волята Му, Любящия Волята Му, Благодарния. В това се състои Щастието - в притежание на Свобода и Воля, в Единството с Отца.

- Синева

В това състояние кармата е бързо и весело елиминирана.

Тя се преживява като част от комедия и не предизвиква страдания :angel:

Блажен от компанията на Господа :)

Линк към коментар
Share on other sites

А какво значи да си невинен?

Винаги има вина. Без нея не може да се развиваш.

Ако действията ти предизвикват само положителни следствия, значи си постигнала предела. Но само в рамките на настоящият еволюционен цикъл. Винаги съществува гледна точка от която действията ти не са с(ъ)вършени. Има и космическа карма, която едва ли можем да си представим.

Божествения замисъл е безграничен. Еволюцията също.

Линк към коментар
Share on other sites

Подкрепям Синева и съм очарована от точното определение на желанието като грях.За съжаление си много права за всичко , но не е ли желанието това което движи ума на човечеството!?Аз също се чуствам постоянно нещастна заради желанията , по-лошо ,успявам да накарам хората около мен да осъзнаят , че могат и повече от това което правят ,което всъщност ги прави нещастни, защото те започват да изискват повече от себе си и от хората край себе си.Но за мен желанието винаги е било стимула на човека за развитие.Естествено има различни желания , но аз говоря за онова , което те кара да изискваш повече от себе си.Съзнавам прекрасно че това прави човек нещастен и постоянно неудовлетворен , но грешно ли е да искаш да се движиш напред?За съжаление в днешно време свободата е обвързана с материалното ни състояние.Не може да работиш от тъмно до тъмно да умираш за себе си с всеки изминал ден ,който ти всъщност не виждаш и да се чустваш свободен или удовлетворен.Кръгът вече се е затворил и ние се движим вътре в него но нима това е грях спрямо този който ни е пуснал в него?Или желанието ни да излезем от него?

Линк към коментар
Share on other sites

И от мен поздрави към Синева за споделените мисли! :thumbsup:

Желанието само по себе си, обаче, не е грешно. Проблемът е в ненаситното такова. Не е грешно да се породи желание да пиеш, когато си жаден. Грешно е да искаш да изпиеш повече, от колкото ти е необходимо да се утоли жаждата. За мен най - големият грях се състои в лакомията, ще ме извините за грубостта по подразбиране. В човека, за съжаление, има заложен един принцип - на ненаситността. Най - голямото зло на този свят е Безграничната алчност. И друго съществува, но не е за него думата.

:D Желание едно се породи да разкажа един персийски мит, който много харесвам:

Великият Озирис, символ на доброто, създал света. Дал на всички живи същества право на свободна воля. За да имат възможност да употребят това си право, като алтернатива за избор на доброто, създал злото. Злото се отделило от Озирис. За да направи и доброто такова, Озирис отделил доброто начало от себе си и го вложил в същество, което създал по свой образ и подобие и което нарекъл човек. Човекът станал пръв помощник в борбата на доброто със злото. В рамките на тази борба, за да опознае природата на злото и да се бори по - успешно с него, човекът допуснал част от злото в себе си. Озирис видял това и много разочарован се оттеглил от материалния свят, оставяйки доброто само да се бори със злото вътре в човека.

Кой е грешен тогава?! Отговаряйки на този въпрос, се стига до извода, че понятието грешен е най - малкото богохулство. А спекулациите с него, за жалост, са израз на същата тази Безкрайна алчност.

Поздрави на всички грешници! ;)

Линк към коментар
Share on other sites

А какво значи да си невинен?

Благодаря за точния въпрос.

Според мен невинност е отсъствие на негативни емоционални връзки с миналото и бъдещето.

Невинно се ражда детето, защото е забравило старите си прераждания и започва всичко отначало. Докато е малко, то няма и спомени, и усещане за миналото - има само настояще;

-невинно е и защото все още няма отношение към бъдещето - умът му все още не е успял да усвои понятието за него - :D всеки, който е отглеждал малки деца се е смял на въпроса "стана ли вече утре?" :D зададен 3 минути след като сме обещали, че ще излезем на разходка "утре".

Мисля, че Господ ни е създал невинни и ни е показал как можем да останем такива. С благодарствена молитва и с прошка на себе си и на всичко около себе си да заспиваме, вземайки от изминалия ден само уроците и Любовта.

С благодарствена молитва и готовност да приемем с Любов всичко, което ще се случи днес, и с Любов да му отговорим - включително и негативните емоции и мисли, които могат да ни сполетят.

Според мен няма вина, няма виновни... Моля ви, майки и бащи, не "възпитавайте" децата си да си "признават вината", нека по-добре да разговаряте за причините и последствията на постъпката и да се учите взаимно как да се учите от грешките и болките си - своите и на другите. Вместо да се признае за виновно, нека детето се научи да се поставя на мястото на другия и

да не причинява на другия това, което не иска да причинят на него самия.

Линк към коментар
Share on other sites

Невинността е основно от 2 типа - първична и осъзната. Първата се олицетворява от Адам и Ева в рая, а втората - от Новия човек, след спасението му. (Но не е задължително да се описва това с библейски термини, всяко учение си има свои метафори...) Важното е да се разбере, че ние не се стремим да се върнем в детството, при което няма съзнание както за грях, така и за духовност. Да станем "като децата" в едно много важно отношение, но не и да се превърнем в деца. Детето няма осъзнаване за проблемите, но "изяждането на ябълката на доброто и злото" му предстои. Мъдрецът осъзнава проблемите, но те не го дисбалансират. Пълното избягване на култивирането на вина едва ли е възможно при сегашната цивилизация, тъй като и самите родители рядко правят разлика между неправилно действие и "грях". Доколкото е възможно, те самите следва да бъдат обучени предварително на тази разлика, както и успешно да се опитват да я прилагат в собствения си живот... мъчна работа... :hmmmmm:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Важното е да се разбере, че ние не се стремим да се върнем в детството, при което няма съзнание както за грях, така и за духовност. Да станем "като децата" в едно много важно отношение, но не и да се превърнем в деца. Детето няма осъзнаване за проблемите, но "изяждането на ябълката на доброто и злото" му предстои. Мъдрецът осъзнава проблемите, но те не го дисбалансират.

И да искаме, не можем да се върнем в детството, достатъчно е да запазим детето в душата си (детската и невинност) докато умът ни расте и осъзнава света.

Хм, а защо си мислиш, че детето не осъзнава проблемите? Може би защото то не ги нарича така, а търси урока и се адаптира... докато възрастните не му подшушнат, че ютията е лоша, защото го е опарила. :1eye: и даже се опитват да я "накажат" :D

Струва ми се сега, че възрастните много често си налагат своите представи какво мислят и чувстват децата вместо внимателно да наблюдават докато детето е свободно и да разговарят с него вместо да го поучават, възпитават и "отварят очите" за истините, които те самите носят в себе си, представяйки ги за правилата на света...

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм с Добромир, или поне с това, които си мисля, че казва. В гъвкавостта и течливостта на детството, рано или късно, влиза способността да се групират нещата, и няма как иначе, нали трябва да виждаме всичко по сходен начин, иначе не можем да общуваме. Но повечето от нас след това сами се омагьосват в този илюзорен и създаден за общо удобство поглед и се омотаваме в понятия като грешни и праведни, които на този етап все още са умерено полезни. Но заради уравновесеността и развитието, мисля, грябва да се мине през това. Когато това започне да се осъзнава, всички понятия започват да се движат и да променят значения и в този период на дисбаланс, човек може да се тласне в различни посоки, но в крайна сметка всички знаем, че е едно мястото до което ще стигнем. Там няма грешници.

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен няма вина, няма виновни... Моля ви, майки и бащи, не "възпитавайте" децата си да си "признават вината", нека по-добре да разговаряте за причините и последствията на постъпката и да се учите взаимно как да се учите от грешките и болките си - своите и на другите. Вместо да се признае за виновно, нека детето се научи да се поставя на мястото на другия и

да не причинява на другия това, което не иска да причинят на него самия.

Това е точно така. :thumbsup:

Изглежда не си ме разбрала правилно.

Чувството за вина не е необходимо, нещо повече - то е пречка. И да сме сгрешили, трябва да го приемем и да си направим необходимите изводи, не да се самосъжалаваме и отчайваме. А грешки ще правим.

Децата (а и ние възрастните) не винаги могат да осмислят следствията от постъпките си. Това е наша задача - не да ги накараме да се чувстват виновни, а да им помогнем да добият представа, какво означава да действат правилно. В началото критерий за правилност ще бъдат нашите лични разбирания за добро и зло, които в по-късен етап ще образуват основата за изграждането на собствен стветоглед от страна на децата. :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Въпрос към Добромир.

" самите родители рядко правят разлика между неправилно действие и "грях". Доколкото е възможно, те самите следва да бъдат обучени предварително на тази разлика, както и успешно да се опитват да я прилагат в собствения си живот... мъчна работа..."

Какво значи неправилно действие според теб?

Примерно слагам вместо сол на яденето захар.

Думите следва да се използват в точното им значение.

..........

Този, който знае повече следва да научи и другите. Обясни на родителите....

..........

Колкото по-ясно се изразяваме, толкова по-добре ще ни разберат другите, защото ние знаем какво мислим, но не и останалите.

----------------

Една красива картина пресъздадена без прилагателни:

Настане вечер - месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, -

Балканът пее хайдушка песен!

........

Не само думите, но и делата са важни.

........

А за желанието. Имаме разум, имаме и сърце, имаме и своите житейски уроци, които сме научили, докато сме страдали. А не сме единствено подвластни на нашите желания. И колкото сме по-добри, толкова и желанията ни са към по-добро.

................

Аз оценям това, което имам и съм благодарна. А това, което имам ме прави щастлива.

Редактирано от wonderful
Линк към коментар
Share on other sites

Да, Донче, това е.

Децата.

Без минало и без бъдеще - Живот в настоящия миг.

Спомените от миналото те карат да мечтаеш за повторение на отминалите приятни моменти и ти ненадейно изграждаш желание към бъдещето, което е свързано с очаквания, а очакванията носят разочарования.

Без значение дали желанията са се осъществили или не - винаги остава нещо, което да липсва, винаги липсва парче от пълнотата.

Винаги сме временно удовлетворени. Нещо липсва.

Вижте детето, то няма планове за бъдещето и не "лежи" на отминали мигове, докато светът не го научи точно на това. Светът е порочен.

Това е просветлението на Буда - без минало и без бъдеще, да изпиташ и преживееш мига. Да изживееш мига, след него да изживееш следващия миг и после следващия, като по този начин изживееш живота си по най-приятния и оптимален начин. Живот в изживявания.

Живота е за да се изживее, за да се познае.

След като познаеш и се наядеш добре от Дървото на Познанието, следва да откриеш Дървото на Живота, тогава спираш да умираш.

Не е грешно да пожелаеш нещо на мига, ако можеш да го получиш веднага, не е грешно. Грешно е да изграждаш очаквания за Живота. Това е да си създаваш Илюзия. Това е работа на Лукавия, на ума.

Ум Царува, Ум Робува, Ум патки пасе.

Умът е най-важния ни инструмент, но и най-големият ни враг.

Всеки си знае - роб ли е на ума си или му е господар!

Лукавия може да бъде и слуга на Бога.

"... и спаси ме от Лукавого..."

Библия

Евангелие от Матея

...

8. Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава,

9. и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.

10. Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш".

11. Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха.

...

"Твърде висока планина" :D

Вижте тук:

Библия

Вехтия Завет

ГЛАВА 5.

1. Това е родословието на Адама. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие,

2. мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение.

3. Адам живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит.

4. Дните на Адама, след като роди Сита, бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери.

5. А всички дни на Адамовия живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря.

6. Сит живя сто и пет (205) години и роди Еноса.

7. След рождението на Еноса Сит живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери.

8. А всички дни Ситови бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря.

9. Енос живя деветдесет (190) години и роди Каинана.

10. След рождението на Каинана Енос живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери.

11. А всички дни Еносови бяха деветстотин и пет години; и той умря.

12. Каинан живя седемдесет (170) години и роди Малелеила.

13. След рождението на Малелеила Каинан живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери.

14. А всички дни Каинанови бяха деветстотин и десет години; и той умря.

15. Малелеил живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда.

16. След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери.

17. А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря.

18. Иаред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.

19. След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.

20. А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря.

21. Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала.

22. И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери.

23. А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години.

24. И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.

25. Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха.

26. След Ламеховото рождение Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.

27. А всички дни Матусалови бяха деветстотин шестдесет и девет години; и той умря.

28. Ламех живя сто осемдесет и две (188) години, роди син

29. и му даде име Ной, като каза: той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни при обработване земята, която Господ (Бог) прокле.

30. И живя Ламех след Ноевото рождение петстотин деветдесет и пет (565) години и роди синове и дъщери.

31. А всички дни Ламехови бяха седемстотин седемдесет и седем (753) години; и той умря.

32. Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове:) Сима, Хама и Иафета.

"Ходи по Бога" - Съгласен с Волята Му, без очаквания и изграждане на бъдеще.

Кръговрат на Живот и Смърт.

Ще умираме, докато не се научим да ходим по Бога, докато не се научим, че не ние сме водачи в Пътя си, че не ние градим Живота, че всичко е предопределено.

И той умря.

Непорочно зачатие, "и мъж и жена ги сътвори." - две в едно. Когато са двете в едно излиза възможността да се създаде плод. "Плодете се и се Множете."

Никъде не е писано за размножение.

При непорочно зачатие се раждат само момчета.

Вече след като има порок, имаме - синове и дъщери. Така че ние всички сме родени порочно, не сме плодове. Деца на порока. Тоест - подвластни на Закона.

Онези, непорочните се раждат и умират по веднъж.

Ние се въртим в кръг, защото сме се сметнали за равни с Бога и си мислим, че управляваме нещо.

Нищо не можем да управляваме, ако не ни е дадено, дори дръжката на метлата.

Само когато в нас се изравнят по големина Мъжът и Жената, когато сме напълно синхронизирани, балансирани, уравновесени. Когато сме равни вътре в себе си, може да си имаме детенце и то се нарича Среден Път, Път на Умереността. Тогава ще спечелим. Тогава вече ще можем да дадем плод, да се плодим. И затова е писано: "По плодовете ще ги познаете.".

:)

Редактирано от Синева
Линк към коментар
Share on other sites

Лукавия може да бъде и слуга на Бога.
Лукавият Е слуга на Бога, той му е "черноработника" за "мръсната" работа, така ми се струва. Слагам тия думи в кавички, разбира се.

Да сравним божиите закони, или божията истина, или любовта към Бога с един път. Тъй като сме дарени с правото на избор, някои си държат здраво този път, а някои се спъват, или губят, или търсят по-преки пътечки и се срутват в дерето. Значи, като се спънеш и паднеш, боли, нали, значи си се отклонил от правия път, затова боли. Ето, това е Злото - да покаже, че волно или неволно си изпуснал правия път. Както когато си разсеян например и се порежеш. Ако вървиш по правия път, ако си силен духом, ти си в хармония с божиите закони, Лукавият няма нищо против, даже се радва с тебе и не ти пречи. Нооо, не дай Боже те усети че шикалкавиш даже в мислите си! :P Получава се дисхармония, ставаш негов клиент! Злото идва да ти покаже, че някъде бъркаш, да си изправиш грешката, както болката сигнализира болестта в тялото, злото не идва без причина, ей така, само да вреди, то е нарушена хармония.

Ето това разбрах една вечер, както си четях книжка, почивайки си. Това си е лично мое усещане и разбиране, което ми донесе окончателен покой в отношението ми към Злото.

Редактирано от Теодора Андреева
Линк към коментар
Share on other sites

Физичeското самоубийство не е край на мъките ти

От дълго време си задавах въпроса защо самоубийството не се толерира от повечето религиозни и духовни течения. Намирах за несправедливо някой, който е бил достатъчно нещастен и отчаян за да посегне на живота си, да бъде заклеймяван и след смъртта си. Смятах, че човек трябва да има свободата да си отиде по своя воля. Не намирах обяснение, който да ме задоволи, даже съвсем не намирах обяснение, а само заклеймяване, докато не попаднах на сайта на Йосиф "Философия на ежедневието". Вчера търсих точния текст, за да го пейстна тук, но не го намерих, нямах време. Предавам го със свои думи - според него проблемът в самоубийството не е от гледна точка на грях, а от гледна точка на карма. Значи, това през което трябва да преминеш в животите си, така или иначе ще го преминеш. Самоубийството е едно малко забавяне на процеса и не ти решава проблема. Обяснено съвсем кротко и смислено. :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

проблемът в самоубийството не е от гледна точка на грях, а от гледна точка на карма. Значи, това през което трябва да преминеш в животите си, така или иначе ще го преминеш. Самоубийството е едно малко забавяне на процеса и не ти решава проблема. Обяснено съвсем кротко и смислено.  :thumbsup:

Още като дете бях чела, че човек, който се е самоубил, в следващият си живот се връща оттам, докъдето е стигнал, преди да посегне на живота си, за да се справи с проблемите , довели го до самоубийство и да продължи...

Така че едни и същи кошмарни мигове се налага да се преживеят най-малко два пъти.

Редактирано от wonderful
Линк към коментар
Share on other sites

Още като дете бях чела, че човек, който се е самоубил, в следващият си живот се връща оттам, докъдето е стигнал, преди да посегне на живота си, за да се справи с проблемите , довели го до самоубийство и да продължи...

Така че едни и същи кошмарни мигове се налага да се преживеят най-малко два пъти.

Ти ме впечатляваш! :rolleyes: Подобни теми вместо приказки за лека нощ ли са ти чели? :D

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...