Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Слънчева

117.Познава гласа му (Съборни Беседи, 20.08.1930 Сряда, Езерата)

Recommended Posts

Красивата молитва

Господи, Боже, направи ни твърди като диаманта, за да станем основание на Новата Вселена. Направи ни като стълбове в Твоята Жива Църква, за да възприемаме Божествения Живот за другите. Освети ни със силата на Святия Си Дух, за да можем със Словото, Мисълта и Делото да събуждаме заспалите души. Разкрий в нас, милий Боже, Божествената Си същност, помогни ни да се сдобием със сила, за да познаем Истината, да станем деца на Светлината, да ходим в Пътя на Правдата, за осъществяване на Плана Ти и за дохождане на Царството Ти на Земята.

Амин.

В начало бе Словото – песен

Формула

“В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа”, 3 пъти

Познава гласа Му

Известно е на всички, що е реалност. Реални неща са тези, които човек едновременно вижда и съзнава. Тъй щото вие ще имате идея за Бога само чрез едновременното виждане и съзнаване. Дето и да погледнете в света, в центъра на всяко нещо ще видите Бога, а около Него, наредени в кръгове, всички разумни същества, по-близо или по-далеч, според степента на своето развитие. В това отношение и материалният свят е създаден такъв, според степента на разумните същества, които са работили в него. Всички небесни системи се движат пак в кръгове, около един център – слънце; всяко слънце от тези системи заема едно или друго място, според степента на неговата разумност. И сега, когато говорим за Бога, разбираме, че Той е начало – център на всяка разумност.
Ще прочета 10. глава от Евангелието на Йоана.
Истина, истина ви казвам: „Който не влиза през вратата в кошарата на овците, той е крадец и разбойник. (– 1 ст.) – Значи, всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание, които не влизат през вратата, а през всяко друго място, те са крадци и разбойници. Който влиза през вратата, той всякога си казва името; който минава през плета, той не си казва името и минава за крадец и разбойник. Следователно, когато приятелят ви дойде у вас, той влиза през вратата, и вие знаете неговото име. Всеки, който не влиза през вратата на къщата ви, името му не знаете, и той минава за крадец и разбойник.
„А който влиза през вратата, пастир е на овците". (– 2 ст.). – Който не влиза през вратата на кошарата, той е крадец и разбойник за овците. Не употребява ли човек думите, мислите и желанията си на место, и за тях той е крадец и разбойник. Който не постъпва с другите, както със себе си, той е крадец и разбойник. На всичко това е предпоставен обратният закон: който постъпва с другите, както със себе си, той е пастир на овците, в широк смисъл на думата.
„Нему вратарят отваря; и овците слушат гласа му; и своите овци по име зове и ги извежда." (– 3 ст.). – Ние сме свободни да действуваме, както искаме и разбираме, но Бог наблюдава постъпките ни и съобразно тях организира живота ни. Запример, човек трябва да яде. Колко трябва да яде? Колкото природата му е определила. Яде ли повече, отколкото му е определено, той ще се разстрои. Кой е виновен за това? Бог е определил на всеки, колко трябва да яде. Яж умерено, докато ти е сладко, но без да преяждаш. Яденето е от Бога, преяждането – от човека; животът е от Бога, смъртта – от човека; доброто е от Бога, грехът, злото – от човека. Грехът не е нищо друго, освен неизпълнение на Великия Божи закон.
„И когато изкара овците си вън, ходи пред тях: и овците идат след него, защото знаят гласа му." (– 4 ст.). – Значи, човек трябва да познава гласа на Доброто, гласа на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Казвате: как ще познаем гласа на всички тия неща? – Това са елементарни работи, които всеки трябва да знае. Да се задава такъв въпрос, все едно е да ви пита някой, как познавате светлината. Какво ще отговорите на този въпрос? Или, какво ще отговорите на въпроса: как познавате, че вратата е отворена? Ако можете да влезете през вратата, тя е отворена; не можете ли да влезете през нея, тя е затворена. Как познавате, кога сте се нахранили? Ако гладът ви е задоволен, вие сте се нахранили; не е ли задоволен, не сте се нахранили. Това са елементарни положения, които всеки разбира. Човек не трябва да си служи със софизми. В живота има много неща строго определени, които могат да се изразят конкретно. Светлината няма защо да се доказва. Това, което във всеки даден момент буди съзнанието на човека, наричаме светлина. Тя е първият лъч, който влиза в съзнанието на човека. Онова пък, което приспива неговото съзнание, наричаме тъмнина.
„А след чужденец не щат оти, но ще побегнат от него; защото гласът на чужденците не знаят." (– 5 ст.). Питам: кой от вас би отишъл при никого, който ще върже ръцете и краката му и ще го положи на земята? Кой човек, след като придобие свободата си, ще отиде при някого да му завърже ръцете и краката? Няма такъв глупав човек в света. Ако овците познават своя овчар, който ще ги заведе на паша, хората по-малко ли от тях ще познават своя пастир?
„Тази притча им рече Исус, но те не разумяха, що бе това, което им говореше." (– 6 ст.). – Всичко, каквото Христос е говорил някога, е останало неразбрано. Днес и вие не разбирате много неща от това, което ви говоря. Но в бъдеще ще го разберете. Важно е за вас това, което сега сте разбрали, да събуди съзнанието ви.
Тогаз пак им рече Исус: „Истина, истина ви казвам, че аз съм вратата на овците." (– 7 ст.). Значи, онзи, който ще дойде да ви събуди, или да внесе първия лъч в съзнанието ви, той трябва да бъде носител на Любовта. Кой ще ви събуди? Който ви обича, само той може да ви събуди. Щом ви събуди, той вече е врата за вас.
„Всички, които са дошли преди мене, крадци са и разбойници, но овците ги не послушаха." (– 8 ст.). – Всеки, който не събужда съзнанието, а го приспива, той е крадец и разбойник.
„Аз съм вратата: през мене ако влезе някой, спасен ще бъде; и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери." (– 9 ст.).
„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно." (– 10 ст.). – Това се отнася и до вас. Христос е дошъл да ви даде живот и то преизобилно. Де ще намерите този изобилен живот? При извора. От водата, която в даден случай влезе в чашата ви, ще разберете съдържанието и на целия извор.
„Аз съм добрият пастир; добрият пастир душата си полага за овците." (– 11 ст.). – Кой човек е добър? Добър е онзи, който полага душата си за другите. Не - може ли да положи душата си за другите, той не е добър. Някой казва: добър човек ли съм аз? Ако можеш да положите душата си в служене на Бога, добър си; не можеш ли да я положиш, не си добър. Няма нужда много да се философствува. Христос ясно е определил: „Аз съм добрият пастир, защото полагам душата си за овците."
„А наемникът бяга, защото е наемник и не го е грижа за овците." (– 13 ст.). – Когато човек не вложи душата си в някоя работа, той не може да успее. Ако ученикът не вложи душата си в училището, да придобие знание, нищо няма да постигне. Знанието ще бяга от него. Работа, в която не се влага душа, всичко бяга от нея: и мислите, и чувствата, и желанията. Вложи ли човек душата си в някоя работа, всичко ще постигне. Значи, животът се изразява чрез мислите и желанията на човека. Какво представляват мислите и желанията? Те са живи същества. Действията също така са живи същества. Злоупотребите ли с вашите мисли, желания и действия, те могат да ви напуснат. Някога мислите на човека бягат от него; някога желанията му бягат, а някога – действията. Искате ли да бъдете господари на вашите мисли, желания и действия, вие трябва да положите душата си за тях.
Казвате: ние трябва да бъдем добри, да правим добро. За да бъдете добри, трябва да прилагате в живота си всяка добра мисъл. Приложите ли я, ще имате резултати. Обаче, част от това, което спечелите от тази работа, трябва да дадете и на самата мисъл. И тя иска дял от работата ви. Когато казвате, че някоя мисъл трябва да се реализира, това показва, че вие изпълнявате нейното желание, понеже мислите, чувствата и действията на човека са живи същества. Тъй щото, когато желанието на някоя мисъл да се реализира, умре, с него заедно и мисълта умира. Не знаете ли, как да постъпите с някоя мисъл, тя умира, както и хората. Да умре някоя мисъл, това подразбира да изчезне формата й, в която се е проявила тя. Разруши ли се формата й, тази мисъл, като същина, остава да живее, но се връща там, отдето е излязла, и вие не можете вече да разполагате с нея. Ако мисълта е Божествена, тя се връща при Бога. Мисълта за вас е изгубена, както изгубвате децата си. Имате едно малко дете, което умира, т.е. формата му пред вас изчезва. Като изгубите тази форма, вие отивате на гробищата, плачете, скърбите, но и там вашият Петканчо го няма. Чакате от него писмо, но той и писмо не ви пише. Защо? Не сте постъпили добре с него.
„Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават." (- 14 ст.). Значи, всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание, които минават през нас, представляват разумни същества, които по този начин се свързват с нас, и ние с тях. Следователно, ако човек осакати някои от своите мисли, чувства или желания, с това той прекъсва връзките си с разумните същества, чиито са тия мисли, чувства и желания. По този начин човек се изолирва от разумните същества, с които по-рано е бил във връзка. Защо? – Защото той няма вече съответните органи, с които да влезе във връзка. Ето защо човек трябва свещено да пази своите мисли и желания, понеже те са пътища, чрез които той се свързва с Божествения свят, с ангелите, със светиите, с всички добри хора, изобщо с всичко онова, което носи радост и веселие за душата...

Познава гласа Му

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×