Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте :3d_011:

Какво може да се направи за да може човек да възстанови връзката с потребностите си, истинските си желания. Аз имам проблем с разпознаването на потребностите си ..... когато осъзнах това започнах да се наблюдавам и открих съответните предизвикателства. Не успявам да се справя с потребността от близост, искам близост, но не мога да я постигна в никакви отношения. Винаги избирам да общувам с хора, които ми изглеждат "безопасни" , някак си си мисля че няма да ме разочароват, но те не предизвикват в мен никаква радост или друга положителна емоция. А тези с които наистина искам да общувам да опознавам не смея да доближа или изобщо аз да им позволя да се доближат до мен :(

Например преместих се на ново място от няколко години и има съседка, която иска да се сближим, но аз отхвърлям всякакви опити да ме заговори, избягвам да я поздравявам дори, за да не реши че искам да се сприятелим / аз искам, но не знам как да изляза от затвора, в който съм се вкарала/ . Много взе да ми тежи тази саможивост - да няма с кой да споделиш, да няма с кой да се радваш, от кой да поискаш услуга или някой да ми поиска услуга.....Това което ме яде е че през всичките 30 години от моя живот винаги съм била  по схемата от училище вкъщи, ваканциите вкъщи, сега се очертава да е от работа вкъщи.... и той кръгът е същият. Ужасно се страхувам, че хората ще ме отхвърлят, когато разберат че нямам никакви преживявания, които да споделя с тях, не ходя никъде, не се срещам с никой. Другото което искам да отключа е спонтанния израз на чувствата си.. Защото не показвайки, чувствата си нараних човек, който обичах много, видях заболя го, но когато го видях просто се бетонирах въобще не можах да помръдна от мястото си, а толкова се радвах да го видя и исках да го прегърна. Има ли някакви начини да разпозная потребностите си, да изразявам чувствата си такива каквито са в душата ми въпреки че с години съм живяла по чужди правила. Искам да мога да се науча да приемам вниманието и интереса към мен, а не да бягам. Готова съм да се потрудя върху себе си. Искам да се разделя със саможивостта си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 9/3/2016 at 13:51, Калисто каза:

Това което ме яде е че през всичките 30 години от моя живот винаги съм била  по схемата от училище вкъщи, ваканциите вкъщи, сега се очертава да е от работа вкъщи....

Звучиш ми расла като цвете в саксия. Промяната която искаш е доста сложна за постигане на чисто съзнателно ниво. Тя се провокира преди всичко от емоция, дори и негативна, както и по-често се случва. Не си изживяла "бунтът" към родителите, който обикновено се отпушва в пубертета. Макар той да е силно хаотичен и предимно биологичен процес, е все някакъв старт. Защото до голяма степен човек се опознава чрез опита, не можеш да се познаваш изцяло а приори. Съзнателността често блокира стандартната биологична програма, и има негативният ефект да те лиши от този опит. Можеш дори да осъзнаваш неговите негативи, и това да се изрази със страх, или нежелание да нараниш някой, или пък да усещаш, че вървиш срещу себе си. Проблемът с подтискането на биологичните инстинкти е, че те си имат време. Мине ли им времето, да тръгнеш да ги отпушваш е не само трудно, но и опасно. Голяма част от взаимоотношенията между хората е игра, надлъгване, борба за власт. Това е нещо което те са упражнявали и овладели 15 години преди теб. Сама явно си даваш сметка, че човекът принципно не е същество което приема с отворени обятия другият. Да, на най-елементарно ниво, както пишеш, трябва поне да се представиш пред него като интересен (пак за него) човек. Ако тръгнеш съзнателно да мисли само по тази точка, може да стигне направо до манастир. Но в пубертета се развиват тези биологични процеси, чрез които хората изграждат инстинктивно социалната си природа и среда. Според мен, който и да ти каже, че някакси на тия години ще успееш да се внедриш наистина в нея, ще те излъже. Казвам го от личен опит. Винаги ще те гледат като "различна". Това не значи, че няма и други като теб, които не са минали процесът на обучение в социална мимикрия. Особено в днешното деградирало обществото, общо взето всеки човек с малко повече самосъзнание, се превръща донякъде в аутсайдер, защото алтернативата е джунглата... Ако подобни аутсайдери наричаш "безопасни", и общуването с тях ти е скучно, както и ти самата се намираш за скучна, то става дума за висша форма на лицемерие. Ако искаш "да си играеш" с "готините деца", трудна работа, много трудно ще те приемат за една от тях. Другите, които изживяват някаква форма на социална ограниченост, имат подобни на твоите изживявания, така че няма да си им толкова странна, и няма от какво толкова да се притесняваш... Факт, пак го има този въпрос, че някои неща само с опит се установяват, и човек трябва да има смелост за този опит. Какво може да представлява тази смелост... Говориш за "спонтанност". Това значи да дадеш воля на чисто биологичната си емоционална природа. Според мен, колкото и да е блокирана, може да се отключи от професионалист който знае как. Само че какво ще се покаже на бял свят? Никой не може да ти гарантира. Мен друго ми е интересно, как хората като цяло, не им минава дори на ум другият път - да видят грешката си и как тя влияе на тези около тях, и съзнателно да направят нещо по въпросът... Едното е емоция, другото - обич. Никой не може да ти отнеме обичта, освен ти самият. Но емоционално да те осакати - и още как...

Редактирано от iti

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек когато има смелост да бъде себе си,  тогава много неща може да изяви включително и потребностите си. Но просто като съвет (не съм специалист) бих казал, че твоето "себе си" като представа е безопасна, скучна и т.н. Нещо което аз бях направил е да избера ново АЗ и да се опитвам да живея според него. Опитай :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

iti благодаря, че се включи в моето питане :). Никога не съм се запитвала, как се се чувствали, тези хора, които опитват да се свържат с мен, проявяват интерес, когато аз се "врътна" или изобщо ги игнорирам. Сигурна съм че не е приятно и забавно.

Работя върху себеоценката си, защото тя е един дебел минус (вече не толкова спрямо датата на моя пост), но аз не се приемах, как другите да ме приемат, нали ме отразяват.

 

REAL_person благодаря и за твоето включване. Вече избирам ново и забавно себе си, което да не е сковано от забрани, изисквания, критика, страх. Моето щуро аз :)

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Намирисваш ми на познат тип... Две жени познавам вече от него, даже ги запознах, но... да кажем - диагнозата им е такава, че дори взаимно не могат да си помогнат... От коя планета сте, нямам идея, само знам, че не е нито от тази, нито от моята... По-възрастната беше в много подобно на твоето положение, но от перспективата на омъжена от много години жена. Тежеше и че поддържа брак само защото се чувства отговорна пред мъжа и децата си. Не знаеше защо се намира в тази връзка, само че другите очакват тя да бъде в нея. Нямате изградена... един вид ментален тип психика. Изглеждате интелигентни като хора, но това идва по-скоро от материалното тяло. Вътре във вас няма изграден този тип човешки житейски опит. Нямате изградена умствена представа за света, основни, даже елементарни житейски концепции. От там и идват блокираните емоции (не от родителите, макар и те да са дали своят принос вероятно). Емоцията е функция на ума, на представата, на идеята. Без тях, емоцията е дадена на късо. Това води и до ниска съзнателност към себе си, ниска съзнателност и към околните. Всичко това е ум, който при вас тепърва се развива и добива съзнание за себе си. Затова и примерно толкова лесно се съгласи с REAL_person (а и най-вероятно други с подобни идеи), че можеш да се откажеш от старото си аз просто защото не ти харесва и да "избереш" "новото". Какво е "азът"? Роля която можеш да смениш? Аз съм на обратното мнение - той е нещо което ти е дадено свише, и можеш само да опознаеш. И ролята която си играла, и да ти харесва, и да не ти харесва, е равносилна проява на собственият ти аз. Един човек с изграден аз щеше да види себе си в която и да е ситуация, и да се оцени, без да може да се отхвърли с лека ръка. С това не искам да кажа, че смяната на ролята няма да ти е полезна. Напротив. Само не очаквай да намериш азът си толкова лесно, ще е просто... нова роля... Както и да е, повечето от тези неща няма да ги схванеш, защото нямаш представата за тях. С тези писаници не искам да кажа, че сте "лоши хора". Тъй като сте "нови" тук, не сте толкова материалистични, отворени сте за много неща, за които повечето хора тук не са (тъй като са зациклили на тази планета от кой знае колко време). Имате по-силна интуиция, и сте като цяло по-балансирани, защото емоциите не ви контролират. Но... много работа те чака, просто си нямаш и на идея... мъчи се да се отваряш към хората. Това е единственият съвет който мога да ти дам. Без тях няма да можеш да изградиш това което ти липсва. Саможивостта я забрави, тя е по-скоро за точно обратният тип хора - които са завършили курса тук... На тях им стига само да наблюдават, да четат, да мислят, и опита се отключва от самосебе си. Всъщност, точно тези два типа противоположна психика са интересно доказателство за нематериалният произход на човека. Но не е нещо което количествено можеш да измериш. Казвам как аз виждам нещата...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не говорих за азът, имах предвид че човек може да избере какво да мисли за себе си. Не мисля, че има такова нещо като някаква норма за това какъв трябва да е светът или взаимоотношенията с околните. Такова нещо като даден АЗ е много противоречиво, все едно да го получиш от въздуха и нищо да не можеш да го направиш. Избор винаги има, ама не всеки иска да полага усилия за да се осъществи..

Редактирано от REAL_person

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

iti имаш различна гледна точка и аз я приемам, знам че нещата са дълбоки, но аз съм ок с новото ми приключение. Вярвам, че отварянето към "правилните" хора тези, които ме приемат такава каквато съм ще ми дадат нов житейски хоризонт.

REAL_person не само какво да мисли за себе си човек, но и с каква емоция го захранва :)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ех...и тук се разпознах...почти във всеки пост разпознавам себе си! За разлика от iti, мога да ти кажа, че с теб сме от една планета. Затова  и си позволявам да пиша...значи първо според мен неправилно формулираш въпроса. Тук не става дума за неразпознаване или липса на връзка с потребностите ти. Тук става дума за приоритетни потребности...Потребността ти е много ясна, и ти чудесно си я разпознала. Тази потребност се нарича - нужда от сигурност. Просто тя е много по-голяма /може би преувеличена/ от другите, които изреждаш и ги доминира. Причината може да бъде само една - детството ти е преминало в недостатъчно сигурно, подкрепящи, поддържаща и утвърждаваща среда. Да прибавим тук и голяма чувствителност и умствен потенциал. Тези две неща, носочени към гонене на сигурността градят затвори. Веднъж съградили този затвор нищо не ни остава освен социалната мимикрия. Тя обаче прави невъзможно удевлетворяването на останалите жизнени потребности които изреди и именно това става причината да започнем да търсим. Да търсим начините да разбием този затвор. Iti e много прав/а като казва, че сме пропуснали важни етапи на идентификацията си, на трупането на истински житейски опит, а не само пунктирането на такъв....получава се един разкол между реалната ни възраст /зрялост/ и видимо предполагаемата, т.е. може да сме на 50, но като натрупан реален , истински житейски опит да сме на 15, ако не и още по-надолу....още непреминали пубертета , както много точно го каза iti. Вместо да се радваме на мъдростта на зрялата възраст, ние се чудим как да прикрием житейска незрялост. Положението никак не е леко...но аз мисля, че никога не е късно да се започне. да се излезе от затвора. Осъзнаване се нарича. Трябва да се осъзнае, че сигурността е една химера, такова нещо няма. Второ трябва да се осъзнае, че страхът който едно малко дете е изпитвало някога и който го е тласнал към криене не важи вече за един възрастен човек. Тази програма вече трябва да се апдейтва. Да се осъзнае, че много от страховете са безпочвени..да започнат да се правят малки стъпки към различно поведение...по нова, актуализирана програма...Старите програми действат когато сме включени на автопилот, когато действаме неосъзнато. Значи трябва да се стремим към осъзнати действия. Осъзнатостта може да се тренира...най-напред в малките, ежедневни неща...всичко това е работа. Трябва да се разбие стената, тухла по тухла....за да оживеем. Тук има нещо много...особено. Хората се страхуват от смъртта, а дефакто те изобщо не живеят ..в истинския смисъл на думата. Докато сме в този наш затвор ние не жевеем...и именно това е страшното, а ние се струхумаве от ....нещо си дето щяло да ни нарани. Че какво по-наранявощо от това да ти минава времето без да си истински жив??!! Какво по-страшно?! Та най-страшното вече ни  се е случило...от какво има тепърва да се стрехуваме??!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_059: благодаря, че сподели личния си опит Misha64. Съгласна съм, че по-нараняващо е да не си жив, т.е да не си емоционално свързан с другите посредством любовта, доверието, общите преживявания. Да страхувам се от емоционално нараняване, защото голяма част от живота си, да не кажа и целия ми се е случвало....

Редактирано от Калисто

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Там е работата, че нещата са наопаки. Не страхът ти е следствие на наранявания, а нараняванията са следствие от страха ти. Ако се приближиш до едно куче пълна със страх, то ще те ухапе, макар и да е нямало такива намерения. Страхът ти ще го предизвика. Страхът е негативна енергия, едно неравновесие, което моментално предизвиква ответната реакция. Ако ти се приближиш към хората /или кучето/ с вътрешна усмивка и приемане /дори и само на себе си/, никой няма да си помисли да те хапе, напада, наранява или да бяга от теб. Приемането, обичта /без значение към кого са насочени/ притеглят, защото те са хубава енергия. Затова се получава така, че когато си влюбен изведнъж всички започват да те харесват...защото твоето излъчване е любов. Към кого  е насочена тя е без значение, важното е че тя е твоето излъчване в момента и създава приятна аура около теб в която хора /и животни/ се чувстват добре. И обратно -  достатъчно е да си изпитал негативност към някого, или обида....в началото на деня и после през целият ден да ти върви на всякакви случки, които сякаш потвърждават първоначалната ти емоция. Тя се натрупва, влизаш в порочен кръг. Неправилно интерпретираш, че ето на - права си да мислиш, че хората не те искат...ето доказателствата. Пропускаш факта, че цялата черна серия е стартирана от твоята първоначална негативна емоция...А дали тази негативна емоция наистина е оправдана? Дали тя наистина има нещо общо с теб....или чисто и просто другият човек също е в черна серия....Почти в 100 % от случаите нагативната реакция на някого спрямо теб няма нищо общо с теб. Той си има своите вътрешни причини, ти се явяваш само една възможност да ги проектира....осъзнавайки това става абсурдно да реагираш на чуждите негативни прояви....те не те касаят...вместо да си мислиш "ето на, хората не ме харесват и ме нападат, защото съм такава или онакава" си помисляш "тоя човек очевидно си има някакъв сериозен проблем с който аз нямам нищо общо" и приключваш...това е. Просто е на теория, на практика не толкова защото в повечето случаи сме  на автопилот и реагираме несъзнателно. Номерът е при всеки позив за негативна емоция да спираме и да се подсещаме че..."тоя човек си има проблем, но аз нямам нищо общо с това".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много хубаво и интересно казано Мisha64, ей сега се замислих още по-надълбоко. Много благодаря :) И на мен ми се е случвало излизам от къщи като ураган, и минавайки покрай площадката за игра на домашните кучета да ме залае някой дребен кучо, а иначе е имало моменти повече кучета играят и никое не  ме забелязва, даже някое изтичва до оградата и помахва с опашка :) Имаше вселенски закон, че страхът привлича това, от което се страхуваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites


Завършената , изградена личност се познава по обичта към себе си . Работата на възпитателя е в това да постави тази обич в центъра на самия човек , по правилния начин .Начин определящ всички останали взаймоотношения , естествено хармонични . Т. е. по начин спомагащ развитието на личноста в живота на обществото . Правилно изградената обич към себе си дава на личноста неуязвимост и сила да преодолява всичко . Да постави себе си спрямо другите по правилен начин . Начин изразяващ отношение на любов и деликатност , извиращи от любовта към самия себе си .

Ако обичаш себе си ще разбереш гениалната идея , че е глупаво да преживяваш миналото .Вече си направил каквото си могъл .Съпостави го с бъдещето и живей сега , по желания начин .Любовта към себе си изключва страха .Какво ще те впечатлява  различното отношение на другите Когато знаеш че правиш най доброто от и за , себе си . И твоята любов прелива  в обноските към другите . Чрез любов към себе си можеш да намериш вътрешното спокойствие .Нали твоя личен преживяван свят започва от теб и свършва   със теб .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Александър Т.А. благодаря за твоя отговор :rolleyes:

преди 12 часа, АлександърТ.А. каза:

И твоята любов прелива  в обноските към другите .

Би ли пояснил, какво означава това, май не осъзнавам смисъла му (а иначе имаше нещо по-дълбоко).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 7 часа, Калисто каза:

Александър Т.А. благодаря за твоя отговор :rolleyes:

Би ли пояснил, какво означава това, май не осъзнавам смисъла му (а иначе имаше нещо по-дълбоко).

Мисля, че той искаше да каже че колкото повече обичаш себе си.. това се прелива и към другите. Става ти по-хубаво и не се чувстваш длъжна да бъдеш добра с хората, просто ще ти идва от вътре защото си самодостатъчна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като допълнение към мнението на Александър - моята лична гледна точка:

- Когато казваме "обичам себе си" - аз го разбирам като обичам това, което Бог е създал като "мен" - във всички нива и тела. 

- Ако усещам, осъзнавам някакви недостатъци в себе си, то те са в начина, по който моята личност реализира Божествения потенциал, заложен в "мен".

Да поясня с пример - харесвам и обичам своята повишена чувствителност към хората и ситуациите, в които попадам. Не харесвам негативните си емоции в дискомфортните за мен ситуации. Те, обаче не са плод на тази чувствителност, а на погрешна ценностна система и мислене или липса на такива. Задачата ми - да си изправя мисленето и поведението си така, че да постигна положително прилагане на чувствителността ми в полза на хората и ситуациите. Това до известна степен обяснява:  "И твоята любов прелива  в обноските към другите . "

- ако се отнасям към "себе си" като към божие творение, ще осъзная, че и другите са също такива творения, колкото и да сме различни един от друг. Прилагането на Христовия принцип: 

Йоан 13: 34. Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг.”

никак не е толкова просто, както звучи в заповедта и не става ей така автоматично.... само с осъзнаване и внимателно прилагане във всеки момент от живота ни в материята... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

REAL_person :3d_117:

Донка, благодаря, че сподели мнението си, примерът, който даде ми беше полезен. Наистина не е лесна работа да обичаш себе си, но аз не търся дали ли е лесно или не, а конкретен резултат. Ако имам любов и приемане към мен самата, това че някой може да ме отхвърли, няма да намали или промени тази любов.:3d_047:

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пример от личен опит - да речем направила съм нещо добро за себе си /свършила съм добре някоя работа, която е важна и ще ми донесе добри резултати/ и съм доволна от себе си. В този момент ми е така лесно да обичам хората, да съм мила с тях и да се радвам на техните радости....В друг момент знам, че съм сгафила, проявила съм небрежност, допуснала съм грешка и съм пострадала по някакъв начин /да реч съм се разболяла/. В този момент ми е трудничко да съм с хората, които изглеждат сякаш си нямат никакви проблеми докато аз страдам...мен ме боли, а те се разхождат бодро и свежо и нищо не ги боли....и се смеят и са щастливи....а аз страдам...не мога да ги понасям с тяхното щастие, искам да се затворя вкъщи и да не виждам и да не чувам никого....искам да ми се махнат всички от главата! И има и друг момент в който аз все пак решавам да потърся помвощ....и виждам, че много от хората са готови веднага да помогнат, да подадат ръка....и тогава съм благодарна....и разбирам, че връзката ми с хората е нещо ценно и нужно...и че без тях едва ли бих се справила. Това са три различни състояния, които аз съм преживяла, предполагам всички вие също. И трите започват първо от мен. От моите действия, от моята нагласа, от моето отношение първо към себе си, което се проектира върху другите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Misha64 :feelhappy: Имаш право... пишейки в този форум, попадам в 3-я случай, търся помощ и виждам, че има хора, които, помагат с опит, мнение. Благодаря получих по-голяма яснота. Докато следя тук нещата и вниквам в това, което споделяте, ми се случи една случка. В неангажиращ разговор, моя позната се опита да ме засегне с факт, който ме нараняваше, като извади сравнение в полза на други хора.... и видиш ли наличието на този факт в моя живот ме прави не нормална... Интересното беше, че в место да се прибера в къщи и да се нарева (както правех преди, когато бръкнеха в мои рани), аз го приех спокойно с усмивка не само за пред нея, но и вътрешно се чувствах спокойна приела, този факт. Както и Донка беше, дала пример по-горе

В 18.04.2017 г. at 23:28, Донка каза:

Да поясня с пример - харесвам и обичам своята повишена чувствителност към хората и ситуациите, в които попадам. Не харесвам негативните си емоции в дискомфортните за мен ситуации. Те, обаче не са плод на тази чувствителност, а на погрешна ценностна система и мислене или липса на такива. Задачата ми - да си изправя мисленето и поведението си така, че да постигна положително прилагане на чувствителността ми в полза на хората и ситуациите.

така че аз знам какво е нужно, за да не е наличен този факт в моя живот, като същевременно приема, че той е съществувал много дълги години и не се разпъвам на кръст, не мога да върна времето назад... Май процесът по себеобичане е започнал и аз съм много щастлива, ще се старая още.... но вече по-рядко срещам хора, като тази позната, за която разказах.... Зараждащото се в мен спокойствие разгонва такива хора....

За първи път ми се случи да се прегърна с нежно отношение :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×