Jump to content
Порталът към съзнателен живот

"Дали ако демоните ме напуснат, то и ангелите няма да се отвърнат от мен?"


Кон Круз

Recommended Posts

Донка, гордостта е производна на самоуважението. А реалистично изграденото самоуважение се дължи на адекватни действия и постигнати положителни реални резултати от тях в Света. Дали това бива постигано от следване на определени съвети само в един два текста или като цяло от изучаването на целокупниия Живот е въпрос на индивидуален път.

Не знам за какви "разновидности" на гордостта говориш, но предполагам, че щом ги описваш като "преодолени", то става въпрос за полярно проявени в характера  крайности. Негативната Гордост е Горделивост. То и в езика ни това си е показано като "звучене".

Линк към коментар
Share on other sites

преди 2 часа, kipenzov каза:

гордостта е производна на самоуважението. А реалистично изграденото самоуважение се дължи на адекватни действия и постигнати положителни реални резултати от тях в Света.

Това е така, но точно в това "производно" е ключът. Добавя се нещо допълнително и май ненужно. Има едно сравнение с другите, едно чувство за открояване. Да, всички сме различни, но в същото време никой не е изключителен. Гордостта може да е съпътствана и с едно задоволство от вече постигнатото, от миналото; може да доведе до пропускане на слабите страни...

За мен е достатъчно човек да има увереност. Да знае, че може, стига да положи търпеливо, последователно и настойчиво правилните усилия. Всичко над това е сякаш излишно, задържащо го.

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Станимир каза:

Добавя се нещо допълнително и май ненужно

Това "допълнителното", е Горделивостта! Това е "отишлата" в нереалистична проявеност Гордост, което се получава, когато няма

преди 2 часа, kipenzov каза:

реалистично изграденото самоуважение(, което) се дължи на адекватни действия и постигнати положителни реални резултати от тях в Света.

Или по-краткото - когато проверката ни в реалността "се диктува" повече от това, което ни се иска да виждаме, а не от това, което СМЕ. Така се "раждат илюзиите" за собствената ни значимост. "Добавената стойност" за компенсиране!

 

В Живота НЯМА отрови, има ДОЗИ!

Линк към коментар
Share on other sites

В 27.05.2020 г. at 16:05, kipenzov каза:

отразява същата механика като "демоните" и "ангелите" и общата им същност на "божествени сили".

Общата основа Ви е показана в Беседите, ама нямате очи да я "видите"! Е, аз ли да Ви я "показвам" бре хора!!! Така си пишете.....

"Считайте, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност. От злото в света ти акумулираш енергия. Доброто е процес, който съгражда. Тия енергии правилно ги употребяват. Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние. Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо. Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линия." Зло и добро,МОК

 

Старите хора са си го казали перфектно - "Прекалено Богоугодния и Богу не е угоден!"

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

В света има дуалност: светло и тъмно, разбирания за добро и зло, полярностите на нещата, мъжко женско и т.н. 

Но има и нещо трето зло. Зло, което си е родно производство на планетата и зло, което е дошло от чужди светове. Тук няма дуалност, няма чудене между добро и лошо, има само зло. 

Редактирано от B__
Линк към коментар
Share on other sites

преди 17 часа, B__ каза:

Но има и нещо трето зло. Зло, което си е родно производство на планетата и зло, което е дошло от чужди светове. Тук няма дуалност, няма чудене между добро и лошо, има само зло. 

На каква база го определяш като зло? Какъв е критерият?

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен, ако се "забие" дискусията в детайлите, критериите, дефиниращи "зло" и "добро", неминуемо ще се опре до Моралния релативизъм, как така за един едно действие е "добро", а за друг "зло".     А така "третото зло", което се споменава, ще остане "размито" като присъствие на практика и едва ли ще може да се стигне до некво познание за същността и начина на проявлението му.

В крайна сметка "проблемът със злото" е дискусия водена от хилядолетия.     Особено в средите на Християнството - как така "Всеблагия Бог" позволява наличието на "зло" и от тук - критерии за дефиниране на "зло".(Омнипотенцията и реализирането й). Интересна информация в тази насока има тук -Problem of evil, която е във връзка с Теодецията - "оправдаването на Бог" - Theodicy.(в линка за теодецията има споменати доста "дефиниции за зло" - Pseudo-Dionysus , St. Augustine , Thomas AquinasHegelHeideggerPlotinus and Immanuel Kant )

Само че, според мен В__, под "трето зло" има предвид просто другата, трансперсонална форма на Безусловната Любов - Ирационалния Страх. А пък споменаването му като "трето" води до лек дисбаланс.

Според мен, "Безусловната Любов" е просто "поток", "носеща вълна" както го нарича В__ в темата за "тунелите". По същността си всеки "поток" е кохерентен, но в материалния ни свят се проявява дуално.

Така чувствената проява на "Безусловната Любов" се реализира(манифестира) под двете форми на Алтруистична Любов и Ирационален Страх. Като две "генериращи полярности" обуславящи трудно съзнаваната ни дълбока мотивация за проява на индивидуалните ни модели на поведение.( пък и на колективно ниво е така, според мен, ама е доста по-сложно за представа)

И всъщност, според мен, "третото зло" си е напълно нормално, но не е "трето", ами е "едното от двете", но на доста по-широкомащабно ниво. Така както няма единствено "положителен магнетизъм", ами и "отрицателен".

Както има сили на съграждане, така има и сили на разрушение.

И на место да се получи "зацикляне" в детайлите, може просто да се опише "третото зло".

Като пример за аналогия - Фройд в разработките му описва два вътрепсихични потока - "Либидо" и "Деструдо". Но, споменатото "трето зло" може да се открие като аналогия в "Мортидо"-то (стремежът към смъртта). И това, според мен, подвежда, че е "трето". Така както "либидото" и "деструдото" са полярности на един поток, така и "Либидото" и "Мортидото" са полярности на друг поток, но по-широкомащабен... 

Линк към коментар
Share on other sites

А това, че дуалните потоци имат и "половост"( мъжко и женско) си го има и като Херметичен Принцип и е свързано със стила на поведенческия модел дали на човек дали на обществен процес. На тази основа има стремеж за популаризиране на термина "джендър", ама като общество не сме дорасли, за да го разберем извън културата ни, която на обществено ниво все повече запада - сигурно щото се водим по "запада", ама криворазбрания.

Линк към коментар
Share on other sites

преди 1 час, kipenzov каза:

Според мен, ако се "забие" дискусията в детайлите, критериите, дефиниращи "зло" и "добро"...

Оценката за добро и зло няма как да не е основана на критерии. И да, добро и зло са морални категории. Не може да се каже, че материята е сама по себе си зла или преобладаващата в нея пасивност и инертност е зло примерно. Също и тъмнината, която се свързва с непознатото, скритото, неизвестното, несъзнателността, неразбирането, заблудата... Тези неща не могат да бъдат цел на никой, който се стреми към разширяване на съзнанито си, но те съществуват и всъщност без тях нямаше да има накъде да се развива въпросното съзнание.

Извън конкретното намерение и действие не мисля, че може да се говори за добро или за зло. Веднъж задвижен един процес вече следва определени закони и промяна е възможна само ако има нова намеса на нечия воля. В основата на злонамереността стои невежеството и неразбирането - непознаването на реалността. Егоизмът също е вид невежество. Ако няма конкретна проява със съответните последствия, то за какво добро или зло може да се говори? Човек има потенциал както да постъпва правилно, така и да причинява вреда и докато няма проява на волята в една или друга посока, то няма нито добро, нито зло. 

Когато се говори за влияния, то следва да се има предвид, че влияния има и в двете посоки и човекът е който трябва да определи кои са полезни и кои - не. Когато се казва, че Бог е добро, то най-малкото се разбира, че става въпрос за съзнание, което надхвърля човешкото и съответно стремежът към Бог винаги е стремеж водещ до развитие на човека, тъй като така човек се свързва и усвоява енергии от по-висок порядък.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Така или иначе, вече споменах, че изброяването на морални категории ще "забие" дискусията... в излишно направляване на коя страна да се гледа, ама не и къде "въврвим".

В 3.07.2020 г. at 17:35, Станимир каза:

Тези неща не могат да бъдат цел на никой, който се стреми към разширяване на съзнанито си

Все си мисля, че човек сам решава какво може и какво не може. И не е прагматично да му се казва какво не може да бъде цел за него... най-много да се получи обратния ефект... прекаленото потискане се компенсира с неподчинение. В гражданско общество, де, не при Тълпата - там страхът консолидира, а не е гориво за нови идеи. 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...