Кон Круз Добавено Септември 3, 2016 Доклад Share Добавено Септември 3, 2016 Чух тази мисъл в предаването "Новите досиета", което се излъчваше преди години по ТВ7. Вашите коментари. Как трябва да я тълкуваме, намирате ли я за вярна? В предаването беше казано, че някои поети си лягат с тази мисъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iti Добавено Септември 16, 2016 Доклад Share Добавено Септември 16, 2016 Намирам я за типична мисъл която можеш да чуеш по телевията... Аз не гледам телевизия... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Септември 16, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 16, 2016 Благодаря, че ме уведоми, че не гледаш телевизия. Иначе нямаше да мога да заспя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 16, 2016 Доклад Share Добавено Септември 16, 2016 Всъщност демоните и ангелите не могат да съжителстват в едно съзнание... АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Септември 18, 2016 Доклад Share Добавено Септември 18, 2016 В 17.09.2016 г. at 0:19, Донка каза: Всъщност демоните и ангелите не могат да съжителстват в едно съзнание... Могат, Донче и още как. Шизофренията например. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 18, 2016 Доклад Share Добавено Септември 18, 2016 (edited) Едновременно? Редактирано Септември 18, 2016 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Септември 18, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 18, 2016 В 17.09.2016 г. at 0:19, Донка каза: Всъщност демоните и ангелите не могат да съжителстват в едно съзнание... Ще излезе, че хората са или крайно добри и или крайно зли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 18, 2016 Доклад Share Добавено Септември 18, 2016 В 9/3/2016 at 21:39, Сингам Морнингстар каза: Чух тази мисъл в предаването "Новите досиета", което се излъчваше преди години по ТВ7. Вашите коментари. Как трябва да я тълкуваме, намирате ли я за вярна? В предаването беше казано, че някои поети си лягат с тази мисъл. Мисля , че това е смисъла на земното ни съществуване . Лутането между Ада и Рая .Това постоянно движение дава резултат като ни учи и разширява човешкия кръгозор . Демоните и Ангелите пък постоянно ни подбутват да не мързелуваме , дават ни вдъхновение . Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 21, 2020 Доклад Share Добавено Май 21, 2020 (edited) В 17.09.2016 г. at 0:19, Донка каза: Всъщност демоните и ангелите не могат да съжителстват в едно съзнание... В 18.09.2016 г. at 11:31, Ани каза: Могат, Донче и още как. Шизофренията например. Предполагах, че съм шизофреник, докато не установих, че е просто биполярно разстройство на личността. А накрая се оказа, че е обикновения Синдром на множествената личност.(проверил съм - питах чичко Гогол и тъй ми излезна линка) Еййй, добре, че е интернет иначе и една диагноза не можем да си измислим като света! Демон - какво многолика дума! В настоящето ни, обаче, сме я "заредили" с "отрицателен" заряд! А "положителния" е "останал" за "Ангелите". "Деймон" (от гръцки: δαίμον – „божество“), както се вижда преди повече от две хиляди години е било "проява на божественото". Да, ама с "настъпването" на Духа на Световната власт, съпътстван от "свитата му" - "хорът на разделяй-владей", е нямало как иначе да не се прояви и тоталното разделение("сцепване", дисоциация) в индивидуалните съзнания на хората през тези 2000 години. "Съвременното понятие за демоните се ражда в западноевропейското късно средновековие във връзка с гоненията срещу обвинените във вещерство."(неофициална разправа на Инквизицията с тогавашните учени). Таман по времето, когато се започва "Великите географски открития" - чисто експанзионистична политика по завладяване и покоряване. Ангел и Демон е едно и също, ама в различна полярност. И в програмния документ, с който се въвежда това "разделение" си го пише - "Тази представа има корени в ранно-християнската традиция, която нарича демони „Нечистите духове“ – Библията (Евангелие на Матей). ", уикипедия Е, разделението вече си е налично... Хубав Еон... Яко "рибки"... Направо "агнета"... И един Световен "Пастир". Иде време да се пуща водата, че водолейките требе да мият. Дънов некаде четох, че споменава за 3 начина да живееш Живота си - Драма, Трагедия и Комедия. Независимо, че Комедията е най-трудна, във връзка с темата ще цитирам един виц, който много забавлява съпругата ми, а и съдържа "доказателството", че и ангелите и демоните могат да съжителстват в едно съзнание: Две жени си споделят: - Моят мъж е ангел! - Ооо и моя не е човек! Редактирано Май 21, 2020 от kipenzov Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 22, 2020 Доклад Share Добавено Май 22, 2020 Благодаря за събудената тема. Замислих се над категоричното си утвърждение отпреди 4 години. Ако под демон = божество (т.е. не човек), се разбира изначално сила, същество, явление, което надхвърля човешките сетива, представи, сила, съпротива, способности и т.н. , но не е самият добронамерен Бог/творец - Теос, то значи той може да бъде опасен за човека, най-малкото непредсказуем - колкото полезен, толкова и опасен. ангел = вестител, пратеник, посланик, изразяващ волята на Бога също не е точно човек, но е връзка между Теос и човека, следователно е добронамерен и благодетел, т.е. не е опасен. Вселяването им в човека Демон - човекът придобива допълнителни над-човешки сили, способности и т.н., но няма гаранция как ще ги използва и дали няма да стане опасен за останалите с тях, ако те нямат възможност за самозащита срещу него. Примери в историята колкото щеш, включително и в съвременността. Развитието на науката и технологиите, на изкуствения интелект съдействат активно за вселяването на демони в човешката психика и живот. Ангел - ако се всели в човека, той има за цел да му предаде волята на Бога и/или да му помогне да я изпълни - не повече. Също може да се всели, за да предаде волята на Бога на друг човек, който е в контакт с първия, или да съдейства при изпълнението и от двамата... Дали могат едновременно да съжителстват демон и ангел в съзнанието на човека? Има го в поезията Мисля, че разделителната линия е Божията воля. Демонът изпълнява своята воля, ангелът - божията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
royalrife Добавено Май 22, 2020 Доклад Share Добавено Май 22, 2020 Ако една овца отиде при господаря си издоена и с остригана вълна, няма ли господарят и да се отвърне от нея ? Може ли човек да отиде при ангелите или при Бога с издоено мляко и с остригана вълна и да очаква те да го приемат? Щом дяволът вече го е изхвърлил навън, тогава няма ли и Господ да го изхвърли навън? Ако Бог съизволява към грешните, то е заради онези Свои чада, които люби. Онези, които отиват при Него с млекото и вълната си. Тях Той държи написани на дясната Си ръка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 22, 2020 Доклад Share Добавено Май 22, 2020 Аз, освен че съм красив и строен и скромен, съм и поет и художник. Мога да кажа, че ни ангели ни демони "се вселяват" в нас. Те сме ние, ама на трансперсонално ниво, отвъд простата логика, там където Ирациото "докосва гранично" Рациото. Там, отвъд ежедневното. Там, където ни е страх да погледнем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 23, 2020 Доклад Share Добавено Май 23, 2020 Би било да се види контекста в който са казани въпросните думи. Първата асоциация, която правя с демоните в човека е неразумността. Човекът спира да мисли, говори и действа разумно. Прави неща без оглед на последствията. Ангелите в човека свързвам с обратното. Така че възниква въпросът: може ли човек да бъде разумен и неразумен едновременно? Че може да смени едното състояние с другото, е ясно. По-сложният въпрос: Заблудата трябва ли да се отнесе към влиянието на демоните? При нея човекът може да действа разумно, но поради незнание и погрешна преценка, резултатът може да не е добър. Донка и kipenzov 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 23, 2020 Доклад Share Добавено Май 23, 2020 (edited) преди 2 часа, Станимир каза: Така че възниква въпросът: може ли човек да бъде разумен и неразумен едновременно? Според мен, не само, че може, ами той е. А разликата между двете едновременни състояния е границата на личното съзнавано(Азът и на повърхността - Егото). А от обмена между неразумното - в лицето на несъзнаваното, и разумното - в лицето на съзнаваното, се "раждат" чувствата и мислите ни. Но това е добре да се интерпретира лежерно единствено до индивидуалния път. Щото на обществено ниво е добре да се придържа към разионалното, щото границата много лесно се "прекрачва", а често и неусетно... преди 2 часа, Станимир каза: Заблудата трябва ли да се отнесе към влиянието на демоните Ами добре е, според мен! Щото при това ниво на съзнателност в обществото е добре да има Страх от нещо, педагогическа "граница", в която да се вмества "допустимото поведение". Да не се "бърка" Свободата със Свободията. Редактирано Май 23, 2020 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 23, 2020 Доклад Share Добавено Май 23, 2020 А иначе, когато демоните си отидат, си отиват и ангелите. Това може да го потвърди всеки артист! Казва му се "да те изостави Музата". И тогава ежедневието става "сиво". Докато не откриеш Вдъхновението в Обикновеното! Красотата в преходното, закътана в неповторимостта на момента! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 24, 2020 Доклад Share Добавено Май 24, 2020 преди 20 часа, kipenzov каза: ....И тогава ежедневието става "сиво". Докато не откриеш Вдъхновението в Обикновеното! Красотата в преходното, закътана в неповторимостта на момента! Именно. Тогава чуваме гласовете на ангелите... Когато настроим честотата на "радиото" си от тази на демоните, към тази на ангелите. Иначе те са си все тук и с нас... kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 24, 2020 Доклад Share Добавено Май 24, 2020 Тогава чуваме вътрешния ни глас, заглушаван от тонове догма. Дефинирането му като "глас на ангел" е също продукт на догма, но всеки си живее според представите му, които са го определили, и които фанатично е склонен да защитава, защото отразяват усещането му за Аз. Собствената му Религия. А човешкото уважение е отвъд Религията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 25, 2020 Доклад Share Добавено Май 25, 2020 В темата се появиха няколко идеи, които са принципно верни, но въпросът е към коя точно трябва да отнесем думите от дискусията. Противникът е според силата ни, така че колкото по-свят е човек, толкова по-яростни ще са опитите на тъмните сили да го променят или унищожат. В Библията се споменава за тези, които не са нито горещи, нито студени, а топли. И горещите, и студените са пробудени, но едните използват силите си за добро, а другите за - зло. И е по-лесно да се смени поляризацията - положителното да стане отрицателни или отрицателното положително, но ако няма пробудена енергия, за никаква поляризация изобщо не може да става дума. В повечето религии са описани случаи, в които хора вършещи зло, стават светци. Но поляризацията не може да е едновременно положителна и отрицателна. Затова е важно да се определи какво означава "да напуснат човека". Силният е от голяма полза и за едните, и за другите, но това не означава, че са в него. Човек в определен момент може да е само с едните, според това какви са мислите и чувствата му. После може много бързо да смени настроението си и да допусне другите в съзнанието си. Но от един момент, когато човек се е утвърдил в светлината, то демоните остават извън него и всичките им атаки и изкушения са обречени. А светлите сили не само, че не го напускат, но стават едно с него. Това разбира се е въпрос на бъдеще. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 25, 2020 Доклад Share Добавено Май 25, 2020 Когато много те е страх от "демони" целият ти живот ще е нон стоп "изкушения" и ще си заобиколен от "грешници". Който го е страх от мечки не ходи в гората. Който го е страх от демони, го е страх да погледне дълбоко в душата си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 25, 2020 Доклад Share Добавено Май 25, 2020 Живота се учи докато живееш, а не в книгите. Страхът да сбъркаме, да загубим, да ни боли, е храната за собствените ни "демони", също и за "ангелите" ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 26, 2020 Доклад Share Добавено Май 26, 2020 Страхът е демон Така че страх от демони означава страх от страха. Грешката, загубата, болката - не са демони, а част от пътя ни и уроците ни. Демоните не болят - аз ги свързвам с гордостта. Имаше една книга на Авесалом Подводни - за Егрегорите, много полезна. На демоните ми приличат. И да - човек се учи в живота, но книгите много помагат, казвам го от личен опит. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 26, 2020 Доклад Share Добавено Май 26, 2020 преди 12 часа, kipenzov каза: Когато много те е страх от "демони" целият ти живот ще е нон стоп "изкушения" и ще си заобиколен от "грешници". Подценяването е по-лошо. Колкото до страхът да не сгрешиш и да не се поддадеш на изкушения - това не е нищо повече от неправилно фокусиране на усилията. Загрижеността трябва да е към това нашите действия да са правилни, а не към това, да избягваме неправилните действия. Пороците са сянка на добродетелите и не е разумно да ги поставяме преди тях. Съвсем естествено е прекомерната загриженост да не сгрешим, да породи несигурност, да доведе до неефективност поради неправилната насоченост на действията ни, и до още повече страхове. Но когато фокусът е върху положителната страна на нещата, тези проблеми отпадат. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 27, 2020 Доклад Share Добавено Май 27, 2020 (edited) В 26.05.2020 г. at 12:57, Станимир каза: Подценяването е по-лошо. Напълно съм съгласен! Както е описван ефектът "Дънинг-Крюгер"(когнитивната склонност https://bg.wikipedia.org/wiki/Ефект_на_Дънинг-Крюгер) в тази статия https://www.edna.bg/svobodno-vreme/efektyt-dyning-kriuger-ili-zashto-glupacite-se-misliat-za-umni-i-strahotni-4653704 може всеки да се запознае за причините за нереалистичната ни себепредстава. Съответно самочувствието на напълно невежия в дадена област, винаги е по-голямо от нивото на самоуважение и на най-добрия експерт в тази област. Просто щото няма представа колко малко знае. Често се срещат изрази от рода - "Да, бе, тва па е толко просто, че чак няма нужда да го разбирам", докато на изказващия не му се наложи да "реши дадена задачка", изискваща притежаване на отричаната като "стойностна" компетентност. И последващото - "Де, бре, кой знай кво е направил, това секи го знае/може", ама не и същият говорещ, преди това. А така се "ражда подценяването" и съответната последваща кофти опитност. Станимире, това : В 26.05.2020 г. at 12:57, Станимир каза: Пороците са сянка на добродетелите и не е разумно да ги поставяме преди тях. отразява същата механика като "демоните" и "ангелите" и общата им същност на "божествени сили". А практически ценният ти съвет е напълно адекватен, особено при тревожни състояния - В 26.05.2020 г. at 12:57, Станимир каза: когато фокусът е върху положителната страна на нещата, тези проблеми отпадат И всичко предноспоменато касае ниво ИНДИВИДУАЛНО развитие. Но все пак освен на индивидуално ниво, Животът го преживяваме и в колективният (общественото) му аспект. В това отношение вече си изгубих доста време да намеквам в теми, че често се "бъркат мащабите". Говори се за индивидуално, а се скача на ниво "колективно". И става "манджа с горзде", както е при по-предния пост: В 26.05.2020 г. at 10:21, Донка каза: Страхът е демон Не Страхът е "демон", а просто Страхът е вътрешната ни реакция от взаимодействието със средата, както и Любовта! Ама "дълбоките", а не това, което повечето си мислим. Резултатът като реакции от живота ни в Света. Демон/Ангел е трансцедентална същност и ние (всички живи същества) ги захранваме. Някои даже и "си ги вкарват" в човешка форма(антропоморфизират) и така "тръгват" суеверията чрез "разпространяване на образи", които не са лично преживени, а преразказ по чужди думи - разказана чужда "съдба". За това се говори вече за "Колективно несъзнаван психически слой" в психиката. Това е обектът на изследване в Социологията, Политологията и Социалната антропология, както и Дълбинната и Трансперсоналната псхология. Редактирано Май 27, 2020 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 27, 2020 Доклад Share Добавено Май 27, 2020 В 26.05.2020 г. at 10:21, Донка каза: Демоните не болят - аз ги свързвам с гордостта. Тука не разбрах "връзката"! Гордостта в некъв негативен аспект ли я "споменаваш"?!?! Нима ти не си Горда пред Себе си, че живееш, практикуваш, както си посъветвана в Беседите?!?!? Че живееш Живот на "хрисима християнка"?!?! Аре да не оБъркваме "Гордостта" с "Горделивостта"!!! Както и Егоцентризмът да се оказва лошо проявен Егоизъм, а не обратното, и така и двете понятия да са в негативна конотация, а не само егоизмът. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 27, 2020 Доклад Share Добавено Май 27, 2020 О, какви предположения. Не, не съм горда с нищо. Преодоляла съм една разновидност на гордостта преди доста години - тогава именно Учителя и Лазарев ми помогнаха да осъзная какво нося в себе си, и как да го изчистя. Не че няма още за чистене - излиза от време на време по нещо, но отдавна не може да ме ръководи и да ми влияе. Да, има разлика между гордост и горделивост, но тя не променя смисъла на корена, а само проявленията. Дори горделивостта ми се струва по-малко агресивна от гордостта. Колкото до беседите и Учението - благодарна съм, че са в живота ми. За себе си - не, не усещам никакви оценки към себе си - само разбиране, когато проявя някоя слабост, но веднага идва старанието да го преодолявам. От време на време усещам, че Небето ме "потупва по рамото" - например с прегръдката на моята внучка, или с доверието в очичките на някой от моите малки ученици... Е, има и моменти, когато си усещам как ми казва "Опитай отново" Станимир 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.