Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Encho

Нужда от съвет или препоръка

Recommended Posts

Здравейте!

За пръв път пиша тук. Ако съм объркал нещо, моля да ме извините!

Момче съм на 24 години. Като цяло съм много неорганизирана личност. Под неорганизирана, може да се разбира, че не умея много добре да разпределям нито времето, нито пространството около себе си и човек често би ме открил в разхвърлена стая или би ме хванал да закъснявам за ангажименти, да се отплесвам в едно занимание, когато би трябвало да съм приключил с него и да съм се захванал с друго и други подобни... Всъщност и в планирането (на бъдещите ми действия в краткосрочен и дългосрочен план) не ме бива особено, така, че мисля, че напълно ме описва думата "неорганизиран". :) Също така съм и импулсивен. Трудно се сдържам, когато се сетя за нещо интересно, което искам да проверя в интернет, било то нещо, което може да ми е полезно, но не му е сега момента да се занимавам с него или нещо, което осъзнавам, че е напълно глупаво, безсмислено и загуба на време да го търся, но за момента ми се струва много любопитно/забавно.

Горните качества съм ги открил в себе си, сравнявайки се с членовете от семейството ми, както и с връстниците и приятелите ми в училище и в университета. Но не са те причината, поради която реших да потърся помощ.

Проблемът идва, когато се опитвам да заобиколя влиянието на горните ми качества. Както казах, не ми идва от вътре да си разпределям времето. Затова, сутринта, след като се събудя (или предната вечер преди лягане) си съставям план на деня със списък на нещата, които искам да свърша, заедно с необходимото ориентировъчно време за всяка от тях. Дори си навивам известия на телефона, за да ми напомни, когато съм се отплеснал, че трябва да се размърдам и да продължа със следващата задача. От страни може да изглежда странно, но на мен ми помага и това е важното.

Както споменах съм импулсивен и често идеи за интересни неща, може да ми дойдат по средата на съвсем различно занимание. Преди обяд или ранния следобед, често успявам да се въздържа или си записвам в тефтер, това, което ми е хрумнало, ако може да ми е полезно. С минаването на деня, обаче, това да следя списъка и да се старая да не се захласвам излишно, както и да превъзмогвам желанието да последвам всяко ново хрумване ме изморява и ми става все по-трудно, докато накрая не се поддам на поредното изкушение и не остана няколко часа на компютъра вечерта зарязвайки каквато и задача съм искал да свърша, преди да заспя.

Често, на следващия ден мога да започна от начало и да се опитам по-дълго да се придържам към плана със задачките. Някой път, обаче, (по-често от колкото би ми се искало) и особено, когато съм напрегнат поради събития в други сфери на живота ми, ми е особено трудно да се придържам към списъка и когато в крайна сметка се изморя и се поддам, това може да продължи с дни. Нещо като мини депресия. Когато наскоро твърде често ми се е било случвало да се поддавам и целия ден да не съм могъл да свърша нищо продуктивно, а съм бил на компютъра и съм си губил времето, се разочаровам. Започвам да се чувствам безсилен и да си мисля, че каквото и да направя, колкото и пъти да опитвам, все резултата е един и същ и не мога да се контролирам. Не ми се занимава с нищо и с никого. Чувствам се изморен, а понякога и ме боли главата. Не ми се занимава с нищо, което би искало да задържам импулсите си. Не ми се занимава с това да си правя за ядене, нито да си пазарувам, нито да чистя, нито да говоря с когото и да било. Не ми се занимава да слагам маска заради събеседника си и да се правя, че всичко е супер с мен и да изслушвам проблемите му и да се правя на разбиращ и добър слушател, когато знам, че той не може да ме разбере, вероятно няма желание да ме разбере и съм почти сигурен, че дори да искаше, не можеше да ме разбере, защото той или тя, когато е в трудно положение, просто стиска зъбите и се преборва. А аз колкото и да стискам зъбите, в крайна сметка тази мини депресия сякаш ме чака зад ъгъла да се изморя и ме обзема в момент на слабост.

И най-лошото е, че мога да изпадна в това състояние по всяко време. Било то, когато знам, че трябва да отида на лекция или на упражнение в университета. Било то, когато хора разчитат на мен да организирам някакво мероприятие и крайните срокове наближават. Било то, когато трябва да отида на работа и да работя върху задача, която ми е изключително интересна и предизвикателна, но дори не ми се става от леглото, защото знам, че колкото и да се опитвам, пак ще попадна в същото положение. Защото ме е срам от себе си, че не мога да се контролирам и знам, че това ме дърпа страшно много назад, спрямо това, което усещам и знам, че мога да постигна и на което съм способен.

Ако все още четете, благодаря! Благодаря за търпението, за интересът и за желанието да ми помогнете! Знам, че стана дълго, но не знам как бих могъл да го предам разбираемо, това, което ме гложди.

Това което търся е съвет, мнение... какво ми (ако смятате, че ми има нещо) и как бих могъл да постъпя. Бих се радвам и на препоръка за компетентен терапевт/психолог за София, не знам кой точно би се занимавал с подобни проблеми. След 6 години борба със себе си, признавам, че явно сам няма да се справя.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен, терапевта ти трябва да е с пъти по-неорганизиран от теб и това в никакъв случай да не му пречи.Познавам такъв човек.Пиша ти на лични.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако ти кажем: хвани се на киокушин/ bjj , преброй един буркан с песъчинки, прехвърляйки го в друг, ще те насочим горе долу правилно, но през главата... Тодор те насочва към неорганизирания хаос на творчеството - защото то винаги надхвърля стандартите за ред и норми на съзнателния ум. Творчеството се намира при затихване на ума, в опитите за ментално съсредоточаване, а отвъд него, в медитативното литване в потенциала. Когато правиш нещата с интерес, подхранван от сърце и душа, тогава мотивацията идва естествено и е постоянно поддържана отвътре. Такава мотивация се събужда чрез себепознанието, идващо от доверието в творческия хаос. Това е по-силният път. Разбира се, дисциплината, за която споменах отначало, също не е за изхвърляне. По-скоро се комбинират двете! Ако не си ме разбрал, значи си на прав път!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви за отговорите и за желанието да ми помогнете, д-р Първанов и Орлин!

На д-р Първанов му отговорих и благодарих на лично и ще последвам препоръката му.

Затова сега само до Орлин:

Специално киокушин карате или BJJ не съм тренирал, но до преди година и половина - две ходих по няколко пъти на седмица на тренировки по бойно изкуство, производно на айкидоджутсу. Не знам, дали има толкова голямо значение бойното изкуство, но да, бих могъл да кажа, че тогава не помня да ми се е случвало чак толкова често да се депресирам така. Пак си бях неорганизиран във всяко отношение, но някакси може би нямах толкова време да си обръщам внимание и да осъзнавам, че всъщност не правя почти никакъв напредък във важните за мен лични ангажименти. Ходих редовно на тренировки за около година, но след това прекратих, поради лично неразбирателство с учителя, а и реших, че съм задоволил интереса си към бойните изкуства и исках да пробвам нещо ново.

Относно художествените занимания и творчеството, признавам, че никога не съм се занимавал сериозно, въпреки, че се наслаждавам на музиката и понякога дори ми идват мелодии отвътре и се опитвам да пея. До настроение е... Инженерната област в която е образованието ми и работата ми сега, до някаква степен изразходва креативните ми стремежи и енергия, ако търсенето на нови решения в чисто интелектуална област може да се брои като художествено занимание...

Известно време се опитвах и да медитирам. Да стоя спокойно и да се концентрирам само върху дишането си. Основите... Освен да ме успокоява емоционално до някаква степен, друга полза не успях да постигна с него и изгубих желание да се занимавам редовно с него... В крайна сметка иначе се превръща в още едно занимание от списъка със задачи, за който споменах по-горе.

Аз винаги се стремя да се занимавам с нещата с интерес. Нямам търпимостта да се занимавам дълго с нещо, което не успява поне по някакъв начин да грабне любопитството и интересът ми и да не обещава да подобри уменията ми един или друг начин. И си мисля, че познавам силата на мотивацията и се стремя да използвам личната си мотивация винаги, когато мога.

А за дисциплината... признавам и осъзнавам, че ми е слаба черта и е нещо, което съм се стремял и все се стремя да подсиля в себе си. Както казах, винаги гледам да използвам мотивацията си, защото ми е твърде трудно да действам против емоциите си и използвам всяка възможност да ги обърна в полза на това, което искам да постигна. Някой път ми се получава, друг път не толкова много, но винаги ми изисква доста психическа/емоционална енергия, която естествено не винаги мога да събера.

Благодаря ви отново за желанието да помогнете и за предложенията!

Поздрави,

Енчо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дисциплина и мотивация- липсват ти. Дисциплината е по-външен, поведенчески акт. Просто правиш еди си какво си. Мотивацията е вътрешен процес на интерес, тяга към постигане на цел. Дисциплината сама по себе си подхранва мотивацията, а мотивацията дисциплината. Казваш, пробвал си медитация. Да, но тя се прави с години, като в началото е само пробване, имитация, докато стане истинска. не става с пробване, а с упоритост. Мотивацията тук се подхранва от добри книги на тази тема, а правенето си е правене. Бойните изкуства - има значение кое. Киокушин, мма, bjj болят, много болят,а усилията са неимоверни. Правиш ги обаче заедно с други и те те повличат, дърпат те, палят те. Когато боли, когато е трудно, посланията предавани на психиката ти и проникващи дълбоко в подсъзнанието ти, са: мога, издържам, продължавам въпреки трудността, харесва ми трудността, приемам болката, обичам предизвикателството, мога още, мога повече, търпеливо следвам целта си, търся варианти и не се отказвам, търпя и следвам пътя си, мога, мога, мога, дисциплина, дисциплина, дисциплина... Преди време тренирах киокушин повече от седем години - останали са ми именно тези послания, дълбоко в дългосрочната ми памет. Затова ти препоръчвам истински предизвикващо и мъжко бойно изкуство. Но, дори едно тичане на 20 км. Посланията към подсъзнанието ти, когато е правено редовно, са: продължавам, издържам, справям се с напрежението и трудността, фокусирано се движа към целта си, колкото е нужно, разпределям усилията си според целта си, концентрирам се и намирам мотивация, извличана от харесването на усилието и напрежението, поддържам вниманието си еднонасочено в напрежението, което е на ръба на предела ми и затова умът ми просто изключва и фолусъ ми е изцяло и само е усилието... А това е само един спорт - посланията обаче са дълбоки и силни. Преди време ходех за няколко месеца на айкидо, а сега до кабинет ами има айкидо дожо - ами тези момчета само дето не заспиват, усилията са почти нулеви, а психичните послания, макар и добри, съвсем различни от тези, които са ти нужни. 

Когато така направиш известен пробив в дисциплината и мотивацията си, те се пренасят във всяка сфера от живота ти - в професията например, която за всеки мъж е важна област. Ставаш маратонец в живота си - можеш да следваш дългосрочни цели, които отнемат години и десетилетия за постигането си. Тогава, след такъв пробив с по-базисен метод като спорта, си готов за по-фините такива. Като менталното фокусиране, визуализацията, медитацията. А от по-житейско приземените - прочитането на класиците например... 

Живеем в свят, в който вниманието ни е грабвано от хиляди подскачащи образи в медиите, нета, игрите. Умът масово се превръща във все по-недисциплинирана, хиперактивна и с дефицит на вниманието, подскачаща маймуна. В огромна степен си просто продукт на съвременното общество... 

Можеш да промениш всичко обаче!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти за бързия отговор и подробното обяснение, Орлин!

Съгласен съм с теб, липсва ми дисциплина. От както се помня, не се сещам за нещо важно в личен план, което съм постигнал, което да е изисквало продължително време да се боря с несполуки, трудни моменти и като цяло да е било психически и/или емоционално натоварващо и да съм се справил сам. Всичко по-продължително, като образованието ми, постигането на няколко степени в бойното изкуство, което тренирах, постижения по олимпиади... всяко от тези неща съм ги постигнал благодарение на упоритостта на родителите и/или учителите ми и това, че не са ми позволявали да се откажа. Всъщност, ако един месец, може да се счита за "дълъг период", това да се преборя с процеса по подбор в настоящата ми месторабота изискваше доста усилия от психическа и умствена гледна точка, както и почти целодневна работа през този един месец. Това на фона на силна надежда и почти нулева гаранция, че в случай, че приключа задачата и я предам, няма да се окажа измамен и без работа и финанси. През това време преминах през 2 или 3 мини депресии, които можеха да ми попречат, но благодарение на толерантността на работодателя ми, все пак ме приеха.

За бойните изкуства, със сигурност не бих казал, че съм имал време да ми е скучно по време на тренировките и да заспивам, особено след като учителят ми (поне така ми изглеждаше), хранеше надежди в мен и съответно изискваше повече отколкото от останалите ученици. В тренировките повече бяха застъпени ключови техники и техники на земя, (подобни на тези при BJJ), както и хвърляния, работа с палка и нож. Често правихме и спаринги на база научените до момента техники. До голяма степен и поради упоритостта и отдадеността на учителя, тренирах толкова дълго, като се има предвид, че от доста по-рано обмислях, да се откажа.

Съгласен съм, обаче, че ударната техника на киокушин или MMA би била доста по-болезнена и съответно би изисквала лична сила на духа за да се продължава да се практикува.

Едно нещо обаче не го разбирам съвсем. Как да практикувам продължително нещо, което би ми изградило дисциплината, след като именно самото практикуване на това нещо изисква дисциплина от моя страна (изключвам възможността да бъда принуждаван, защото тогава обикновено бих изпълнявал чужди, а не свои желания)?

Орлин, благодаря ти отново за отговора и желанието да ми помогнеш! Моля да ме извиниш, ако горните редове звучат по някакъв начин като заяждане или неодобрение в това, което казваш, защото не е това целта ми. Споделям ситуацията максимално подробно, в случай, че нещо важно се крие в детайлите.

Поздрави

Енчо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 "Как да практикувам продължително нещо, което би ми изградило дисциплината, след като именно самото практикуване на това нещо изисква дисциплина от моя страна"

Все едно питаш "Как да построя къща, когато я няма? Или "Как да направя торта, когато не е тук?". Има ги съставките обаче. Има ги тухличките и хоросана. Самото скачащо внимание е съставено от хиляди тухлички. Хоросанът е спокойното, с желание и обич усилие по слепване на тухличките в обща посока, в обща цел. без престараване. Когато веднъж вече са слепени известен брой, вече има промяна. Тогава става по-лесно. 

Препоръчан ти е психотерапевт - той ще помага в мотивацията ти, ще подкрепя дисциплината ти, ще ти помага да осъзнаеш, че тя не е трябва и гърч, а обич и радвам се на правеното.  

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин, надявам се, че наистина е толкова просто, колкото го представи! Естествено, не очаквам да е лесно.

Ако всичко е нормално, би трябвало скоро да се срещна с терапевта, който д-р Първанов ми препоръча. А после, каквото сабя покаже... :) Това което зависи от мен, ще го направя.

Благодаря ти, Орлин, за цялото отделено време и внимание! Благодаря и на д-р Първанов, че ме насочи към подходящ психотерапевт!

Стискайте ми палци!

Бих искал да използвам момента, да изразя радостта и благодарността си, че съществува подобна платформа, чрез която човек може да получи компетентно мнение по всякакви душевни и психични проблеми и търсения, направена от българи, за българи! На фона на всякакви чуждоезикови сайтове, занимаващи се с подобни тематики, които човек може да намери из интернет, наистина смятам, че има нужда от такъв, който е на български и е за нашата действителност.

А за основателите и целия екип на сайта, бъдете живи и здрави! Нека форумът бъде вдъхновението за множество бъдещи подобни инициативи!

Редактирано от Encho

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Енчо, това е чудесно, че ще се обърнеш към психотерапевт. Може да се каже, че това е метод, който може да подобри дори спортните постижения.

Да споделя, че мотивацията и дисциплината, за които говориш, зависят от много неща и са нещо променливо. 

Мотивацията е вътрешната енергия, емоции и готовност да направиш нещото. А дисциплината е, когато имаш мотивацията, да не се бавиш да я използваш. 

Но и дисциплината и мотивацията се менят. Ти казваш "бориш се със себе си", а по-скоро трябва да следваш мотивацията си. Мотивацията се мени с времето, днес може да я има, а утре да я няма. И няма как да я "организираш" наистина. Може да имаш мотивация за нещо, което да правиш 10 години, но пак някои дни няма да ти се иска да го правиш. 

Въпросът е как да се възползваш най-добре от мотивацията си...да не губиш фокус. 

Когато откриеш истинската си мотивация, ще можеш да правиш нещото (за което си мотивиран) много години наред, с кеф и ще ти се получава. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен мотивация и дисциплина се допълват. Мотивацията е вътрешният подтик, а дисциплината поведенческото правене. Когато има изобилие от мотивация, дисциплината е песен. Понякога обаче, се налага да се наблегне на дисциплината. Тогава вдъхновената мотивация идва с времето. В тази статия авторът силно се фокусира в дисциплината - добра, приземяваща и подтикваща към действия статия е. Опитът ми показва, че да, дисциплинираното поведение създава нужното ментално и емоционално състояние. Обаче променената ментална нагласа също способства за емоционална настройка, подтикваща към действие или понякога не действие. Двупосочен път е. Тоест, авторът е прав, но е краен, едноканален е. Добра статия.

Благодаря за благодарността ти, Енчо! 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×