Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Не достатъчно добра


Recommended Posts

Дереализацията се засилва в по-напрегнатите и по-потиснатите ми моменти. Когато се радвам на нещо или съм с хора, с които ми е приятно, почти я няма, дори понякога май наистина я няма. Проблемът идва когато влезна във филма дали помня, дали не и когато съм потисната за друго, което е 90% от времето, в което съм сама.

Линк към коментар
Share on other sites

От няколко дни съм още по-потисната. Нямам желание за нищо, а и не знам какво да правя. Само стоя вкъщи, гледам филми и мисля. Излизам само, за да поспортувам. Ходи ми се някъде, говори ми се с хората, но в същото време не искам. Започнах и да се притеснявам много. Намерих си работа за лятото и отначало бях обнадеждена, че ще ми помогне да изляза от филмите. Сега стоя и си мисля “Ами и ако там на ново място, сред непознати хора започне да ме е страх?“ “Ако не мога да общувам нормално с хората и не мога да си върша работата заради страха и апатията ми?“ “Ами ако това, ами ако онова..“ Чувствам се супер неуверена в себе си и изобщо не знам как да се справя... Знам, че решението не е в това да стоя и да мисля, но просто нямам сили и желание да правя нещо.

Линк към коментар
Share on other sites

Като си дадеш категорични отговори на въпросите "Ами ако...", дори да са в най-черните краски, ще е мъничко по-лесно. Тъй като оставяш за момента въпросите отворени, т.е. без отговор, то се получава вакуум, пълен с неизвестности. Неизвестното те плаши. А да те е страх от неизвестното си е съвсем естествено и нормално.

Линк към коментар
Share on other sites

Като си дам отговори в най-лошите краски изпадам в ужас. Представям си ужасни сценарии и изпадам в паника. Основното, което ме притеснява за работата е, че ще продължава до 2 3 през нощта в нещо като дискотека. Страх ме е това да не даде някакво психическо отражение и да изпадна в някякви още по-тревожни състояния, защото в момента когато посетя такова място с приятели ми е много добре докато съм там, но на следващия ден съм като премазана и започвам да се чудя защо съм така и какво ми е. А може би е въпрос на нагласа? Ако си мисля, че ще съм зле и че на следващия ден ще ми е зле, то тогава ще е така? 

Ако трябваше да работя това преди половин година дори не бих се и замислила. Щях да съм много щастлива, защото е на място с много хора и музика, а това беше нещо много приятно за мен и ми беше забавно. С какво съм сега по-различна, освен че ме е страх? Би трябвало отново да ми е забавно, щом по принцип съм такъв човек.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кермит

А може би е въпрос на нагласа? Ако си мисля, че ще съм зле и че на следващия ден ще ми е зле, то тогава ще е така? 

 

Точно така!

В днешно време можем за броени часове да достигнем до всяко кътче на планетата само защото двама велосипедни механици повярвали преди малко повече от сто години в мисълта, че може да се създаде моторна машина, която да лети.

Струва ми се, а и практиката го показва, че е значително по-лесно да се повярва в мисълта, че човек е отговорен за състоянието си и може да е ок, в сравнение с измислянето на граничеща с фантазията машина. Но, въпрос на нагласа, както казваш.

Линк към коментар
Share on other sites

Значи трябва да си променя нагласата. Макар че на моменти си мисля колко хубаво ще е и как нямам търпение, а на моменти ме е страх адски. Пък и цялостно съм така. На моменти съм щастлива и енергична, а на моменти ме обзема много голям страх и мислите ми се насочват в противоположна посока. Сякаш имам щастливо аз и невротично аз. Даже от време на време се чудя дали не получавам някакво раздвоение на личността, но едва ли. Като се има впредвид колко психични и непсихични болести си приписах и колко пъти на ден се "разболявам" от шизофрения, най-вероятно си е просто страх.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кермит

Просто страх е, да.

След като отбелязваш състоянията си на "щастливо и невротично аз", забележи при какви обстоятелства се проявяват двете. Когато научиш какво причинява и едното, и другото - ще имаш свободата във всеки момент да избираш кое "аз" да изживяваш. Като под "щастливо аз" нека отбележим, че не означава да си в непрекъснат делириум от преливащо щастие. Все пак хора сме, със шарен спектър от емоции и чувства, което е хубаво и което ни осигурява богатството на преживявания. Така че, в моментите на не-щастие, не е задължително "невротичния аз" да е алтератива.

Линк към коментар
Share on other sites

Значи трябва да си променя нагласата. Макар че на моменти си мисля колко хубаво ще е и как нямам търпение, а на моменти ме е страх адски. Пък и цялостно съм така. На моменти съм щастлива и енергична, а на моменти ме обзема много голям страх и мислите ми се насочват в противоположна посока. Сякаш имам щастливо аз и невротично аз. Даже от време на време се чудя дали не получавам някакво раздвоение на личността, но едва ли. Като се има впредвид колко психични и непсихични болести си приписах и колко пъти на ден се "разболявам" от шизофрения, най-вероятно си е просто страх.

​Имаш щастливо Аз и невротично Аз, всички хора го имат. 95% от хората са с изразена тревожност и невротичност, просто тя варира в много широки граници. Тревожността е от леко притеснение и неразположение в долната граница, до силен страх и ужас в горната граница. Повечето хора успяват да се справят с тревожността си преди да се е превърнала в неприятният психологичен страх, който с помощта на фантазията държи тревожността в горната граница.

Твоята основна задача е да излезеш от това фантазно състояние, което поражда усещането за постоянна опасност и кара тялото ти да реагира, като все едно трябва да се спасява от смърт. 

Колкото по - скоро осъзнае реалната задача, която има човек със засилена тревожност, толкова по - бързо се избавя от това състояние. Трябва да държиш тази мисъл в главата си: " Ето, моята фантазия си играе с мен, отново." 

Ако вместо това дадем воля на мисли обслужващи и подхранващи страха, като: "Има ми нещо, болна съм, луда съм, умирам....", все мисли водещи до усещането за края на Аз-а, ние засилваме състоянието и помагаме на тревожността да отиде в горната граница.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Просто страх е, да.

След като отбелязваш състоянията си на "щастливо и невротично аз", забележи при какви обстоятелства се проявяват двете. Когато научиш какво причинява и едното, и другото - ще имаш свободата във всеки момент да избираш кое "аз" да изживяваш. Като под "щастливо аз" нека отбележим, че не означава да си в непрекъснат делириум от преливащо щастие. Все пак хора сме, със шарен спектър от емоции и чувства, което е хубаво и което ни осигурява богатството на преживявания. Така че, в моментите на не-щастие, не е задължително "невротичния аз" да е алтератива.

​"Невротичното аз" се появява предимно когато ми изскочи някоя натрапчива мисъл. Мисъл от сорта "Май не помня еди-какво-си" или "дали пък нямам някоя сериозна психична болест". Също се появява когато се окаже,че наистина не мога да си спомня нещо, защото след това следват мисли от сорта на "ами ако утре не помня какво съм правила днес" или "ами това, което помня всъщност не е било така". От време на време си идва от нищото, но май е рядко. През цялото останало време е "щастливото аз" или може би по-точно казано "нормалното аз".

Общо взето колкото повече мисля и бездействам, толкова по-често съм във филма.

Редактирано от schoo
Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кермит

​"Невротичното аз" се появява предимно когато ми изскочи някоя натрапчива мисъл. Мисъл от сорта "Май не помня еди-какво-си" или "дали пък нямам някоя сериозна психична болест". Също се появява когато се окаже,че наистина не мога да си спомня нещо, защото след това следват мисли от сорта на "ами ако утре не помня какво съм правила днес" или "ами това, което помня всъщност не е било така". От време на време си идва от нищото, но май е рядко. През цялото останало време е "щастливото аз" или може би по-точно казано "нормалното аз".

Общо взето колкото повече мисля и бездействам, толкова по-често съм във филма.

​Мисли, думи, дела - обикновено това е пътя на всяко действие. Вярно е и обратното - направи нещо, какво да е, но да е по възможност ползотворно. След това се похвали с него, говори на околните за действието си. Ще видиш, че мислите ти ще започнат да се променят. И не само - ще си ангажирана - сценарият ще е написан от теб, а няма да играеш сцените, сътворени от страха. Понякога и това е начин да се променят мисли, макар не единствения.

Линк към коментар
Share on other sites

Значи не трябва да бездействам? Ако правя различни неща и си намирам занимание и нещо, което да ме радва, лошите мисли постепенно ще отшумят, а предполагам с тях и дереализацията?

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кермит

Значи не трябва да бездействам?

​Точно така.

Но с правенето на разни работи, под действие се разбира и промяна в начинът на мислене и оценка на събитията, случващи се във външния и вътрешния свят. Най-достъпният начин да стане това е да се чете подходяща литература. И още - спортът и активните начини за почивка - медитация, йога и прочее, като израз на действеност в посока намаляване на стреса, също следва да са част от една интегрална програма за справяне.

Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Започнах работа, сега не бездействам и се чувствам по-добре. През повечето време не мисля за глупости и не притеснявам. Единствено когато съм сама от време на време ме обхващат мислите с помненето, само че сега не са от сорта помня ли или не, а идват от това, че дните ми се сливат и не съм сигурна дали нещо е станало вчера или предния ден. Не нещо голямо, а някакви малки неща като разговори или кога съм си измила косата :D :D  Питах майка ми за това и тя ми каза, че е нормално, но не знам дали не беше само да ме успокои. Така че това ми е въпросът. Нормално ли е за такива неща да не съм абсолютно сигурна кога са станали? 

Линк към коментар
Share on other sites

Започнах работа, ...Нормално ли е за такива неща да не съм абсолютно сигурна кога са станали? 

 

Поздравления за работата!!!

На въпросът ти - съвсем нормално е, и извинявай, ако ти звучи успокоително. Но е така - нормално е.

 

Започнала си работа - това е състояние, в което всеки нормален, здрав, прав човек свиква, адаптира се поне в продължение на 5-6 месеца. Периодът на адаптация е свързан с малко повече мобилизация на тялото, което е другата дума за стрес. А когато си в стрес за какъв дявол ти е да помниш кога си си измила косата или в колко часа си дръпнала за 3-ти път във вторник следобед водата в тоалетната? Това е маловажно - имаш по-важна работа сега - да се справиш с предизвикателствата на работата. И това е супер. Интересно ти е! :)

 

Поздрави!

Редактирано от Кермит
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте, 

Реших да пиша отново, за да разкажа какво се случва и до какви изводи стигнах. 

Първо относно мислите, че не помня. Научих се да ги подминавам. Не че се научих, но просто не ми се занимава с тях. Когато си помисля нещо такова, просто се отказвам. Не ми се занимава да си спомням вчера ли беше, предния ден ли беше, какво правих еди кога си.

Другото, което искам да споделя е, че реших когато се прибера да започна терапия при наистина добър специалист, който да ме насочи как да се справям със стреса, защото наистина ми влияе много зле.

Последния месец станаха много неща, които ме напрегнаха много и сега буквално се чувствам блокирала. На моменти се чувствам наистина спряла, сякаш мозъкът ми отказва да мисли, най-вероятно и от там не помня неща. Имам чувството не, че не помня, а че просто главата ми е прекалено пълна, за да си спомня и ако стресът премине всичко ще си е наред. Също имам чувството, че и емоциите и всичко ми е някак притъпено. Не можах да обясня добре, но се надявам да сте ме разбрали. :D 

Направих и някои размишления върху това защо се започна с всичко това и защо стресът ми се отразява толкова лошо и стигнах до извода, че всичко идва от това, че още от малка си бях много страхлива. Беше ме страх от всичко. Беше ме страх от нови неща, промени, нови усещания, всичко. Също така съм и прекалено чувствителна. Приемам всичко много навътре и го изживявам много трудно. Много малко ми трябва да ме направи щастлива, но и от много малко мога да изпадна в дупка, а и емоциите ми много зависят от другите хора. Държанието им към мен може да ми въздейства много.

Освен това винаги съм била много срамежлива. Трудно ми е да завързвам контакти, да говоря с нови хора и да се показвам такава каквато съм. Изграждам си някаква бариера и не се държа естествено. Това винаги ми е тежало, защото искам нови контакти, а не ми се получават.

Не знам, може и да греша, но според мен това са причините да стигна до тук и да изпитам всичко това от последната половин година. 

И последно, можете ли да ми препоръчате добър специалист в Пловдив? 

Редактирано от schoo
Линк към коментар
Share on other sites

Лошите мисли и желания са врагове на човека, които трябва да обичате, за да се освободите от тях.


Петър Дънов – Учителя: „Обичайте, за да сте здрави. Никого не нападайте, никого не критикувайте.
* * *
Високоорганизираният човек никога не може да се умо-побърка, каквито и големи страдания да го връхлитат.
* * *
Една от причините за полудяване на хората идва от минали съществувания - някога са нарушавали природни и божествени закони.
Съсредоточавайте погледа си върху някой предмет, без да мигате. Започнете с една минута и постепенно увеличавайте - това помага за усилване на очите. Също в тъмни, бурни нощи да излизате вън и да се взирате около един час.
* * *
За нервните заболявания, ще използвате ясносиния цвят. Лекуването става така: сутрин да се правят обливания мислено, съсредоточено с привлечения цвят.
* * *
Тъжните мисли се дължат на хиляди нещастни същества, които изпълват цялото пространство. С молитва и добри мисли към тях, вие можете да си помогнете.
* * *
Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени духом ли сте, произнесете думата „аум" няколко пъти, даже и да не разбирате смисъла й. „Аум" е дума на Духа и винаги помага.
* * *
Когато сте скръбни, когато сте отчаяни, изговорете: „Бог е любов" няколко пъти и ще разберете силата на Словото. Има Един, който може да внесе във вас живот и сила, който през всички времена, в каквото и положение да сте се намирали, винаги е помагал.“

Из: „Медицински и окултни правила- Том 1“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 
Петър Дънов – Учителя: „Като не знаят как да се справят със своите лоши мисли и желания, хората страдат, пъшкат, търсят начин да се освободят от тях.

Ще кажете, че лошите мисли и желания трябва да се пъдят вън.

Как ще изпъдите една лоша мисъл от ума си, или едно лошо желание от сърцето си? Не е лесно да се справите с тях.

Дойде ли една лоша мисъл, ще я угостиш според естеството ѝ и след това ще я поканиш, пак да те посети. Ще ѝ кажеш, че си доволен от посещението ѝ. Ако я приемеш, по този начин, тя сама ще си отиде. Пъдиш ли я, тя няма да излезе. Като остане насилствено, ще ти причини някаква пакост.

И в Писанието е казано да любите враговете си.

Лошите мисли и желания са врагове на човека, които трябва да обичате, за да се освободите от тях.


Хиляди и милиони начини има, чрез които човек може да се справи със своите мисли и желания. Колкото са формите на Любовта, по толкова начини човек може да се справи със своя вътрешен живот, изявен чрез неговите мисли, чувства и желания.

Човек създава само външната опаковка на мислите, чувствата и желанията, т. е. дрехите им, а самите мисли и желания, в различни форми идват от други светове. Те посещават човека, прекарват известно време при него и го напущат.“


Методи за справяне с лошите мисли и желания

 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...



~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 
Петър Дънов – Учителя: „Като не знаят как да се справят със своите лоши мисли и желания, хората страдат, пъшкат, търсят начин да се освободят от тях.

Ще кажете, че лошите мисли и желания трябва да се пъдят вън.

Как ще изпъдите една лоша мисъл от ума си, или едно лошо желание от сърцето си? Не е лесно да се справите с тях.

Дойде ли една лоша мисъл, ще я угостиш според естеството ѝ и след това ще я поканиш, пак да те посети. Ще ѝ кажеш, че си доволен от посещението ѝ. Ако я приемеш, по този начин, тя сама ще си отиде. Пъдиш ли я, тя няма да излезе. Като остане насилствено, ще ти причини някаква пакост.

 

 

 

А как да приема мисъл, която ме плаши? Ето това не мога да разбера. Да си кажа "да, така е, съгласна съм с мисълта" ли? Не е ли по-лесно да я подмина, макар че невинаги става?

Днес пак се появи мисъл, която ме плаши. Мисля, че е натрапчива, а не основателно притеснение, но не съм напълно сигурна. Дойде от там, че нямам какво да правя вече 4-5 дни и буквално не правя нищо. Ям, гледам нещо, поспортувам и това е общо взето. И съм сама постоянно, което води до това, че постоянно съм в главата си, а нещата ги извършвам механично. Та, усетих че времето ми минава адски бавно. Правя нещо и имам чувството, че е са минали 20мин например, а всъщност са 5-10. Един час ми е като 2. От там пак навлязох във филм, че това е някакво разтройство и както винаги започнах да търся в интернет. Е, познайте - пак тежко психическо заболяване. :D  Уплаших се разбира се, но после като помислих малко по- рационално стигнах до извода, че това най-вероятно е от самовглъбяването и прекаленото "стоене в главата ми". 

Въпросът ми е това натрапчива мисъл ли е било и правилно ли съм постъпила спрямо нея? Това ли е пътят към справянето?

 

Линк към коментар
Share on other sites

Чак натраплива не, но мисъл, идваща от същия еволюционно обусловен защитен механизъм на обратно, огледално пораждане на мисли. Тоест, когато те е страх от нещо, идват мисли именно на такава тема - просто защитно. Примерно, представи си, че си в джунглата и си дивачка от преди 2 милиона години. Чуваш шум - в ума ти вече изниква сцена как саблезъбият скача върху ти и ти прегризва гърлото... Тогава, тъй като ти се живее, та две не виждаш, се активираш, бягаш и се криеш в пещерата или се качваш на най-близкото дърво. Оказва се, че шумът е бил предизвикан от вятъра или от птичка, но раждането на мисълта за звяра се появява превантивно, за да те защити, не защото ти се мре и искаш да те изяде тигърът, а защото ти се живее! 

По същия начин сега, в градската джунгла, въз основа на същия механизъм, идват защитни мисли. В твоя случай - тъй като бездействаш, в теб се активират вярвания за "буксуване", за провал, които несъзнаваното ти автоматично транслира като мисъл за полудяване - защото в него няма контрол, има пълен провал и загуба на себе си, както сега си губиш времето... Появата на тази мисъл обаче няма нищо общо с полудяване, а идва за д ате активира да живееш активно, да действаш, да твориш, да излизаш, да живееш пълноценно - както мисълта за тигъра не идва, защото на дивачката и се мре, а защото и се живее. Разбираш ли? 

Линк към коментар
Share on other sites

Разбирам. Инстинкт за самосъхранение. Мислите се появяват, когато не смяташ живота си за пълноценен и когато не си доволен от положението, в което си, за да те накарат да го промениш. Да станеш щастлив и да живееш така, както ти харесва.

А това "забавяне на времето" и то ли е от бездействието? По принцип е нормално като не правиш нищо да минава по-бавно, но на мен ми изглежда прекалено бавно. 

Линк към коментар
Share on other sites

Усещането за забавяне на времето се появява, когато на човек му липсва удовлетворение, щастие, обич, трудно му е къде обективно, къде поради субективното му световъзприятие, като в твоя случай. 

Линк към коментар
Share on other sites

А това "забавяне на времето" и то ли е от бездействието? По принцип е нормално като не правиш нищо да минава по-бавно, но на мен ми изглежда прекалено бавно. 

 

Безспорно е от бездействието. Но както се досещаш - това е само усещане. Времето, доказано по безспорен начин във физиката - не съществува. Така че, за нещо несъществуващо не може да има обективен критерии.

 

Има обаче нещо, което извън теоретичната физика можеш да направиш: седни и напиши книга, в която се описва как бавно ти тече времето и какво правиш, за да ти тече така бавно. Издай я и ще станеш милионер - в днешно време, същото онова субективно усещане за време подлудява хората до максимум, стигайки до равнища, че времето буквално "отлита".  На книжния пазар едно такова заглавие ще се харчи добре.

 

Докато пишеш книгата и ще си достатъчно ангажирана, та току виж времето се забързало. Но какво пък - нали ще имаш собственоръчно написан наръчник по бавновремие - ще си го регулираш :)

Редактирано от Кермит
Линк към коментар
Share on other sites

По-скоро ще е наръчник по скука. Или нещо от сорта на "Как да си измисляте проблеми когато си нямате занимание?". Или "1000 неоснователни неща, за които да се тревожите когато имате много свободно време". Тях няма да има кой да ги купи, но пък ще са добри, понеже станах специалист в тази област.

Още веднъж ще попитам, можете ли да ми препоръчате добър терапевт в Пловдив? Аз търсих, но никой от намерените не ми вдъхна доверие.

 

Линк към коментар
Share on other sites

По-скоро ще е наръчник по скука. Или нещо от сорта на "Как да си измисляте проблеми когато си нямате занимание?". Или "1000 неоснователни неща, за които да се тревожите когато имате много свободно време". Тях няма да има кой да ги купи, но пък ще са добри, понеже станах специалист в тази област.

Още веднъж ще попитам, можете ли да ми препоръчате добър терапевт в Пловдив? Аз търсих, но никой от намерените не ми вдъхна доверие.

 

О, ако ти можеш да напишеш професионално книги на тези 2 теми, за какво ти е да ги купуват - ти ще имаш безценни наръчници за себе си какво НЕ трябва да правиш повече в ежедневието си.

 

И още - да станеш специалист в една област не е шега работа - изисква мотивация, влагане на усилия, постоянство, търпение и време. Удивителното е, че ти ги имаш, иначе не би станала никакъв специалист. Въпросът е в каква област би желала да се преквалифицираш, ползвайки качествата, които така или иначе имаш?

 

В Пловдив ходя често и още не съм се запознал с колеги, практикуващи там...

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Определено бих желала да се преквалифицирам. В някоя много по-положителна област. И след време да мога да напиша "1000 неща, които ще ви направят по-щастливи" вместо "1000 неоснователни неща, за които да се тревожите когато имате много свободно време". Да това искам.

Благодаря Ви все пак, ще продължа с търсенето и се надявам да намеря точният терапевт за мен.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...