ivkoni86 Добавено Септември 15, 2016 Доклад Share Добавено Септември 15, 2016 (edited) Здравейте,имам ПР от пет години,но от това което изчетох по въпроса,разбрах че имам и хипохондрия.В момента съм бременна в седми месец.Много се страхувам от предстоящото раждане,макар че ми е за втори път.Голям проблем при мен са физическите симптоми и като цяло усещанията във всеки един момент на тялото ми,т.е. плаша се от всяка дори незначителна промяна на тялото.Естествено най-много ме плашат тези симптоми,който наподобяват п.а.-например ускоряване на пулса.Искам да родя нормално,но много ме притеснява факта да не получа п.а. по време на раждането.Например от самите напъни ще ми се ускори пулса и аз както винаги ще получа п.а.По време на самата атака губя връзка с действителността и ме е страх ако получа пристъп да не объркам нещо и да навредя на бебето.Не мога да разбера защо толкова се страхувам от този пристъп,изчела съм толкова много статии за това,че не мога да умра от паниката и въпреки това не мога да преодолея този страх.Според вас мога ли да се справя с нещо толкова отговорно и важно като нормалното раждане?Може ли да ми се случи нещо от самата паника и да умра?Знам,че е налудничаво но все си представям,че сърцето ми няма да издържи на болката или сърцебиенето и ще умра.Страховете ми обаче почти винаги са свързани със сърцето.А тази натрапливи мисли не мога да ги премахна от съзнанието си.Като си внуша,че ми има нещо не спя с дни и само за това мисля.Помогнете ми моля Ви,имам нужда да чуя мнението Ви !Вътрешно като,че ли усещам ,че мога да се справя,но малко вяра в мен не ми достига?Ще успея нали?Много искам да започна психотерапия,но съм от малък град в който това е невъзможно.Дали има някакви варианти за онлайн консултации? С уважение:Ива Редактирано Септември 15, 2016 от ivkoni86 неправилна тема Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mortisha Добавено Септември 15, 2016 Доклад Share Добавено Септември 15, 2016 Здравей, НЯМА да получиш паник атака по време на раждането, специалистите във форума може би ще обяснят по-компетентно защо няма, но е факт, че няма как да стане. Преди моето раждане аз също много се притеснявах и си мислех "Ами ако получа атака!?", "Ами ако съм неадекватна!?", "Ами ако полудея точно тогава и навредя на бебето!?", "Ами ако припадна!?"... и т.н. и т.н. Но нищо подобно не се случи; както се казва - Природата си знае работата Поздрави! ivkoni86 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivkoni86 Добавено Септември 16, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 16, 2016 Надявам се да е така.Направо съм изтощена вече,нямам миг спокойствие,а ми предстой толкова важно събитие!Искрено вярвам,че терапията при терапевт ще ми помогне,но вече имам и страх от пътуване!Какво да направя незнам,чувствам се безсилна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 17, 2016 Доклад Share Добавено Септември 17, 2016 Това е целта, да приемеш безсилието, смирено да се отпуснеш в него. Тогава битката изчезва, страхът за малко бушува, но все повече се разтапя. Махнеш ли битка/ бягство механизма, позволиш ли си да се довериш на страха, на уроците в него, той вече е започнал да се преобразува в смелост, стабилност, самоуверена самостойност. Не е нужно засега да ме разбираш, а просто да се довериш на тялото, душата, съдбата и бебчо, което също те закриля, минавайки през теб с чистата си душичка! Позволи си да бъдеш малка, довери се - тогава се ражда вътрешната ти голямост! ivkoni86 и Desy_V 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivkoni86 Добавено Септември 17, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 17, 2016 Благодаря за отговора!За съжаление "бягство"механизма е силно изразен при мен.Когато в дадена ситуация например в мола,в хипермаркета,на опашка като чакам,в колата дори,усетя че се надига в мен страха и па трябва веднага да избягам от там.А ако точно в този момент няма изход от ситуацията (например съм по средата на опашката или колата няма къде да спре) става страшно.Как да го преодолея това?Ами ако ми се случи по средата на раждането какво ще правя? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 17, 2016 Доклад Share Добавено Септември 17, 2016 Прекъсваме раждането.Детето може да почака, час- два. ivkoni86 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 17, 2016 Доклад Share Добавено Септември 17, 2016 Раждането ще мине добре. Ще мине и ще замине. А по-нататък, се учиш да не бягаш и да прилагаш наученото в психотерапията си отношение на доверие, което споменах по-горе. Всичко ще бъде наред! Desy_V и ivkoni86 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivkoni86 Добавено Септември 17, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 17, 2016 Още сега бих искала да започна терапия,но съм от Видин.Тук не мога да намеря терапевт с който да започна да работя.Ако вие можете да ми препоръчате ваш колега във Видин или някаква терапия онлайн много бих се радвала.От месеци търся варианти,защото знам че психотерапията е единствения начин да преодолея това състояние, но то изисква продължително време и просто не знам как да стане като не съм от София,Плевен,Пловдив.На всичкото отгоре развих и страх от пътуване! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 17, 2016 Доклад Share Добавено Септември 17, 2016 Пиша на л.с. за онлайн работа с колега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Rwanda Добавено Септември 17, 2016 Доклад Share Добавено Септември 17, 2016 Аз ще ти споделя моя опит. Не съм имала ПА, но още преди да забременея изпитвах огромен страх от раждането. Забременях непланувано, което си беше малко предизвикателство, защото не бях подготвена за бременност. Но още в първите месеци се научих да релаксирам на музика - упорито и всеки ден отделях време да визуализирам най-отпускащата обстановка (за мен горещ пясък и слънце, което минава и затопля цялото ми тяло, визуализирах и чувствах наедряващото коремче). Запознах се много детайлно (но категорично не от форуми и преразказани истории, а чисто медицински) с целия процес на раждане - какво точно се случва с тялото, подготовка, симптоми, за да бъда подготвена и да не се плаша. Бях започнала да имам сърцебиене няколко дни преди датата на раждането, което е нормално, имайки предвид очакването. По време на самото раждане, което не беше в България, в залата ми предложиха релаксираща музика. Понеже умът ми вече се беше научил да се отпуска за кратко време и да влизам в състояние на спокойствие, нямах никакви проблеми. Сестрите се учудваха, когато всеки път проверяваха тоновете на бебето между контракциите. Нямаха търпение да видят това спокойно и щастливо бебе, защото пулсът на дъщеря ми не беше въобще учестен, както е нормално по време на раждането. А това беше основно, защото аз се стараех да съм спокойна и да контролирам тялото си от стреса. Сестрите бяха учудени и колко усмихната, спокойна и разговорлива съм самата аз между контракциите, казаха че не са имали такъв случай досега. Ако им бях споделила колко много ме е страх от самото раждане, нямаше да ми повярват. Тялото ти реагира, както мислите му диктуват. Научи се да го контролираш чрез спокойствието на ума си. Просто иска упорита практика. Но тя ще ти е полезна за всеки един стресов момент. bliss и Desy_V 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Polya Добавено Септември 17, 2016 Доклад Share Добавено Септември 17, 2016 Уплашена ivconi86,ще ти споделя моя опит с раждането и п.атака! Имам паническо разстройство от 5-6 години,преди три родих второто си дете! Родих секцио / имам проблеми с очите /,упойката ми беше епидурална, бях в пълно съзнание! Не съм получила паник атака нито по време,нито преди,нито след раждането! Въпреки хипохондрията си,въпреки че чаках да ме оперират цял ден и станах свидетел на 4 раждания,въпреки че в този момент на другуя край на България оперираха рака на майка ми! Не и беше ден на паник атаката! Аз съм страхлива,притеснителна и „наакана смотла” - този израз го откраднах от един прекрасен човек ,на който безкрайно се възхищавам... Та справих се,ще се получи и при теб! Имаш контакт на специалист, работи с него и бъди спокойна! Пожелавам ти най-прекрасното и здраво бебе! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivkoni86 Добавено Септември 19, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 19, 2016 Благодаря Ви момичета ,че споделихте своя опит с мен! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лина Коцева Добавено Септември 19, 2016 Доклад Share Добавено Септември 19, 2016 В 9/17/2016 at 12:33, ivkoni86 каза: Ами ако ми се случи по средата на раждането какво ще правя? Присъствала съм на раждането на 2 жени, които по принцип получават ПА, самата аз съм раждала два пъти (и нормално и секцио).Повярвай ми, нищо подобно няма да се случи. Ситуацията е такава, че тогава изпитваш други емоции. Разговаряла съм и с двете жени след раждането и те казаха, че последното, за което биха се сетили по време на раждането е ПА Polya и ivkoni86 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivkoni86 Добавено Септември 19, 2016 Автор Доклад Share Добавено Септември 19, 2016 преди 5 часа, lind каза: Присъствала съм на раждането на 2 жени, които по принцип получават ПА, самата аз съм раждала два пъти (и нормално и секцио).Повярвай ми, нищо подобно няма да се случи. Ситуацията е такава, че тогава изпитваш други емоции. Разговаряла съм и с двете жени след раждането и те казаха, че последното, за което биха се сетили по време на раждането е ПА Аз мисля за па постоянно,и за това ми се струва че няма как да игнорирам страха по време на раждането.Толкова много искам и се моля това което споделяш да стане и при мен.А след раждането как се чувстваше,при престоя в болницата?Имаше ли тогава паника? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лина Коцева Добавено Септември 20, 2016 Доклад Share Добавено Септември 20, 2016 Здравей, моето тревожно състояние започна след раждането на първото ми дете и го преодолях 3-4 години по-късно преди да забременея с второто.След като родих бях най-спокойният и щастлив човек на света. Както пише Орлин: "Това е целта, да приемеш безсилието, смирено да се отпуснеш в него. Тогава битката изчезва, страхът за малко бушува, но все повече се разтапя". Толкова е просто... но трябва учител и много търпение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.