Jump to content
Порталът към съзнателен живот

288. Самоотричане - Утринно слово, 9 юли 1939 г.


Recommended Posts

Добрата молитва

91 псалом

Молитва на Царството

В начало бе Словото

Ще прочета 12 глава от Иоана.

Духът Божий

Размишление

Утринно Слово: Самоотричане 1939 -   държано на 9 юли 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

Отче наш

 

 

Цитат

 

В любовта се подразбира онази цена, която в цялата вечност не може да се измени и освен че не се изменя, но нейната цена се увеличава. В любовта животът се увеличава постепенно. Казано е: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил.“

И в новата любов ти трябва да виждаш Бога във всичко, в цялата природа. Не отвън, но вътре, вътре трябва да чувстваш Бога. При новия начин на любовта, ти като имаш любов, то всичко в природата ще ти говори. На Христа казваха: Благословен, който иде в името Господне. И веднага след това Христос казва: „Ако те млъкнат, тези камъни ще проговорят.“ Тези камъни – това са спящи души. Един ден, когато дойде любовта, те ще се пробудят, те спят сега. Виждате един човек спи сега, понеже душата му е извън неговото тяло. Неговата душа ходи в другия свят, отдето е дошла. И когато човек се събуди, душата се връща в своето жилище, отгдето е излезнала – връща се в тялото си. Защото на служба е душата – като един чиновник. Ние сме на земята, за да изпълним Волята Божия.

 

Самоотричане 1939

 

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за беседата!

...И на хората дай и най-голямата любов – той постъпва както кокошката. Аз съм виждал много мъже, които са били обичани от жените си, но нека да бъда последователен. Да не говорим сега за мъже и жени. Да вземем сега момъка, който е обичал момата, момъкът, който е тичал подир момата и е казвал, че без нея не може да живее, че е готов да се жертва за нея и т.н. А момата на това се смее и казва: Вижте този колко е шашав, тръгнал е като смахнат. Той изявява най-голямата си любов, а тя няма вяра в него. И тя е права. Защо? В света в закона на любовта има едно голямо противоречие. Има един пример. В древността една от големите жрици се влюбила в първосвещеника – един велик адепт, много напреднал. Но той нямал разположение към нея. Тя правела всичко, за да го убеди в любовта си. Тя казвала: Искам да ме обичаш така, както аз те обичам. Той я обикнал така, както тя го обикнала, но в момента, когато той я обикнал така, тя го намразила. И в тази измама той я проклина и тя станала на змия.

Питам сега, ако ти обичаш някого, каква нужда имаш той да те обича? Това е едно от неразбиранията в живота. Ако аз съм изработил една стока и я продавам, то всякога искам да получа нещо в замяна на стоката и което да съответства на стоката. Такава една обмяна съществува между хората.

Но какво подразбираме под думите „аз те обичам, но и ти да ме обичаш“? Седели ли сте вие някой път да мислите, защо трябва да обичате? Аз си обяснявам по следующия начин. Ако ти запалиш един съвременен котел, с който се движат треновете и параходите, ако го нагряваш този котел и нямаш отдушник за парата, то котелът ще се пукне. Значи ти трябва да любиш, защото иначе ще се пукнеш. Нищо повече. И ако не искаш да се пука котелът, то тогава не подклаждайте котела. Но въпросът с това още не е решен. Ти казваш: Аз го обичам. Да обичаш някого, това е едно лекуване заради тебе. Ти ако не обичаш, тебе ще те сполети едно по-голямо зло. Да обичаш е едно зло, но да не обичаш е два пъти по-голямо зло.

Сега аз искам вие да разсъждавате. Така, както ние разбираме любовта при сегашните условия, при нея се раждат всичките престъпления. Майката, като роди деца, за тях тя може да направи много престъпления. Онази вълчица, която е родила няколко вълчета, вечерно време ще скочи върху една кокошка или ще открадне едно агне; ще скочи върху друга кокошка и ще открадне друго агне и т.н. Двадесет–тридесет години всеки ден по едно агне, значи в годината 365 агнета или кокошки тя ще ги донесе на своите деца от любов към тях. Онази малката птичка за своите деца ще хване по десетина мушички или стотина червейчета и ще ги занесе на своите деца. Сега къде е разрешението?

Въпросът е как трябва да обичаме. Христос е разрешил този въпрос малко другояче. Досега всички, които са обичали, са изяждали тези, които са били обичани от тях. Така е било в старата любов. А пък Христос, като дойде на земята, в новата любов казва: Аз обичам другите не да ги изям, но аз, като ги обичам, искам те да ме изядат. Значи, обратното става. Следователно, ако ти, като обичаш другите хора, искаш да ги изядеш, ти искаш старата любов, в която стават всички престъпления. Новата любов седи в това, като обичаш някого, той да те изяде. И в това изяждане се раждат всички добрини в света. И върху това се гради всичко. Ако тебе не те изяждат, ти не си в новата любов, и като те изяждат, доброто се ражда тогава. Когато те изядат хората, тогава ти ще изградиш доброто. След като хората изядат Христа, той ще влезне в тях и ще ги научи как да любят. Ако ти ги изядеш, те ще те научат, каквото те знаят. Ако изядеш една кокошка, тя ще те научи да ровиш; ако изядеш една свиня, тя ще те научи също да ровиш. Свинята с муцуната си се е предала на ровене на земята. Та и всички вие се занимавате с ровене навсякъде. Защото свинята рови с носа си – муцуната си, а муцуната е израз на човешката интелигентност, на неговата мисъл и всичко. Ако ти изядеш хората, то те, като влезнат в тебе, ще те научат на това, което те знаят. Ако ти в своята любов не можеш да влезеш в душата на някой човек, то ти не можеш да го научиш на нищо. Ако ти ги изядеш, то ти ще ги научиш на онова, което ти знаеш. Казва някой: Знаете ли, че Иван си купил нови обуща, че Драган си купил парижка шапка, че той носи дрехи от английски плат. Часовникът му е с красива линия. Че какви книги той донесъл. Че какъв апартамент хубав има. Че какви били прозорците – големи, широки. Та какви са стъклата на прозорците му. Пък какво пиано има. Какъв хубав умивалник, парижки. Пък тенджерите какви са. Креватът му е направен от орехово дърво и колко е хубав. А пък възглавниците му с хасе. А пък нощните му обуща, нощната му риза копринена е. А пък банята му каква е.

Питам: Какво е добил човек от всичко това? В тенджерата ти можеш ли да влезеш вътре и да те сготвят? Ти влизал ли си в неговата тенджера, в неговите обуща? Ти бил ли си в кожата на един вол, от която са приготвени обущата? И ние се хвалим с тези неща. Когато ги турим на краката си, казваме: Отлични са тези обуща! А когато се е драла кожата на едно животно, ти какво трябва да мислиш? Трябва да мислиш: Колко е пострадало това животно заради мене – за да ми запази краката от острите камъни, които могат да наранят краката ми.

Та казвам: Кое е онова, в което седи любовта? Ако живеем по стария начин, ние ще имаме това неразбирателство в живота, което съществува сега, и животът ни ще бъде несносен. Само когато човек почва да се жертва, тогава ще влезне в един нов свят. Често вас ви е страх да се жертвате. Всеки, който се пожертва, казва, че трябва да умре. Но при умирането ти ще влезеш в един особен свят. Ти като не се пожертваш, не можеш да влезеш в света на любовта. Само като влезеш в света на любовта, ти можеш да я намериш. Човек, който разглежда любовта отвън, за него това е един вид, а пък като я разглежда отвътре, за него тя има друг вид. Ако ние разглеждаме Бога отвън само, то ние Го разбираме по един начин. И там се ражда злото. Но ако Го виждаме отвътре, тогава ние Го възприемаме отвътре, тогава Той ни научава на смисъла на нещата и почва да ни учи как трябва да живеем. И ако не влезне Бог в нас, ние не можем да живеем както трябва. Трябва да имаме един модел за това. И Христос казва: Аз и Отец ми ще влезнем и ще направим жилище във вас. Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в мене, тогава и аз ще ви се изявя. – Изявяването ще покаже каква е тази любов, с която ние трябва да се проявим.

Аз съм ви привеждал и друг път примера за онзи светия, който търсил 30 години Христа. Той бил един римлянин, патриций и той се оттеглил в едно пусто място и се предал като голям светия. И всичките му дрехи съвсем се окъсали. Той оголял и си казал: Как ще изляза пред света сега? Веднъж му донесли един хубав костюм – римски, хубава шапка, хубави обуща. Донесли му и хубаво ядене. Но в този ден един млад човек, който искал да се жени, а нямал дрехи, идва той при светията и казва какво иска. Светията погледнал себе си, погледнал и новите си дрехи и мислил какво трябва да прави – себе си ли да облече, или този момък, който иска да се жени? Той му дал дрехите си. А хлябът, който донесли на светията – идва при него една бедна жена с децата си, която нямала хляб, и той дал хляба и яденето. Оставил само едно малко парченце от хляба. Но една мишка излязла от дупката си и той ѝ хвърлил това парченце хляб. Мишката го взела и го занесла в дупката си. Той се замислил и се търкулнали две сълзи от очите му. И той казал: Нищо нямам пак. И дрехите отишли, и яденето отишло, и всичко друго отишло. И той нищо не разбрал. Но в този момент се явява Христос и тогава той, като пожертвал всичко, разбрал смисъла на живота. Разбрал, че тази храна идва отвътре вече.

Самоотричане_1939

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...