Jump to content
Порталът към съзнателен живот
juju30

ПОмощ -Хипохондрия

Recommended Posts

Здравейте,имам нужда от съвет защото страдам от тежка хипохондрия.На 30 години съм и съм от малък град където няма специалист към когото да се обърна за терапия.Имам два опита за справяне с проблема с антидепресанти -разбира се неуспешно.Страхът от болести се появи доста отдавна след завършване на гимназия,и постепенно се засилва.Когато чуя,че някой е болен от нещо започвам да си внушавам че и аз имам съответната болест.Започва се едно ходене по лекари,изследвания.След като се докаже,че не съм болна идва ред на следващата болест.Ако пък нещо ме заболи веднага си втълпявам,че умирам и получавам паническа атака.Деня ми преминава в изследване на тялото,дори нормални телесни усещания аз ги приемам като животозастрашаващи симптоми.Например обикновени усещания като глад,преяждане,подуване на стомаха,болки в гърба ме изкарват извън релси-мисля си че ми е много много лошо и че непременно е симптом я на инфаркт или инсулт.Като че ли не мога да определя какво точно чувствам като се появи дискомфорта.След като отмине тогава с ясна преценка си давам сметка какво всъщност съм чувствала,всякаш разсъдъка ми се е върнал след като е изчезнал страха от болестта или смъртта.На някой случва ли му се това?За близките си вече съм смешна.На моменти ги побърквам.Осъзнавам напълно че не е нормално моето държание,но просто не мога да го спра.Искам да попитам специалистите дали има начин да се справя с проблема сама,тъй като както споменах по горе в нашия град няма към кого да се обърна?Има ли някакви книги който бих могла да прочета или някакви техники който да опита?Ще се радвам ако други страдащи споделят своето мнение и кажат как се справят с това състояние.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По време на социализма, един от най разпространените лозунги беше ,,Здрав дух, в здраво тяло,,.

Обратното също е важи, здравото и силно тяло повишава духа на човека и го прави силен.Започни да спортуваш активно и тялото ти, само ще те убеди,че е здраво.Да, терапевти в града ти може и да няма, но място където да спортуваш всеки ден, не може да няма.

Започни, поне един път  седмично , да посещаваш гробищата.Разхождай се там и остави мислите ти да реят, предполагам, скоро ще разбереш колко безсмислени са страховете ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

здравейте отново.след толкова време аз още не съм преборила страховете си.ходя редовно на психолог с който само говорим.и веднъж ми е правена хипноза но без медикаменти.в смисъл в будно състояние.предстои ми психотропно дишане мисля се казваше но според психоложката още не е дошъл момента ходя от 2 месеца редовно при нея.как мислите в правилната посока ли съм

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако се стигне и до нещо психотронно, може би ще е добра идея да ревизираш работата си с настоящия психолог, дори да смениш специалиста, за да "поразчупиш" ситуацията. 4 месеца, ако съм прав в сметките, е добро време за такава оценка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 21.11.2016 г. at 19:18, Георги Балджиев каза:

4 месеца, ако съм прав в сметките,

Извинявам се! просто предположих, че 4х4 - 16 седмици, през които да си ходила на 2 седмици това са наистина 8 сесии.

Но има нещо друго - това бе само предложение за оценка от моя страна. Ако ти си доволна и смяташ, че нещата ще се получат, бидейки по-редовна и старателна, то наистина няма нужда да мислиш за друг колега.

Редактирано от Георги Балджиев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

E, какво сложно има в това, да приемеш, че си човек и следователно ще боледуваш? 

Почти всички, го разбират, в определен момент от живота си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"питането ми има ли бивши хипохондрици които на сто процента се отърсват от това един път завинаги"

Самото питане показва, че имаш да вървиш още по пътеката си. Как да се отърсиш, като от нещо ужасно и гадно ли? Ами то е собственото ти подсъзнание. Можеш да работиш по него, да се свържеш с него като разшириш съзнанието си до него и механизмите му, да се научиш да намираш любовта, смелостта, смисъла, които да заживеят там, където сега е страхът. Питаш, сякаш искаш да се махна страховете като нещо външно - но не са, част от теб са и ти сама си ги пораждаш. Просто не познаваш тази част от себе си, капсулираш я. Питаш, сякаш искаш една психична лоботомия. Възможна е, с помощта на тежка химия, хапчета. Пиейки ги, изолираш голяма част от себе си, потискаш страха си, но и потенциала си и любовта и смисъла си... 

 

Имаш да вървиш път ъм Себе си - натам те водят страховете ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да предполагам е така но за мен този период от 2 години от както съм вече така ми се струва ужасен.защо човек сам неможе да се бори с това състояние.защо тогава търсим помощт от психолози.и защо дори когато ходим при тях нешата са пак такива.все едно си в един кръговрат и неможеш да излезеш от него и да живееш живота си пълноценно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да се махне страхът, като със самото си отношение на виждане на себе си като жертва, решително отказваш да усвоиш уроците, вложени в страха?! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 7 часа, Krasiva каза:

търсим помощт от психолози.и защо дори когато ходим при тях нешата са пак такива

Здравей,

защото психолога не е хирург, който да отстрани цирея, който пречи на добруването ти. Психологът може да ти помогне да си самопомогнеш.

Ще ти кажа с две думи как хората успешно се справят със страхове, почти като твоите. Обикновено това се случва, когато разберат, че има начин за справяне и други преди тях са го правили. Случва се нещо като завладяване на ума от идеята да го повторят този успех. Често те си казват - щом някой е успял, значи мога и аз. И нещата се получават.

Кажи си го и ти - щом някой го е направил, значи го мога и аз. Повтаряй си го и ще видиш, че всичко, което е необходимо да се случи и направиш, ще стане. Тогава ще остане само да ни се похвалиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 15 часа, Krasiva каза:

стане ли непременно ще се похваля

То, дето ще го чакаме, защо не вземеш да се похвалиш сега. Все едно, че е станало вече. Хм?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не виждам хваленето? Нима, няма да послушаш съвета на Георги? Защо тогава ни питаш, как да се справиш, след като не следваш съветите ни?

Очакваме писмото ти с нетърпение.

 

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние или ти, не разбрах?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×