Jump to content
Порталът към съзнателен живот
juju30

ПОмощ -Хипохондрия

Recommended Posts

Здравейте,

В допълнение на всичко което те посъветваха тук ще ти кажа аз какво съм забелязала че ме връща към състоянието и мислите а то е СЪМНЕНИЕТО(недоверието) и обърни огромно внимание на това което ще ти кажа сега а именно СИЛНОТО ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ УВЕРИШ (това желание те кара да търсиш доказателства и обяснения логични на не дотам логичното си отношение към ставащото).Според мен от тук трябва да тръгнеш.Първо започни да се противопоставяш на това желание постави си за цел следващият път като се случи да не ходиш на лекари просто си кажи:А бе ще рискувам тоя път да видим кво ще стане! И като видиш че нито се влошаваш нито си умряла ще се уверяваш все повече и повече в безсмислието на всичко това. Предупреждавам те обаче че напрежението което вероятно ще чувстваш на моменти е смазващо но повярвай ми доста траен резултат има.И ако си готова да проявиш и смелост започни и да стигаш до край в сцинариите ти за това какво ти има а т.е да умираш от това което мислиш че ти има в момента...та като пак видиш че минава време и не си умряла ще започне да ти просветва че всичко е само и единственно в главата ти.Какво ще спечелиш от това обаче е много важно!Аз станах по-смела,по-вярваща в себе си  и доста други положителни неща.Събери смелост и атакувай директно проблема ако искаш по-бързи и трайни резултати,защото днес е рак утре спин вдругиден шизофрения а след година мозъчен инсулт и така до безкрай.

Горчивата истина обаче е че не харесваме достатъчно живота си,липсва ни внимание,компании и като цяло нещо да се случва в сивото ни ежедневие,ОБАЧЕ не сме готови да платим цената т.е да поемем живота си в ръце да сме дейни да организираме вълнуващо ежедневие,ЗАЩОТО сме МЪРЗЕЛИВИ и по-лесно е да чакаш феите с магическите пръчки (даже и да знаеш че не съществуват) отколкото да се размърдаш.

Накратко това сме ние хипохондрицити или по-правилно казано според мен хората с НАТРАПЧИВОСТИ или окр (защото според мен са едно и също и се сменят и преплитат). Ако психоложката ти е пропуснала да ти каже ще ти кажа аз че 3 са основните страхове от СМЪРТТА,от БОЛКАТА и от ПОЛУДЯВАНЕ !Когато ми го каза на мен това поразсъждавах малко ние нали сме "специалисти" в това да задълбаваме и зациклями и моят извод е (подчертавам не съм психолог възможно е да греша тук ще помоля ако е нужно да се намесят с мнение специалистите от форума) : Та мен ме е страх да не полудея или разболея(развия) психическо заболявате(и да не ...с всички възможни екстри и сценарии които съществуват),а теб да не се разболееш и умреш....та може би,питам се аз,ще се освободим и оздравеем тогава,когато ти си готова да приемеш,че ще умреш,а аз че ще полудея?

Ето това незнам обаче как да го постигна,приложа трайно и наистина нямам идея как да стане.Затова се обръщам към специалистите във форума:Ако наистина това е пътят на трайното освобождаване от невротичният кръг(т.е атакуване право в целта) моля дайте съвет и идеи как да стане.Аз съм готова и усещам че имам силите и желанието да го направя(т.е да се освободя напълно и веднъж завинаги да скъсам порочния кръг),но незная точно как!

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зависи и от теб и от терапевтката ти. Спасение няма как да има, тъй като няма от какво да се спасяваш - здрава си. Имаш да учиш обаче, да усвояваш уроците в хипохондрията, зад която ми се чини, че стои една солидна хистерия. И ако с една обикновена натраплива хипохондрия се работо добре с логика, парадокс, объркване, предизвикване, хипноза и медитация, то когато е подлежана от хистерични несъзнавани механизми, се иска по-цялостно осъзнаване и порастване. Пак се получава, но е нужно психотерапевтът ти да е истински пробивен, силен такъв, както и ти да му съдействаш освен с класическите спорт, домашни, медитация и т.н. и с едно много искрено разширение на съзнанието. Пишеш тук отдавна - чела ли си тази ми статия? Както и всички текстове от тук и тук

С мрънкане и самосъжаление обаче не става друго, но едно чудесно задоволяване на хистерията, винене на вся и все, но никакво поемане на истинска здрава отговорност и като част от хистеричния механизъм, "побъркване" на всеки наоколо със засмукващото внимание мрънкане, през "длъжен си ми, на мен, нещастната жертва". ... 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това са към 400 страници - дано да е така, отвъд едното казване, но в реалното дълбоко разбиране, себеотнасяне, осъзнаване и прилагане, над жалкото себесъжаление, а в реалното учене!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здровайте пак съм аз след толкова време пак съм така.сега се притеснявам за една бемка.тук в бургас има човек билкар който от 20год се занимава с махане на такива неща.гледа ги дали може и ги накапва с билка те исъхват от корен и падат.става въпрос за запушена масна тъкан с пигментация.изгорих я преди почти два месеца.сега ме е страх ужасно да не стане беля.яд ме е че отидох но немога да върна времето назад.чак съм скована от ужас и само я гледам как може да съм такова куку.моите близки ми се присмиват и казват че нищо ми няма те също са ходели при него.цяла българия ходи а мен сега ме е страх.има ли наистина хора измъкнали се от лапите на хипохондрията аз губя надежда

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 23 часа, Krasiva каза:

има ли наистина хора измъкнали се от лапите на хипохондрията

Божке, та толкова хора от самата паст на хипохондрията са се измъкнали, ти си още в лапите...?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спасение от какво? Сякаш ти, малката нещастна, отнякъде ѝ се е случила гадната болест. Да, ама си хистеричка, която нито е малка, нито нещо ѝ се е случило, нито е болна. Хистеричка си, мила. Хистеричка,която удобно измества базисния хистеричен конфликт: "Иска ми се да живея силно, красиво, творчески, да обичам, да бъда обичана, да прогресирам, да раста във всяка една област, да бъда виждана, да блестя - но не ми стиска". Изместване на хистерията, оттичане на конфликта в предъвкване за болести. Taka "милата, невинна жертва", може спокойно както да живее слабо, бягайки от страха си от силен живот, така и невротично да си има извинение за непоемането на отговорности. А и на така нещастната жертва на тежката "болест" всеки и е длъжен да се съобразява, да дава разбиране, внимание... Поне когато минава номерът... 

Хистерията е несъзнавана, капсулирана и най-често невиждана от съзнанието. Когато за малко бъде видяна, бързичко отново съзнанието, като шамандура бива изтласквано в повърхностното хипохондрично  натрапливо мрънкане и ритуално доктороходене. Но хипохондричното преживяне и поведение в случая е само връхче на несъзнаван хистеричен айсберг.

 Разковничето тук е през един силен интелект, човекът да пожелае истински (защото при хистерията често заявката е пълен фалш, а състоянието несъзнавано искано) да проследява описвания механизъм, да общува с хистерията си, да я декапсулира и да започне смело да задовлява "печалбите" ѝ чрез деен, смел и силен живот, през обичане, кариера, поемане на отговорности, творчество, изява и още изява (защото всяка хистерия иска изява)... Това е процес, който се върви в психотерапия. Успехи!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×