Какво ми липсва?

[НинаВ]

Понякога се чувствам на дъното ( тревожна, депресирана, паникьосана) и някой( не всеки обаче) с 2 -3 изречения може да ме извади от това състояние. Да се вдъхновя, мотивирам и продължа. Какво ми липсва та някой с няколко думи може да ме върне в пътя? Любов ли, внимание?..  

Бях с паническо разстройство преди 15години.  Сега получавам от време на време. От време на време съм тревожна и депресирана. Пия антидепресант,  защото депресията ме плаши много. Един от най големите ми страхове е, че мога да се влоша така, че да не мога да се контролирам и да отида в болница. Затова и пия антидепресанта, но държа да отбележа, че отивам да ми го изпишат с чувството, че вече няма на къде,  че съм почти на дъното, и още с първия, втори прием се успокоявам, стягам се и ...Т. н. Знам, че не е от хапчето. 

Не искам да съм такава. Как да си помогна?

[д-р Тодор Първанов]

Нина, много добре знаеш, какво трябва да  се направи. Който и специалист да попиташ ще ти каже, да се обърнеш към психотерапевт и започнете заедно да работите. Може и да не го направиш и си живееш така, избора е твой.

 

[НинаВ]

Не живея в град с Психотерапевти. А и от 1-2 години не шофирам сама извън моето населено място. Единственото, което мога да направя е да Моля близките ми да ме карат до по- големия град. Още не се осмелявам.

Преди години живеех в Пловдив. Ходих на терапия и много ми помагаше. Благодарение на нея загърби много болезнено преживяване. Тогава и мислих, че няма какво повече... години след това поглеждам за нещата, които научих от терапията. Давам си сметка, че има неща за довършване.

Трудно е да ангажираш някой да те води насам натам, та дори и близък. 

Редактирано Септември 21, 2016 от НинаВ

[Орлин Баев]

Имаш за довършване, да - развиване на смелост, самостоятелност, промяна в мисленето, във визията за нещата. Сега въртиш народа около несънаваните си вярвания "аз съм жертва", "ще се влоша", Ще полудея", "не мога сама". Тъй като видите ли, сама не мога, поради "заболяването" което нямам, тъй като си здрава, продължаването на въртенето в страха и нерешаването му носи печалби: липса на значими отговорности, зависим живот, който обаче е подсъзнателно търсен и желан, известна грижа. Е, какво сега толкова - защо да ставаш смела, решителна, да живееш силно, целеустремено? Така се налага да си вярваш, да поемаш много повече и здрава отговорност, да преживяваш далеч повече житейски катаклизми, неизбежни когато живееш силно и преследваш творчески цели. В силния живот радостта е много по-голяма, но и трудностите също... Защо ти е това? Сега така уютно си се сгушила в несамостоятелността си - перфектно задоволява несъзнаваните ти изгоди. Да, чудесно е. 

Е,можеш и да разширяваш съзнанието си, да осъзнаеш вторичните си псевдопечалби, съзнателно да промениш мисленето си в посока "аз съм благодарен творец, който сам определя и гради живота си", да ползваш страха си като гориво за смелостта си, да живееш смело и сърцато. Ако действително го искаш, нищо и никой не може да те спре да го направиш, тъй като всичко се превръща в попътен вятър, когато познаваш посоката, водеща към себепознанието ти. Но, без ефективни психотерапевтични усилия, правени редовно, всички тези думи си остават само думи... 

[НинаВ]

Орлин Баев, да, често мисля за това, питам се - не искаш да се оправиш ли? Защо? В такива моменти чувствам страх. Представям си пътя, усилията, успехите, паданията и как наближавам целта. И точно преди края се страхувам. Виждам успешния край като връх гол, ветровит, пуст, сив и си казвам Боже, а сега какво ще правя? Има някакво друго Аз в мен, което сякаш ми е неподвластно и което изпитва удоволствие да ме саботира. Не само с проблема с неврозата ми е така. С почти всяка цел. Боря се за нещо, полагам усилия, успявам и точно преди целта губя интерес. Става ми пусто. Казвам си - ето, мога да го постигна, вече не е важно. Краят ме плаши. Да, седи мисълта, че това може би не е същинския край и след него идват други непокорени върхове, и че винаги ще има такива, но това не отменя страха, досадата и чувството на празнота, които имам точно на крачка от целта.

 

Редактирано Септември 22, 2016 от НинаВ

[Орлин Баев]

Ако успяваш ако довършваш целите си, ако постигаш, тогава се налага да си в допир до непознатото, да поемеш здрава отговорност, да обикнеш творчеството. То обаче е винаги свързано с его притихване, през което преминава любовта, пълна с творчески заряди. Да, но сега успехът, постигането, довършването, творчеството на страховете в несъзнаваното ти им се струват като гол, самотен, опасен връх... Разбира се, това са илюзии и псевдопечалби, които е нужно да преработиш в процес на психотерапия. Освен ментална, психотелесна и емоционална работа, тя включва и поведенческа такава - много себепредизвикване, свързване на съзнание с подсъзнаие, малки стъпки, водещи до големи промени... Започни психотерапия ри ефективен психотераевт!

[НинаВ]

Благодаря за насоките!