Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Оплакването - вид вампиризъм?

Recommended Posts

Замислих се сериозно над този въпрос след няколко случая в нета и на живо. Установих за себе си, че не бях сложила ясна граница между "споделяне", "оплакване" и "търсене на съвет и помощ". 

Има очевидни случаи, в които човекът постоянно намира от какво да се оплаче и така да привлече вниманието на хора, готови да помагат. Обаче няма изгледи той някак да е приел помощта. по-скоро е изпил вниманието и иска още. 

По какво споделянето на преживяван проблем, неувереност,  трудности или болка се отличава от оплакването? 

Може ли оплакването да е външен израз на търсенето на помощ? Как ги различавате?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оплаква се човекът, получава съвет, след това известно време го няма - явно осмисля или прилага съвета. 
А това оплаква се, съвет, оплаква се от друго, съвет, оплакване....малко се питаме какво точно търси.

Но го има и моментът, че продължава да се оплаква, ако не е успял да намери точния човек, който може да му помогне. Или не е дошъл моментът да се помогне. 

Оплакване винаги ще има - поискайте и все някой ще ви даде :)

На мен ми върши работа да разбера дали човекът е насочен към проблема и причините или към решаването на проблема. Решението обикновено няма много връзка с причините за проблема. 

Насоченият към проблема:

- иска много да си го обясни

- иска да разбере проблема си

- иска другите да разберат него и проблема му 

- обяснява колко голям е проблемът му

- обяснява колко големи усилия влага в борба с проблема 

Насоченият към проблема се оплаква и това оплакване може и да му е достатъчно като полза. 

Насоченият към решението на проблема: 

- търси начини да постигне нещо позитивно

- споделя какво е прилагал в търсене на решението

- споделя ценен за другите опит

- губи се известно време, защото прилага наученото. Тоест използва форума като източник на информация и коректив, но работи "домашните" си

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Споделянето е разказ за факт,събитие, и емоцията е уравновесена.То е донякъде рефлексия--при споделянето,човек си спомня и някои пропуснати детайли от събитието.

Оплакването винаги е придружено с емоции до такава степен,че  последните видоизменят фактите.Понякога е несъзнателно,а не с умисъл за навреждане на отсрещния.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Споделяне е, когато разкажеш свой опит, вследствие, че някой е поискал това, търсене на съвет и помощ, когато се затрудняваш сам да намериш решение или не харесваш своето решение, оплакване, когато някой прави само това, чувства се добре, не иска подобрение, не поема отговорност. Случва ми се да ги бъркам, но гледам да съм точна, защото от оплаквачи, аман :)))) За мен оплаквачаите, виждат всичко и всички в черно, песимисти харесва им страданието, някак си са привлечени от драматизма в своя и чужд живот.

Аз вече на няколко пъти поисках съвет и споделих във форума, помогна ми се няма да се оплаквам :)))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×