Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Отношение на работа


Recommended Posts

Здравейте, искам да споделя с вас проблема ми на работа, където и да съм работила до сега винаги съм била жертва, всички са ме отбягвали, приема ли са ме може би за по различна, не съм от типа кифла или лицемерие. Сега на новото място оспях да се впишат покрай колегите, но изведнъж даже не разбрах какво се случи първо единия колега спря да ми говори даже не ми даде обяснение, понеже според него съм говорила зад гърба му а всъщност беше едно коментиране че идва малко по късно на работа от другите, и от тогава все едно съм умряла за него преди много ми се радваше, дори е имал по големи очаквания от мен от колкото към другите, поне аз така го усещам, беше гадно приех отношението му, но сега ме съсипа и другия колега спря да ми говори, понеже се скарахме и ми каза че повече няма да контактуваме, тогава почувствах онова гадно чувство като излишна и неприемане на работното ми място както преди, сякаш доказала пред тях и че се държа себе си което преди не съм си позволявала на другите места, отново паднах в дупката, чак ми се иска да напусна като усетят това гадно чувство и искам да бягам надалеч. Ако може някакъв съвет как да продължа да се държа към тях и да напускам ли, въобще как да се чувствам значима пред колегите.

Линк към коментар
Share on other sites

Когато една ситуация се повтаря, проблемът не е в ситуацията. Дори и да напуснеш, ще отидеш и ще създадеш същата история, но на друго място.

Казваш, че на всички работни места до сега си Жертва. Какво означава за теб позицията Жертва?

 

Линк към коментар
Share on other sites

Ако това мислиш за себе си, това излъчваш. То се усеща от хората край теб. Ти би ли общувала с някой, който смята себе си за пренебрегнат, изолиран и недостоен? 

За да привлечеш към себе си хората, е важно какви сигнали им даваш. Промяна на отношението към себе си е необходима. Поведението към хората се променя само, когато се промени самоуважението. До като не уважаваш себе си, и те няма да те уважават. 

"...... тогава почувствах онова гадно чувство като излишна  ... като усетя това гадно чувство и искам да бягам надалеч. "

От чувството си......от себе си ли искаш да избягаш или от колегите?

Линк към коментар
Share on other sites

Може и да греша но съм забелязала че за да се харесам на тях трябва да съм като тях, гадна, лоша, лицемерна, с маска която да изглеждам идеална, сякаш искам от хората да са добри, разбрани и искрени, и се отчайвам като видя обратната на това, все едно не съм за този свят, в това време, чувствам се сама защото виждам злобата и лицемерието във почти всичко хора за съжаление, може и заради това да виждам някаква утеха у животните, те никога няма да ме предадат и няма и капка злоба у тях, просто се чудя от коментара ви Диляна Колева или не мога да го разбера, след като хората според мен са толкова зли и безсъвестни как ще ме приемат като техен приятел и как ще ме уважават

Линк към коментар
Share on other sites

" но съм забелязала че за да се харесам на тях трябва да съм като тях, гадна, лоша, лицемерна, с маска която да изглеждам идеална

Не разбирам това изречение. Слагаш маска на идеалната лоша, гадна и лицемерна личност ли? Ако това показваш, това се отразява.

чувствам се сама защото виждам злобата и лицемерието  "  

Тук мисля, че неосъзнато говориш за себе си, виждаш го не в хората, а в себе си и от това ти е изключително неприятно. И това ще е така, докато следваш горните норми, които си поставяш, а именно - да си гадна, лоша, лицемерна и с маска т.е. фалшива.

Всъщност вероятно си много добронамерен и общителен човек, но страхът да не те отхвърлят ти пречи да се разкриеш. Доверието ти е "повредено", а от това личността страда много. Страхът е главния виновник за това, че виждаш света като враждебен и лош. Той те кара постоянно да откриваш заплахи и да се пазиш от тях. Той ти слага маската през която трудно виждаш реалния свят. Страхът е много лош спътник, той често вкарва личността в изолация. Смелостта да се сбогуваш с него е твоят единствен вариант за излизане от неприятните ситуации. Смелостта да се харесаш и приемеш такава каквато си, смелостта искрено да се заявиш, смелостта ти да правиш изборите в живота си. Тогава идват личните постижения, увереността и самоуважението.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Май не ме разбрахте, не аз не съм лоша, гадна и лицемерна, а всичко хора около мен са такива и за да се впишат покрай тях явно трябва и аз да съм тава, в случая работя сервитьорка, бармана спря да ми говори защото не съм искала да занесат едни коктейли да почерпя клиентите от него и край каза ми че повече няма да ми говори а с другите се е карал много по жестоко и им е прощавал, а другия барман ми се разсърди че съм казала зад гърба му че идва малко по късно на работа и това за него е говорене зад гърба му и спря да ми говори а реално с другите които общува с тях, наистина казват лоши неща за него, а само на мен са ми убидени

Редактирано от stelitoy
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти за красноречивия отговор.

Как би искала да имаш някакво добро впечатление от себе си и колегите си, когато не си на мястото си?

Все пак, разумна си и знаеш, че не е възможно да бъдем приети, харесани и желани от всички човеци по тази Земя. Някои ще ни харесват, други ще ни мразят, на трети ще сме безразлични. Другото е просто утопия.

Когато намериш средата си, отговаряща на интересите, целите, ценностите, вярванията, всичко, което представляваш ти, тогава ще има изключения от това "всички са гадни". Ти ще си близка с тези изключения и колкото по-близка си с тях, толкова тези изключения ще стават правило.

Сещам се за подобна ситуация с мен преди много години, когато в началото на трудовата си кариера работех като хамалин на летището. Тогава всички колеги ми се струваха пияници, крадци, нечистоплътни. Просто бяха различни от това, което аз си представях, че трябва да са колегите ми, т.е. това не ми беше средата. Сега знам, че тогава съм грешал - тези хора са ми помогнали, били са светии за мен, защото са направили изборът ми по-лесен - като тях ли да бъда или да вървя в друга посока. Тогава разбрах, че тези хора не са това, което ги нарекох няколко реда по-горе. Ничии избор, включително и този на така наречените от теб лоши хора не е за осъждане, защото ако нямаше такива хора, нямаше да съществуват и добрите, заслужаващи вниманието ти и приятелството ти. Това е - живеем в дуален свят. Приеми с благодарност случващото се, научи уроците и продължавай смело напред.

Линк към коментар
Share on other sites

Диляна ти отговори прекрасно - проектираш собствените си страхове в колегите. Виждаш в тях това, от което те е страх, тоест присъства в теб самата несъзнавано. През страховете си филтрираш ставащото така, че като през тунелна визия да нагаждаш хипотезите си така, че да се фокусираш изключително върху проекциите си в колегите си. Освен това, на принципа на самоизпълняващата се прогноза, се държиш така, че действително да провокираш държание в другите, което да задоволи страховете ти. С добър колега бързо ще осъзнаеш тези си процеси, но и ще работиш фокусирано в промяната им - чрез промяна на мисленето, себеотношението, чрез хипнотерапия, поведенчески задачи, психотеатър през тялото, групова работа и пр. За броени месеци такава работа би променила наличности (които сега не съзнаваш и те водят за носа автоматично), трупани в теб през целия ти живот. Ако оцениш силата и наложителността на такава работа, разбира се! Ти си знаеш.

Линк към коментар
Share on other sites

Напълно разбирам отговорите ви, благодаря за което. Днес реших да говоря с единия колега,отговора му беше просто ме дразниш, не си ми приятна и не искам да общувам с теб, преди ми харесваше но вече не, ти така го направи а аз реално нищо не съм направила, помолих му да.ми каже неговата гледна точка за да ми каже за какво е така, а той просто стана и си тръгна, просто някоя мое действие го е провокирал, защото преди това много се разбираме, аз какво мога да направя спрямо него, и аз да се правя че не съществува ли? 

Линк към коментар
Share on other sites

Не, не се прави,че не съществува.Напротив, всеки ден му казвай, че го обичаш.Прави го 55 дни и ще видиш каква промяна ще настъпи.

Линк към коментар
Share on other sites

Не, не на ум.Казвай го на него. Няма причина да не го правиш.

В началото ще е малко странно, но постепенно отношенията ви ще се променят. 

Линк към коментар
Share on other sites

,,немога от нищото да му го повтарям, и да казвам нещо което не е така,  ,,

Кои е казал,че не може да му го казваш?Кой? Нима той не е човешко същество като теб и мен? А,з как мога да ти кажа,че те обичам, без да те познавам?

Махни условностите и бъди човек.

На първо място, всички ние сме свързани на едно невидимо ниво, ние принадлежим на едно и също семейство.Мистиците и мъдреците от хиляди години ни казват, че сме скроени от една и съща материя и че когато нараняваш друг човек, нараняваш себе си.

Но, когато казваш на друг човек ,че го обичаш, ти го казваш и на себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Когато казах на един мой опонент, че го обичам....шокът изписан на лицето му беше безкрайно забавен за мен.

Отделно от това този подход е изключително положителен и за двете страни. Ти транслираш положителна енергия, той я получава - вече какво прави с нея не е твоя грижа. Важното е промяната в теб!

Ако успееш да му кажеш това, то ти надскачаш представата за себе си и съответно се променяш. А какво по хубаво от това?

Благодаря на др. Първанов за чудесната техника :)

Линк към коментар
Share on other sites

Stelitoy. покажете на хората, че не ги пренебрегвате, не ги изолирате, не им се обиждате. Като го разберат няма да ви изолират, няма да ви се обиждат. Да кажеш ей така от нищото на някого "Обичам те" е именно това. 

Линк към коментар
Share on other sites

Знам, че ще ти е трудно.За това, започни от майка си-казвай и всеки ден,че я обичаш.Така, че свикне6 и престрашиш да го казваш и на другите/

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Добре ще се опитам да го направя със всички сили ,но моите проблеми продължават ,има нещо което ме мъчи от толкова време ,но сега показа истинската си сила ,защото дойде момента в който трябва да се случи. С приятеля ми сме заедно от доста години заедно ,но досега не живеехме заедно ,той ми предложи да се преместя у тях ,но той е с родителите си в една къща и трябва да продължаваме да живеем с тях .На него не му се дават пари за наеми и нито имаме някакъв излишен апартамен в който да сме самостоятелни .Ето го и проблема ,когато се съберем цялото му семейство за нещо дали ще е за вечеря или просто да гледаме филм ,аз нямам търпение да се оединим от тях с приятеля ми ,даже предпочитам да стоя сама в неговата стая от колкото да съм с тях ,чувствам нещо странно ,чувство което ме кара да не ме свърта да стоя да избягам да не съм при тях ,чувствам дискомфорт ,а те са толкова мили хора от нищо не мога да се оплача и винаги гледам да ми е добре ,но мен много ме е страх да се изнеса в тях ,след като ми намеква приятеля ми ,че засега ще сме така докато оправим единия етаж и да си отделим всичко ,все едно ме съседи ,за него добре даже перфекто ,хем ще си е у тях хем ще си е до семейсвото ,но аз не се чувствам комфорнто с тази мисъл ,не искам да живея с родителите му цял живот под един покрив дори и на различни етажи ,изпитвам чувство за бягство като си го помился ,не знам какво да правя ,защото нямам избор ,мъча се да приема този факт ,но накрая избухвам и се пребирам в моето вкъщи ,както сега ми се случи  да се прибера и да ви пиша .Днеска помагах да боядисаме стаята му и като разбрах ,че няма да спим в същата стая а доло в хола на техните много гадно ми стана е стърпях се ,реших да го направя ,но после като слязахме доло ,майка му готвеше а той седна да играе на комютъра ,аз почнах да си мисля ами сега майка му и баща му ще стоят до късно в хола където ще спим ,докато не легнем ще са при нас ,и няма къде да отида понеже стаята му е в ремонт като ме обзе още повече това гадно чувство ,че няма къде да отида те като са при нас ,просто се разревах ,станах и си заминах.

Линк към коментар
Share on other sites

И тука е същия проблем .Страх те е да се отпуснеш . Казаха ти за едно упражнение .Не само към майка ти .Опитвай , при всеки разговор , на всеки няколко минутки , да казваш някоя от формите на думите ---обичам или благодаря .

Това чувство което ,,нежно" наричаш --не конфортно , е зловещо . Поне при мен .То спокойно може да те хвърли във всяка друга посока , само и само  да си по далече от ,,не конфортната" .Единствения начин е , да не го допускам . Или взимам торбата с ласкателствата и обилно раздавам особенно на притесняващите ме .Като се извинявам за неумелоста си и не добрата си форма . Нали в мене е конфликта .Често ме приемат топло и съчувствено , И обстановката се разведрява .До следващото стресиране :( .Вече съм приел , че не съм господар на чувствста си . Това ми позволява да не се обвинявам и измъчвам . И облекчава общуването .

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...