Jump to content
Порталът към съзнателен живот
pencil

Лекуване на деца без лекарства - с алтернативни методи

Recommended Posts

Как излекувахме Самуил без лекарства

и се разминахме с болницата

Искам да ви опиша една история, която се разви в продължение на 2 седмици.

Около коледа отидохме с жената и детето (на 8 месеца) на гости в града. Там имаше хора, които имаха грип. И така се случи, че Самуил се зарази.

Това го разбрахме късно, защото отдавахме кашлицата и неразположението на растенето на зъбите. Но когато се появиха хрипове в кашлицата го заведохме до болницата, където направиха ренгенова снимка.

Според диагнозата детето бе с бързо развиваща се пневмония и трябваше незабавно да постъпи в болница за лечение на системи.

Аз бях доста разтревожен от диагнозата, защото имах представа колко опасно нещо може да е пневмонията. Жената, обаче, бе на мнение, че след като сме стигнали толкова далече, с раждането у дома, отказа от ваксинация е глупаво точно сега да се поддаваме на страха. Тук искам да направя едно отклонение и да кажа, че за всичките "опасни неща" като раждането у дома се намираха "дорожелатели" да ни убеждават каква грешка правим, колко страшно и опасно е всичко и т.н. После, когато всичко минеше добре, същите хора казваха, че сме имали късмет. И не им идва на акъла, че не може човек толкова пъти да е все "късметлия", трябва да има и нещо друго, което му "носи добър късмет"...

Прибрахме детето у дома и приложихме пълно лечение според нашите знания и разбирания:

1. жената реаранжира стаята според правилата на Фън Шуи

2. сложихме в аромалампата масло от мента и пелин, което изпълни цялата къща с приятно ухание.

3. жената започна уринотерапия, втриване в краката, гърдите на детето.

4. налагане на гърдите с непрана вълна и ракия и редуване със синап

5. прегледахме основно всички наши отношения в предишните седмици, и където открихме грешки помолихме се за прошка, защото вярваме, че грешките на родителите се отразяват върху детето.

6. пусках специално подбрана музика

След 4-5 дена хриповете и тежкото дишане постепенно започнаха да отзвучават и до 10-на дена детето вече се чувстваше добре. Онзи ден ходиха на преглед и докторката била удивена, че детето е напълно здраво, все едно никога не е боледувало.

Модераторска бележка: Моля имайте предвид, че никое мнение във форумите на сайта не трябва и не може да бъде разглеждано като препоръка за лечение на конкретни заболявания. Мненията във форумите могат да бъдат разглеждани единствено като споделен личен опит.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страхотно, но вие със съпругата ти сте екип, на едно ниво. Ако си сам и се бориш със скептицизма и отрицанието на най-близките ще е къде по-трудно. :feel happy:

Мога само да ви се радвам :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е, Хама! Особено за децата е трудно, когато родителите са на различно мнение... Но има и компромисен вариант - ако детето е под лекарско наблюдение може да се стигне до консенсус още докато заболяването не е станало много опасно, да се приложат най-напред природните средства. Обикновено, както и в горния случай, нещата ще тръгнат към подобрение и несъгласният родител ще разбере, че лекарствата и операциите не са задължителни. Не мога обаче да твърдя, че винаги това ще стане, особено при хирургична или неустановена диагноза. Има и различия според запазените или не дотам защитни сили на организма. Във всеки случай, аз бих могъл да препоръчам поне най-общо какъв комплект от природни средства са препоръчителни при най-честите проблеми у деца и възрастни. Особено когато човек не е близо до голям град, това може да е важно за окомплектоване на домашната аптечка. Аз самият бях преди месец и нещо на гости на едно международно екоселище, прохождащо у нас и хората бяха много доволни от чайчетата, сребърната вода и етеричномаслените продукти, които им носех. После се оказа, че ги използвали и в моменти, когато са нямали възможност да ходят до най-близкия град...

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е, Хама! Особено за децата е трудно, когато родителите са на различно мнение... Но има и компромисен вариант - ако детето е под лекарско наблюдение може да се стигне до консенсус още докато заболяването не е станало много опасно, да се приложат най-напред природните средства. Обикновено, както и в горния случай, нещата ще тръгнат към подобрение и несъгласният родител ще разбере, че лекарствата и  операциите не са задължителни. Не мога обаче да твърдя, че винаги това ще стане, особено при хирургична или неустановена диагноза. Има и различия според запазените или не дотам защитни сили на организма. Във всеки случай, аз бих могъл да препоръчам поне най-общо какъв комплект от природни средства са препоръчителни при най-честите проблеми у деца и възрастни. Особено когато човек не е близо до голям град, това може да е важно за окомплектоване на домашната аптечка. Аз самият бях преди месец и нещо на гости на едно международно екоселище, прохождащо у нас и хората бяха много доволни от чайчетата, сребърната вода и етеричномаслените продукти, които им носех. После се оказа, че ги използвали и в моменти, когато са нямали възможност да ходят до най-близкия град...

Всъщност, забравих да спомена нещо много важно -- ние живеем сами, далеч от роднини и никой, ама никой от близките ни не знае(ше) нито за раждането у дома, нито за отказа да ваксинираме детето, нито за пневмонията. Защото хората, особено склонните да мислят негативно и фатално, са си направо черни магьосници, не случайно дон Хуан ги нарича така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, хайде да не обобщаваме толкова... Сетих се за нещо, всъщност аз имам познати в Горна Оряховица, а тя нали е близко там? Идеята е, че ако искате мога да ви изпратя някои нещица...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудно ми е как наричаш Мирена - "жената" ... тя как говори за тебе, "мъжът"? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И до колкото разбирам от прочетеното - много силна жена. Голяма трябва да е вярата на една майка, за да остави осем месечно кърмаче с пневмония в ръцете на Бог, защото именно вярата е помогнала на сина ви да оздравее, не толкова външните ритуали и техники. Знайно е, че вярата огражда, а в този смисъл имунната система е пряко свързана с това. Кърмачетата имат незряла имунна система, т.е. каквото получват от мама. Е, Pensil, късметлия си, но май няма нужда да ти го казва някой!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И до колкото разбирам от прочетеното - много силна жена. Голяма трябва да е вярата на една майка, за да остави осем месечно кърмаче с пневмония в ръцете на Бог, защото именно вярата е помогнала на сина ви да оздравее, не толкова външните ритуали и техники. Знайно е, че вярата огражда, а в този смисъл имунната система е пряко свързана с това. Кърмачетата имат незряла имунна система, т.е. каквото получват от мама. Е, Pensil, късметлия си, но май няма нужда да ти го казва някой!

Да, щастлив съм, че съм до нея. :thumbsup2: Преди 8 месеца вярата, нейната и моята, буквално я дари с едно перфектно домашно раждане, без особена предварителна подготовка. То се усещаше, как в тези моменти, когато й държах ръцете с молитва, в нея се преливаше сила и увереност.

Ето защо е нужно тези неща трябва да се изпробват. Вярата е инструмент, най-могъщият, с който само човекът разполага (според мен).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярата е инструмент, най-могъщият, с който само човекът разполага
:thumbsup2:

Абсолютна истина, съгласна съм.

Имам подобен опит с дъщеря си. Вдигна 40 градуса температура, при някакъв вирус, а тъкмо бяхме започнали лечение с хомеопатия. Детето беше отпуснато, температурата не спадаше въпреки компресите с оцет и студена вода. Но казах, че няма да дам лекарство. Така беше около 1 час, който ми се видя вечност. Изгоних мъжа си и му забраних да говори... да създава напрежение. След този час температурата започна бавно да спада. На другия ден детето беше добре, сякаш не е имало проблем.

Единствено вярата ми помогна. :feel happy::thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз със сина си. С двустранен бронхит и висока температура. Преборихме се за една нощ, давах през два часа водорасли, вода с лимон. Аз не мигнах цяла нощ, а той когато се събуждаше му давах водорасли. Сънят му беше повърхностен от високата температура, но спеше. За всеки случей антибиотика и преварената вода бяха до мен. На сутринта личната ни попита "какво му даде нищо му няма", казах и че антибиотика не съм го давала, а тя ме попита аз ли така ти казах. Тогава и споменах за водораслите. Всичко е в силната вяра!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз със сина си. С двустранен бронхит и висока температура. Преборихме се за една нощ, давах през два часа водорасли, вода с лимон. Аз не мигнах цяла нощ, а той когато се събуждаше му давах водорасли. Сънят му беше повърхностен от високата температура, но спеше. За всеки случей антибиотика и преварената вода бяха до мен. На сутринта личната ни попита "какво му даде нищо му няма", казах и че антибиотика не съм го давала, а тя ме попита аз ли така ти казах. Тогава и споменах за водораслите. Всичко е в силната вяра!

Браво, радвам се за вас :feel happy: Да се множат и крепнат хората във живата вяра!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Радвам ви се страшно много,за това че сте успели да се доверите на вярата си в такъв крайно критичен за майчиния инстинкт момент.За съжаление аз не мога,казвам за съжаление със свито сърце ,защото и в момента се боря с 40 градусовата температура на сина си,който е постоянно болен.Много пъти съм излизала срещу подпис от болницата с него,последното нещо което го вдигна на крака беше рецепта от една циганка ,която ме видя как го изнасям припаднал от болницата и отказвам кръвопреливане.Знам че мога да го оправя сама ,знам и как ,но чудно защо все ,когато е критичната точка посягам към антибиотика въпреки че знам, че не му помагам.Какво е това нещо!?Майчин инстинкт за запазване на детето или ....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се, но и не само това. ти усещаш - и напълно правилно - че не може механически да се прехвърля опита от един човек на друг и от едно семейство на друго. Колкото и да съм отдаден привърженик на природните методи, аз отлично знам, че в миналото е имало много повече смъртни случаи от инфекции. Някои водещи лекари и лечители (последният у нас вероятно е Петър Димков) често са се справяли дори с холерата и туберкулозата, но иначе колко хора са загинали от тях? Природните методи работят много добре като профилактика и при неживотозастрашаващи случаи. Иначе е направо безотговорно да се твърди, че определен метод, помогнал на някого, ще помогне еднакво и на всички. Най-добре би било природните методи много добре да се проучат и въведат съобразно ефекта им и в спешните болнични звена. това е твърде голяма отговорност за майката да решава кога може да се мине само с тях или кога все пак се налага да се прилагат съвременни медикаменти или в други случаи - операции... Но сегашното положение на нещата за съжаление не позвлява този обширен избор между плюсовете и минусите на различни методи от страна на самите лекари. И все пак е добре да се потърси някой от тях, проявяващ определено разбиране и имащ опит и с природните средства, съпоставими хо ефект с лекарствата и - може би най-важното - способен да прецени в конкретния случай съотношението между ползата и рисковете в единия или другия случай... :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много е важно вътрешното усещане, и пак Вярата. Моята дъщеря има подобрение и винаги съм вярвала и вярвам все повече, че тя ще се пребори... Помагам и мислено и зная, че любовта ми и помага.

Разбира се, не може да се дава съвет, всичко е индивидуално. Но лекарствата не помагат. Те пооправят едно, аразвалят много /грубо казано/...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лекарствата понякога са необходими. Лично аз много бих се радвала да мога да разчитам на природен лечител, когато се разболее дъщеря ми или аз имам някакво неразположение, но Добромир е далеч :) за съжаление.

Но се вслушвам в неговите и вашите съвети. Важно за здравето е храненето и наистина Любовта и Вярата, че всичко ще бъде наред.

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лекарствата понякога са необходими. Лично аз много бих се радвала да мога да разчитам на природен лечител, когато се разболее дъщеря ми или аз имам някакво неразположение, но �”обромир е далеч :) за съжаление.

Но се вслушвам в неговите и вашите съвети. Важно за здравето е храненето и наистина Любовта и Вярата, че всичко ще бъде наред.

Самуил наскоро получи афти в устата, лекарката веднага предписа антибиотици. Но по време на прегледа каза нещо -- че афти не виреят в алкална среда.

И Мирена реши да се алкализира, 3 дена яде само зеленчуци а оттам и кърмата й стана алкална и афтите изчезнаха. Без лекарства.

Tyk ще цитирам нещо, което днес ме впечатли:

Учените в шок -- "съживяването" на пациент всъщност го убива

Досега науката искренно смяташе, че човек изпаднал в шок или клинична смърт се възстановява с подаване на кислород. Днес, нови изследвания показват, че е точно обратното -- подаването на кислород всъщност убива пострадалия.

Прочетете

http://www.dnes.bg/article.php?cat=5&id=35812

"Но ако клетките са още живи, защо тогава лекарите не могат да съживят някой, който е умрял преди час? Отговорът се крие в това, че ако клетките останат без кислород повече от пет минути, това, което ги убива, е именно подаването на кислород!"

А колко ли хора са умрели в ръцете на докторите заради погрешният метод на "спасяване"?

Подобно на това, в процеса на лекуване и раждане днес се прилагат много методи, които са приети като стандарт, например даването на антибиотици (за щяло и нещяло) или срязването на пъпната връв веднага след раждането, отделянето на новороденото от майката след раждането. А дали един ден и от това няма да се отрекат? И тогава ще се намери обяснение за многото психични проблеми всред децата, алергиите и т.н.

Редактирано от pencil

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, трябва да се търси природното лечение първо. Опитвам се, старая се, но когато минат няколко дни без резултат купуваме лекарства. С възрастта се надявам да можем да се лекуваме по-лесно с повече природни продукти. Вече правим инхалации с лайка. Тъй като дъщеря ми се дърпа, се навеждам и аз с нея и се покриваме с кърпа. Заедно правим инхалация така да се каже, а тя вместо да се сърди започва да се смее. Много е забавно.

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но лекарствата не помагат. Те пооправят едно, а развалят много /грубо казано/...

Така е! И все пак, понякога е трудно да се възстанови равновесието в тежки случаи само с достъпните природни средства и степента, в която те се владеят. Защото не е въпрос по принцип - по принцип и без природни средства, а само с Божията милост всичко може сигурно да се оправи. Да, ама... И аз говоря не по принцип и не само от собствен опит или цитирайки няколко случая. Имам предвид стотици случаи, когато природните методи са стигали и до задънена улица, и то не само при тежки спешни случаи. Сещам се например за един случай, при който се вдига температурата, човечето се лекува по природному, но след временно подобрение се влошава отново. Усеща се, чак когато уринирането се прекратява напълно. Операцията закъснява - открито е дълготраело запушване на пикочните пътища - и той е "на ръба"... Или: едно голямо момиче с рядко силни алергични реакции към ядки се отказва от лекарствата и наистина с природни методи постига подобрение. Обаче стига до крайност, като престава да носи със себе си задължителният кит (набор) от медикаменти за крайни случаи. Този вид алергии са много опасни за живота, защото за 1-2 мин. се стига до задушаване и макар на теория да има и други начини, практически при повечето хора помага само бързото инжектиране на или самоинжектиране на адреналин. Та тя отишла на гости и въпреки че питала дали в сладките има от съответните ядки, явно не й е било отговорено правилно или тя не е разбрала, но така или иначе получава свръхостра криза и...

Не искам да плаша никого, но всяко абсолютизиране на принципи и методи не е добър вариант в живота, а най-малкото - в медицината. Още много - и твърде внимателно - ще трябва да се учим и да правим в правилен обем изводи от сполуките и грешките си, за да достигнем до истината!

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, че "нетрадиционните" методи на лечение помагат (понякога и по-добре от традиционните) в немалко ситуации, не дават абсолютно никакво основание да отричаме колосалните постижения на медицинската наука през последните столетия. Не може на базата на няколко успешни случая да се правят заключения за това доколко един метод на лечение е приложим, в какви условия е приложим, при какви пациенти, дали точно този метод е повлиял или нещо друго, противопоказания и ... ще спра дотук. Знанията ни за "нетрадиционните" методи на лечение са нищожни. Разумно е използвайки ги да се застраховаме, като си оставим и възможност да се обърнем към традиционната медицина при настъпване на усложнения. В противен случай лесно можем да прекрачим границата между вярата и безотговорността.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, че "нетрадиционните" методи на лечение помагат (понякога и по-добре от традиционните) в немалко ситуации, не дават абсолютно никакво основание да отричаме колосалните постижения на медицинската наука през последните столетия. Не може на базата на няколко успешни случая да се правят заключения за това доколко един метод на лечение е приложим, в какви условия е приложим, при какви пациенти, дали точно този метод е повлиял или нещо друго, противопоказания и ... ще спра дотук. Знанията ни за "нетрадиционните" методи на лечение са нищожни. Разумно е използвайки ги да се застраховаме, като си оставим и възможност да се обърнем към традиционната медицина при настъпване на усложнения. В противен случай лесно можем да прекрачим границата между вярата и безотговорността.

В основата на съвременната медицинска наука стои един подход, който, като цяло отразява Царството на Силата, което владее света днес.

Как нациите разрешават проблемите с враговете си -- с война, с отровни химикали, с меч, с бомби, с радиация...

Днес на тялото се гледа именно като на бойно поле в което се воюва с някакъв противник -- със скалпели, с химикали, с радиация... Психическото състояние на пацианта тотално не се зачита, за медиците той е просто една сложна машина с части, за всяка от които си има назначен механик.

Рядко се поглежда тялото катао едно единно цяло, а на болестта като сигнална лампа за промяна на поведение, мислене...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Медицинската наука също не е съвършенна, но тя се развива (наистина по-бавно от колкото ни се иска). Все повече лекари освен към стандартните процедури се обръщат и към "нетрадиционните". Правят се и изследвания в тези области. Но е нужно време тези методи да бъдат приети официално. Всяка нова идея (и не само в медицината се прокарва изключително трудно), но от друга гледна точка новите методи трябва да бъдат напълно доказани за да станат официални признати. В това отношение компромиси не трябва да има.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струва си да се отбележи, че имаме официална медицина, а традиционната медицина е именно в тези "алтернативни методи", практикувани от хилядолетия. Все пак благодарение на официална медицина много суеверия са се изчистили и ще продължават да се изчистват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×