Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
pencil

Каква е разликата между пропаганда и споделяне?

Recommended Posts

Вече има мекота в думите ти, съгласна съм, че е трудно, но всички пионери са били силни и смели хора. Дано тези качества не ви напускат :thumbsup::wub::wub:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Затова в постингите ми изливам една мъка, която усещам: идва един миг, в който човек, сближавайки се със Земята "проглежда", осъзнава нещо, сякаш пада пелена от очите му и усеща непосилните й страдания, осъзнава цялата вредоносност, която носи той и събратята му с "цивилизованото си" присъствие на тази планета. Разбирм, че т.нар. модерна цивилизация, с каквито и гръмки имена да се нарича и да се слави е едно раково образование върху плътта на майката Земя.
      - Хрустальный город

Я был вчера в огромном городе,

Где совершенно нет людей,

И в каждом доме, вместо окон,

Я видел только зеркала.

И я прошел по людным улицам,

Был город полон отражений,

Они брели за мной как тени,

И молча слушали меня.

Когда я просто улыьался,

То улыбался мне весь город,

И если я кивал кому-то,

То все кивали мне в ответ.

И иногда казалось мне, что город жив,

И что вокруг миллион людей,

И вновь никак не мог поверить я,

Что я один и что вокруг

Лишь зеркала.

Они поссориться не могут,

Они похожи друг на друга,

И скоро я покинул город,

И город сразу опустел.

День напролет, год напролет,

В городе горе - гололед.

Ноль за окном, ни вверх и не вниз,

Мертвая точка, компромис.

Ждут поезда, отложен полет,

Море закрыто - гололед,

Ветер унес нетронутый лист,

Шаг на полшага, компромис.

    Тихо в мире, дремлет Земля,

    Где же силы

    Сдвинуть весь мир c нуля ?

Я снова жду осенних холодов,

Мне кажется они уже подули,

И осень начинается в июле

Внезапным увяданием садов.

Мы не заметили как нас обманули -

Ослепшие в пещерах городов.

И будет путь по замкнутой прямой,

По той, что обладает свойством круга,

Не торопясь, все дальше друг от друга.

И вот уже не слышен голос мой,

И кажется нас разделяет вьюга,

И никому не даст попасть домой.

И что на крик никто не обернется,

И раненым не принесут воды,

От этого вода уйдет на дно колодца,

Уйдет как предвещение беды -

Уйдет на дно и больше не вернется.

Я снова семилетний человек -

Один в холодном поле на рассвете,

И по колено долгий-долгий снег,

А мне твердят  о наступившем лете.

Цветении садов, разливах рек,

Но белая зима на белом свете.

        Я хотел бы пройти сто дорог,

        А прошел - пятьдесят.

        Я хотел переплыть пять морей,

        Переплыл лишь одно.

        Я хотел отыскать берег тот,

        Где задумчивый сад,

        А вода не пускала,

        И только тянула на дно.

        Я хотел посадить сто деревьев

        В пустынном краю.

        Я пришел в этот край,

        Только ветер унес семена.

        И из сотни дверей

        Так хотел отыскать я свою.

        И казалось нашел,

        Но за ней оказалась стена.

        Так хотел я постичь этот мир,

        Но увы - не постиг.

        Но не зря это горькое счастье

        Мне Богом дано,

        Жить в стане недопетых стихов,

        Ненаписанных книг.

        Чтоб из тысяч несказанных слов

        Вам сказать хоть одно.

Макаревич / Машина Времени

да се трудя достойно и да отправям призиви... от другата страна на моста.
icon12.gif

В который раз я вижу тот-же сон

Ночной пейзаж с рекою вдалеке

И я иду, почти что невесом

Дорогой, что ведет меня к реке

И ждут меня, на дальнем берегу

И над водой туман, как будто дым

И я стою, и крикнуть не могу

Мне для чего-то очень нужно к ним

Во сне выход прост,

Я вновь строю мост

И мост моих снов

Из нот да из слов

По этому мосту,

Перехожу я реку ту

Простившись со сном,

Прошу об одном:

Хватило-б сил на тысячу мостов

Что-б каждый раз к реке спускаясь кручей

Жить верой в правду некоторых слов,

А также в силу нескольких созвучий,

А также в волшебство созвучья слов.

icon12.gif

Машина Времени

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Затова в постингите ми изливам една мъка, която усещам: идва един миг, в който човек, сближавайки се със Земята "проглежда", осъзнава нещо, сякаш пада пелена от очите му и усеща непосилните й страдания, осъзнава цялата вредоносност, която носи той и събратята му с "цивилизованото си" присъствие на тази планета. Разбирм, че  т.нар. модерна цивилизация, с каквито и гръмки имена да се нарича и да се слави е едно раково образование върху плътта на майката Земя.

Съгласен съм с теб, но мисля, че не си се сблежил със Земята, но с нещо по-висше.

А диренето продължава ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласен съм с теб, но мисля, че не си се сблежил със Земята, но с нещо по-висше.

А диренето продължава ...

Най-правилно би било тук да цитирам словото на Учителя, който следвам, но цензурата на портала ще го изтрие.

Всеки учител идва и дава най-важното в момента за хората. Словото на живия учител е като живителна влага. И е неразумно човек да се опира само на спомени и мъдрост със 100, да не говорим с 2000 годишна давност. По времето на Беинса екологията въобще не е била актуална тема, затова не е акцентирал върху нея, не е създал община. Но нещата се менят. Днес това, изглежда, е единствената алтернатива. Корабът на който плува човечеството, колкото и пищен и величествен да е (като Титаник) върви право към айсберга, но малцина го виждат, останалите са увлечени в забавления...

А когато един извор пресъхне, следвайки сърцето си човек намира нов извор.

Надявам се това да не се приеме като пропаганда :)

Редактирано от pencil

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предпочитам да виждам бъдещето в светли краски. Да съм оптимист и реалист едновременно.

Каквото и да се случи за добро ще е :thumbsup:

Има вече доста осъзнати, будни хора. Мисля, че бъдещето им принадлежи :thumbsup::yinyang::angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ако оптимистичния и реалистичния поглед не може да бъдат съчетани? В смисъл- ако реалистичния поглед не е оптимистичен, а оптимистичния бяга от реализма?

Pencil, вместо да отговарям на въпроса ти, ще споделя нещо, а ти виж какво е- споделяне, или пропаганда.

Израстнах по време, когато да бъдеш материалист беше логично, естествено и здравословно. Материализмът ме изправи пред много въпроси, на които той не можеше да даде задоволителен отговор. И пред много страдание, което човекът причинява на себе си и света, в който живее. Търсех учението, което да ме утеши, което да ми даде задоволителни отговори, и ако отваря въпроси, поне да посочва и ключове към тях. Открих, че има едно учение, наричат го Универсалното учение, защото всички учения тръгват от него, то е в най- съкровената им част, и защото то казва как може да се утоли Голямата човешка Жажда.

Това споделяне ли е, или пропаганда? :)

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти започваш като споделяне, защото говориш преди всичко за твоя опит и съответно твоя си начин, по който го тълкуваш. После нещата малко ги генерализираш, но докато не си призовала другите да те следват, и то просто хей така, "защото това учение е най-висшето", засега не мисля, че пропагандираш. По-скоро това са онези, които се мъчат да наложат резултатите от своето тълкуване на своя опит върху всички други хора - без да познават различаващите се човешки проблеми и гледни точки и без да отчитат възможността да не са 100% прави. Е, това е то пропагандата.

Не е проблем да имаш мнение, можеш и да го аргументираш... но при пропагандаторите освен това се усеща един фанатичен плам, особено ако по-дълго ги четеш или слушаш. Те могат за момент да се престорят на толерантни, но това е, само за да привлекат повече хора. В следващия момент започват да стесняват все повече и повече кръга на твърденията си: например, след като те убедят, че животът без Бог е безмислен, те приравняват духовния живот към определен екзо- или езотеричен клон, а скоро след това си "изплюват камъчето", че всъщност се касае за само едно учение (с или без жив наставник), към което те биха желали да се присъединят колкото се може повече "чавдарчета"... :D

Не мога да разбера, толкова ли е трудно да кажеш - аз съм човек, мнението ми е относително, на този етап отстоявам еди-какво си, но за по-нататък не знам! Тогава вече не гледаш на другия като на заблудена овчица, която следва да "вкараш в пътя", а като на другар по Пътя, с който можеш да имаш и различия, но те не пречат да си общувате пълноценно и да си помагате във всички консенсусни области! Моето предложение е: първо, да си помагаме за нещата, по които имаме сходни мнения; второ, търпеливо да обсъждаме нещата, за които би могло да имаме след изясняване известно приближаване на позициите; и трето, след като някой зацикли на твърдение по същност като "това е (не е) така, защото е (не е) така"... да не си губим повече времето и енергията да дискутираме с него! :)

А по отношение на другото - ние все пак е добре да се опитаме да съчетаем реализма и оптимизма. Ако не се получи, значи още сме относително невежи и слабоватички. Но пък ако изобщо не опитаме, тогава? :hmmmmm:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога да разбера, толкова ли е трудно да кажеш - аз съм човек, мнението ми е относително, на този етап отстоявам еди-какво си, но за по-нататък не знам! Тогава вече не гледаш на другия като на заблудена овчица, която следва да "вкараш в пътя", а като на другар по Пътя, с който можеш да имаш и различия, но те не пречат да си общувате пълноценно и да си помагате във всички консенсусни области!
Чудно! Това наистина е трудна задача, не знаеш ли? :)

Погледни по форумите! Погледни в ежедневието около себе си! Колко хора го правят? Даже и да го казват? Ах! Това е от най- трудните задачи! Защото за да се справи с нея човек, вече трябва да се е случило нещо с него, което току така и от само себе си не става! :) Но докато го проумееш- чакаш да стане, или се напъваш да го предизвикаш. И в двата случая- неуспешно.

Моето предложение е: първо, да си помагаме за нещата, по които имаме сходни мнения; второ, търпеливо да обсъждаме нещата, за които би могло да имаме след изясняване известно приближаване на позициите; и трето, след като някой зацикли на твърдение по същност като "това е (не е) така, защото е (не е) така"... да не си губим повече времето и енергията да дискутираме с него! :)

Да, това е разумен подход, да видим как го прилагаме! А и дали искаме да го приложим! :) По плодовете...

А по отношение на другото - ние все пак е добре да се опитаме да съчетаем реализма и оптимизма. Ако не се получи, значи още сме относително невежи и слабоватички. Но пък ако изобщо не опитаме, тогава? :hmmmmm:

Да. Методът проба- грешка дава най- сигурните резултати. И най- сигурните цицини... Ама като си нямаме друг... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Каква е разликата между пропаганда и споделяне?"

Като чета, чета разни мнения, мога май да отговоря на въпроса.

Ами тънка е разликата. :P Но се вижда.

Добромир, поздрави за мнението! :thumbsup:

Но както виждаш оптимизмът не се котира много, още повече като искаш да го съчетаеш с реалността ( тя думичката съчетаване плаши ;) ), направо ти се казва, че е невъзможно, дано не си повярвал, ама доколкото те познавам, не си. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също споделям идеите, които Людмил развива в постингите си (с незначителни изключения, като темата за лидерството), а по-конкретно - значението на стопроцентово природосъобразен живот. Не ще и дума обаче, че тонът му е често твърде "пълководски". Разбирам, че това идва от съзнанието за важност и неотложност на застъпените идеи, от мъка, че спящите и манипулираните от Системата са все още твърде много.

Доста хора приемат този тон като диктат и агресия, преди да се замислят над съдържанието. Като прибавим и тези, на които всяко различно от тяхното мнение действува като червен плащ на бик и бойна тръба, ефектът от благородните усилия на Людмил значително намалява.

Когато четете лекциите на Учителя, които са също предназначени да поучават, кое е чувството, което преобладава у вас? Аз лично го усещам като загрижен и любящ баща, който поучава меко и загрижено детето си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен са ми много интересни нещата, които разказва Pensil. И именно като споделяне ги възприемам. Може и да се стори на някого разказите му като призив, но не мисля, че това е имал за цел този човек. По - скоро мненията му са пропити от въодушевление, което съпътства човека, когато е в близък допир до природата. Познато ми е това усещане. Родителите ми са от града и преди 14 години закупиха малко местенце в близко село, за да го работят. Когато имам възможност ходя и аз с тях, ами това са най - хубавите ми моменти - сред природата, ама не да ахкаш и охкаш колко е красива, ами и да се потрудиш малко с мотичката в ръце. В къщи нищо не купуваме от пазарища, всичко си е произведено от нас самите - плодовете и зеленчуците са ни сладки и със своя чист истински аромат, не съдържат химии. А като видят съседите какво си носим, се чудят и питат ама вие колко място имате, че толкова много продукция изкарвате. А мястото е малко - обработваема площ 700 кв.м., но как да кажа - работим го с желание и всичко става хубаво. Съседката по място все казва - у вас друг господ - вижте моите, а вижте вашите плодове, уж една и съща земята. Честно казано, ако имахме повече финансови възможности, щяхме да стегнем къщица там и да си останем да живеем сред природата, близо е до града, на 8 км., не ще ми пречи и от там да си ходя на работа с колата. Един ден може и да стане. Дори и в малките градчета вече не е приятно за живеене. На село някак си се сливаш с ритъма на природата, чувстваш се част от нея, дишаш свободно, няма ги отровните вибрации на околната среда ;) . Това, според мен, иска да ни сподели Pensil и други неща, които се подразбират. Човекът иска безпристрастен поглед, а го наричат голямо его заради факта, че споделя доброто, което е видял от този начин на живот. Хм. :hmmmmm: Че и самочувствие се демонстрира като направо се осъжда животът му като приключение, Това ли е безпристрастност, ами добре, щом така сте се "изчистили" и помагате на другите... Кой както го разбира.

На мен, обаче, ми е интересно и ще продължавам да го чета Pensil, без да го осъждам. Ако забележа пропаганда, просто ще спра да чета, без да афиширам непоносимост и раздразнение. Интересен е, обаче, произходът на тази непоносимост към природосъобразният живот, нали, много интересно... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен разликата между пропагандата и споделянето е, че първото е мнение, което си получил без да си го поискал - т.е. някой ти го "натрапва".Може да звучи и малко грубо, но е така. Въпроса, който е предмет на "пропагандата" може да бъде и много интересен, поучителен, забавен и т.н., но не е бил желан- поискан. "Поискай и ще ти се даде".

Същия въпрос, но предмет на поискване ще се възприеме по съвсем друг начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: Така си е, начинът на поднасянето на информацията никак не е без значение! Не е само въпрос на формална култура, а и сам по себе си говори за вътрешната настройка на този, който отправя съответното споделяне, респ. съответната пропаганда. При споделянето човек не се счита за месия "за разлика от другите" (или - което в известен смисъл е същото - приема, че всички ние сме проводници на божествените импулси, всеки по своя уникален начин). Така се "изгребва" двойният стандарт на егото и човек показва само собствената си "лъжица", като споделя какво и защо си "хапва" от нея. Който желае нещо подобно - ще се заинтересува. А при пропагандата се подхожда директно с "големия черпак", сякаш реално все повече хора - след внимателна преценка или безогледно - са вече готови да захвърлят своите "лъжици" и да преминат на препоръчаната "диета", била тя баласирано здравословна или догматично едностранчива. Все пак и споделянето може да търси по-широка реализация, а не само пропагандата. Но тук има няколко ключови момента:

1. Ако човек не е взел под внимание всички важни съображения, масовизацията му може да бъде "павиране на ада с добри намерения".

2. Ако каузата му е добре преценена откъм полезност, цели, средства и начин на презентиране, все още може да се окаже, че хората не са готови или поне хората, към които се обръща, да не са. Тогава трябва да помисли за сменяне на адресантите на посланието.

3. Ако има хора, които и след коректното обсъждане са само частично съгласни, да прецени как да съгласува с тях частично взаимодействие или да се откаже, търсейки по-пълна подкрепа. (Първото крие рискове от "търкания" в процеса на работата, докато второто пък заплашва със самоизолация. Няма друг начин, всяко начинание в тоя свят си има и светла, и сенчеста страна...)

Вижда се, че всички тези неща са свързани с ясна преценка, а тя пък зависи от това, доколкото човек може да погледне безпристрастно на разглеждания въпрос. Той например тогава ще види, че на практика всички в тоя форум са привърженици на природосъобразния живот, но просто имат различни възгледи по отношение на пътищата за неговото растящо реализиране. Когато вместо това човек приравнява балансираните мнения с отрицанията, той лесно стига до безпочвени изводи от рода на това "колкото много противници имал природосъобразният живот"...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вальо,Пенсил,

вземете да поработите малко повече в този "природосъобразен" начин и тогава давайте становища.

Защото са смешни и вредни за живота.И направо - чиста проба назубрена пропаганда.

Аз съм яко момче,и съм работил продължително всякаква физическа работа

на село и ви казвам - вечер освен възглавница за нищо друго няма да се сетите- за форуми пък въобще.А скоро напълно ще забравите какво значи дори думата ФОРУМ - робски физически труд от ранни зори до късна доба - за единия хляб.

И ще мрат децата ви,и жените ви Пенсил като мухи - от липса на мед.грижи, и от физическо пренатоварване. Питайте баби,дядовци - каква е била смъртността по времето,което искате да върнете - МАСОВА.И затъпяването, и оглупяване.

Не е ли казал Учителят че хората трябва да започнат отново да сеят и да приготвят хляба си сами?

Казъл е,че трябва да вземете живота си в свои ръце.А не да се връщате в каменната ера.

Ама вие с Пенсил - на заплата работите, на друг сте възложили да се грижи за съществуването ви.И затова не вярвам да ме разберете.

Страх ви е - страха от арената на живота.Виждате вашия шеф какви усилия полага и как ви издейства заплатите.И изпадате в ужас.

Ми такъв е живота момчета.И бягащи хлебарки няма да го променят. Ще се промени като се даде отпор на злото.

Доброто Ви чака,да го защитите. :thumbsup:

Не бягайте :(

Редактирано от Майкъл

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Доброто ви чака да го защитите"

:D:)

Христос иде сега да да посети човешките  умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения, всичко онова което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което разрушава човешкия живот. Христос ще посети всеки човек. Той е Живият Христос, който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, който повдига и събужда у тях Любовта към всичко.
icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: А как точно Майкъл, как да се даде отпор на злото?

"Око за око, зъб за зъб"?

Дай предложения, стига си агитирал. :hmmmmm:

Едва ли арената на живота е страшна за Любовта и Човека. На арената са поздравени тези, които ще умрат....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето Царът твой иде към тебе кротък.

Вземете моето иго на себе си и

научете се от Мене, защото Съм

кротък и смирен на сърце; и ще

намерите спокойствие на душите си.

Не нам, не нам, Господи, а на

името Твое дай слава.

Блажени кротките.

Не сте ли прочели ви нито това

писание:"Камикът, който

отхвърлиха зидарите, той стана

глава на ъгълът; от Господа би

това и чудесно е в очите ни..."

Завет на цветните лъчи на светлината

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В къщи нищо не купуваме от пазарища, всичко си е произведено от нас самите - плодовете и зеленчуците са ни сладки и със своя чист истински аромат, не съдържат химии. А като видят съседите какво си носим, се чудят и питат ама вие колко място имате, че толкова много продукция изкарвате. А мястото е малко - обработваема площ 700 кв.м., но как да кажа - работим го с желание и всичко става хубаво. Съседката по място все казва - у вас друг господ - вижте моите, а вижте вашите плодове, уж една и съща земята.

Това ми напомни на нещо, което се случи миналото лято. След като се роди Самуил реших да не пръскам. Преди това употребявах син камък срещу маната по гроздето, доматите и краставиците. И така се случи, че цяло лято пусках музика навън, от типа на NewAge (ето няколко парчета от нея). И стана чудо -- не само че нищо не се маноса ами реколтата беше преизобилна. За първа година краставиците даваха докрая, без да ги изяде мана, гроздето стана чудесно а за доматите да не говоря...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При споделянето споделяш поради потребата от споделяне, а при пропагандирането споделяш поради потребността от повлияване. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 20 часа, Кон Миролюбиви каза:

При споделянето споделяш поради потребата от споделяне, а при пропагандирането споделяш поради потребността от повлияване. 

Съгласна съм, това е отлика със сигурност. 

Пропаганда може да е и разговор, в който не си поканен по никакъв начин - не виждаш интерес от страна на хората към темата, но искаш да им вмениш позицията си като единствено валидна и най-правилна. 

Когато си поканен и споделиш гледна точка, с уважение към чуждата и разбирането, че независимо от тема универсален отговор за абсолютно всеки няма,  или когато ти поканиш някого да се сподели, е много различно. 

 

В 15.01.2007 г. at 14:43, Добромир каза:

Така си е, начинът на поднасянето на информацията никак не е без значение! Не е само въпрос на формална култура, а и сам по себе си говори за вътрешната настройка на този, който отправя съответното споделяне, респ. съответната пропаганда. При споделянето човек не се счита за месия "за разлика от другите" (или - което в известен смисъл е същото - приема, че всички ние сме проводници на божествените импулси, всеки по своя уникален начин). Така се "изгребва" двойният стандарт на егото и човек показва само собствената си "лъжица", като споделя какво и защо си "хапва" от нея. Който желае нещо подобно - ще се заинтересува

Точно така го приемам и аз. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×