MontanaHana Добавено Октомври 8, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2016 Здравейте, Орлин Баев и д-р Тодор Първанов! Нямам възможност да посетя психотерапевт затова се обръщам към вас за съвет. Понеже писах в друга тема и раздел на форума, но се оказа, че по-често посещавате Психотерапия онлайн копирам въпросите си от там и ги поставям тук. Ще съм ви много благодарна, ако ми отговорите. Отскоро посещавам форума и не съм прочела всичките ви мнения и съвети.Може и да сте писали за това, но все още не съм стигнала до него.Ако желаете отговорете ми, какво ще посъветвате човек който въпреки опитите си да не се страхува от симптомите, да не се бори с тях, да ги приеме смирено и дори да ги очаква с радост... Не може да го направи. Не може да ги приеме със сърцето и душата си. Страхува се и не ги иска. Как да спре страха? Как да заобича състоянието си? И да се пребори с него? Ако сте писали някъде за това пак казвам не съм изчела всичко. Искам да допълня за да стане по-ясно чувството относно симптома замайване . Една жена беше писла тук във форума, ще я цитирам: "И това, което най-много ме тормози , като паразит в моите мисли - ужасяващият, непрекъснат страх от припадане!!! " Точно това чувствам и не защото си мисля, че ще се проваля или изложа пред хората, а защото самото чувство на прималяване е ужасно и не искам да го изпитвам . Много точно е описано " като паразит в моите мисли" и при мен е така. Как да спра да се страхувам и да го приема? Прочетох темата на Student_21 там сте описали много подробно техниките за справяне . Опитвам се да ги прилагам, но усещам че съм стигнала до едно положение и не напредвам вече, защото вътрешно все още ме е страх от симптомите. В постоянна борба с тях съм. Не знам как да се смиря, да ги приема, защото просто не ги искам! Не приемам състоянието си като дар от Бога, дар който ще ме доведе до личностно израстване, а като наказание . Надявам се да ми помогнете със съвет. :-) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
MontanaHana Добавено Октомври 10, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 10, 2016 (edited) :-) много отговори! Редактирано Октомври 10, 2016 от MontanaHana Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 10, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2016 Това не е към мен.Никога не съм учил клиентите си да обичат страха си.И, Студент се справи по друг начин, победи го спазвайки строго индивидуални мои указания.Аз създадох нещо специално за него и победата стана факт. Въпроса е,че за да направя това , аз съм отделил няколко часа за четене и анализ на постовете му, след това ми трябваха няколко часа, за да проследявам процеса-точно ли спазва моите указания. и едва тогава дойде резултата.Грубо казано аз му отделих около 8- 10 часа.Днес нямам това време, а и часовете бяха толкова малко. само поради богата информация която придобих от постовете му, не само в този сайт, но и в Европея. Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
MontanaHana Добавено Октомври 10, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 10, 2016 Здравейте, д-р Тодор Първанов Към вас е също, но не казвам, че вие сте учили клиентите си да обичат страха си, а че това съм прочела във форума. И точно за това питам за нещо друго, друг метод, защото аз не мога да заобичам симптомите си и страха си, колкото и да се опитвам. Просто споменах темата на Student_21 защото там най - подробно се дават съвети и техники за справяне с проблема, но явно аз не мога да се справя по този начин. Не е за мен. Казвате, че сте създали нещо специално за него. Моля споделете, поне малка част от това, ако желаете. Знам, че и писането отнема време , а предполагам, че и вие нямате много свободно. Но все пак, ако решите да пишете, ще съм ви благодарна. Защото може нещо дребно да се окаже от голяма помощ за определен човек. Възможно е характера и светоусещането ми да е по-близко или същото като това на Student_21 и указанията, които сте му дали да следва да помогнат и на мен или на други хора. :-) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
MontanaHana Добавено Октомври 11, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 11, 2016 Здравейте...! Има ли четящи форума, които са се справили с ПР, симптомите и страховете си? Ако има такива и имат желание може да споделят опита си и да помогнат на тези от нас, които все още се борим с това. :-) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
DilianaD Добавено Октомври 11, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2016 Здравей MontanaHana, тази вечер ще пиша съвсем накратко, за да вдъхна малко надежда, че темата ти няма да остане така празна, няма да останеш неизслушана, а понякога за човек това означава толкова много... Като начало ще ти кажа, че аз имам около 30 годишен стаж в тази област. Всички възможни страхове са минали през мен, не съм се справила с тях, но поне се появи вярата. Нещо което повярвай ми, че буквално до вчера бях изгубила. Тази вечер нямам възможност да пиша, но утре надявам се ще мога. Хубава и спокойна вечер ти желая! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
M.Nickolov Добавено Октомври 11, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2016 (edited) Здравей, да ще ти кажа. Много е бавно ако трябва да се справяш сама, но е 100% преодолимо. Не мисля, че желаеш да чакаш с години да се убедиш че няма да умреш и че симптомите са там като вторична реакция. Причината няма нищо общо със симптомите, често се дължи на това че хората са страхливи или че са преминали през събитие което ги е убедило, че животът е лош. Това е хубав сигнал за промяна, психотерапията е единственият път. Редактирано Октомври 11, 2016 от REAL_person АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Октомври 11, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2016 MontanaHana, мисля че цялата комуникация със Student_21 е налична тук във форума. Освен това вие почвате с "не мога да посещавам психотерапия". Е, то не става така, както казват "хем .... еди-къде си, хем душата в рая". Не разбирате ли, че именно това "не мога да посещавам психотерапевт" е ключово за състоянието ви. По някакъв начин ще ви донесе нужна промяна в живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. DilianaD Добавено Октомври 12, 2016 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Октомври 12, 2016 (edited) 30 години опитвам да се справя сама. Не се справих, минах през всякакви апокалисиси. Висока цена платих за всичко това, но СЕГА не съжалявам за нито една минута, всичко това ми показа един път, даде ми едно знание, различно от академичното, но с изключителна стойност за мен... Паническо разстройство, социална фобия, социална тревожност и всякакви други диагнози са ми поставяни в последните 18 години. Все още пазя някъде амбулаторните листа. През това време съм гълтала всякакви хапове с розов нюанс - цели 18 години. Убеждаваха ме, че щом не е по-зле, значи хапчетата действат добре - нека си ги пия... Тогава нямаше интернет, нямаше ги тези форуми и сляпо се доверявах на психиатрите, а психолозите бяха непозната за времето порода. Бясно треперене на цялото тяло, пълен блокаж на мисълта и невъзможност за всякаква вербална комуникация към това се добавяха горещите вълни. Да не збравя да споделя и ЧУВСТВОТО как всички ме гледат и се превиват на земата от смях или пък ЧУВСТВОТО за съжаление към тая нещастница... Всичко това започна да се случва в най-ранните ми училищни години, много преди първата ми среща с психиатър. Не споделях това с нашите - именно защото ме беше срам. Не го споделях с никой, аз си го изживявах, това си беше моя съкровена тайна. Имаше периоди в който се чувствах по-добре, сега погледнато от 30 годишният ми опит, мога със сигрност да твърдя, че тези периоди бяха когато активно спортувах. Тогава не можех да осъзная, че именно заради спорта се чувствах по-добре. Отказах се от тренировките и състоянията се завърнаха с пълна сила, та дори и с повече екстри. Вече бях в пубертета, чувствах се отхвърлена, със завист гледах “кифлите” в училището и исках да съм като тях, но как... От едно активно спотруващо детенце с отличен успех в училище скочих в другата противоположност. Бягства от вкъщи, пипане в семейният бюджет, алкохол в огромни количества, всякакви психотропни таблетки, с трева, без трева, с алкохол или с много алкохол. Исках да съм “пич”, това се случваше след тяхната употреба. В компанията ми колкото повече можеш да изпиеш, толкова по-голям си. Пълна деградация! Логични последствия - с триста зора завърших “елитната” за годните трета-сменна гимназия. Опитах два пъти в университет, всичко си остана само с опита... Вече си имах още по-добре отгледани панически атаки, тревожности или както ще да се нарича, защото започна да се появява и световъртежа, дереализацията. Започна се ходене по психиатри, но това не ми пречеше да продължа да си пия алкохол. Един щастлив ден след брутално алкохолно натравяне и след три дневна агония просто спрях алкохола. Нещо в мен крещеше стига с тия глупости, вземи се в ръце, помогни си поне малко, за да ти помогне и Господ. Доверих се на този глас, на това усещане. Разбира се, че усилия трябваше да положа и то големи. Оказа се, че не било никак страшно, дори състоянието на трезвеност започваше все повече да ми харесва. Започнах да виждам света по друг начин, напълно подмених обкръжението си. Поисках промяна, но незнаех откъде да започна, незнаех кой да попитам, незнаех къде да потърся, интернета все още не беше това което е сега. Хора - нямате право да се оплаквате, специалистите и други участници тук на тепсия ви поднасят пътя към вашето щастие, дъвчат, предъвкват. С не мога и той не ми вдига телефона - няма да си решите проблемите. Вашата съдба е във вашите ръце, във вашия ум, във вашето желание за промяна. Дали ще са хапчета, дали ще е алкохол, дали ще е зависимост от страха, впрегете цялата си воля в търсене на решение, а не в оправдания. Търсих решение, търся го още, ще продължавам да го търся, но първо ще си изчистя ума от всички грешно заложени в годините предрасъдъци, заучени и неоснователни страхове, от самонараняването, ще се науча да ги разпознавам, пък по-натаък - времето ще покаже... Преди седем години тръгнах на терапия, тук не се получи, там не се получи и аз периодично се отказвах за по година-две. Няма смисъл, нестава, това беше лайтмотивът ми. До началото на тази година продъжавах като смирена булонка да си пия предписаните ми от псиатър хапченца с приятен бледорозов цвят. През времето опитвах да ги спирам, но симптомите - Бясно треперене на цялото тяло, пълен блокаж на мисълта и невъзможност за всякаква вербална комуникация към това се добавяха горещите вълни, виенето на свят, дереализацията се повишаваха и аз отново започвах да си пия лекарствата. Въпреки че не пропусках ден без да си взема дозичката започнаха да се появяват и още нечакани гости. Започна непрекъсната умора и тежест в краката. От ставането ми сутрин започвах да си мисля кога ще си полегна. Умора, апатия, отчаяние. Такава апатия, че вече ми беше все тая какво се случва и защо се случва. Времената вече бяха други, имах интернет, но ограничеието което сама несъзнателно, оставила се по течението си налагах не допускаше мисълта за промяна. Един ден, преди година може би попаднах на предаване за паническо разстойство. Не мога да не си призная, но терапевта ме граба на момента. Все още нямах смелостта да го потърся, но започнах да чета, да гледам негови предвания, купих си и прочетох някоя и друга книжка по темата. Преди 8-9 месеца спрях напълно всички хапчета. Имам си в шкафа 2 кутии ривотрил, нося си в портмонето 4 таблетки серопрам, отначало за всеки случай, а сега не ги махам, за да ми напомнят къде не бива да се връщам отново... Решението беше взето, за пореден път ще потърся помощ от психолог, продължих избора на специалист, като на база предишен опит вече знаех, че това е от огромно значение. Оставете кой колко е популярен и каква реклама има в нета, трябва друго да ви грабне, при мен се появи като чувство. Последва подготовка, която започна с категоричното отхърляне на “няма начин” и намирането на такъв. Започна се едно четене на препоръчана литература, започнаха се едни следвания на съвети - запознавне с този материал, преслушване на тези записи. Започнах да събирам и пари, защото нямам работа, пък исках да се чувствам по-сигурна като имам някакъв гръб. Не ме е срам да кажа, че нямам много пари, напротив гордея се, че успях да си осигуря нужното спокойствие. Всичко това се случва без да съм провела каквато и да било комуникация с терапевта. Вече чувствайки се по-уверена започнах да го търся по телефона. Звънях, звънях, звънях... Бях на ръба на отчаянието, но благодаря на себе си, че не се отказах. Исках го и го направих. За 30 години аз не успях да се справя сама, някои успяват - вярвам в това, но на каква ли цена, само те си знаят ... Махнете оправданията и за да не изглежда толкова плашещо това, не забравяйте, че и най-далечното пътуване започва с една малка крачка. Лични впечатления: - Не отлагайте и потърсете специалист. Инвестицията на време, на средства, на каквото се сетите си заслужава. - при възможност направете личен избор. За мен може един да е перфектен, за вас друг... - доверете му се, премете го дори и някои методи да ви се струват абсурдни на момента, те не са случайнии. В последствие много неща ще се изяснят - както много се е писало тук, така и аз от личен опит ще кажа,, че само и единствено хипноза не е достатъчно - много важно за мен разбиране е, че това не е лечение, тук трябва много да се учи. Терапевта ще покаже пътя, ще подаде ръка, но само от нас самите зависи до къде ще стигнем. - не чакайте постове и мнения в темите ви. В този форум има чудесни професионалисти, прочетете мненията на един, после на друг, вижте начина на изразяване, различните реакции почувствайте кой е за вас. - сериозно помислете по въпроса за спиране на лекарствата От две седмици ходя на терапия, аз съм само в началото на моя път, но чувсвото е уникално. П.С. Ще дам много дребен на вид пример, но с огромно значение за мен, а именно трансформацията на една мислъл. Имаме си дворче с много ябълкови дръвчета. На върха на едно дръвче виждам хубава червена ябълка - поисках да я имам. Ябълката беше много нависоко, взех дълъг клон, но пак не успях. Подскачах, катерих се по дървото - нестава. Седмица по-късно отивам да си погледна ябълката - все още беше там - на недостижима за мен височина. Взех по-дълъг клон - пак нестава. Отново се отказах... Още една седмица по-късно. Седя си аз на слънчице в дворчето и си мисля пак за тази ябълка. Като начало ми стана ясно, че щом две седмици една ябълка се оказва толкова значима за мен, явно не е случайно. Не мисъл, а по-скоро чувството се появи от само себе си. Какво ли ще се случи, ако подходя не с мисълта, че няма да я стигна, а с увереността, че ще бъде моя. Решенето е повече от елемнтарно - връзвам два дълги клона един за друг, отивам и свалям ябълката. Обаче докато стоя ограничена в мислите, че аз не мога, тотално изключвам всички други възможности. Две седмици за една ябълка срещу две минути за връзване на два клона... Прегръщам те големи Човеко, толкова силно те прегръщам - ребърцата ти ще счупя даже :) Благодаря ти Орлине! Прегръщам и всички вас! Благодаря, че ви има! Редактирано Октомври 12, 2016 от DilianaD bliss, Орлин Баев, B__ и 5 others 8 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 12, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2016 БРАВО! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
DilianaD Добавено Октомври 12, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2016 Специално по въпроса за тежестта в краката и умората мога да кажа, че при мен бяха много сериозни. Личната ми беше изписала някакви магнезиеви таблетки за стави и вит. В комплекс и ми препоръча да не се натоварвам. С времето обаче установих, че нямам проблеми със ставите, а всичко идва от психическото състояние. В дни на застой всичко започва с лека и постепенно увеличаваща се обща умора, физическа и психическа и съответно тежест и болки в краката. Обратното - когато съм на вилата или в планината (за повече от 2-3 дни и свързано с много градинска работа или ходене) и има за какво да усещам тези симптоми, то се чувствам в превъзходна форма и няма и следа от тях. Наблюдавай се и съвсем скоро ще рабереш, че и при теб е така. Не го мисли чак толкова и се отпусни лекинко АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
MontanaHana Добавено Октомври 12, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 12, 2016 Здравей, DilianaD Благодаря ти, че споделяш личната си исторя и най-вече, че с разказа си даваш кураж и надежда и на други, че има начин да се преборят със състоянието си. Минала си през много неща и само ти си знаеш колко тежко е било, много е хубаво че вече си намерила пътя за справяне. Благодаря и за това, че споделяш за умората и тежестта в краката и начина за справяне с тях.Защото бях останала с впечатлението, че това не е често срещан симптом при ПР и се бях притеснила да не би да се дължи на нещо друго.Отскоро и аз забелязах, че с почивка не минава, а точно обратното с насилване за повече движение, умерено насилване :-) Защото, ако се натоваря повече получавам замайване от което си признавам, че много ме е страх. Не знам защо, може би, защото просто е много неприятно. А и със замайването идва страха от припадане. Знам, че трябва да се отпусна и да си кажа "да става каквото ще!", но все още не мога. За сега нямам възможност да посетя психотерапевт. Сигурно ако посещавах нещата щяха да се случват по-бързо и лесно, защото желание за справяне с проблема имам :-) Всичко хубаво ти желая! Благодаря и на всички други които са ми писали. Тук и в другата тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
MontanaHana Добавено Октомври 12, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 12, 2016 (edited) # Редактирано Октомври 12, 2016 от MontanaHana Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
DilianaD Добавено Октомври 13, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2016 Явно не ти е писнало достъчно и затова панически се опитваш да стигнеш до брега и не виждаш плуващата до теб сламка за която да се хванеш... Не съм се справила, може ли сценарии които съм писала цели 30 години ей така, за нула време да ги залича. Вчера мислих, че съм намерила пътя, днес отново съм в дупка, но този спад е нормална долина по пътя към високия връх Пет поредни нощи не можех да спя. Пълчища от всякакви мисли, обезумели от ужас, че ще бъдат разобличени се блъскаха в главата ми. Успея ли да задрема се будех от ужасен задух, усещане, че не мога да дишам. Тук имах два варианта: Вариант 1 - сядам и започвам да чета по форумите какво ли чудо е това и какви ще бъдат последствията. Убеждавам се, че е ужасен симптом , нелечим, утре влизам в болница, а в другиден ми копаят гроба. Следват още безсънни нощи с още по-свиреп задух, всичко това обсебва не само нощите ми, а и дните ми, седмиците, месеците... Това ме повлича в един порочен кръг. Вариант 2 - всеки сам за себе си го създава. Аз оставих всичко това да излезе на воля, приех че ще продължи една нощ, една седмица... знаех източника им и затова не ме притесниха. Това бях аз, мойте мечти и страхове подтискани от десетилетия. Снощи чаках отново ордите орки, чакали, скорпиони, но ги нямаше... Във този форум може да се намери толкова много страдание. Колкото повече чета за страховете и мъката на хората, толкова повече всичко това се прехвърляше върху мен. В моменти когато съм под влиянието на някакъв стрес подсъзнателно се фокусирам във всичко негативно. Като суха гъба попивах от постовете всичко лошо което може да се случи и отричах всичко положително. Отново се връщаме на дъвканата дълго време тема - промяна начина на мислене, за да променим чувствата, да се отървем от симптомите. Как става тази промяна? Ех да знаех само... Не го мисли толкова, разсейвай се с по-леки четива, насочени отново в тази посока, но зареждащи се положителна енергия. Не мога да ти препоръчам книжка, но ако някой сподели ще се възползвам и аз Polya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 13, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2016 Здравей! Имаме три компонента мисли чувствува действия Това което ни измъчва, са чувствата.Те са породени от мислите, а самите те пораждат действията ни. От тези три компонента, най-голям контрол имаме върху действията. За това, тръгни по обратният път, започни контрол върху действията си-например спираш ,четенето на форуми с оплаквания и започваш да правиш нови непривични за теб неща, разширяваш контактите си и т.н..Този контрол върху действията, ще промени чувствата, а те, ще променят и мислите. Обикновено, когато свършвам терапията с даден човек, аз го питам , кое според него, в най-голяма стене му е помогнало да преодолее страховете си, за да го предам, като послание към бъдещите си клиенти.Най-честият отговор е -,, Нека започнат да правят нови, интересни неща, да се запознават с нови хора и бъдат дейни.Затварянето в къщи, е най-лошото, което могат да направят за себе си.,, В този аспект, концентрирай се върху това, което правиш.Обикновено хората повтаря едно и също поведение очаквайки различен резултат.Така не става.Променяй се. Лина Коцева, Polya, Галина Теб и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
MontanaHana Добавено Октомври 13, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 13, 2016 преди 1 час, DilianaD каза: преди 1 час, DilianaD каза: Явно не ти е писнало достъчно и затова панически се опитваш да стигнеш до брега и не виждаш плуващата до теб сламка за която да се хванеш... Да, не я виждам. Коя е тази сламка ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
DilianaD Добавено Октомври 13, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2016 Хайде МонтанаХана следващите дни да не се занимаваме с глупости, тоест с неоснователни притеснения. Аз ще послушам съвета на д-р Тодор Първанов и още от утре се спасявам в планината. Разни форуми, неприятни мисли и чувства няма да присъстват в багажа ми Направи го и ти - успех MontanaHana 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
MontanaHana Добавено Октомври 13, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 13, 2016 преди 1 час, DilianaD каза: Отново се връщаме на дъвканата дълго време тема - промяна начина на мислене, за да променим чувствата, да се отървем от симптомите. Как става тази промяна? Ех да знаех само... В темата на Student_21 има примери как да променим начина на мислене. Затова я споменах по горе като тема с най -много съвети, техники и обяснения. Може би си я чела, ако е така на някой друг може да е от полза. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
MontanaHana Добавено Октомври 13, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 13, 2016 В Monday, October 10, 2016 at 16:08, д-р Тодор Първанов каза: Никога не съм учил клиентите си да обичат страха си.И, Студент се справи по друг начин, победи го спазвайки строго индивидуални мои указания.Аз създадох нещо специално за него и победата стана факт. Аз останах с впечатлението, че той се е справил със страховете си по начина описан в темата. Защото беше написал че се е преборил вече и няма нужда от повече помощ. Но може би нещо съм се объркала или после е идвал на психотерапия при вас. Както и да е важното е че се е преборил. За това ви помолих да споделите по какъв начин сте му помогнали. Ако отговора е това което сте написали в последният си коментар За промяната на действията-Благодаря за отговора Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
MontanaHana Добавено Октомври 13, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 13, 2016 (edited) В Tuesday, October 11, 2016 at 23:58, REAL_person каза: Здравей, да ще ти кажа. Много е бавно ако трябва да се справяш сама, но е 100% преодолимо. Не мисля, че желаеш да чакаш с години да се убедиш че няма да умреш и че симптомите са там като вторична реакция. Причината няма нищо общо със симптомите, често се дължи на това че хората са страхливи или че са преминали през събитие което ги е убедило, че животът е лош. Това е хубав сигнал за промяна, психотерапията е единственият път. REAL person, Без да искам те цитирах, а не виждам от къде може да се изтрие. Само редакция намирам :-) Редактирано Октомври 13, 2016 от MontanaHana Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
M.Nickolov Добавено Октомври 13, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2016 Бях започнал да чета преди час книгата "Разговори с Бога" и този откъс мисля, че ще ви помогне. - Извърши действието, по отношение на което искаш да промениш мисълта си. После изречи думите, които търсиш за новата си мисъл. Прави го достатъчно често и ще успееш да тренираш разума си да мисли по нов начин. Орлин Баев, MontanaHana и АлександърТ.А. 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 14, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2016 В 10/8/2016 at 19:25, MontanaHana каза: .Ако желаете отговорете ми, какво ще посъветвате човек който въпреки опитите си да не се страхува от симптомите, да не се бори с тях, да ги приеме смирено и дори да ги очаква с радост... Не може да го направи. Не може да ги приеме със сърцето и душата си. Страхува се и не ги иска. Как да спре страха? Как да заобича състоянието си? И да се пребори с него? Ако сте писали някъде за това пак казвам не съм изчела всичко. Здравей, цитирам точно тази част, защото за мен тя е ключова. Преди всичко е важно да се знае, че симптомите и страха, са две отделни неща при тези състояния. Когато се говори за приемане и разбиране се говори за страха, когато става въпрос за симптомите, няма такова нещо. Какво са симптомите - НАЙ ОБИКНОВЕНА АДРЕНАЛИНОВА РЕАКЦИЯ. Какво има да и обичаш????? Това е просто адреналин, има обяснение, какво представлява, как се разпространява в тялото и защо чувстваш всичко, което чувстваш. Описвали сме го многократно, всеки лекар на който отиде тревожния може да му го обясни /друг е въпроса, че не го прави/ . Адреналинът е хормон подтикващ ни към действие. Всички, които имат симптоми, обаче, понеже не си познават тялото и не знаят какво е адреналин и ефекта от отделянето му вместо да станат и да се пораздвижат, лягат да умират, ами..... изненадата е, че с това си действие и най - вече придружаващата го мисъл те засилват и повтарят адреналиновия поток. Толкова за симптомите. Нито са страшни, нито са нещо кой знай колко сложно за преодоляване, нито има човек, който да не ги е получавал и да не ги получава ежедневно. Друго нещо е страха. МЕН МЕ Е СТРАХ!!!! Ключовия момент за повтаряне и затвърждаване на състоянието, Тази мисъл създава невронни вериги като корабни въжета, с които закотвя страха в мозъка. Целта НЕ Е да се фокусираме в симптомите, а да разберем какво идват да покажат. Например: Винаги съм била угаждаща и послушна дъщеря, правя виско, което майка ми е искала от мен, за да има мир и да ме обича. Имам гадже, което тя харесва, но аз разбирам, че ненавиждам. Стоя с него заради нея, но искам това да приключи. Знам че, с това може да я загубя и тя да спре да ме обича................ не го осъзнавам по този начин /разбира се, това лъсва на терапевтичната сесия/ Става вътрешен конфликт в мен - искам да се измъкна от връзката, но ме е страх да не изгубя връзката с майка си. Това е толкова нова ситуация за мен, моя досегашен механизъм не работи - угаждането, аз нямам нова стратегия, а и не осъзнавам стаха си. В мозъкът ми вече се е зародил сигнал опастност......, ще стане нещо, за което не съм подготвена. А сигнал "Опастност" е стартовия бутон на адреналина. И така един хубав ден, тялото ми дава достатъчна доза адреналин, за да получа симптоми, които пък ще ми помогнат да стигна до усещането на онзи страх, който не осъзнавам. Тялото не иска да ме плаши, реално то ме спасява. Но аз понеже много съм чела, решавам, че има поне 10 болести, на които мога да припиша този симптом и започвам да измествам все повече и повече страха от мястото, в което се е зародил, към някакво място, в което изобщо нямам работа. Ето един от терапевтичните подходи. Без да е минал човек през подробно проучване на себе си, няма как да си обясни, какви са тези симптоми. Понеже ние, които работим с тези състояния, много добре познаваме механизма на тревожността и знаем, че това което хората коментират е много далече от същността, можем единствено да кажем "Нищо ти няма, това е адреналин, не му се плаши" Ако повярваш, повярваш, това е най - добрия вариант, спираш да изразяваш страха през тяло и си давъш възможност да го живееш този живот и да натрупаш житейска опитност, с която да промениш механизма, който провокира стреса. Това е лесния, удобния и практичния вариант. Когато човек, обаче не се довери, няма смелостта да прави експерименти със себе си, за да види, че тялото не му е враг, а приятел, тогава става сложно. Без психотерапия никога няма да стигне до решаване на вътрешните си конфликти. Когато някой започне постове наред да повтаря въпроси за симптомите и да се фокусира в тях, става ясно, че той няма ресурс да се справи сам, дори и да успее ще е за кратко. След третия пост ние вече няма какво да му кажем, не и тук, не и по този начин. Дори да изпишем сложни теории и обяснение, възприятието е изкривено от страха и вътрешния конфликт и всичко прочетено се изкривява. По тази причина често в темата не се отговаря повече от 2-3 пъти. Просто няма смисъл. А когато пишещите са със съмнения и е видно липсата на доверие, смисълът съвсем изчезва. От това което съм цитирала, става ясно, че съвсем са объркани представите ти за състоянието и първо има работа по пренареждането им. Едва след това можем да говорим за приемане и себеобичане. Да обикнеш страха, означава първо да се себепознаеш и после да се научиш да се обичаш, а за това е необходима доза себеувереност, която обикновено липсва в хорат с ясно изразена тревожност. Лина Коцева, v.kolev, bliss и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Октомври 14, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2016 ,,Когато някой започне постове наред да повтаря въпроси за симптомите и да се фокусира в тях, става ясно, че той няма ресурс да се справи сам, дори и да успее ще е за кратко. След третия пост ние вече няма какво да му кажем, не и тук, не и по този начин. Дори да изпишем сложни теории и обяснение, възприятието е изкривено от страха и вътрешния конфликт и всичко прочетено се изкривява. По тази причина често в темата не се отговаря повече от 2-3 пъти. Просто няма смисъл. А когато пишещите са със съмнения и е видно липсата на доверие, смисълът съвсем изчезва. ,, Искам да подчертая казаното, ако след два три поста няма ефект.няма да има и след десет.Причината е и друга, след като питащият опита две - три от предложенията, той губи вяра, че нещо ще му помогне.Погледни темата с Праматарова, за нас писането и отговарянето на въпросите и отдавна е лишено от смисъл.Тя няма ресурса да се справи сама и трябва да потърси психотерапевт. Ще ти разкажа и нещо, което един човек ми сподели-една вечер, към десет часа, той усетил болка в зъба.Усещайки я, си казал ,,аз имам усещане в зъба, хайде сега да усетя какво е това усещане,, След десет минути болката преминала, било неочаквано за него, друг път пиел обезболяващи или дори ходил при дежурен зъболекар.Сега, само сменил една дума с друга ,,болка,, с ,,усещане,, и мозъка се излъгал. Опитай се, да започнеш да се наблюдаваш, какво си казваш на ум , когато имаш някакво усещане предвестник на твоя страх и ще се убедиш, как твоите мисли по повод на едно телесно усещане, разгръщат картината на емоцията, която наричаме страх.Сама го правиш. bliss, Лина Коцева, v.kolev и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 14, 2016 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2016 ,,Когато някой започне постове наред да повтаря въпроси за симптомите и да се фокусира в тях, става ясно, че той няма ресурс да се справи сам, дори и да успее ще е за кратко. След третия пост ние вече няма какво да му кажем, не и тук, не и по този начин. Дори да изпишем сложни теории и обяснение, възприятието е изкривено от страха и вътрешния конфликт и всичко прочетено се изкривява. По тази причина често в темата не се отговаря повече от 2-3 пъти. Просто няма смисъл. А когато пишещите са със съмнения и е видно липсата на доверие, смисълът съвсем изчезва. ,, Горните разсъждения на Диди ме впечатлиха. Защото са много точни и верни. Когато някой е готов, удоволствие е да се пише, да се насочва. Когато не е, о'к, ще изръсим една торба методчета за туширане на симптомите. Това иска човекът. Ако се съобразим, за малко ще олекне, ще помогнем. Но в стратегически план всичко ще се връща, тъй като защитните механизми, вторични печалби, изкривяванията в мисленето, възприятието, начинът на живот, характеровата структура, погрешните убеждения зад симптоматичното замазване, са си същите. А нали именно всичко това цели да промени неслучайността на преживяваната тревожност... Не пиша конкретно за някого, а принципно. Ако видим обаче съзнателна готовност за промяна на разбирането, възприятието, чувстването, поведението - тогава е радост да пишем и пак и още и още. Доколкото така може да се помогне, разбира се. "...никога не съм учил някого да обича страха си..." - очевидно в някои от методите и принципите си на работа сме различни, в други еднакви. Самите ние, които пишем тук, имаме различно преживени лични истории, опит, преминати школи и пр. Въпросът е, че вече девета година този форум върши добра работа, а различието ни надявам се, само обогатява с гледни точки и подходи. Затова сме хора, както се казва: да си помагаме! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
MontanaHana Добавено Октомври 14, 2016 Автор Доклад Share Добавено Октомври 14, 2016 преди 3 часа, Орлин Баев каза: Ако видим обаче съзнателна готовност за промяна на разбирането, възприятието, чувстването, поведението - тогава е радост да пишем и пак и още и още. Доколкото така може да се помогне, разбира се. А заради кое останахте с впечатление, че нямам желание за промяна. Написала съм че нямам възможност да посетя психотерапевт за сега, но това не означава, че не се опитвам да се боря сама. Споменавам няколко пъти вече темата на Student_21 защото е с най-много описани съвети и техники за самостоятелно справяне.Опитвам се да ги следвам, но забелязах, че стигнах до едно положение и не усещам да наоредвам *напредвам. Страха все още го има. Затова се чудя защо, след като всеки ден се изправям срещу него. Писах също че не мога да го заобичам, колкото и да се опитвам. Симптомите също. Но това не означава че не се боря. Вие казвате да не се борим, а да ги приемем. Но аз не мога.Засега.затова попитах има ли друг начин /метод за справяне. Д-р Тодор Първанов каза, че сСтудент се е справил по друг начин. Попитах го по какъв,защото може да помогне и на мен, но той не ми отговори. Беше написал нещо за промяна на действието, но така и не разбрах до мен ли е адресирано. Никъде не съм повтаряла и предъвквала постове наред за симптомите постове наред, а разсъждавам за тях. На места писах какво правя когато ги получавам . Разбира се че се фокусирам в тях, защото това ми пречи да живея нормално. Не се фокусирам в проблемите в детството или проблемите с майка ми защото нямам такива , колкото и да се опитват някои психотерапевти да убеждават хората в обратното. Пишете също, не вие конкретно , а колежката ви "след третия пост ние вече няма какво да му кажем" Много интересно изказване тъй като никой от вас не ми отговори дори и на един пост, а какво остава за три..... Отговориха ми хора от форума и с тях разсъждавахме за проблема. После изведнъж се изсипвате тримата накуп и ме обвинявате в липса на мотивация...... Сигурно дори не сте прочели всичките ми мнения защото щяхте да видите тогава, че такава имам. Орлин Баев цитирам вас, но коментара ми е и към трима ви,защото имам проблем с писането, цитирането и изтриването на каквото и да е било. За това Благодаря на всички за отговорите . (без" За това "просто не мога да го изтрия) Всичко хубаво ви желая. Виждам, че темата се превръща в приказка без край, а полза почти няма. Още веднъж благодаря на всички за отговорите. Извинявам се ако съм обидила някого с някой от коментарите ми. з си. Галина Теб 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.