Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Trance

Как ни влияят възрастните и живота в обществото

Recommended Posts

Как ни влияят възрастните и живота в нашето общество

тема от тийнейджъри за тийнейджъри

Влияние са ми оказали много приятели също така телевизията. Разбира се хората, на които съм вярвал най-много са родителите ми. Смятам, че разговорите с тях, обаче, трябва да водят до разбиране. Също така ,(според мен,) са важни и съветите, но зависи какви…. Когато някой се опита да ми наложи нещо, чувствам, че трябва да се противопоставя. Личният пример трябва да не се разминава с това, което се говори.

А при вас как е? Вие как предпочитате да разговарят с вас? :D

Как се държат възрастните около вас? ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравей и добре дошъл :)

Надявам се няма да имате нищо против и участие на възрастни (ако не се опитваме да налагаме мнението си) ;)

Имам няколко въпроса като човек, който е на отсрещната страна:

Кога ( и защо) влиянието на приятелите и телевизията е по-голямо и решаващо от това на родителите и учителите? Може и с конкретни примери.

Как звучи един съвет без опит да "се наложи нещо? А как звучи налагането на съвет?

Предварително благодаря на всички млади приятели за отговорите - за нас възрастните тук (и особено учителите и родителите) ще бъде полезно да се видим през очите на децата и учениците си... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка,

имаш СУПЕР поздравите от мен и ти желая много светлина. Преди време спорихме за едно нещо. Времето ми показа, че си била права. :thumbsup:

Не си стара, даже мен ако питаш си пеленаче.

За мен стар е онзи, който има остарели възгледи, който седи на стари лаври и спи, който е спрял да се учи, поради гордост е казал стига ми толкова, попаднал е в капана на собствените си думи и заричания.

Кога ( и защо) влиянието на приятелите и телевизията е по-голямо и решаващо от това на родителите и учителите? Може и с конкретни примери.

Опааа. Да не кажа почти винаги... Тва е най - големия масов проблем на сегашното поколение. Седим много на високо, облагодетелствани от някой материални облаги и други подобни, пренебрегваме поуките и наставленията на родителите си. Гледаме приятелите и си викаме ама и те са така кво толкова. Мислим за кво да слушаме старо и умряло, изчерпано... вместо да се поучим от опита. А телевизията си е средство за масова манипулация. Televizion Rullz the NATION.

Trance

Всеки ни влия доколкото му позволим не мислиш ли ?

"Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си; защото те ще бъдат венец на благодат върху главата ти и огърлица около шията ти"

- Опитай се да разбереш, какво ти казват ваще, то не винаги е толкова просто, колкото изглежда. Повярвай ми последствията са много тежки, ако пренебрегнеш горното. Възприемай всяка тяхна дума, като "ЖИВОТ"...

"не изобличавай присмивача, за да не те намрази; изобличавай мъдрия и той ще те обикне. Давай наставление на мъдрия и той ще стане по - мъдър; учи праведния и той ще стане по - учен."

"Който пази поука е в пътя към живот; а който пренебрегва изобличение се заблуждава."

Няма нито една случайно изречена дума. Само глупака не чува, какво му говорят, а отговаря на готово или според предубеждения. Някой хора ти мислят доброто като ти говорят, а други злото. На вторите не им завиждам.

Изгради си КРИТИЧНОСТ по въпроса, но нека тя да бъде постигната благодарение на неспирното ти търсене на истината, на всяка цена. Нека тя да ти бъде вярна теглилка, но не очаквай винаги да си прав, а приемай грешките с радост, защото те оравновесяват мерилото. Пожелай го от сърце и Той ще ти даде.

Ако някой ти говори глупости, лъжи или както ти се изрази:

"чувствам, че трябва да се противопоставя". Преди това излсушай неговото мнение докрай.Задай въпроси като:

-Защо бе Славе ?

- Ма ти верно ли бе ?

- Що мислиш така, като ...

А когато го разбереш.

- С неговите камъни по неговата глава. Ако думите му са грешни те ще се обърнат срещу него, ти не се грижи как.

П.с.

Как ме е яд, че нямам време за този сайт.

Като малък мноо мразел да цитира разните му там поети и са си наваксва.

Редактирано от PeaceMAker

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предпочитам да проведа един приятелски разговор, да речем с баща ми, отколкото да приемам и изпълнявам някъкви наставления или ограничения, та дори и да са правилни.

Старая се да се вслушвам, но винаги предпочитам да имам и собствено мнение. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предпочитам да проведа един приятелски разговор, да речем с баща ми, отколкото да приемам и изпълнявам някъкви наставления или ограничения, та дори и да са правилни.

Старая се да се вслушвам, но винаги предпочитам да имам и собствено мнение.  :)

Виж всеки си има собствен път. => Собствени виждания, собствено мнение, което трябва да се отстоява, ако вярваш въобще в нещо.

Ти и да искаш неможеш иначе.

Наставленията и ограниченията, докато не станат твой,всъщност забрави верно да ги приемеш и изпълняваш, а точно ти решаваш, дали нещо ти харесва и ти пасва.

По - добре да си верен на себе си и да страдаш, дори ако трябва, отколкото да тънеш в слава и разкош и да си загубил доброто в себе си. Не, че нещата са правопорционални, просто давам примерче. :smarty:

Приятелските разговори с баща ми водят само до положителен резултат.

Радвам се, че се вслушваш това означава, че не си потънал/а (не разбрах пола сори) в самозабрава.

Да ти кажа най - се дразня на хора, които истината ще им избоде очите, а те не я виждат или приемат. Нямам предвид никой персонално.

- Обещавам да не си издера очите от злоба :whistling:

Редактирано от PeaceMAker

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте и в тази тема!

Според мен възрастните мноооого ни влияят, те от една страна са ни ориентир към какво да се стремим, а от друга всеки от нас се бори за своя си път и виждане, и трябва да си го изградим - в това сме прави.

Според мен съветът е най-добър когато е обвързан с преживяване, когато ти разкажат възрастните нещо от своя живот и покажат, че и те са хора, и те са били като нас. Когато ни кажат своите изводи от живота но ни дадат свободата да решаваме. И не ни казват задължително "Направи това което ти казвам, то е вярно" и да те насилват да вървиш по техния път.

Също налагане е когато се правят на по-умни и опитни от нас и ни повтарят все едно забиват пирончета едно и също, което те смятат за вярно. Тогава имаш желание всичко друго, но не и да изпълниш нещото.

В някаква степен те трябва да бъдат там и да ни помагат и напътстват, но като ни съветват и разбират, а не като се опитват да решават вместо нас...

А, да, ТРАНС, вярно е, че възрастните почти винаги налагат много ограничения. Аз съм "алергична" към тях, предпочитам да ми обяснят защо смятат така, а не да ми кажат - прави така и така.

И всичко - разни правила. Иде ми да ги разбия и да си живея моя живот, не мога да бъда това което всички възрастни край мен искат още повече че всеки от тях иска различно нещо...

Сега след смъртта на мама всички се опитваат да ме напътстват и да ми помагат, ама никой не ме разбира както едно време тя. :(

Съвети за това, което смятат че трябва да бъда - много дават, но малко ме разбират...

В някаква степен дори тези стъвети от тях чувствам като налагане те се интересуват повече от собственото си мнение, отколкото от мен...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

chris,

Мисля, че нямаш нужда от съвет, как да се държиш с възрасните. "Питай патило, а не старило" мисля, че е твой принцип.

По - скоро въпроса ми е имаш ли нужда от съвети въобще от някого, според теб ?

"

В някаква степен дори тези стъвети от тях чувствам като налагане те се интересуват повече от собственото си мнение, отколкото от мен...

"

Лошото е, че при адски много хора важи.

Мислиш ли, че има нещо в тебе, което провокира такова отношение от тях към този момент към теб или то е в миналото ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам нужда от съвети, да... Не знам, имам нужда от съвети от хора, които се интересуват от мен, а не такива, които се опитват да ме наврат в калъпа на правилния човек според тях... тъй като за мен вече няма кой да го прави....

Караш ме да се замисля.... Със сигурност хората дават тези съвети, защото се интересуват от мен, а не защото не им пука. И 100% се опитват да помогнат според своя опит... А аз просто го възприемам като налагане, защото нямам нужда от това. А по-скоро от това някой да ме изслуша и разбере...

Ами виж, аз съм само момиче с тати, който разбира се, не е мама - не знае как да се грижи добре за мен, и ми дава премного свобода - и хората край нас се чувстват длъжни да ме "възпитават"... А за мен - е, опитват се да го правят, защото аз самата не изглеждат достатъчно уверена и сякаш мога да се справям с живота си сама много добре. Но това си е така. Аз не мога още. А ако изглеждах толкова уверена, логично нямаше да ме съветват много-много.... Но в очите им съм малкото дете, което има нужда от напътствия, и то много... а от страна на бабите ми - и което трябва "да вкарваме в правия път..."

И като гледат че тати не се "залавя" да го стори - той ми поверява свобода за решенията ми.... се захващат те да дават много идеи, което е тъпо, защото те са индиректни участници в живота ми - аз живея с тати, как от разстояние ще ме накарат да правя нещо, особено което аз не искам?.....

Хрумна ми, че има разлика между съвет - разбиране и съвет - налагане. Имам нужда от съвети - разбиране, които ще ми помогнат, а не от съвети-налагане, които са това, което другите смятат, че трябва да бъда - съветват ме да бъда тяхната картинка за добро, примерно, културно, възпитано дете... поне така го възприемам...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласен съм, че трябва да се вслушвам в съветите на родителите :thumbsup: , но просто искам да кажа, че не трябва да ни го натякват постоянно, а да ни оставят да изберем и да си построим ние свое виждане :)

А за бабите и дядовците, все съвети дават, но са голям купон. Такива лафове имат, че си умирам от смях :harhar: тайно :whistling::thumbsup2:

Редактирано от Trance

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

chris,

Имам нужда от съвети - разбиране, които ще ми помогнат, а не от съвети-налагане, които са това, което другите смятат, че трябва да бъда - съветват ме да бъда тяхната картинка за добро, примерно, културно, възпитано дете... поне така го възприемам...

Няма да се очудя, ако си 100% права. Майками е същия образ. в 40% от времето, в което ПРЕДИ прекарвахме заедно ми натякваше и повтаряше кво да правя. А после пита, що не го правя. Викам и бях зает да си говоря с тебе. Сега май съм я осмирил. Слава на Бога начи..

Бащата е друга ракия, той ми помага да осъзная значението на времето, точно както теб, оставя ме на свобода, но с определени ограничения, които всеки би нарекал разумни.

Виж те си правят някаква конструкция, за теб от малкото което знаят или си им казала. А ти си имаш свойте виждания, обесни им ги. Спора му е майката. Като някой се опитва да ти наложи, това което вижда в теб като проблем или грешка, вземи му кажи това, което ти виждаш като проблем в себе си. Да помисли над нещо, което верно може да ти е от полза. (тва неможеш да си го позволиш със всеки). Все пак не пропускай факта, че понякога другите имат по - добра представа наистина, изградена на опит или акъл. Мен много от нещата, които преди ми говореха и ми се струваха глупави са ми влизат в полза.

Като има толкова много желаещи да ти помагат, сподели им истинските си проблеми, на всеки според заслугите :harhar:

Вместо да ги оставяш да си мислят кво ти е. И кво ли не.

А тези, които ти казват трябва да направиш ей така, щото аз ти казвам...

С тях оправията е много ама много разговор (майката ми го доказа), да им покажеш, защо не искаш да направиш това, което те искат от теб. Също да им покажеш, каде си и че ако продължават да се правят на много умни и да раздават стоки, които нямат, скоро ще ги изпревариш.

Успех.

На колко години си, ако не е тайна ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На 17 години съм.

Някакси се изисква много енергия за да си говоря така със всички и да се пробвам да ги накарам да разберат, но ти си прав, това е начина...

За бабите и дядовците, абе, транс, ти си умираш от смях и то си е смешно, ако не е трагично... ама мен взема да ми става трагично....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някакси се изисква много енергия за да си говоря така със всички и да се пробвам да ги накарам да разберат, но ти си прав, това е начина...
Все пак всички се раздаваме по време на деня си, а няма нищо по - приятно от това да заспиш спокойно и доволно от свършенето през деня. И да останеш насаме със себе си. Или както аз го виждам със следващия ден. :)

Аз през деня, въпреки, че знам че е грешно понякога мисля за това осещане.

Ами ти първо не се притеснявай за енергията или силата, с течение на времето ще осъзнаеш, че Той дава на всеки достатъчно за да изкараме деня и така всеки ден, ден за ден :huh: . И така помоли се, ако осещаш, че нямаш сили, но на тайно място и той ще ти даде на явно. Всъщност, точно когато имаш най -голяма нужда. Най - вероятно в разговор с някой човек :)

Ама без вяра не се моли само си губиш времето. Смисъл без хич вяра, ако имаш малко, точно тогава не пренебрегвай молитвата. С времето тя ше стане повече.

Енергия всеки има дори и когато я прахосваме за щяло и нещяло, само дето Някой все държи сметка на какво е дал и какво си направил, в един ден ще ни поиска отчет.

Истинския войн/самуРАЙка,

не се чуди откъде да вземе енергия, той пази/защитава собствената си.

Другото прилича на:

Мен ме е страх да не ми се изсере птиче и да не ми изцапа костюма, за тва ше ходя с найлон, за да съм сигурен, че няма да се изцапам и да се засрамя. И да се запазя. А точно найлона срами...

Така или иначе незнаем какво ше стане утре, дай от днеска да се приготвим за утре.

"имам, защото не давам"

Не хвърляйте бисерите си на свинете.

Всеки сам/а избира с кого да дружи.

В този случай ти решаваш към кого да прилагаш тази "тактика".

за да си говоря така със ВСИЧКИ и да се пробвам да ги накарам да разберат

Е виж, ако въпреки всичко което си направила някои пак не приемат твойта гледна точка, а ти си сигурна че тя е правилна. Да не се заблуждаваме има и такива.

Не можеш да огрееш все пак всички, нали ? Камоли против волята им. Та остави както е редно, да ги съди Този, Който има това право.

Те са пренебрегнали я изобличение, я наставелние, я поука. Нема кво да им се ядосваш, гледай си собствените успехи и ги умножавай. Те ще донесат радост на други. Аре и за теб ше има :whistling:

Редактирано от PeaceMAker

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За бабите и дядовците, абе, транс, ти си умираш от смях и то си е смешно, ако не е трагично... ама мен взема да ми става трагично....

Абе той може и да им се присмива... незнам...

иначе да ;)

Chris,

Продължавай в същия дух.

Питах те на колко гадинки, защото жената, заради която сам си оплесках живота се казваше така и щото и тя като тебе е умно, младо търсещо истината момиче, борбено едно такова и аре да спра дотук, да не помислиш, че те свалям. :rolleyes: Не, че няма да си заслужава де, ама...

Си ги внуших едни, дето... Абе грях сътворих само, ама яко ми беше д-то, за тва.

От кое даскало си ? Къде живееш ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здрасти. Не бе, не им се присмевам, само им се смея, защото се дразнят помежду си като децата и понеже използват разни изрази на диалект. Те знаят и не се сърдят.

А когато се опитат да ми налагат го обръщам на майтап, та да се разберем по-лесно.

;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да и аз съм забилязала че като обърна на майтап става по-лесно, ама това става само когато аз самата съм в добро настроение. Иначе като съм аз ядосана нещо се дразня и все успяваме да се изпокараме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога майтапа е добър начин да обесниш на някого нещо напълно сериозно. Самоче аз гледам да не е насочен към него самия, защото рискуваШ/м не само да ти се разсърди, а и да не разбере какво си му казал.

Не можеш да рискуваМ нещо, което не е мойо.

Малко сън, малко дрямка, малко изтягане и

за почивка скръстване на ръце.

И докато съм се осетил неволите са ме сполетяли.

Може да добавя ей тва е живота!! Кеф.

А иначе:

Аре стига си мързелувал бе гад мръсна, ще видиш ти след време, как ще страдаш, щот си кухар и нищо не правиш, ти нищо няма да получиш от живота ей аз не съм като тебе некъв мързел, за тва ме послушай.

Редактирано от PeaceMAker

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да споделя с вас родителските ми преживявания, положителните емоции, които получих, а оттам и да минем към начина по който ние възрастните влияем въху децата ни.

Вчера бях на бейзболен мач за деца между 13 - 15 години.

Хубавото бе в това, че децата, независимо че е състезание, се чувстваха така сякаш си играят и се забавляват. И то така трябва да бъде. Никой не ги укоряваше при грешка или пропуск. Напротив, треньорите и на двата отбора ги хвалеха и поощряваха. Акцентирам върху това, защото съм била свидетел и на ругатни и обиди към децата по време на мачовете. Има огромна разлика. В първия случай децата се стимулираха, а във втория се омърлушваха повече. А мачовете са си чисти житейски ситуации.

Съдии на мача бяха представители на една японска организация за сътрудничество. За тези, които не са запознати с този спорт ще поясня, че питчера хвърля топката и от неговата игра зависи изключително много успеха на отбора. Когато питчерът на едниния отбор не започна добре играта и детето видимо се притесни, единият японец спря играта, обясни му къде бърка, всички изчакаха детето да се успокои, да направи няколко хвърляния и едва тогава продължиха. Разказвам така подробно, защото според мен няма значение дали това става в спорта, в ученето или в някаква друга дейност. Начинът по който трябва да се общува с тинейджърите (децата) ми се струва този - с много много спокойствие. Дали ще употребим така често използваната в този портал дума Любов - тя е в основата.

И още нещо ми направи впечатление. Стопанисващите стадиона са поставили кошчета за боклук, но типично по български не всеки ги е уважил. Когато синът ми вдигна и изхвърли боклук, който не е негов - веднага беше поощрен. Така децата виждат, че от тях не само се иска да правят нещо, но и че това което правят е забелязано. Слагат се основите на едно правилно отношение към природата и чистотата около нас.

А сега за чистотата вътре в нас - треньорите и на двата отбора така са възпитали децата, че нямаше дюдюкания, обиди. Абсолютно спортменство. Нищо че има победител и победен. Непрекъснато се акцентираше (но много деликатетно) не върху грешката, а как е правилно да се отиграе дадена ситуация. Така децата обръщат повече внимание. А един такъв подход рефлектира и в отношенията им извън играта.

И макар че става малко дълго ще разкажа още един момент. В отбора на сина ми има две американчета. Вчера родителите на едното бяха там. Непрекъснато го окуражаваха. Но знаете ли с какви изрази? Хайде, можеш, дай най-доброто от себе си!

А при нас най-често се чува: Умри, но го направи! Та пак стигаме до положителни/отрицателни емоции и как те влияят върху нас и между нас.

Аз прекарах чудесно, много се радвах на децата и се надявам поне от малко да съм успяла да предам този хубав ден.

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×