Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Розалина

418.Не могат да приемат - 28 септември 1930 г. София – Изгрев.

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

В начало бе Словото

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

„А Той им рече: „Не могат всички да приемат тази дума, но на колкото е дадено.““ (Матея, 19:11)

 

  Беседа : Не могат да приемат - 28 септември 1930 г. София – Изгрев.

 

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

 

Драги съфорумци и приятели,много ми е приятно да ви представя днешната неделна беседа от Учителя .На мене лично беседата ми беше много интересна и полезна с всичко,което ми се каза чрез нея .

В края на беседата Учителя ни казва ,каква е основната мисъл:

Цитат

 

Силата на волята трябва да се изрази в ума, в разумността. Под силна воля разбирам разумност. Силата на вашето сърце и силата на вашия ум трябва да бъдат еднакви. И тогава, ако волята се присъедини към ума, той ще слуша сърцето; ако волята се присъедини към сърцето, то ще слуша ума. Затова, именно, волята изменя наклона на ума и на сърцето. Ако сърцето ви е два пъти по-силно от ума, вие ще бъдете нещастни. Ще бъдете човек с чрезмерни желания, които не можете да постигнете. Вие трябва да имате толкова желания, колкото умът може да реализира.

Тези мисли, които ви дадох днес, искам да останат в ума ви. От цялата беседа искам да остане във вас следната мисъл: Силата на вашето сърце и на вашия ум да бъдат еднакви, а силата на вашата воля да бъде два пъти по-малка от силата на сърцето и на ума ви. Само така ще придобиете онзи идеален живот, към който се стремите.

 

Но вярвам всеки ще намери и много други послания  за себе си и ще си отвори теми за размисъл,след прочита на днешната беседа.Поне при мене в така .

Хубав ден !

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, много отговори и светлина има у всички беседи, както и в днешната!

„Не могат всички да приемат тази дума." – Това е едно неопределено изречение. – Кои не приемат? – Назначават някого на служба, но той не я приема, защото счита, че тя не отговаря на знанието, което той има. Пращат някого на работа, но той казва: Тази работа не е за мене, Искат да го оженят, но той казва: Тази работа не е за мене. – Защо? – Защото нямам достатъчно пари; от друга страна, не ми харесва другарката, която ми препоръчват. Викат го някъде да свири, но той и от това се отказва, под предлог, че не може да свири.

„Всички не могат да приемат." – Какво не могат да приемат? – Разумното в света. Като говориш на някого за Разумното начало, той казва: Главата ми не може да побере това. Всяко нещо, което не можеш да разбереш, не можеш и да го приемеш. Ето защо, човек приема само това, което може да разбере. Казват му: Ако не разбереш нещо, приеми го на вяра. Мнозина не разбират, какво нещо е вярата. Не че абсолютно не я разбират, но имат елементарни схващания за вярата. Тя предшествува знанието. Не можеш да вярваш, докато нямаш знание; ти не знаеш нещата, докато нямаш вяра. Значи, вярата предшествува знанието; и знанието предшествува вярата. – Защо е така? – Защото вярата е процес, който има отношение към знанието. Да вярвам в някой човек, в небето, или в слънцето, нужно е моето съзнание да участвува в това, в което вярвам. Ще дойде някой пред вас да развива теория за слънцето. За да приемете тази теория, съзнанието ви трябва да е отворено за нея. Ако не е така, вие ще се натъкнете на заблуждения, каквито имате днес. Повечето хора разсъждават като децата. Цъкнат една клечка кибрит и мислят, че с нея могат да запалят огъня. Преди всичко, дърва са нужни за огъня. Сега ли е произлязъл огънят? Не, той предшествува клечката. Ти не можеш да запалиш огъня, ако самата клечка не гори. Ясновидецът, като отива да купи кибрит, гледа първо, дали клечките могат да горят. Ако горят, той ще ги запали, а с тях ще запали огъня. Ако не горят, той ще цъка една след друга, без да свърши някаква работа. В това отношение, и хората приличат на кибритени клечки. Ако човек няма съзнание, не го бутай. Той е кибритена клечка, която нито отвън има огън, нито отвътре. Той може да философствува, че вярва в Бога, но това са празни думи. За такъв човек турците казват: „И да е така, пак не го вярвайте." Това е все едно, да се намираш пред мъртвец или пред костите на някой умрял и да казваш, че можеш да го възкресиш. Да мислиш, че можеш да възкресиш човека, е едно; да го възкресиш в действителност, това е друго нещо. Още като видя човека, аз зная, гори ли в него огъня на възкресението. Гледам, очите му заспали, а той си въобразява, че ще възкреси човека. То е все едно, умрялото магаре да помага на друго умряло магаре. Само онзи може да възкресява мъртви, който има живот в себе си, който сам е безсмъртен. Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на равновесие, от която никой не може да го помести. Ако всеки може да те отклони от твоя център и да ти даде друга посока на движение, ти си човек без път и направление. Малката река всеки може да отбие от пътя й, но голямата река никой не може да отбие. Малките блата всеки може да пресуши, но големия океан никой не може да пресуши. С малката река всеки може да си играе, всеки може да я отбие от пътя й; дойдете ли до голямата река, като Мисисипи или Амазонка, никой не може да ги отбие от пътя им. Следователно, когато някои питат, могат ли да устоят на условията на живота, казвам: Ако твоето верую е като малка река, всеки може да те отбие от него; ако твоето верую е голяма река, с мощна сила, никой не може да те отбие от него.

...„Не могат всички да възприемат тази дума, но на колкото е дадено." Някои казват: Проповядвай ни това, което знаем. – Няма защо да ви проповядвам това, което знаете. – Посвири ни това, което знаем. – Няма защо да ви свиря това, което знаете. – Няма защо да ви пея това, което знаете. Ние ще ви проповядваме това, което не знаете; ще ви пеем и свирим това, което не знаете. Логически така е поставен въпросът. Сега аз искам да си починете малко от вашите стари разбирания. Искам да ви обърна внимание на научната страна. Затова, няма да ви проповядвам, като на религиозни хора. Религиозният е човек на сърцето. Религиозните се движат в съвършено друга атмосфера от тази на светските. Вие още не сте готови да ви се проповядва нова религия. За да ви се проповядва новата религия, вие трябва да изгубите всичкото си богатство, всичкото си знание и да останете без нищо, както сте родени. Така, както днес живеете, вие се стремите да бъдете в положението на богатия и на учения. В това положение, както и да си обяснявате, какво е Бог, в края на краищата, ще си живеете, както знаете, по стар начин. В такъв случай, и вярващият, и безверникът живеят по един и същ начин. Религиозният, макар че проповядва на хората да раздадат всичкото си имане, той сам не раздава своето. Колко религиозни днес са готови да раздадат имането си? Колкото и да има, те са изключения. Общо правило е, че и безверникът не дава, както и вярващият. Някога и безверникът дава, колкото набожният. Какво означава думата „безверник"? Не се знае точно, кой е безверник, кой – вярващ. От чисто научно гледище трябва да изследваме хората. Какъв е новият метод за изследване на човека? За да познаете човека, начертайте две криви линии, с една допирна точка. Едната от тях е изпъкнала, а другата – вдлъбната. После, начертайте две прави линии, които да се пресичат в една точка. Това е една формула, която сами ще разгадаете. По изпъкналата линия ще познаете, какво може да направи човек в умствения свят. По вдлъбнатата линия ще познаете, какво може да направи човек на физическия свят. По двете прави линии, които се пресичат в една точка, ще познаете чувствата и способностите на човека. Какво ще разберете от тези линии?

Вие сте дошли на земята да се учите. Проповядват ви: Вярвайте в Бога! Обичайте Бога! – Кое е онова, което дава цена на любовта? Стойността на любовта се увеличава, както и тази на скъпоценните камъни. Когато диамантът се шлифова, той придобива свойството да пречупва светлината и става по-ценен, отколкото преди шлифоването. Нарисуваното платно от художника е по-ценно, отколкото по-рано е било. То се продава по-скъпо, особено когато върху него е работил виден художник. Тогава, кое дава цена на любовта? – Мъдростта е цената на любовта. Ако мъдростта не влезе в твоя живот да работи, ти струваш, колкото ненарисуваното платно от художника. Колкото повече време минава, толкова повече цената му се намалява. – Защо? – Колкото повече остаряват нещата, толкова повече цената им намалява. Същото е и в живота...

...Казвам: Онова, което може да повдигне вашия живот, както и любовта ви, това е правилното им разбиране. Знанието повдига любовта. То повдига и живота ви. С повдигането на любовта, трябва да се повдигне и вярата. Щом се усилва вярата, и знанието се усилва. Няма човек, на когото знанието да се усилва, а вярата да не се усилва. Колкото вярваш в своето знание, толкова ще вярваш и в знанието на хората. – Защо?– Защото и те не са придобили знанието си от другаде, освен от хората, живота и природата. Човек се ражда със своите способности, но знанието си е придобил сам. За да придобие знание, човек трябва да вярва в онзи, който го учи. В това отношение, аз съм правил много опити. Срещам някого, който не знае да чете, и му казвам: Ти си способен, трябва да се учиш. След няколко години пак го срещам, и той ми казва: Благодаря ти, твоите думи излязоха верни. Ти вложи вярата си в мене, и аз се насърчих. Учих, свърших университет и придобих знания. – Не само в мене да вярваш, не в самото знание, което си придобил, но и в това знание, което носиш в себе си. Има едно непреривно знание в човека. Като се ражда, той носи известно знание в себе си. Но при слизането си от духовния свят, в съзнанието му става едно прекъсване, и той мисли, че няма връзка между знанието, което носи в себе си, и това, което придобива отвън. Това е заблуждение, както в съня става привидно прекъсване на връзката между физическия и духовния свят. Като се събудите от сън, пак продължавате физическия си живот. Съзнанието работи непреривно във всички области, но, като не съзнавате това, казвате: Снощи сънувах нещо. Това, което ни е ясно, наричаме буден живот; което не ни е ясно, наричаме сън.

Да се върнем към формулата, към кривите и правите линии, които ви дадох. Трябва да знаете, какви са отношенията на двете криви линии, както и на правите помежду им. Ако изпъкналата линия, която означава човешката разумност, е по-малка от вдлъбнатата, която означава волята, човек е упорит, той е само на опитите. Той е в състояние да счупи 20 рала, да осакати няколко коня и волове, но да постигне желанието си. Такъв човек е в състояние да направи повече пакости, отколкото да принесе някаква полза. Ако изпъкналата линия е по-голяма от вдлъбнатата, такъв човек е на мястото си. През целия си живот, той може да направи само една погрешка. Той е човек на разума, голям реалист. Той вярва само в това, което вижда. Нима евреите, римляните, асирийците, египтяните, не вярваха в това, което виждаха? Защо тяхното верую да не е право? Ако е въпрос само на вяра, каква е разликата между християнството и будизма? Каква е разликата между тяхното верую и идолопоклонството? И едните, и другите вярват. Това, което създава вярата, е знанието. В живота има творчество, има и опитности. И в едното, и в другото има резултати, но различни...

Не_могат_да_приемат

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Като ви говоря, аз имам за цел да ви дам семе, което един ден вие ще посеете на нивата си. Всички ще се ползувате от това, което ви говоря. Като го посеете, то ще израсте, ще даде плод. И като го приберете в хамбара, ще ядете всички от него: и жената ви, и децата ви, и вие.

Не_могат_да_приемат

Изумително точна метафора за Учението  и неговото приложение в живота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×