Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
peperuda

Как се чувствате в празнични дни?

Recommended Posts

Здравейте,

интересно ми е как се чувствате по време на празници - рождени дни, Коледа и пр.?  Весело, щастливо, положително, неутрално? Как го постигате? Усещате ли частици любов във въздуха :)?

Празниците за мен са едни от най-тъжните дни през годината. Днес получих за имения си ден пет обаждания + един смс. (Това някой от "онези" житейски уроци ли е? )

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги когато празника е изпълнен със съдържание и смисъл, носи вътрешна светлина. Например Коледата не е коледа а Рождество христова и съпреживяване на този миг на раждането на Спасителя. Великден не е боядисването на яйца, а съпреживяването на голготата и Възкресението. И така нататък. Рождения ден не е остаряване с още една година, а включване в кръговрата на света и признак на добавяне на още опит към душата. И така нататък. Затова винаги ме удовлетворяват тези празници. Другите които не ме удовлетворяват не ги празнувам. До ден днешен не празнувам именния си ден понеже за мен е изпразнен от съдържание и не мога да разбера какво точно да му празнувам. Докато примерно на Ивановден, Йордановден празнувам не именните дни, а почитам общия празник.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Винаги когато празника е изпълнен със съдържание и смисъл,

Koй го изпълва със смисъл ? :) .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки сам си го изпълва със смисъл. Иначе ако не го изпълни, ще му е неприятно, ще се измъчва. Познавам хора депресиращи се на рожденните си дни и са много. Защото акцентират на остаряването, което им напомня за смъртта. Това са хора невярващи. Да си вярващ е много по-лесно :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много мъдри думи, Izezaz :) 

Практически как го правиш, как празнуваш например рождения си ден или Коледа?

И във връзка с 

Току-що, Izezaz каза:

Познавам хора депресиращи се на рожденните си дни и са много. Защото акцентират на остаряването, което им напомня за смъртта. Това са хора невярващи. Да си вярващ е много по-лесно :lol:

ще те попитам: Как приемаш физическите промени в тялото си с натрупването на годините? 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Празнувам ги като се приготвям вътрешно доста време преди тях, постепенно. Например преди Коледа поне месец преди това започвам да чета Евангелията, да отделям малко време всеки ден, в което се съсредоточавамв  себе си върху това събитие.Около самия празник, няколко дни преиди и след това изобщо не гледам телевизия или слушам радио,а вътрешно съпреживявам и очаквам Рождеството.

За рожедния си ден мога да кажа че когато бях на 25-26 години не го ценях и даже ми се струваше излишен докато една моя приятелка около 27 си рожден ден не изпадна в депресия че остарява и че на всичкто отгоре много хора не се сетили да и честитят. Тогава се замислих сериозно,понеже бях с 1 година по-малка от нея. И дълго мислих и стигнат до това, че не бих се върнала назад и че през годините съм се променяла и това е много ценно и важно. Видях как се променям, а след 30тата година се променям още повече, по-бързо стават промените вече след това и с удоволствие ги наблюдавам когато текат или са станали факт вече. Е да, физически не съм толкова добре като на 18, имам бръчки вече, особено околоноса от двете страни са ми много дълбоки и се натрапват силно, казвали са ми, но това ме индивидуализира повече. В крайна сметка физически умираме, духовно се издигаме.

Рождения ден е личен празник и той е най-вече за самия човек. Важно е той да си го отбележи, защото е изминал още 365 дни от този живот и нещо е натрупал. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Никога не ми е хрумвало да броя колко и кой се е сетил за мен на някакъв мой празник. Това съвсем не е признак колко и какви приятели има човек - можете да сте сигурни в това. Съгласна съм, че празникът си е вътре в човека и колкото и мили неща да правят нашите близки и приятели, благодарност на всички разбира се, ако вътре в себе си човек не празнува нещо съвсем лично и съкровено, празникът се превръща само в една шумотевица, колкото по-лъскава и претенциозна, толкова по-куха. Пак го говоря от личен богат опит. 

Как се чувствам в празнични дни? Ако сме с много хора - с приповдигнато настроение, но се уморявам от него. Ако сме тесен кръг приятели и съмишленици или роднини - тиха радост и унес, просто споделяме и пеем заедно - незабравими моменти! Ако съм сама - МНОГО  обичам да съм заедно само със себе си в празнични дни. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×