Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Общуването с някои преподаватели е трудно. Защо?


Trance

Recommended Posts

Тема за тийнейджъри

Според мен възрастта при учителите не е от толкова голямо значение,но е добре те да са по-млади за да могат да влизат в положението на подрастващото поколение, да могат да разбират техните проблеми и разговорите да вървят по-лесно. Но за съжаление има и преподаватели, които са забравили какво е да си на тази възраст и това пречи на общуването им с децата-например:Когато имам някакви въпроси, дори житейски мога да споделя без да се срамувам или страхувам. И обратното тя (госпожата) дори и в учебния процес има изградено мнение и не желае да разговаря и не те разбира.

Вие как решавате проблема с учителите, с които не можете да се разбирате?... :hmmmmm::)

Линк към коментар
Share on other sites

Проблемът за неразбирателството между преподавател и ученик е в това, че за да бъде един човек учител не е достатъчно да има педагогическо образование - много от учителите не са родени за учители, не им се отдава, не умеят да общуват. А точно те са тези, които трябва да установят диалог, да водят, да показват. Най-добрият индикатор за тези достойнства на учителя са децата, дори и тези на по 18 години.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, :D

Аз съм на 13 години и за пръв път влизам в Портала.

Бих искал да споделя с вас своето мнение за:

Защо общуваме с някои преподаватели трудно, а с други всичко е OK?

Според мен младите учители знаят как е сега при децата, а старите не. Учителите, които са преподавали на родителите ви и са още в училище (за децата става въпрос) искат от нас да слушаме в час, да гледаме дъската и да правим каквото са ни казали, но вече е 21 век. При много от децата не стоят така нещата.Тях не ги интересува само училището и учението, а компютрите и телевизията, и играта навън. Затова младите учители също са били на същия хал и не винят само нас и нашето възпитание. Имаме строги, но забавни и добре настроени учители, които когато изкараш 3 или 2 ти дават шанс да се поправиш. А други казват, че нямат време за теб и ако всеки поиска да се поправи щяло да стане лудница и тн. И когато се замислиш преподавателите ти се делят на две части - добри и лоши, и ти какво да правиш, да учиш всеки ден, да ходиш непременно да играеш баскетбол за да се научиш да стреляш за да получиш 6 а не 3 ли? Аз лично си мечтая да съм завършил когато е завършила моята майка, защото тогава образованието е било много по добро.

Линк към коментар
Share on other sites

Be neznam men v daskalo ob6tuvaneto s u4itelite mi be6e nai - dosadnoto ne6to i nikak ne me kefe6e. Sa v Universiteta e to4no obratnoto de :dancing yes:

Милкана

E prava. Kogato 4ovek ne haresva rabotata si, ba4ka q samo za mangizite ili ne mu dostavq udovolstvie, toi naistina e nesposoben da q vyr6i taka, kakto bi trqbvalo da q vyr6i. Ka4estvoto spada i tova udrq v ob6tuvaneto pri u4iteleite estestveno.

Trance

Vij kvo u4itelite ne sa samo da te u4at na sku4niq material v daskalo. Te trqbva da te nau4at na disciplina, koqto povqrvai mi po - natatyk 6ti e ot polza.

Ima go efekty na OREOLA dam.. Kvo da ti kaja edin u4itel kato si izgradi mnenie za teb o6te ot pyrvoto vpe4atlenie (stava za sedmici prosto) posle hodi mu dokazvai, 4e e sgre6il. Vednyj kat te naro4i za umen ili za Bad_BOY/GIRL zemi tva DOJIVOTNO :smarty:

Q ti se postavi na mqstoto na daskala, kato iska6 toi da se postavi na tvoeto.

150 4oveka det trqbva da im zapomni6 imenata... huuu ama osven tova, i da zapomni6 koi za kvo se bori. Pribavi i nai - sme6nata zaplata za nai - blagorodnata rabota...

Epa nema na4in da nqma predrazsydyci. - psuvai dyrjavkata ni :harhar:

Smetai kak se gradi pyrvo vpe4atlenie i kak se tro6i.

Модератортска бележка: Моля пишете на кирилица!

Линк към коментар
Share on other sites

:D:D Е, не е чак толкова трудно и гадно да си учител, ако децата за теб не са просто имена на "борци" за оценки... :D

Благодаря за ценната тема. И отново си имам важни за един учител въпроси:

Кое в поведението на един учител изгражда стената между него и учениците му?

Кое топи разликата във възрастта, опита, позицията и ученикът започва да чувства учителя си достатъчно близък, за да споделя с него....?

Благодаря за отговорите и на настоящите и на бившите ученици. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Ще отговоря от свое име. Завършила съм 31 ЕСПУ /тогава/. В девети клас класен ръководител ни беше майор /не му помня името/ по военно. Ние бяхме най-ужасния клас. Кой пуши в тоалетните-9д, кой бяга от часовете-9д. На края на годината в клас от 26 човека половината бяха с намалено поведение, а др. половина остана на поправителен по алгебра и геометрия.... :dancing yes:

Не знаеха как да се справят с нас. В елитна гимназия.... :feel happy:

В десети клас смениха класния ни. Г-н Налбантов, преподавател по психология и обществознание. Този човек ни направи най-добрия клас. Не ни прощаваше нищо, изискваше от нас, но винаги, когато имахме нужда от съвет и то приятелски беше до нас. Имаше индивидуален подход към всеки. Когато трябваше да се представи у-щето ни гласуваше доверие и вярваше в нас. И ние не го предавахме. Имаше доста разчупено мислене и идеи за онова време. Това ни трябваше явно.

И до днес го помним и каним на срещите на випуска с обич и признание.

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен младите учители знаят как е сега при децата, а старите не. Учителите, които са преподавали на родителите ви и са още в училище (за децата става въпрос) искат от нас да слушаме в час, да гледаме дъската и да правим каквото са ни казали, но вече е 21 век. При много от децата не стоят така нещата.Тях не ги интересува само училището и учението, а компютрите и телевизията, и играта навън.

Здравей Ичо,

Според теб в 21 век не трябва ли вече да се внимава в час, и да гледате дъската? Играта навън и нас ни интересуваше, но поне тогава нямаше компютри, та имахме време да си учим уроците. Сега дори аз като голям се залепям за компютъра, а другата работа остава да чака и не я свършвам както трябва. Та какво остава за децата, много от които не си дават сметка кога трябва да спрат. Затова нямате време за учене. Наистина е трудно да устоиш на влечението на компютъра :lol: Знам го от личен опит.

Линк към коментар
Share on other sites

Тема за тийнейджъри

Според мен възрастта при учителите не е от толкова голямо значение,но е добре те да са по-млади за да могат да влизат в положението на подрастващото поколение, да могат да разбират техните проблеми и разговорите да вървят по-лесно. Но за съжаление има и преподаватели, които са забравили какво е да си на тази възраст и това пречи на общуването им с децата-например:Когато имам някакви въпроси, дори житейски мога да споделя без да се срамувам или страхувам. И обратното тя (госпожата) дори и в учебния процес има изградено мнение и не желае да разговаря и не те разбира.

Вие как решавате проблема с учителите, с които не можете да се разбирате?... :hmmmmm:  :)

Проблемът с неразбирателството на учениците с учителите не е отделен проблем, различен от проблема за неразбирателство на човек с човек. И учител и ученик е роля , не е качество. Наистина, тук възрастта не е от съществено значение. Един човек или може да слуша и чува другите, или не може. Виж, не съм наясно дали може да се научи на това, но по- скоро може. Само че трябва да иска. Към учителите, с които не се разбирахме, прилагахме най- различни тактики. Понякога влизахме в открити конфликти, но това не е безопасно и безнаказано. Понякога просто ги игнорирахме. Държим се така, сякаш тях ги няма. Това е жалка история, но такива учители си го заслужат. Само че не го разбират. Понякога ги заобикаляме, така че да претърпим минимални загуби. Но в този случай не приемаме това, за което сме отишли в училище. Това си е клеймо за учителя, училището и обществото, което не може да създаде подходящи условия за реална приемственост между поколенията. Понякога си правехме майтапи с тях, но тук пак много трудно се уцелва границата, и майтапчията може после много да съжалява. Но най полезното нещо, което един ученик може да направи за себе си е да се поучи, да запомни, това, което не му харесва- да не го прави никога- нито като ученик, нито като родител, нито като учител. Но колцина могат така...

Ужасното е, че от гледна точка на един неразбран ученик най-потискащото нещо на света е даскалото. Най- големите врагове- учителите и родителите. След съвсем малко години разбира, че това хич не е така. Ами тогава кой е врагът и какво ни подтиска?

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Ичо,

Според теб в 21 век не трябва ли вече да се внимава в час, и да гледате дъската? Играта навън и нас ни интересуваше, но поне тогава нямаше компютри, та имахме време да си учим уроците. Сега дори аз като голям се залепям за компютъра, а другата работа остава да чака и не я свършвам както трябва. Та какво остава за децата, много от които не си дават сметка кога трябва да спрат. Затова нямате време за учене. Наистина е трудно да устоиш на влечението на компютъра :lol: Знам го от личен опит.

А може би в 21 век часът и дъската вече не би трябвало да изглеждат така както са изглеждали в началото на 20 век. :hmmmmm:

А може би играта, компютъра и "ученето" вече е време да се слеят в едно? :hmmmmm:

Може би забравяме, че Бог е дал играта като единственият начин новото човешко същество да се адаптира към света си? И може би забравяме, че нашият свят все повече става зависим от компютрите? :hmmmmm:

И може би забравяме, че "здрав дух е в здраво тяло", а не в назубрени уроци и бележник пълен само с шестици (зад които често стои само амбиция). :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Напълно съм съгласен с ДОНКА, че трябва компютрите да се използват в училище това дори съм сигурен, че е известно на всеки, но е лошо че това още не се е случило. :hmmmmm: Чрез компютрите на един ученик, дори и учител ще му е много по-интерсно в учебния процес. :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

Подкрепям това децата ни да имат интереси извън училището. Животът е много динамичен и не може да караме по старому, дори и да искаме. Когато бях дете нямаше домашно видео; сега видео не се гледа, защото има DVD и куп други нови неща, за които част от възрастните имат бегла представа. Но децата там са в свои води, както се казва. :thumbsup:

Но мисля, че изместихме малко темата. Защо с някои преподаватели е интересно и лесно, а с други не? Защото преподавателите са част от обществото и така както около нас има добри и не дотам добри и приятни хора, така е и в училище. Лошото е, че част от тях, които нямат призванието да бъдат учители, оказват понякога много силно влияние върху децата, което впоследствие дава отражение. Има една поговорка: 'Учителят винаги може да ти докаже, че не знаеш и за две'. И доста преподаватели се възползват от това. Но, както казах, животът е динамичен. Вярвам, че постепенно нещата в образованието ще се оправят. Дотогава можем само да подкрепяме нашите деца и желанието им да бъдат грамотни.

:thumbsup2:

Редактирано от AIM
Линк към коментар
Share on other sites

Е и на учителите не им е лесно, но пък ако са приятелски настроени към нас се получава. ;)

Имаме и строги учители, но ги уважаваме. А с тези дето просто се заяждат аз гледам да не се занимавам. Нагаждам се, заради оценката :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Ами имала съм много учители, и като се замисля, най-добри са били тези, които са се опитвали да направят нещо за нас.

Възрастта със сигурност не е граница, освен ако самият учител не се държи сякаш е... Ами границата в поведението на учителя я изгражда отношението сякаш всичко е само формално, сякаш трябва те да пишат двойки и да са отгоре, а ученикът да зубка и да гледа с много респект и не му е позволено туй и онуй....

Разбира се и многото свободия не е на добра...

Според мен важен въпрос е как да се направи така, че предметите да са ни интересни, и азобщо да има дискусии и интерес в час.

За себе си месл, че и учителите трябва да намират начини да си разнообразят и направят интересна дейността, но вярно е,ч е ние ги обезкуражаваме като само блеем в час и не прояваваме никаква инициатива и интерес... Дори не ги слушаме... Как да му се ще на човек да преподава?

Линк към коментар
Share on other sites

За себе си месл, че и учителите трябва да намират начини да си разнообразят и направят интересна дейността, но вярно е,ч е ние ги обезкуражаваме като само блеем в час и не прояваваме никаква инициатива и интерес... Дори не ги слушаме... Как да му се ще на човек да преподава?

:thumbsup: Много точно :thumbsup:

Но и на това се намира колая :D (лично мнение)-достатъчен е и един ученик с мотивация, за да се оправдае учителската "неволя"! Кой знае...това може да е наследника на някой от великите учени от послевдните 50-100 год.!

Линк към коментар
Share on other sites

Хм, ами аз да кажа, и учителите не са много за хвалба... Уж уча в английска гимназия , а от 8 клас нататък учителите яко ни разпускат. Понякога просто ни зарязват да блееме в час и да си говорим, друг път си говорят общи приказки или скука - проверяваме домашно по цял блок... Просто най-скучни са часовете, в които нищо не се прави! - по-зле са и от тези, в които много ни натоварват...

Та така - оставят ни да правим каквото си искаме, не изискват домашни, повечето учители, ако помолим да ни освободят те ни пускат... Изобщо поразхайтили са ни! Вярно си е че ако имаш желание винаги можеш да си учиш, но ако учителя не ти създава интерес откъде мотивация...? И кой обича задълженията?

Често съм си мислела, че всичко може да бъде интересно - всички предмети - а успяват да направят така че 90% са скука. ... Това си мисля е много тъжно защото вместо да откриваме света си губим времето и затъпявами - имате ли идея колко скучно е да седиш цял ден в една стая дори без да мърдаш и да не правиш НИЩО? След 2-3 такива часа вече нямаш сили и желание да участваш и в интересните часове и ти е почти все едно дали ще разбереш.... И се чудиш защо си губиш половината от будното време там...

Трябва да похваля и някои учители обаче, които просто са ми оставили много силно впечатление, интересни са ми, грабват ме и са ми останали в съзнанието... Научили са ме на нещо. И ще ги помня винаги с добро чувство и обич.

А за другите... като се замисля за тях ми е мъчно, че и те не получават същото одобрение от мен... Защото знам, че не е много приятно да не си харесван... но просто тези, които ще запомя, са направили нещо за мен, нещо, с което са се откроили от останалите, и което няма да забравя...

Линк към коментар
Share on other sites

Завиждам ти за тези разсъждения, chris! Когато бях на твоите години мислех за съвсем прозаични неща!

Жал ми е за учителите, които не са интересни за вас,сегашните ученици, но повече ми е жал за такива като теб! Само едно ме успокоява....който мисли като теб, ще си намери пътя в живота. Такива млади и мислещи хора не могат да бъдат "пожертвани" от "времето на героя"! Ще оцелеете!

Редактирано от izgrev
Линк към коментар
Share on other sites

За това, но повече заради учителите(и ситемата) за които говориш! Заради липсата на желание в днешните правителствени "герои" да работят "в ползу роду"......... интересуващи се само от себе си и "фамилията до девето коляно".

Но път има, ако младите "виждат" по- далеч от носа си...както се казва!

Поискай силно, много силно..... останалото си идва! Така съм чел и слушал :D

Редактирано от izgrev
Линк към коментар
Share on other sites

E... :feel happy: А на мен ми е жал за всички нас си вкупом. Че не можем да се срещнем сами със себе си, с децата си, с учениците си, с учителите си... Тотална разминавка...

Но не съм песимист. Има изход, само трябва хубавичко да ни писне от тази разминавка!

И първата стъпка е наистина да видим, че има проблем. Следващата- че проблемът не е чак толкова в другите. (макар че един неразбиращ учител може да бъде доста сериозен проблем, но пък е и един добър материал за изучаване, сам по себе си!) Е, оттам нататък ни чака един дълъг път с още много стъпки.. Кураж! :)

Линк към коментар
Share on other sites

И може би забравяме, че "здрав дух е в здраво тяло", а не в назубрени уроци и бележник пълен само с шестици (зад които често стои само амбиция). :hmmmmm:

Образованието трябва да бъде не само за ума, но и за душата и тялото.

Рузвелт

Сегашното образование е гнило, тъй като ни учи да обичаме „успеха”, вместо да обичаме това, което правим.

Кришнамурти

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

E...  :feel happy: А на мен ми е жал за всички нас си вкупом. Че не можем да се срещнем сами със себе си, с децата си, с учениците си, с учителите си... Тотална разминавка...

Но не съм песимист. Има изход, само трябва хубавичко да ни писне от тази разминавка!

И първата стъпка е наистина да видим, че има проблем. Следващата- че проблемът не е чак толкова в другите. (макар че един неразбиращ учител може да бъде доста сериозен проблем, но пък е и един добър материал за изучаване, сам по себе си!) Е,  оттам нататък ни чака един дълъг път с още много стъпки.. Кураж! :)

"

Но път има, ако младите "виждат" по- далеч от носа си...както се казва!

Поискай силно, много силно..... останалото си идва! Така съм чел и слушал

"

Незнам просто кво има да се добавя. Благодаря на Бога, че има хора като вас просто.

Можеби просто да нагатна на една мисъл, за домашно да я развиете :harhar:

Защо всеки гледа само ПРОБЛЕМА, защо никой не каза: ей Той трябваше да се зарадва повече или нещо от рода. Всеки нарежда кво да правим със проблемите си никой не гледа, как си прохабяваме радостта примерно или испускаме момента да се зарадваме на нещо, сякаш го отлагаме за другия живот...

Ако гледаме само в провалите, много често изпускаме положителните страни на живота и понякога той ни се изплъзва.

Аз гледам на неуспеха, като шанс да се научим ценен урок, за да овеличим Радостта и Любовта в нас.

Линк към коментар
Share on other sites

Въобще има ли нещо по-приятно от това да се зардваш, или по-хубаво ти да развеселиш някой? По този начин има любов, което е много важно без любов и радост живота изглежда "постен" :) , но лошото е, че не всеки може да го разбере дори и аз понякога бъркам, но нали сме хора :smarty: има време да намалим тези грешки, но никога не може без тях :feel happy::):1eye:

Линк към коментар
Share on other sites

Един закон гласи: не можеш да предадеш на другите хора това, което нямаш. Не можеш да убедиш хората в нещо, ако ти сам не вярваш в него. Не можеш да събудиш доброто в човека, ако ти нямаш доброто в себе си. Същото се отнася до знанието и до Любовта. Този закон има приложение в педагогиката....

Младото поколение може да се оправи само по три начина: по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Ако се опреш на закона на Любовта, ще се яви правилният Живот. Ако се опреш на закона на Мъдростта, ще се яви правата мисъл и ще дойде знанието. Ако се опреш на закона на Истината, ще се роди свободата. Тези три неща ще трябва да се съединят в едно....

Ако възпитателят иска да изправи своя ученик и апелира само към неговия ум или сърце, няма да има резултат. Но ако говори и на душата му, ще има резултати.

Когато някой ученици не мируват и правят пакости, то е защото знаят, че учителят не ги обича. Тогава учителят да намери една добра черта в тях, да ги обикне и те ще се преобразят. Като не мируват, те искат да кажат: "Ето, ние сме такива, каквито ти ни мислиш. Ние се проявяваме такива, за каквито ти ни мислиш. Нали ти мислиш, че сме лоши и ето - лоши сме."...

Изворът на доброто

А може би някои учители не могат да се разбират с учениците, защото се страхуват, че не са харесвани и обичани? Може би и те се показват такива, за каквито ги мислят учениците им? Тогава може би учениците ще имат достатъчно Любов и мъдрост да намерят в тези учители добрите черти, да ги обикнат за тях и да ги преобразят ?

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...