Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Trance

Общуването с някои преподаватели е трудно. Защо?

Recommended Posts

"

Но път има, ако младите "виждат" по- далеч от носа си...както се казва!

Поискай силно, много силно..... останалото си идва! Така съм чел и слушал

"

Незнам просто кво има да се добавя. Благодаря на Бога, че има хора като вас просто.

Можеби просто да нагатна на една мисъл, за домашно да я развиете :harhar:

Защо всеки гледа само ПРОБЛЕМА, защо никой не каза: ей Той трябваше да се зарадва повече или нещо от рода. Всеки нарежда кво да правим със проблемите си никой не гледа, как си прохабяваме радостта примерно или испускаме момента да се зарадваме на нещо, сякаш го отлагаме за другия живот...

Ако гледаме само в провалите, много често изпускаме положителните страни на живота и понякога той ни се изплъзва.

Аз гледам на неуспеха, като шанс да се научим ценен урок, за да овеличим Радостта и Любовта в нас.

И аз благодаря на Бог, че има будни деца като вас!

А за такива, дето все се вторачват в проблемите:D , да си го правят, нали, утре току виж се запитали " Къде сбърках?" или " Какъв ми е проблема?" :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз благодаря на Бог, че има будни деца като вас!

А за такива, дето все се вторачват в проблемите:D , да си го правят, нали, утре току виж се запитали " Къде сбърках?" или " Какъв ми е проблема?" :D

Има учители, които са много добри и се разбирам мн добре с тях, но някои са направо............ :angry:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз мисля, че си права, но как да им помогнем? Особено като те самите се държат лошо с нас?

Един ученик едва ли може да помогне съществено на своя учител, но целият клас... Спомням си, на времето учениците от едно средно школо бяха направили един неочаквано голям подарък на своя твърде съсухрена и притеснена учителка. Преди това и тя, и те допринасяли по немалко за съсипване на часовете им. Обаче след като научили някои неща за семейството й, разбрали, че е такава, не защото й липсват талант и доброта, а защото има неизлекувани рани от живота. След този единствен жест тя се преобразила и часовете станали интересни, очаквани с приятно вълнение и от двете страни...

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силвия СД

"

И аз благодаря на Бог, че има будни деца като вас!

А за такива, дето все се вторачват в проблемите , да си го правят, нали, утре току виж се запитали " Къде сбърках?" или " Какъв ми е проблема?"

"

мерси, и

Според мен важното е да внимаваме все пак какви семена посяваме в сегашния момент. За какво да се тревожим за бъдещето, като то е казано я стане така както сме планирали, я не. :1eye:

Апък в миналото пълно с поуки за настоящето. :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"

Можеби просто да нагатна на една мисъл, за домашно да я развиете :harhar:

Защо всеки гледа само ПРОБЛЕМА, защо никой не каза: ей Той трябваше да се зарадва повече или нещо от рода. Всеки нарежда кво да правим със проблемите си никой не гледа, как си прохабяваме радостта примерно или испускаме момента да се зарадваме на нещо, сякаш го отлагаме за другия живот...

Ако гледаме само в провалите, много често изпускаме положителните страни на живота и понякога той ни се изплъзва.

Аз гледам на неуспеха, като шанс да се научим ценен урок, за да овеличим Радостта и Любовта в нас.

Домашна работа

Въпросът на темата е поставен като проблем, задача за решаване. Не можем да я решим, като се правим, че няма проблем. Всъщност може да пробваме, и може би някои така и правят. Като се престорим, че няма проблем, това може да донесе радост, но тя не ще да е много дълготрайна. Нищо, де. Всеки има нужда и право на своята си опитност! А като тръгнем да решаваме задачката може да ни споходят доста радости- радост от самия процес на решаване (малко опасна радост, не бива да ни става навик), радост от научения урок, радост от това, че проблемът вече е решен... Повече истински радости ви пожелавам! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес съм доволен от един разговор, който проведох с класната ми. От това разбрах, че можем да си говорим приятелски и да споделяме проблеми и идеи. Лошото е , че има и между учителите разногласия, които се отразяват на нас. Те трябва да си ги уточнят и решат.

Госпожата ще ни подкрепя винаги, когато сме прави и имаме проблем с учебните занимания.

:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Багира,

Не можем да я решим, като се правим, че няма проблем.

Напълно съм съгласен. Ако пробваме, да го решим, с този възглед само ще оставим проблема за някой:

-"По - добър периоТ или време", когато ще сме затрупани с още нови проблемчета. Или ще обърнем никому ненужно малкото време, човек трябва да е в РЕАЛНОСТТА все пак.

Но повярвай ми, има хора, които гледат само към проблемите и се чудят за кво са нещастни. Направо немога да повярвам, че замалко и аз да стана от тези пичове.

По - този начин като ги слагаме на ПЪРВО МЯСТО, преди радостта ние нямаме шанс дори да ги решим....

А като тръгнем да  решаваме задачката може да ни споходят доста радости- радост от самия процес на решаване (малко опасна радост, не бива да ни става навик), радост от научения урок, радост от това, че проблемът вече е решен...
Тка си е.

Повече истински радости ви пожелавам! :)

Да ти се връща тъпкано. :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Много се радвам за вас Транс! А за разногласията между учителите - нека те си ги решават сами - това си е техен проблем. Знам, че се опитват да го прехвърлят върху вас, но както и Пиисмеикър спомена, нека не се вторачваме в проблема, а да се издигнем над него. Учителите също сме хора със своите слабости и самозаблуди.

Може би ако приемете предмета като по-важен от преподавателя и вместо да се впускате в анализ на личното му отношение към някого, го "отворите" да разговаря за своята наука извън даденото в учебника, той ще забрави чии ученици сте?... Струва си да опитате. На времето ние така "укротихме" химичката ни - оказа се, че химията не била само скучни формули и реакции.... :D

има хора, които гледат само към проблемите и се чудят за кво са нещастни. има хора, които гледат само към проблемите и се чудят за кво са нещастни.

По - този начин като ги слагаме на ПЪРВО МЯСТО, преди радостта ние нямаме шанс дори да ги решим....

:thumbsup::thumbsup:

Много точно според мен!

А как радостта ще помогне за решаването на един проблем?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"

Струва си да опитате. На времето ние така "укротихме" химичката ни - оказа се, че химията не била само скучни формули и реакции....

"

Ех, имал съм само класни химички, май като се замисля така и не успяхме да ги "укротим". Резултата - незнам нищо от химията.

"

А как радостта ще помогне за решаването на един проблем?

"

Ами научно е доказано, че тя помага за намаляването на нивата на депресията и ни отърсва от стреса, тва което ежедневно ни пречи. Иии замаглява преценката също.

Зависи човек на какво се радва, има опастност да се радваме на неща, които ни навличат само негативи. Като парите. Тогава нашето щастие е неподплатено и радостта ни е илюзорна, радваме се на нещо, което го няма. Вместо да радва душата ни то я съсипва, благодарение на нас. Като почнеш да си мериш парите с някого, се осъзнаваш, че има някой който има повече от тебе и кво? А като мериш ценности има шанс и да придобиеш нови. :sorcerer:

Но за това само времето помага да се разбере.

Според мен радостта идва от Любовта, която извира от нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Замисли се, човек не се ли стреми към радост и се към хубавото в живота? Все пак всички искаме да сме щастливи. И тъй като ние българите като цяло гледаме как да прекараме някой и да му вземем щастието, вместо да се поучим от по - тъпите ни братя европейци, които градят. Се се опитваме да измислим кви ли не начини да прецакаме системата, без да виждаме че тя ни прецаква.

Директно на въпроса:

- Радостта идва като награда, както и хубавите усещания, те ни помагат да си спомним, че все пак нещо сме направили, вместо да се обвиняваме постоянно за кво ли не.

Това ти дава сигурност и "самочувствие", което пък е като ефекта на лихвата, оръжие, което ти помага да гепиш още далавери.

В психологията това е ефекта на положителното възнагражение. (баси пак не съм си научил урока, губят ми се термините)

Абе нешо като дресирането при животните, с бонбончета и сладки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D:D "морковът" и "тоягата" ... и все пак това вече безнадеждно старее... поне това ми го казва всекидневието ми с децата... Остави какво пише в древните учебници дето и аз съм ги държала на изпити... :D

Оказа се, че можело и само с разбиране и с "благодаря за грешката - тя ни научи на още нещо..." - че истинската радост не е наградата - оценка, а откритието на нещо ново и усещането "знам и мога" :feel happy:

Защо е трудно общуването с някои преподаватели? - Ами може би точно защото много от нас (учителите) предлагат моркова на шестиците и усмивките срещу сериозното отношение към предмета си и "тоягата" на слабите оценки и проблемите с родителите при слаб интерес. И разбира се учениците са свикнали с това и се включват в играта... Но напоследък все повече от тях се отказват, съзирайки неадекватността на тази игра с драстично променените изисквания на живота...

Може би ако вие - учениците се опитате да вземете в своите си ръце образованието си? Ако вие например си зададете въпроса - защо ще ми е необходима химията в живота?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) По темата

Ами ако преподавателите са се усетили застрашени от това, че учениците може би са прочели или научили нещо ново, с което да поставят под въпрос техния "авторитет"?

Какво според вас - учениците гради авторитета на един учител?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:D Ами много отдавна бях ученичка, не че сега не съм :) , но ще се опитам с две думи да отговоря на Донка. Децата винаги усещат "истинската" заинтересованост на един учител да им помогне по - бързо и приятно и лесно да разберат уроците по преподваните предмети. Авторитет учителят притежава, когато не е авторитарен и не е ограничен за нови знания, получени от поверените му ученици. Иначе погледът от виско е този, който блокира добротворните контакти между учител - ученик, някак не върви, според мен, на деца да се говори за истинските неща, като те са много по - близко до тях. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм със Силвия, също така, един учител има авторитет когато наистина си е "на място" и си разбира от предмета. Също когато се уважава сам себе си - то това си личи кога се уважаваш и кога нямаш влияние и затова викаш по учениците от безпомощност...

В общ смисъл учителят има авторитет когато и един човек просто има авторитет. Кога човекът който срещнете на улицата, или който води предаване, или който ви идва на гости, има авторитет?

Едно, когато е подходящ за ролята, в която е поставен, и си знае мястото, не се прави на повече, отколкото е, но се уважава, не позволява да му се качват на главата, и второ - когато се проявява и като човек на място, който може да те разбере или да ти помогне... или с когото можеш да имаш дискусия на равни нога.... Абе когато усещаш, че под "маската" на учителя не е само въздух под налягане, а има един стойностен учител, който може и иска да те научи на нещо, също както и един добър човек със своята история и път... И уникален, а не един от многото, да се изразява наистина, да прави нови неща за нас, да виждаш кой е той всъщност... а не една маска на "авторитет", всмисъл - управление, контрол - бисквитката и тояжката,...

Ето това би било учител с авторитет... Или аз май по-скоро описах идеалния учител...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ви дам един пример за госпожата по физика. В междучасието един съученик отиде при нея и я помоли да му обясни някои неща от материала. Госпожата го изгони с думите "имам 5 минути за почивка и нямам време да се занимавам с глупости". Според вас това правилно ли е? :hmmmmm::thumb down:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Trance,

Разбира се, че от твоя гледна точка, от моя като на родител, това не е правилно.

Но госпожата е права пък за себе си. Има 5 мин и ако всяко междучасие някой я занимава, тя не може 'едно кафе' <_< да изпие.

А ако започнем дискусия за това, че от една страна заплатите на учителите не са много виски, но от друга те не са на цял работен ден, имат няколко месеца ваканция, голяма част имат и частна практика, тогава няма да има край.

Въпросната госпожа си е нелюбезна :angry: , всеки ден срещаме такива вечно намусени хора. Можела е, колкото и да е уморена, да отговори, че в момента има работа, но часът за консултация е....

Снощи бях на родителска среща и противно на мърморенето на децата, че тая била като 'фелдфебел', с другата 'не можело да се разбереш', видях учители, които истински желаят децата да научат нещо. От десетина преподаватели само един не ми допадна. Но това, което е притеснително е, че от клас от 20 деца, само 6 родители бяха там.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами не знам кой е по-прав - учителката или ученикът, но аз поне съм забелязала нещо, което според мен много затруднява учителя - ние не питаме, когато не разбираме нещо.... Или не питаме въобще, или питаме само в краен случай и то в междучасието... Докато часът си е затова - да се обясни и изясни материала...

Ама и аз съм така. Много често не смея да попитам, като не разбера, и така си и оставам - с незададен въпрос и неразбрала...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Може би въпросите си остават незададени, защото учениците предполагат, че учителят ще го приеме като "критика", задето не е обяснил урока добре. Само че те съдят по себе си - ако учителят им задава въпроси, значи не са си разказали урока добре. :)

Е, има и учители, които още си носят ученическите изживявания и смятат, че учениците ги "изпитват". :D Има и такива, обаче, които се радват на въпросите на учениците - това за тях означава, че са събудили интерес към науката или изкуството, което са направили смисъл на живота си.

Така че може би е необходимо да се намери златната среда. Ами ако напишете въпросите си на лист, така че да не се знае кой точно ученик ги задава? И дадете на учителя време той да определи кога и как да отговори на тях? Докато ги записвате от името на целия клас, току виж се окаже, че А. знае отговора или може да обясни каквото не разбира Б. и няма смисъл да го задавате този въпрос на учителя. (То аз така и станах учител - все обяснявах на междучасието "с думи прости" :D . А обяснявах, защото усещах, че докато помагах на другите да разберат нещо сложно, самата аз го осъзнавах и запомнях по-добре. :D )

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А, също се притесняваме, че ще се изложим като зададем този въпрос - че да не съм по-тъпи от другите, щом те разбират всичко, а аз не? И ако питам ще излезе, че съм по-тъпа... Ще ми се смеят...И учителя ще каже, че съм глупав и нищо не разбирам, или че не съм си прочела миналия урок....

Редактирано от chris

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Домашна работа

Въпросът на темата е поставен като проблем, задача за решаване. Не можем да я решим, като се правим, че няма проблем. Всъщност може да пробваме, и може би някои така и правят.  Като се престорим, че няма проблем, това може да донесе радост, но тя не ще да е много дълготрайна. Нищо, де. Всеки има нужда и право на своята си опитност! А като тръгнем да  решаваме задачката може да ни споходят доста радости- радост от самия процес на решаване (малко опасна радост, не бива да ни става навик), радост от научения урок, радост от това, че проблемът вече е решен... Повече истински радости ви пожелавам! :)

:D Че какво има толкова да се решава в тази задачка. Не зная дали е проблем на много учители да не виждат очевидните неща. Като например, че отговорът на задачката се съдържа във въпроса. С някои ПРЕ - ПО - ДАВАТЕЛИ наистина е трудно да се разбере човек, бил то учител или ученик. Не зная ПРЕ - то ли или ПО - то в даването им куца.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителите според мене си имат изградени норми и поведение и го следват стриктно.Все пак няма спор,че умеят да влизат в положението на учениците,но когато има основание.В повечето случеи учениците си мислят,че са прави и късно осъзнават колко ценни съвети можем да извлечем от един учител.Аз съм на мнение,че учителя не трябва да бъде и прекалено млад,защото

той няма практика и все пак трябва да има някаква дисциплина,която младият учител е трудно да създаде.Казвам го от опит,защото имаме нова учителка по английски език,която е млада и знае някои неща,но просто понеже илепсва практика трудно се справя..Но нали все пак и възрастните от някъде са започнали и се учят от грешките си... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Общуването с някои преподаватели е трудно, поради факта за взаимното разбиране.Учителят е казал едно, а ученика е интерпретирал друго.Не срещат своите гледни точки.Времената се менят и вече се търсят специалисти в каквато и да е сфера с две- три квалификации.Харесва ми друг момент в образованието, че преподавателите са с квалификация педагог и психолог.Друга е темата, защо все по трудно стигаме до единомислие-ученик, учител, родители.Стресна ме откровение на учител, да му се обади родител, кога да му изпита детето, че е подготвено.Ех, времена, ех нрави.Извинения от страна на учителя, че иска най- доброто за децата, че е на заплата...Родителя къде е, вината му...Значи топката пак е в семейството, във възпитанието.Учителя среща интереса на детето и родителя.

Трудности съм срещала с преподавател, перфекционист в работата си.Беше безкомпромисен, с неговия предмет си вадих хляба две години.Случайни неща в живота няма. :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние, съвременните хора, трябва да насърчаваме добрите си подтици и побуждения. Не е достатъчно само да преподаваме. Какво е преподаването? Срещаме двама учители по педагогия. Единият прилага един метод: дебне само ученика, да го хване в престъпление и да го накаже. Другият прилага друг метод. Той не търси само слабостите на ученика, за да го накаже, но търси метод как да изправи неговите слабости. Той вижда, че един ученик се мъчи да отвори една каса и тихо се приближава при него. Потупва го по гърба и му казва: „Не се мъчи. Не виждаш ли, че касата не се отваря? Колко ти трябват?“ Ученикът се обръща и учудено поглежда учителя си. Последният продължава: „Защо се спираш пред тази каса? Не виждаш ли колко е упорита и своенравна? Тя не иска нищо да ти даде. За да вземеш нещо от нея, трябва с чук да я биеш. Когато имаш нужда от нещо, обърни се към мене, аз ще ти дам каквото и колкото ти трябват.“ Първият учител ще го предаде на полицията, да го турят в затвора, че направил престъпление. Днес се прилагат и двата метода, но кой от двата е за предпочитане? Вторият метод е на свободата и на знанието. Но на колко случая от десетте хиляди ще се употреби той, не зная. Що се отнася до първия метод, на дебненето, той навсякъде се употребява....

Бог е виделина

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ви дам един пример за госпожата по физика. В междучасието един съученик отиде при нея и я помоли да му обясни някои неща от материала. Госпожата го изгони с думите "имам 5 минути за почивка и нямам време да се занимавам с глупости". Според вас това правилно ли е? :hmmmmm::thumb down:

Според мен и ученикът и госпожата са прави всеки сам за себе си.

Учителката има право на малка почивка между уроците и всеки ученик трябва да се съобразява с това.Госпожата е трябвало да се отнесе любезно с ученика и да го насочи към консултация(ако все още учителите дават консултации,кокто беше преди).

Ученикът не е разбрал нещо и е в правото си да поиска допълнителни обяснения от преподавателя.Просто е трябвало да попита любезно кога и къде може да зададе въпросите си.

Може би до този неприятен и за двете страни случай нямаше да се стигне,ако преподавателят беше изложил своите изисквания в началото на учебната година и беше информирал своите ученици кога могат да задават въпросите си към него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×