Jump to content
Порталът към съзнателен живот

В какво вярвате?


chris

Recommended Posts

Вярвате ли в Бог? Какво е отношението ви към религията? Християни ли сте или изповядвате някаква друга религия? Какво според вас трябва да е отношението между религиите? Съперници или приятели са те?

И изобщо - в какво вярвате? В приятелството, в любовта? Или в нещо друго? В кое според вас си заслужава да се вярва?

И един труден въпрос - знам, че никой може да отговори "ами вярята е патладжан, с малко пипер и чушки, и печеш 20мин"- но какво е вярата според вас?

Редактирано от chris
Линк към коментар
Share on other sites

Добре дошъл/а при нас! :thumbsup2:

Благодаря на Бога, че има деца като теб, намерили Пътя. Желая ти много Светлина и Сила :thumbsup:

С обич :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Не знам дали съзнаваш какъв голям късмет или успех си имал. Слава Богу никога не съм се забърквала с това, но съм чувала истории за това какви поразии и колко животи е рушило и колко нещастия е донесло на невинни деца.... Чувал ли си за RETO и да не би случайно да си се лекувал там? Това е една християнска организация която лекува хора със зависимости с голям успех.

Но ние се отклонихме от темата: В какво вярвате и какво е религията за вас?

Линк към коментар
Share on other sites

:) Добре дошъл и от мен sadaj :feel happy:

bez viara az o6te 6tih da vzimam narkotici i razbirase goliama rolia izigra i knigata izvora na dobroto ot uhitelia za koeto sam beskraino blagodaren

:thumbsup: И аз без тази книга все още щях да вярвам в старата си изкривена представа за любов и добро.

Мисля, че темата е поставена много точно и навреме. Благодаря, Chris!

Не е въпросът дали изобщо в нещо вярваме, а осъзнаваме ли В КАКВО.

За себе си мога да кажа, че винаги съм вярвала в любовта, но преди разбирах това понятие по съвсем различен начин- като любов-зависимост.

Когато вярваме в любовта - обвързаност и зависимост на хората помежду им, сами превръщаме себе си в нейни жертви, а с това едновременно и в съдници на себе си и на хората, които "обичаме". Как?

Стараем се да се харесаме на тези, чиято любов искаме да получим , да "заслужим" и се разочароваме и страдаме, ако не успеем, или сатаранията ни не бъдат забелязани, оценени и възнаградени със взаимност.

Очакваме хората, които ни обичат да се стараят да заслужат нашето одобрение, защото любовта, в която ВЯРВАМЕ за нас означава взаимно одобрение и ....."не мога да дишам без теб". И точно вярата в тази "любов" ни довежда до наркотиците - не само истинските, а и психо-социалните (пристрастеността към одобрението и вниманието е не по-малко опасна и убийствена "дрога").

В каква Любов вярвате вие?

Линк към коментар
Share on other sites

извинявам се за флууда, интернета ми куца.

Ще направя нужното да не се повтаря.

Редактирано от PeaceMAker
Линк към коментар
Share on other sites

SADAJ,

Научил си си урока, можеби, поне първият. Аз доста време съм злоупотребявал с наркотици.

- Алкохол, цигари и марихуана. Количествата са убийствени, може дори и да съм счупил рекорди с марихуаната. - Никак не се гордея.

Дам и мен ме доведоха до Бога.

Ти какви наркотици си взимал ?

"

lo6oto e 4e ne sam tineijar a sam na 23 godini trabvaha mi 4 godini za da se osaznaia. blagodaria na Gospod 4e namerih tazi kniga

"

Лошото, мен ако питаш, че на някой хора им трябва цял живот за да се осъзнаят, а някой дори и допоследно не се осъзнават.

А ти викаш:

"

- Аз съм безполезен слуга; извърших САМО това, което бях длъжен да извърша.

"

Не съжелявай за пътя, извади си поука от него, размишлявай какво те е накарало да тръгнеш по него. Аз лично не съжелявам, защото виждам до къде ме е довел. Грешките ти могат само да те опазят от нови такива. (не, че не е могло да се опазим по друг начин, ма тва е от нас) Ако си верен в новия път, който ти е даден, Той ще ги направи твоя силна страна.

А за наркотиците. Мен ми помогнаха да видя, как живота ми минава междо пръстите и как служа на едни други ГОСПОДари. И какво получавам за услугите си.

"

Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите?

"

За теб имам само един съвет:

Гледай да се опазиш от гордост и надменност.

Помни, че всеки добър плод, който имаш е от Него.

Донка,

"

Когато вярваме в любовта - обвързаност и зависимост на хората помежду им, сами превръщаме себе си в нейни жертви, а с това едновременно и в съдници на себе си и на хората, които "обичаме". Как?

"

Според мен проблема е, че се считаме съдници, а не за "съветници". Един е този, който съди с ПРАВО, ние можем само да се опитваме да му подобаваме.

Не съди някого, преди да влезеш в обувките му и не извървиш, поне една миля с тях.

"

Очакваме хората, които ни обичат да се стараят да заслужат нашето одобрение,

"

Да това е така. По - добре би било ние да се стараем да заслужим тяхната, но не по начина по който те искат, а по правилния. (тва е много субективно кое е правилно, ама не е като всички да сме на високо де)

Пък те токувиш започнали да правят като нас без да им го заповядваме или налагаме.

chris,

"

Какво според вас трябва да е отношението между религиите? Съперници или приятели са те?

"

Какво според теб е отношението между хората ? Епа същото е и между религиите. Неспирно търсене на истината. По - скоро приятели, въпреки че те може и да не гледат така на нас.

Аз съм християнин или поне за такъв се имам, обаче практикувам някой медитаций от Даоизма.

Като цяло всичките доктрини имат една и съща цел, просто май го обесняват различно.

Да не се обиждат Турците и другите, ама това с по 5-те жени в харема не го разбирам.

В кое според вас си заслужава да се вярва?

- в съдбата :harhar:

-Вярата не е препоръка, нито пък задължение. :v:

Може ли да те попитам ти в какво вярваш ?

п.с.

Благодаря за интересните теми, да ви кажа ако не бяхте вие, щях да пропусна доста. :)

Редактирано от PeaceMAker
Линк към коментар
Share on other sites

Пийсмейкър,

Браво и на теб, че си се измъкнал от този капан! Искрено се възхищавам на такива хора - макар че със сигурност сте били в Ада или поне близо до него. Сега обаче знаете какво е живота - може би и по-добре от нас - и имате втори шанс да го живеете.

Хареса ми сравнението ти за отношението мужду религите както отношенията между хората. Чувал ли си идеята, че всеки човек има различна религия, вярва в различен Бог? Според мен това е така, дори и най-фанатичните хора... Вярват в собствения си Бог както те сами си го интерпретират от учението или религията... Но е хубаво че вече не сме чак толкова обвързани с религията, че всеки от нас може да избира точно в какво да вярва и в какво не....

И така отношението между религиите, както го подхвана ти, ще го обобщя: Това е на по-горно ниво същото като отношението между гледните точки на отделните хора - както ти го каза - търсене на истина. Само че религията е такава гледна точка, която е приета от повече хора...

А иначе в какво вярвам, и дали религиите са просто вярвания и дали в тях има нещо?

Ами... вярвам в Бог, но като се замисля, като че ли не вярвам съвсем в никое учение или религия. Вярвам в Бог както аз си го разбирам, без да спазвам правилата на религиите... Бог за мен е и нещо, с което можеш да общуваш, а ако той е нещо общоприето и ти самият не го познаваш, не можеш да общуваш с него. Затова аз не мога да общувам да речем с бог Кришна....

От друга страна христианството и Христос ми харесват и мога да се нарека християнка, макар и да не вярвам буквално във всичко, което пише в Библията...

В какво друго вярвам.... Вярвам в доброто в човека, в потенциала му. Вярвам, че той има някакво място на този свят, но не място, отредено му от боговете, което да не му е приятно - а това място е той да бъде най-доброто на което е способен, място, при което ако той е най-доброто от себе си, ще постига неща и те ще се подреждат.

Вярвам в съдбата, но донякъде. Ако ти не направиш нищо да подобриш положението си и седиш и си повтаряш "Това е моята съдба", надали ще е така. Но вярвам, че някои големи събития в живота ти, като смъртта на мама, са били предопределени.

Е, и в други неща вярвам, като ми хрумнат, ще ги постна.....

Линк към коментар
Share on other sites

Както каза пийсмейкър в една друга тема, бог е едно а църквата друго... Според мен същото е и с вярата и религията. Религията и църквата са едно, а Бог и вярата са друго. Първите са институции, обективни, а другото е субективно, собственото ти чувство за света. И това в какво ти самият вярваш. никой не може да те застави да вярваш в нещо, което не искаш, нито да приемаш Бог в сърцето си, особено ако ти наложат някакъв Бог.....

Според мен религиите едно време когато са ги създавали са имали една цел - да дават вяра и хубави усещания на хората, да ги насърчават, да им помагат и да им дадат идеята за едно добро същество, което е някъде там и няма да ги остави сами... А после са се изродили в това да дават заповеди и да упражняват контрол...

А вярата какво е.... Хм... Труден въпрос съм си задала... :) Във всеки случай е усещане, което ни дава светлина в душата, кара ни да се чувстваме по-спокойни, по-уверени, а също и "вярвам в нещо" означава - не мога да съм сигурен, но вътре в себе си усщам, че е така, това ми дава дълбокото усещане "да, така е!" Усещам го дълбоко в себе си може би значи вярвам.... хммм....

Или пък вярвам в себе си... Може би това е "виждам потенциала в себе си и залагам на доброто в мен, и знам, че то ще се прояви..."....

Не е лесно, да си отговориш сам на собствения въпрос... :D

Линк към коментар
Share on other sites

Чувал ли си идеята, че всеки човек има различна религия, вярва в различен Бог? Според мен това е така, дори и най-фанатичните хора...
Да вярно е, всеки има собственото си разбиране. Иначе не съм го чувал така формолирано. Обаче като виждам в някои християни грешно разбиране на собствената им религия, ми става тежко. (сигурно и аз съм един от тези заблудените офце)

Фанатизъм - Това е промиване на мозъци, с цел манипулация, както каза.

А после са се изродили в това да дават заповеди и да упражняват контрол...

Секти. Механизми за контрол са това, които се оповават на чужд авторитет и го използват. Как не искам да съм на мястото на водачите им. Пък и на "войниците".

- Това става като умишлено се повтаря едно и също, което обикновенно е плод на нечии болен мозък. Те подтискат развитието на човека и информацията. Правят ги слепи. Там където има застой няма го Бог.

Лошото е, че и християнската църква е вкусила от този плод. Макар и по друг начин. Вещиците примерно... Мен ако питаш те са били по - богоизбрани от тези, които са ги горили. Те не са разбирали силата им да правят добро и ги е било страх от тях. Мога да псувам, още 100 години на темата, ама може и да се ядосам чак.

Бог и религията две различни неща. Ами не мисля така.

За Него, немога да си позволя да говоря, но според мен религията е ПЪТЯ към Него. Са всеки има собствени виждания за пътя.

Ами... вярвам в Бог, но като се замисля, като че ли не вярвам съвсем в никое учение или религия. Вярвам в Бог както аз си го разбирам, без да спазвам правилата на религиите... Бог за мен е и нещо, с което можеш да общуваш, а ако той е нещо общоприето и ти самият не го познаваш, не можеш да общуваш с него

Принципно човек, неможе да повярва в нищо или да го отхвърли без да е пробвал. Другото си е чисто лицемерие. (можеби само сексуалната ориентираност, но то пак се проверява като видиш който и да е човек де)

Та чела ли си Библията ? - имам приятели, които не вярват, обаче признават, че в нея има много житейски мъдорсти. Самоче не всичко там е черно на бяло, отнасяй се с много респект и ако приемеш, че те винаги са прави, няма да сгрешиш. След време ако са те излъгъли нещо, сама ще разбереш и ако може ВЕДНАГА МИ КАЖИ, та да знам.

- Да си призная и аз в началото не вярвах на това с 5те хляба и рибите и многото нахранени, всъшност на нито едно ЧУДО, което Христос е извършил. За разлика от думите му де.

Обаче сега вярвам. Просто Бог му е дал това, което на никой от нас няма да даде, за да покаже на хората силата му.

Абе секи квот измуфти от него. :)

А точно това вярване в Бог-а както аз си го разбирам ме докара до наркотиците, оказа се, че нямало нищо кой знае кво, освен здравето, живота ми и психиката. +са е, че стигнах дъното и оттам мога само нагоре и не мисля да спирам.

Като цяло всички отрицателни последствия, които понесох и ще понеса са точно от неспазвавне на правилата на религията ми, някои от които ги има ДОРИ и в законите на България.

А що се отнася до общуването с него. Той няма да ти каже нищо, докато не влезеш в пътищата му. Първото е да се научиш да общуваш със себе си и с околните, пък чак тогава може да се надяваш той да ти каже квото и да е.

Е може да ти покаже нещо, но ако вярата ти не е окрепнала ти ще го отхвърлиш, както аз. И после ще си мълчи и ше ти се смее с право.

А за да го опознаеш, не се надявай Той просто да дойде при теб и да те помоли да го изслушаш и да ти се разкрие.

Пак ме хвана на цитати:

"

Иди при мравката, о ленивецо, размишлявай за постъпките й и стани мъдър.

"

Човек става мъдър, като опознава.

В Библията има много обидни думи, всичките до една важат и за мен в някои минали моменти. И бъдещи със сигурност.

Това не ме притеснява, по скоро ме радва, показва истинността, според мен.

Хубаво е когато почнеш да се откриваш в хубавите думи. Не е нужно да минеш през всички лоши де...

Редактирано от PeaceMAker
Линк към коментар
Share on other sites

Истинските водачи целят развитие и просветление,

а сектите го подтискат или внушават некви глупости.

виждам потенциала в себе си и залагам на доброто в мен, и знам, че то ще се прояви...
Трябва да виждаш проевлението на този потенциал сега, а не да го чакаш утре.

Единствената ти цел да бъде проявяването му. Това е служба. А всеки рабоник си има своята заплата, а тя за мен е повече от всичко, което съм виждал и имал досега. Абе стига ми.

И аз виждам потенциал в тебе, обаче дали той ще се прохаби или всеки ден ще прибавяш по малко това е твой избор.

Но вярвам, че някои големи събития в живота ти, като смъртта на мама, са били предопределени.

Аз небих могъл да преодолея такава загуба, Той дава на всеки изпитания според възможностите ни.

Имам умрели дядовци и баба, обаче знам, че те са горе в Рая на сигурно място и им е добре и затова не скърбя за тях. Но с родител е друго. Немога да си го представя дори. Имам мъки, но за тях аз съм си виновен.

Може ли да те попитам ти как го преодоля ?

Линк към коментар
Share on other sites

Е, мерси, че и ти виждаш потенциал в мен... Не знам какво ще стане с него, понякога си мисля, че ще си остане просто така, затрит... :(

Как съм я преодоляла ли, peacemaker? Ами, не съм. Ама не ти остава друг избор. Разбираш ли - в един миг просто всичко е свършено - човекът го няма. Каквото и да правиш, и да се тръшкаш, и да не, минало е.... Не може нищо да се направи. Нямаш избор освен да продължаваш да живееш както можеш... Разбира се че беше тежко... още ми е, защото ти си прав - загубата на родител е съвсем различно нещо - семейството ти, което преди е било твой център се разпада, и в живота ти нахлуват други неща... от "суровия" живот....

Всеки си мисли, че не би оцелял, ако му се случи такова нещо, но ако му се случи, ще оцелее и ще продължи напред, защото другия избор е да се хвърли под някоя кола, а на нас живота ни все още е достатъчно скъп... :(

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

ot nqkolko dni jivota mi se promenq korenno veche ne vqrvam nito v semeistvoto mi nito v priqtelite mi samo i edinstveno v Bog samo tova mi ostana !Molq vsicko da se opravi zashtoto sum sama !Izvednaj vsichko se srina tova koeto gradih za edna godina se srina za nqkolko dena nqmam jelanie za nishto nqmam jelanie za jivot i na trenirovki sprqh da hodq ne namiram smisal v tova koeto pravq! Vsichki me razocherovat samo i deninstveno vqrata ostana!!!!!! Veche mi e trudno da se usmihvam !

Линк към коментар
Share on other sites

ot nqkolko dni jivota mi se promenq korenno veche ne vqrvam nito v semeistvoto mi nito v priqtelite mi samo i edinstveno v Bog samo tova mi ostana !Molq vsicko da se opravi zashtoto sum sama !Izvednaj vsichko se srina tova koeto gradih za edna godina se srina za nqkolko dena nqmam jelanie za nishto nqmam jelanie za jivot i na trenirovki sprqh da hodq ne namiram smisal v tova koeto pravq! Vsichki me razocherovat samo i deninstveno vqrata ostana!!!!!! Veche mi e trudno da se usmihvam !

problema e tozi che bashta mi me bie i tormozi i men i sestra mi i maika mi oshte ot kakto sum na 10godini toi edva li nqkoga shte se promeni a nai-loshoto e che v tozi truden i tejuk za men moment priqtelite mi za koito pravq vsichko i se razdavam prosto mi obrashtat grub edva li ne mislq 4e nqma smisal ot jivota mi umrazna mi da go tarpq koga pak shte sum shtastliva moje bi nikoga mislq che se srivam kato chovek i lichnost !

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей и добре дошла :)

Не си изгубила нищо, щом вярваш в Бог. Това значи, че не си сама. Каквото и да се е случило не се отчайвай. Понякого стигаме дъното само, за да тръгнем нагоре.

Дано ти хареса при нас :thumbsup:

:angry: Много е трудно да се дават съвети, но никой не трябва да позволява това. Разбирам те, но проблема може да бъде решен само от вас, от вашето семейство.

Съчувствам ти искрено.

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей и добре дошла :)

Не си изгубила нищо, щом вярваш в Бог. Това значи, че не си сама. Каквото и да се е случило не се отчайвай. Понякого стигаме дъното само, за да тръгнем нагоре.

Дано ти хареса при нас :thumbsup:

:angry: Много е трудно да се дават съвети, но никой не трябва да позволява това. Разбирам те, но проблема може да бъде решен само от вас, от вашето семейство.

Съчувствам ти искрено.

blagodarq mnogo imam nujda ot podkrepa :)

Линк към коментар
Share on other sites

Скъпа Лилия, ето това усетих по отношение на твоя проблем и дано да ти помогне с нещо; обаче прави само това, за което и ти чувстваш, че трябва:

1. Намери си голяма цел в живота, която да е дългосрочна. Представи си, че след 40 години тях вероятно няма да ги има на тоя свят, независимо какви са били, но ти може би ще успееш за толкова много време да направиш нещо голямо за много повече хора!

2. Опитай се да ги разбереш. Зная, че е много трудно. Може да говориш поотделно с тях или с онзи от тях, когото чувстваш все пак като по-близък. Не е нужно да се опитваш да ги промениш! Може би техните лутания са послания към теб да не ги повтаряш. Но за да не ги повтаряш и за да простиш, първо следва да ги разбереш!

3. Опитай се просто да отдадеш на Бог всичко от себе си, включително и терзанията си. Нека Той да решава дали и какво да направи по тези въпроси. Дали го правиш добре ще разбереш по резултатите - те ще бъдат бързи и чудесни, когато си искрена! Това не винаги означава, че вънните обстоятелства ще се променят много, макар че и това не е изключено. но твоето отношение към всичко в света ще претърпи голяма промяна! Същевременно се пази от твърде настоятелни проповедници, които могат да използват нещастието ти и чрез заплахи и обещания да те прикъткат към тяхната "вяра". Не при всички, но при повечето се касае до вербуване към някакво мъртво учение, заместващо живия Бог с техните натрапени представи за Него... Не допускай такава подмяна, бъди искрена докрая...

Желая ти успех!!! :thumbsup::angel:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Лилия, има много организации, които помагат на жени и деца, претърпели насилие или подложени на такова в семейството. В зависимост от това от кой град си можеш да се обърнеш към тях и да потърсиш помощ. В интернет, в Google, като напишеш организации+домашно насилие, можеш да намериш много сайтове с техни адреси и телефони. Там ще получите безплатна юридическа помощ, консултации с психолог. Поговори с майка си и помислете заедно, не е ли по-добре да се разделите с твоя баща и да заживеете отделно. Вярвам, че заедно ще се справите. Ако имаш въпроси и нужда от помощ, пиши ми на лични съобщения.

Моли се на Бог всеки ден! Молитвата ще те направи по-силна.

Старайте се да не предизвиквате баща си, но разрешете този проблем, за да остане в миналото.

Имаш много красиво име! Бори се за щастието си! :feel happy:

Редактирано от wonderful
Линк към коментар
Share on other sites

Лилия, има много организации, които помагат на жени и деца, претърпели насилие или подложени на такова в семейството. В зависимост от това от кой град си можеш да се обърнеш към тях и да потърсиш помощ. В итернет, в Google, като напишеш организации+домашно насилие, можеш да намериш много сайтове с техни адреси и телефони. Там ще получите безплатна юридическа помощ, консултации с психолог. Поговори с майка си и помислете заедно, не е ли по-добре  да се разделите с твоя баща и да заживеете отделно. Вярвам, че заедно ще се справите. Ако имаш въпроси и нужда от помощ, пиши ми на лични съобщения.

  Моли се на Бог всеки ден! Молитвата ще те направи по-силна.

Старайте се да не предизвиквате баща си, но разрешете този проблем, за да остане в миналото.

Имаш много красиво име! Бори се за щастието си! :feel happy:

blagodaq na vsichki !!!! Mama mnogo misli po tozi vupros no q vuzpira tova che za sujelenie bashta mi e mnogo po-dobre materialno ot neq i osigorqva na men i na sestra mi sredstva za obuchenieto ni koito ako mama se razdeli s nego nqma da moje da ni osigori !tova mnogo q pritesnqva no az ne moga poveche Mrazq go nishto dobro ne sum vidqla ot nego!

Редактирано от lilja
Линк към коментар
Share on other sites

Миличко, не насаждай омразата в себе си, само това не прави! Постарай се да го разбереш, зная, че е много трудно, но ти опитай поне. Човек, който върши такива неща е слаб, той е паднал и се нуждае от обич и разбиране, за да се повдигне. Опитайте в къщи с любов, не с конфронтация, това само ще влоши нещата. Ако пък не помогне, това не означава, че сте длъжни да търпите този терор, просто го напуснете, а материалните ви дела ще се подредят като по чудо. Има много организации в подкрепа на такива семейства. Но в никакъв случай не допускай лоши чувства към баща си, как да не си видяла нищо добро, та той те е създал, ти малко добро ли си?!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Миличко, не насаждай омразата в себе си, само това не прави! Постарай се да го разбереш, зная, че е много трудно, но ти опитай поне. Човек, който върши такива неща е слаб, той е паднал и се нуждае от обич и разбиране, за да се повдигне. Опитайте в къщи с любов, не с конфронтация, това само ще влоши нещата. Ако пък не помогне, това не означава, че сте длъжни да търпите този терор, просто го напуснете, а материалните ви дела ще се подредят като по чудо. Има много организации в подкрепа на такива семейства. Но в никакъв случай не допускай лоши чувства към баща си, как да не си видяла нищо добро, та той те е създал, ти малко добро ли си?!!!

Prava si nadqvam se vsichko da se opravi !ne prosto negoviq bashta taka se e durjal s nego tova e negoviq model na povedenie! I za nai-drebnoto neshto stavat skandali i kakvo li oshte ne !ne mi se jivee poveche taka strashno trudno mi e:!

Линк към коментар
Share on other sites

Има един български филм "Да обичаш на инат". Детето, което не понасяше фалша, обърна баща си. Защо си мисля, че ти си по - силна и заедно с майка си и сестра си ще се справите с този проблем! Успех! :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...