Jump to content
Порталът към съзнателен живот
chris

В какво вярвате?

Recommended Posts

Добре дошла при нас Лилия :) Сигурна съм, че тук ще намериш любовта, разбирането и подкрепата, които са ти необходими в този труден момент. Поздравявам те за смелостта, искреността и мъдростта, която носиш в себе си.

prosto negoviq bashta taka se e durjal s nego tova e negoviq model na povedenie! I za nai-drebnoto neshto stavat skandali i kakvo li oshte ne !ne mi se jivee poveche taka strashno trudno mi e:!
Ето това е Гласът на Бог - прочети думите си отново. Ти разбираш баща си и не го обвиняваш, но ти разбираш и себе си и болката те заставя да търсиш изход, добър за всички ви. Щом си стигнала до тук, ще го намериш. Пътят към твоето и на другите щастие е Любовта и Свободата. Когато ти се разочароваш от баща ти, а той се разочарова от вас, вие всички губите любовта в душите си, губите и свободата си.

Ти си успяла да се издигнеш над разочарованието - ти разбираш защо баща ти го прави. Може би очакваш и той да ви разбере, че сте нещастни с неговия начин да проявява любовта си към вас, и да се промени. Прости му, че не може и не иска - сигурно това все още не е по силите му. Може би той има нужда да разбере, че това не е начинът да се "грижи и възпитава" близките си и ще го разбере тогава, когато вече няма да има за кого да се "грижи и възпитава".

Mama mnogo misli po tozi vupros no q vuzpira tova che za sujelenie bashta mi e mnogo po-dobre materialno ot neq i osigorqva na men i na sestra mi sredstva za obuchenieto ni koito ako mama se razdeli s nego nqma da moje da ni osigori !tova mnogo q pritesnqva

Ето, мъдро добро дете - и това е Бог и вярата ти - ти разбираш каква е истинската причина за страданията ви - вие се чувствате слаби, зависими от баща ви и неговите средства. Той също го знае. Тук всички вие сте загубили свободата. По-скоро сте я "продали". Разбирам ви толкова добре, защото това беше живота на старото ми семейство и на моите деца в продължение на 15-20 години. Докато накрая разбрах, че моите деца са прави - нека живеем по-ограничено, но щастливо, спокойно, свободно, без страх и тъмнина, без омраза. Когато накрая останахме сами, се оказа, че не сме зависими - че сме силни достатъчно, за да оцелеем, и не само - синът ми, студент, намери работата, за която винаги беше мечтал. Сега казва, че ако е имал издръжката на баща си, нямало да си потърси работа и щял да изтърве златния шанс на живота си.

Дъщеря ми прекъсна и замина в чужбина при своя приятел - сега са щастливи, работят, живеят заедно. Тя казва, че ако беше имала издръжката, нямаше да рискува да промени така драстично живота си и щеше да се размине с човека, с когото са родени да живеят заедно.

Така че, всяко зло е за добро, само трябва да осъзнаем кое е доброто в злото. Послушай Бог в сърцето си, мило дете.

Светлина и топлина за теб и сестра ти и майка ти - кажи на майка си, че има само един начин да направи децата си щастливи - тя самата да е щастлива и спокойна.

С много обич

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: Мисля си, че си много силно дете щом на теб се е паднало да прецениш това бреме, да го осъзнаеш и да търсиш решение.

Според мен не е добре нито за обществото ни нито за ширещата се ценностна система едно дете да се натоварва с такива проблеми. Но пък това е знак, че имаш силата да промениш както собствения си живот, така може би и на майка си и сестра си.

И аз като Силвето ще ти кажа-не трупай омраза! Обърни я в енергия и сила, за да се справиш с проблемите.

Прости му, че не може и не иска - сигурно това все още не е по силите му.

Това е важно. Най-вече за теб. Ако мога да бъда полезна с нещо пиши.

С обич :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: Мисля си, че си много силно дете щом на теб се е паднало да прецениш това бреме, да го осъзнаеш и да търсиш решение.

Според мен не е добре нито за обществото ни нито за ширещата се ценностна система едно дете да се натоварва с такива проблеми. Но пък това е знак, че имаш силата да промениш както собствения си живот, така може би и на майка си и сестра си.

И аз като Силвето ще ти кажа-не трупай омраза! Обърни я в енергия и сила, за да се справиш с проблемите.

Това е важно. Най-вече за теб. Ако мога да бъда полезна с нещо пиши.

С обич :)

blagodarq vi imah nujda ot takiva suveti veche pochvam da preosmislqm vsichko !Blagodarq

Редактирано от lilja

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лили, здравей и от мен!

Трудно ми е да те посъветвам, защото ситуацията ми звучи трудна, просто си мисля, че сама не можеш да се справиш с това. Но щом майка ти е на твоя страна, това е добре. И щом се съветва с теб.

Според мен опитите да сте добри с баща ти са хубаво нещо, но все пак трябва да мислите за себе си. А това че на теб ти е толкова зле и не ти се живее означава, че това ти влияе физически и психически ЗЛЕ. Което е МНОГО ЛОШО за теб. Нормално е да го мразиш - той ти нарушава личностната свобода, а вие имате право на свободен и спокоен живот. Затова моят съвет е да си го потърсите, не бива да оставате с човек, който ви кара да се чувствате по този начин. Материалното осигуряване далеч не е толкова важно в сравнение с вашия живот. Ако майка ти смени работата си с по-добре платена, може и да може да ви осигури достатъчно. Но във всеки случай вие имате нужда да живеете свободно и сами, според мен, и да се отърсите от този тормоз, и това е по-важно. Страшно е вредно, особено за едно дете, да живее така.

Можеш да се опиташ да разбереш баща си, и това е добре - но не бива в никакъв случай да пренебрегваш себе си. Каквито и да са причините, поради които се държи така, те не го оправдават. Може би някой ден ще го разбереш, както ти казват, но надали можеш, докато си в тази ситуация и сама чувстваш живота си и атмосферата у вас непоносими. Атмосферата в къщи според мен е едно от най-важните неща за един човек!!!!

Между другото баща ти сигурно е преживял много и както ти каза, не познава друго. Може би и на него винаги му е липсвала тази обич, която ти липсва сега на теб.... Сигурно и той има нужда от разбиране и грижа... И може би никога не ги е получил в живота си... Как да ги даде...?

Все пак, ако положението е много тежко, а то ми се струва че е, единственият изход е просто да разберете, че той сега не може да се държи по друг начин, но това вреди на вас, и така с разбиране да се отделите, поне засега. Той винаги ще си е твой баща, и по един или друг начин ще е свързан с теб. Просто трябва да знае, че пътят към теб не е чрез тормоз, а с добро, а не така че да ти остави психически белези за цял живот и да те остави с лоши спомени за самия себе си!

Това от мен, виж дали ще ти помогне... Просто според мен никой не бива да търпи тормоз в дома си... Аз съм свободолюбива и не ми харесва някой да руши нечий друг живот, и дори и да си има своите причини, според мен това просто не го оправдава! Поне не оправдава други хора да страдат заради неговите проблеми...

И все пак той ти е баща....

Трудно е, знам... Прегръдка и пожелание да разрешите ситуацията възможно най-добре! И да се разберете с баща ти един ден... Истински. Като баща и дъщеря. Защото всеки има нужда от баща. Баща, който седи зад теб и те обича.... Надявам се, че един ден ще достигнете до него!!! :feel happy:

Редактирано от chris

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей отново, Лилия!

Снощи си мислех за теб. А ти разговаряла ли си с баща си за това как се чувстваш, за болката, която ти причинява.

Родителите обичат децата си. Ако баща ви не се интересуваше от вас, нямаше ли сам да поиска да се раздели със семейството си. А ти казваш, че той се грижи за издръжката ви.

Снощи във въображението ми се появи картина, в която ти със сълзи на очи се опитваш да достигнеш до сърцето на своя баща. Казваш му, че го обичаш, но че отношението му е много строго към вас. Разкажи му всичко, което си споделила в този форум. А защо не, да го попиташ дали те обича. Сподели, че искаш да имаш едно щастливо семейство.

Попитай го какво очаква от вас, къде, според него и вие допускате грешки.

Когато ти казах да се бориш за щастието си, не казах нищо за оръжията ти.

Да имаш любов в сърцето си. Да можеш да простиш грешките на своите родители. Да не допускаш в никакъв случай омразата да те завладее. Омразата не е градивно чувство, а разрушително. Прошката ще те изпълни с топлина и сила. Не забравяй молитвата към Бог. Бъди трудолюбива. Учи прилежно. Разхождай се, съзерцавай природата. Вземи лист и напиши какво чувстваш, за какво мечтаеш. Напиши стих. Нарисувай картина. Обичай живота още повече, когато ти е трудно, защото изпитанията са твоите житейски уроци. Те ще ти дадат мъдрост.

Мисли за хубавите неща, които очакваш да ти се случат. И когато щастието те "удари" по главата :) , тогава ще знаеш, че то трябва да се пази.

Моли се и за баща си.

Почитай баща си и майка си...Така е заръчал Бог.

Може би с твоята помощ баща ти ще стане отново добър човек.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей отново, Лилия!

Снощи си мислех за теб. А ти разговаряла ли си с баща си за това как се чувстваш, за болката, която ти причинява.

Родителите обичат децата си. Ако баща ви не се интересуваше от вас, нямаше ли сам да поиска да се раздели със семейството си. А ти казваш, че той се грижи за издръжката ви.

Снощи във въображението ми се появи картина, в която ти със сълзи на очи се опитваш да достигнеш до сърцето на своя баща. Казваш му, че го обичаш, но че отношението му е много строго към вас. Разкажи му всичко, което си споделила в този форум. А защо не, да го попиташ дали те обича. Сподели, че искаш да имаш едно щастливо семейство.

Попитай го какво очаква от вас, къде, според него и вие допускате грешки.

Когато ти казах да се бориш за щастието си, не казах нищо за оръжията ти.

Да имаш любов в  сърцето си. Да можеш да простиш грешките на своите родители. Да не допускаш в никакъв случай омразата да те завладее. Омразата не е градивно чувство, а разрушително. Прошката ще те изпълни с топлина и сила. Не забравяй молитвата към Бог. Бъди трудолюбива. Учи прилежно. Разхождай се, съзерцавай природата. Вземи лист и напиши какво чувстваш, за какво мечтаеш. Напиши стих. Нарисувай картина. Обичай живота още повече, когато ти е трудно, защото изпитанията са твоите житейски уроци. Те ще ти дадат мъдрост.

Мисли за хубавите неща, които очакваш да ти се случат. И когато щастието те "удари" по главата  :) , тогава ще знаеш, че то трябва да се пази.

Моли се и за баща си.

Почитай баща си и майка си...Така е заръчал Бог.

Може би с твоята помощ баща ти ще стане отново добър човек.

Blagodarq za prekrasnite suveti na vsichki tova che spodelih mnogo mi pomogna i suvetite na vsichki vas sa mnogo hubavi shte se postaraq da sum shtastliva :)Blagodarq vi!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трудно е, знам... Прегръдка и пожелание да разрешите ситуацията възможно най-добре!
Прегърни баща си. Пък после го целуни.

Кажи му, че никога няма да спреш да го обичаш и че се нуждаеш от подкрепата му. Че оценяваш усилията му, които е положил за вас, че цениш труда му. Кажи му, че е незаменим и знаеш, че ти мисли само доброто.

Не изпитвай страх от него, колкото и да е трудно. Това е само временно, ако можеш да повярваш и да потърсиш разрешението. А такова винаги има.

Знам как е от около 10 години имаме се некви подобни скандали с майката тя ме подплясква. Сега, като започнах да се уповавам на пътя в любов и страх от Господа, промяната е очевидна. Вече и аз мога да погледна с усмивка на живота. И то такава, че много хора ми завиждат само за нея. Щото е извоювана и по - сладка от всичките пари на някое разглезено мамино синче.

Пък ако слушкам имам шанс да споделя опита си с тези, които го търсят.

"Който търси намира" ти си потърсила подкрепа и ето:

Той все трябва да има претекст под който те удря. Не го питай директно, ситуацията, знаеш по - добре от мен е даликатна.

Попитай го какво той иска да промени в теб? За какво се бори ? Какви грешки вижда в тебе. Да ти кажа, въпреки всичко той може и да има право (не да те бие и малтретира естествено) Но както ти каза, той можеби не вижда друг начин на възпитание. Хъм да избягаш от проблемите това е в краен случай, дано твоя да не е такъв. Хвърли всички сили и чак после, се отречи от него, ако е нужно.

Прости му дълговете към теб, ако искаш Господ да ти прости някой ден и твойте. Никой не е безгрешен, са.

Във всеки от нас СПИ или БОШУВА (както е при теб) Доброто. Работи само в/у него, остави упреците и укурите настрана.

но езика никой човек неможе да укори; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова. Съ него благославяме Господа и Отца и съ него кълнем човеци създадени по Божие подобие

"Не съди човека, докато не изминеш поне една миля с обувките му" - не е от КНИГАТА

-Това би трябвало да означава погледни през неговите очи, виж какво бреме носи, ако можеш дай му лек(но не бързай в лека), ако не, го успокои и се опитай да го разбереш, ако ме разбираш.

Всъщност исках да ти кажа само това:

Блажен онзи човек, който издържа изпитания; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които го любят

Изпитанията на вярата ни произвеждат твърдост, необходима ни да се борим с живота и лукавия.

Само гледай да не застанеш нАД тези работи, над живота, вместо да си част от него.

Успех!

Вярвам, че ще се справиш.

Ше се помоля за теб.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прегърни баща си. Пък после го целуни.

Кажи му, че никога няма да спреш да го обичаш

Вече и аз мога да погледна с усмивка на живота. И то такава, че много хора ми завиждат само за нея. Щото е извоювана и по - сладка от всичките пари на някое разглезено мамино синче.

да избягаш от проблемите това е в краен случай, дано твоя да не е такъв. Хвърли всички сили и чак после, се отречи от него, ако е нужно.

Прости му дълговете към теб, ако искаш Господ да ти прости някой ден и твойте. Никой не е безгрешен.

"Не съди човека, докато не изминеш поне една миля с обувките му" - не е от КНИГАТА

-Това би трябвало да означава погледни през неговите очи, виж какво бреме носи, ако можеш дай му лек(но не бързай в лека), ако не, го успокои и се опитай да го разбереш, ако ме разбираш.

Всъщност исках да ти кажа само това:

Изпитанията на вярата ни произвеждат твърдост, необходима ни да се борим с живота и лукавия.

Само гледай да не застанеш нАД тези работи, над живота, вместо да си част от него.

Успех!

Вярвам, че ще се справиш.

Ше се помоля за теб.

Вярвам в такива деца!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе да те бият и ти да обичаш си е голяма сила :hmmmmm:

Говорете си повече... То никой не е безгрешен, ама не трябва да има такива крайности.

То и в къщи поскараме се, поговорим си, изясним се.... така трябва :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, така си трябва. Според мен да си поговориш с някого сериозно и откровено е едно от най0добрите и важни неща. Така се изяснявате. А иначе остават хиляди недоизяснени неща и ядове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе да те бият и ти да обичаш си е голяма сила :hmmmmm:

А според мен да се оставяш да те бият не е сила, а агресия към този, който посяга да те бие. Той трупа карма като оказва насилие, а този, който му позволява е едновременно и мъченик,жертва и съдник. Много често насилникът има угризения и съжалява и се самообвинява след акта на насилие. Често на жертвата точно този момент и харесва и понася насилието заради последващото го разкаяние - независимо дали е изречено или само носено от насилника. В този момент жертвата определено се чувства "добрата страдаща страна", която за пореден път прощава на "лошия" защото го обича и зависи от него.

Ако наистина обичаме човека, склонен към насилие, не е ли по-добра идея да не го оставяме да го прояви и после да се измъчва от това? Т.е. да не се "навираме между шамарите"? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, не съм съгласна с теб!

Всичко, което си написала не може да се съотнесе към Лилия и нейният баща.

Тъй като едва ли сама му се "навира между шамарите", едва ли и е приятно той да се отнася така с нея.

"Да се оставяш да те бият"-може би ако имаше черен колан по карате щеше да спести на баща си проблема му с кармата и да я понесе на свой гръб.

Лилия, според мен баща ти има нужда от любов. Такава му е липсвала през годините. Той не знае как да възпитава децата си, как да обича.

Искрените чувства, искрените разговори помежду ви, могат да помогнат много , за да промените баща си.

Желая ти го от сърце!

Естествено, ако той продължава с насилието си върху вас, след всичко, което вие правите, за да му покажете любовта си, тогава може да спестите малко от кармата му и да заживеете с майка ви отделно.

Но преди това трябва да му дадете възможност да се поправи.

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Той не знае как да възпитава децата си, как да обича.

Искрените чувства, искрените разговори помежду ви, могат да помогнат много , за да промените баща си. трябва да му дадете възможност да се поправи.

Ами ако той смята, че майката не знае как да възпитава децата си, как да ги обича, а децата не знаят как да се държат, и се опитва да ги "поправи" всичките наред?

А имаме ли право да променяме другите? Ами ако той не иска и не смята за необходимо да се променя, защото точно такъв се смята за добър и истински баща?

Не е ли лично право на всеки и негова свобода да се променя когато и както той намери за добре?

(Разсъжденията ми в стария пост бяха и в този са по принцип и не се отнасят до конкретни хора и конкретен случай. Единствените лични елементи в тях са преживени от мен самата.)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Насилието отдавна не е възпитателен метод. Поне за цивилизованият човек.

Всеки има право на личен избор и свобода как да постъпи и дали да се променя. Желанието на Лилия да има баща до себе си, когото да обича(а не да намрази) и който да я обича, естествено поражда необходимостта той да направи своя избор-или да престане с насилието(да се промени/поправи) или да си остане същият насилник и да остане сам, без дъщери и съпруга.

Това, което беше написала:

"А според мен да се оставяш да те бият не е сила, а агресия към този, който посяга да те бие. Той трупа карма като оказва насилие, а този, който му позволява е едновременно и мъченик,жертва и съдник. Много често насилникът има угризения и съжалява и се самообвинява след акта на насилие. Често на жертвата точно този момент и харесва и понася насилието заради последващото го разкаяние - независимо дали е изречено или само носено от насилника. В този момент жертвата определено се чувства "добрата страдаща страна", която за пореден път прощава на "лошия" защото го обича и зависи от него.

Ако наистина обичаме човека, склонен към насилие, не е ли по-добра идея да не го оставяме да го прояви и после да се измъчва от това? Т.е. да не се "навираме между шамарите"? "

Без да уточниш, че не се отнася до конкретни хора и конкретен случай, би могло неправилно да се изтълкува от Лилия, ако го прочете. И тя да се почувства хем жертва, хем насилница по отношение на баща си(заради кармата), защото той я бие. Това ме провокира и да пиша.

-----------

И ако може да задам един въпрос.

Този, който страда защото го бият несправедиво не следва ли да се пречиства от кармата си. Нали страданието пречиства.

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе донче и ако бащата се счита за добър баща такъв какъвто е така ли е това и за лили? И тя добре ли се чувства?

И да е негово право да си е какъвто си иска, ти мислиш ли, че той самият е щастлив с това да се отнася лошо с най-близките си? Аз не мисля....

Не знам трябва ли да се опитват да го променят или не, но знам, че имат право да бъдат щастливи!

Не разбрах - ти какво точно съветваш лили да направи?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А имаме ли право да променяме другите? Ами ако той не иска и не смята за необходимо да се променя, защото точно такъв се смята за добър и истински баща?

Не е ли лично право на всеки и негова свобода да се променя когато и както той намери за добре?

Донче, мислиш ли, че такъв човек, който посяга на децата си, се мисли за добър баща?!!! Едва ли...Такъв човек показва по този начин какво му липсва и дали ще бъде признак на сила, ако не чуем неговият зов за помощ и го изоставим да се развива под напора на благородните си разбирания, че всеки има право на избор. Ами ако точно за това ни е поставила съдбата до него, да му помогнем да се промени към по - добро.

Има хора, които не знаят какво е любов по простата причина, че не са получили през живота си. Не знаят, не са видели какво е. Тези хора имат само смътно понятие в какво се изразява любовта, в даване, но как като не е вложено в тях да дадат любов, не може да дадеш нещо, което не знаеш какво е, колкото и да искаш да го направиш. И даваш каквото знаеш, каквото си видял, защото искаш да дадеш.

Ще си послужа с един пример от практиката. При нас понякога попадат деца от така наречените Домове за майки и деца. Не искам да си представям какво е отношението към такива дечица в тези домове, но когато посегне човек към тях да ги помилва, те инстинктивно вдигат ръчичките си и се пазят, защото свързват насочената към тях човешка ръка не с милувка, а с шамар. Такива дечица съм виждала как си блъскат главичките в рамките на леглата и ако не ги вдигне някой от там, рискуват да се повредят жестоко. Но при опит да ги вземеш в прегръдките си, ти получаваш солидна доза блъскания по ръцете си, ударчета с юмручета по главата си, защото ти е дошла такава идея, множество ритничета от детски крачета в корема, защото ограничаваш свободата им да си блъскат главиците в решетките. В крайна сметка се успокояват, а при повече такива опити, постепенно започват да свързват чавешката ръка и с милувка и сами да протягат ръчичките си да ги вземеш от леглото.

Вярно, лично право е на всеки да се поправя както и когато иска, но когато е поел отговорност да стане баща, трябва да му се покаже какво е тя. Децата са дар Божи и именно в това е смисъла да живеят с родителите си - да си поправят взаимно грешките. А бягството от проблема не е решението му. Но се изисква голяма сила да обичаш, когато ти нанасят удари. Забележка - не да търпиш, а да обичаш, може и да не търпиш, но пак да обичаш.

Пътят към човешкото сърце винаги минава през Бога. Той ще покаже на детето как да стигне до сърцето на баща си.

Малко изместихме темата, но само на пръв поглед.

Вярвам в силата на любовта! И тази ми вяра е жива още, недоубита.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе донче и ако бащата се счита за добър баща такъв какъвто е така ли е това и за лили? И тя добре ли се чувства?

И да е негово право да си е какъвто си иска, ти мислиш ли, че той самият е щастлив с това да се отнася лошо с най-близките си? Аз не мисля....

:) Чудесни разсъждения Хрис!

Нямам и никога не съм имала за цел да предполагам как се чувства и какво мисли и дали е щастлив бащата на Лили, нито пък какви са причините за това му поведение. Това само от неговата уста трябва да го чуем. Всичко друго са наши фантазии. Още по-малко имаме ние право да съветваме КАК бащата на Лили да направи семейството си щастливо. Това си е негово решение и проблем (и кармичен урок).

Разсъжденията ми бяха само опит да дам И ДРУГАТА гледна точка, според която човек като него смята себе си за прав и добър. В този случай болката и дискомфорта на децата и майката е за него заслужен и е средство за да бъдат "вкарани в правия път" след като не са "добри и правилни" като него. (Аз лично съм чувала следната фраза "Става ми хубаво и спокойно като те видя, че плачеш - тогава съм сигурен, че ме обичаш и уважаваш, че не си безразлична към мен, съжаляваш, че не си каквато аз искам да си - идеална- и ще се стараеш да правиш всичко добре".) С една дума - искам да съм щастлив с теб и ти с мен, но за да стане така, ти трябва да се промениш ето така...ако не искаш, аз ще страдам и затова ще страдаме заедно.

Не знам трябва ли да се опитват да го променят или не, но знам, че имат право да бъдат щастливи!

Не разбрах - ти какво точно съветваш лили да направи?

Съвети всеки може да раздава, аз обикновено се ограничавам до това да дам различни гледни точки и моето мнение, а то е точно като твоето:

"Не знам трябва ли да се опитват да го променят или не, но знам, че имат право да бъдат щастливи"

само с малко допълнение - щастливи както ТЕ разбират това!

Ако те го разбират като добра издръжка с цената на скандали - нека са щастливи така.

Ако го разбират като спокойствие, взаимна подкрепа и безусловна обич и свобода с цената на ограничаване на финансовото положение - нека направят необходимото, за да постигнат това щастие.

Ако, обаче, разбират щастието си като добра издръжка комбинирана с добро отношение с цената на манипулиране личността и мисленето на човека, който дава издръжката - това вече не е щастие, а агресия. Точно това прави бащата - той се опитва със сила да направи семейството осигурено и щастливо - по НЕГОВИТЕ стандарти.

Урокът, който аз научих в живота си е, че

всеки САМ определя как да бъде щастлив и САМ върви Пътя си към Любовта и щастието си. Ако човек постави Любовта си и щастието си в зависимост от отношението, поведението и личността на друг човек, това води до сигурни страдания и трупане на карма и при двете страни.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако, обаче, разбират щастието си като добра издръжка комбинирана с добро отношение с цената на манипулиране личността и мисленето на човека, който дава издръжката - това вече не е щастие, а агресия.

Чакай, чакай, тук нещо не ми харесва. Дотук ми харесваше, но какво казваш сега - че да се опитват да си оправят отношенията с бащата, за да заживеят в спокойно семейство, ще е лошо, така ли? Каква ти агресия и манипулация, та ние говорим за изглаждане на отношения! А ти казваш че не може да имат хем издръжка хем добро отношение... И защо? Не е ли това задължение на един баща? Той е родил това дете, би трябвало да е поне малко отговорен. И каква агресия е да си поискаш онова, от което имаш нужда? И да се опитваш да го отстоиш?!

А щом това да останат с него и да се опитат да го променят е според теб агресия, то всяко нещо, което кажеш влияе на другите. Така че с всичко, което казваш, манипулираш хората, ако така го разбираш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре че хората се променяха, иначе щяха да повтарят едни и същи уроци постоянно.

Няма човек тук(и не само тук), който да ме убеди и да промени мнението ми,

че един баща(един родител) не трябва да използва насилие спрямо децата си.

По-силният трябва да защитава по-слабия!

Чели ли сте една приказка "Подарък за най-слабия"?

Ще ви я разкажа:

Лъвът гледал телевизия. Той много се натъжил като видял колко беззащитно е зайчето. Останалите животни, по-силни от него го гонели, плашели и то треперело от страх. А толкова добричко било.

Пристигнал в гората колет(голям сандък), на който пишело "Подарък за най-слабия". Пощальонът, черен гарван, не знаел кой в гората е най-слаб. Затова като срещнел някой от горските обитатели го питал: "Ти ли си най-слабия?"

Зверовете го поглеждали свирепо, как така, те ще са слаби, но като им казвал, че има колет за най-слабия изведнъж всички искали да бъдат такива. Така реагирали и Лисана, и глигана, и Вълчо. Гарванът се сетил за зайчето и отишъл при него. Зверовете го последвали.

Всички животни се събрали около колета, който още не бил отворен. И все още се надпреварвали кой да бъде най-слаб. Отворили сандъка, посипали се портокали и какво се случило? Оттам излязал лъвът-царят на животните. Най-силният от всички зверове в гората. Лиса, Вълчо, глигана, всички се разбягали. Само зайчето останало, треперейки от страх. Една сълзичка се стичала по муцунката му. Лъвчо отишъл при него и му казал да не се страхува.

Прегърнал го с лапа и от този ден той станал неговият защитник в гората.

И още нещо. Когато един човек страда от поведението на друг, това да поговори с него и да сподели болката си, не е манипулиране.

Ако някой реши да се променя, то той прави това по собствено желание.

Ако искаме от някого да се отнася по-добре с нас, да ни разбира, какво искаме-добро отношение. Преди съм сбъркала като съм използвала думата "промени/поправи". Ние искаме човекът да се замисли и да ни обича истински. Обич само на думи, не е обич. Обич и добро отношение.

Разговарям винаги с хората около мен, когато са ме наранили по някакъв начин, обидили с нещо или прочие.

И отново, когато аз съм ги засегнала. Питам и обяснявам защо съм постъпила така и се извиняваме един на друг. Разбирателство, уважение, общуване.

Пак ще ви посъветвам. Общувайте помежду си!

Изпращам много поздрави на Лилия!

И да кажа, че темата ми дотегна. Така че ще си намеря по-приятно занимание.

Но преди това. Винаги бих се радвала на конструктивната критика, както и бих я давала от сърце. А тя сама по себе си няма да промени човекът, ако той не го поиска(и не направи сам своя избор да го стори). Това са само едни насоки, един разговор между хора, които се обичат.

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лили,

благодарим ти безкрайно за споделянето на проблема ти с бащата.

Не се изисква малко, да изнесеш такава информация извън дома си, а ние тука много ...

Надявам се, това което сме ти казали да е било от полза.

Виж, ако още четеш де,

как вървят отношенията с баща ти ?

Има ли някаква промяна или ?

Ти как го приемаш ?

Всички искаме да чуем теб. :feel happy:

Редактирано от PeaceMAker

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лили,

благодарим ти безкрайно за споделянето на проблема ти с бащата.

Не се изисква малко, да изнесеш такава информация извън дома си, а ние тука много ...

Надявам се, това което сме ти казали да е било от полза.

Виж, ако още четеш де,

как вървят отношенията с баща ти ?

Има ли някаква промяна или ?

Ти как го приемаш ?

Всички искаме да чуем теб.  :feel happy:

BLAGODARQ NA VSICHKI MNOGO HUBVI I MILI NESHTA MI NAPISAHTE AMI VSICHKO E PO STAROMO NO TO SE SVIKVA V SMIS ZA SEGA VSICHKO E SPOKOINO NO... EDVA LI ZA DALGO .LICHNO AZ MNOGO VI BLAGODARQ I MISLQ DA SLOJA KRAI NA TAZI TEMA MALKO DOSADQ VECHE OSHTE VEDNAJ VI BLAGODARQ MNOGO! :feel happy:

Модераторска бележка: Моля пишете на кирилица!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Лилия!

Желая ти да си здрава и много щастлива. Следвай поривите на сърцето и мечтите си. Върви по своят път.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз вярвам в себе си. :v:Много благодаря на един човек който ме научи на това.

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз ще се опитам да говоря директно...

Вярвате ли в Бог? Не знам, не вярвам сляпо, но и не го отричам. Но Бог не е това, което се представя на нас, хората.

Какво е отношението ви към религията? Към религията нищо лошо, хубаво е да я има, все пак обединява, независимо дали става дума за християнство, мюсюлманство, будизъм и така нататъка. Но съм против църквата, джамията и другите т.нар. храмове...

Християни ли сте или изповядвате някаква друга религия? Християнка съм, или поне така се водя.

Какво според вас трябва да е отношението между религиите? Съперници или приятели са те? Съперници? Няма правилна религия. Когато видя в библията или корана или някоя друга свещена книга да се казва 'трябва да се изповядва само еди какво си, на останалите трябва да им бъде изтръгната тяхната вяра и да наложим будизма/християнството/мюсюлманството/бла-бла-бла...' тогава ще сметна, че трябва да са съперници

И изобщо - в какво вярвате? В приятелството, в любовта? Или в нещо друго? В кое според вас си заслужава да се вярва? И в приятелството, и в любовта, в днешно време ми се налага да вярвам и в парите, но най-вече вярвам в себе си.

И един труден въпрос - знам, че никой може да отговори "ами вярята е патладжан, с малко пипер и чушки, и печеш 20мин"- но какво е вярата според вас? Вярата има много лица. Вяра в някоя религия, вяра в приятелите ти, децата, съпругът... коя точно вяра да дефинирам?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не вярвам в бог, бих се нарекъл атеист. Вярвам в силата и волята на човек, вярвам силно в приятелството, на него се крепи моят живот. Вярвам, че ако не беше любопитството и приятелството, такива приятни форуми, като тези не биха съществували.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×