Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
ChildInTime

Има ли общо дефицитът на витамин Б12 с паник атаките?

Recommended Posts

Тези състояния познати ли са ви?

  • Нервни ли сте? Палите ли лесно?
  • Имате ли проблеми със съня?
  • Не ви достига енергия?
  • Или пък се затруднявате със съсредоточаването, с фокусирането, с равновесието?
  • Имате ли проблеми със сърцето?
  • Схващат ли се/изтръпват крайниците?
  • Имате ли познати с подозрения за епилепсия, МС?
  • Имате ли познати, преживяващи тежка депресия и паник атаки?
  • Вие, или ваши приятели неуспешно правят опити за забременяване от години, или са диагностицирани като безплодни?
  • Навестяват ли ви натрапчиви негативни мисли?
  • Или имате познато детенце диагностицирано с аутизъм, или някаква форма на парализа?
  • Веган ли сте? Вегетарианец? Ядете ли месо?

Ако отговорът е ДА дори на един въпрос, то продължете да четете нататък. 

Съвременната медицина е колкото напреднала, толкова и неука и некомпетентна. Къде умишлено, къде просто поради незнание. За радост обаче, все повече жизнено важна информация започва да излиза наяве. Ето такава информация взехме от една скорошна лекция на уважаемата д-р Мария Папазова от пролетното издание на фестивала “Свободата да бъдеш” 2016. И за улеснение и удобство на читателя, организирахме в писан текст. Инвестирайте в четене едни 5 минутки, те могат да се окажат животоспасяващи.

В модерният свят върлува епидемия. Скрита епидемия. Цяла лавина от погрешни диагнози – започвайки с безплодие, и свършвайки с инсулт и рак. Потайният убиец води до стотици хиляди здравословни провали в световен мащаб.

Ето няколко кратки примера – съвсем действителни случаи.

  • 40 г репортер: постепенно губи баланс, координация, “полудява”. Диагноза: Алцхаймер
  • 8 месечно бебе, което постепенно спира да издава звуци, да реагира, а накрая – не може и да седи само
  • 20 г. жена внезапно изпада в тежка депресия и прави опит за самоубийство
  • Млада балерина, която се озовава неподвижна в инвалидна количка след пластична операция (на нос)
  • 69 г. жена с проблеми в равновесието пада и получава тежка фрактура
  • 38 г. жена след операция също прикована към количка
  • 54 г. жена с параноидни налудности и агресивни изблици, диагностицирана като МС
  • 4 г. детенце диагностицирано като аутист
  • Млада жена с първичен стерилитет
  • 96 г. мъж грабва нож и в налуден пристъп намушква жена си. Без никакви индикации за психични проблеми

Диагностицирането в медицината е голяма игра на предположения. Ние лекарите, се опитваме, ако нещо не ни прилича достатъчно убедително на определено заболяване, да го докараме така, че да заприлича. Гледаме в едни книги, за които вие не подозирате и броим симптоми. Има ли 5 от 6 симптома – значи тази е диагнозата. И от там насетне, подходът към т.нар. “лечение”(а то е медикаментозно въздействие), е стандартен. Вие вече не сте личност, индивидуалност, а сте “Алцхаймер”...

http://www.svoizbor.com/2016/07/could-it-be-b12/

 

Тъй като дефицитът на б12 участва в изграждането на ДНК, то логично участваа и в изграждането на нервни клетки. 

 

 

ПП: Моят ЛИЧЕН опит по темата. 

Сега съм на 25 години и преди приблизително 8 години получих първата паническа атака. Бях в училище, 11 клас в час по география мисля, че беше. Зави ми се свят, първоначално не усетих страх, направо изпаднах сякаш в друго измерение. Предшестващото състояние на тези атаки не беше никак добро. Спах по 1-2 часа, бях развила психоза отпреди това, че никой не ме обича истински и бях ужасно гневна на света затова, търсих причините у хората, обвинявах ги за всичко, лягах си и ставах с мисълта че не съм истински обичана, после си лягах и ставах с мисълта колко гневна съм на целия свят. Цялото общество, колко грешно е устроено, ядосвах се на страхливите хора. Как може да ги е страх, нали живота е кратък и те трябва да видят как стават жертви на злата конкуренция, на злите корпорации, на злите хора които управляват света, които правят войни, всяват страх и тн. Трябва само да спрат да се страхуват и да пожелаят да направят нещо в името на себе си, не на обществената машина, която ги смила и ги оставя без нищо за което да се захванат. Исках посвещението на хората да се промени, да не са такива подлизурковци и страхливци. Според моето аз тогава, тези проблеми трябваше да се решат за един ден и нямаше друг вариант, освен да си давам цялата енергия затова. И усещайки несправедливостите, правейки опити да ги разрешавам малко по малко забравих онова чувство, че никой не ме обича и на негово място се намести гневът. Вдигах скандали на учителите, държах се като млад революционер, когато ми се налагаше да имам какъвто и да е контакт с други хора. Държах се изпитателно, бях поставила бариера през която да не минава никой, без да е изпълнил условията за доверие. Имах нещо като вътрешен кодекс на доверието. Тогава не осъзнавах колко едностранчиво възприемам нещата, може би защото се чувствах като празен лист хартия, който се донаписва според ситуацията и условията се появяваше подходящо решение за каквото и да е. Както и да е въпреки това бях щастлива. Но този гняв отвътре в един момент стана неконтролируем за мен самата и започнах да се губя малко по малко. Чувствителността ми спрямо случващото се около мен намаляваше, безсънието ме побъркваше. Мислех си че съм напълно сама и никой никога няма да ме разбере, както ми се искаше. Толкова силно ме завладя, че в течение на времето както казах започнах да спя по час два.Имало е случаи в които забравям, че пресичам улицата. Поради грубото отношение, приятелките ми малко по малко се отдръпваха от мен, казвах им неща от които те се обиждаха и никой не смееше да ми каже нищо или да ми се противопостави, защото имах с какво да ги злепостява и засрамя.

Усещах че нещо в психиката ми не е наред и е на път да излезе от какъвто и да е контрол. Вътрешно знаех че ако продължа по същия начин да живея и да се държа, ще загубя себе си. Снижих се, изпаднах в минорно състояние за дълго време. Тогава започнаха паник атаките, които в течение на тези 8 години прераснаха в генерализирана тревожност. Ако имаше натраплива мисъл, която ме преследваше е че не заслужавам да бъда щастлива и че моето щастие минава през чуждото нещастие. Затова основната ми мисъл с която се хипнотизирах отново и отново е "не Трябва да съм щастлива" Не бих казала че вярвах на тази мисъл, по-скоро я приемах като знание. Което знание се превърна в неотменимо такова. Всеки Божи ден не си представях утрешния Божи ден. Исках да се отърва от себе си на практика, но в главата ми това изглеждаше просто като изрязване само онази част която ще направи някой нещастен. Напълно не осъзнавах колко е невъзможно това, но искрено се надявах че точно такъв ще е резултата. Мислех си че полудявам, че ще умра и че няма да има утре. Представях си психиатричните клиники и психиатрите като преизподнята в ада и определено не исках да си имам вземане даване с тях, за добро или за лошо. Опитвах се да прикрия това си състояние и да преглътна факта че ще полудея и ще умра. Или пък някак си със супер сили ще постигна наивната си цел. Че никой не трябва да е нещастен по какъвто и да е повод заради мен. И така ще се възстановя и всичко ще бъде цветя и рози. 

Истината е че се погребах жива, погребах всяка ценност за която ми копнееше сърцето и останах без абсолютно никакви инструменти с които да се справя. Търсих и изпробвах всякакви начини, които вярвах че са възможни да ми помогнат да се справя със състоянието си. Станах вегетарианка(и до ден днешен съм), станах веган суровояд, правих гладувания. Правих упражнения, йога по 2 часа на ден, фитнес и и излизах на няколко пъти от състоянието на паника. Но си връщах трвожоноста с тази първоначална нагласа, тя успяваше да надделее и аз отново си казвах "не трябва да бъда щастлива" и всичко отиваше по дяволите. И не потърсих помощ, вярвах наистина че съм сериозно ненормална(не че не бях) и неспасяема, та исках да се справя сама, а и мислех че лекарствата по никакъв начин няма да ми помогнат(но сега мисля, че е било твърде възможно ако бях пила успокоителни да видя колко прости мисли ми управляват живота и да се справя по-бързо) Тресях се от страх всеки път, всяка минута и секунда, когато имаше хора около мен. Правих ирационални неща. Отблъсквах хората, не бях способна да водя разговор. Не че не успях, да се справя без специализирана помощ, но определено не си заслужаваше този гърч. С твърде много жертви и на цената на твърде много ценни години. Последиците от толкова години панически страх са ужасни. Ужасни! Тъкмо когато идвах на себе си осъзнавах колко съм се повредила и допълнително се страхувах че няма да успея да намеря сили в себе си, да докарам живота си до такава важност от каквато се нуждае всеки един. И зъл и добър. От както чета форума мисля, че невежеството от всичко ми е изиграло най-лошата шега и че ако знаех за съществуването на такива специалисти, каквито са тези тук, щях да се справя много по-скоро. Но не съжалявам всъщност сега, какъв е смисъла. На ден днешен се чувствам прекрасно, след като осъзнах и извоювах обратно, но с повече мъдрост себе си. Все още имам лека несигурност относно бъдещето, но я преодолявам благодарение на мисълта, че временното ми тяло е само обител на моя дух, който има възможност да остане буден и неприкосновен.

Другото което е много важно, за да не си помислят хората че се справям сам сама. На 19 години срещнах любовта на живота си и мисълта за него ме е карала да поискам да променя живота си. Имахме трудности, бяхме разделени за дълго, но сега сме заедно и се подкрепяме. Сдобих се и с още по-ценни приятели от преди години, онези които ме изоставиха, защото вече не можех да правя това, което правих за тях. 

Витамин Б12 мускулни инжекции се оказаха моето успокоително и се чувствам все по-добре. Не казвам че той е единствената причината да съм добре, но усещам как организма ми работи все по-безпроблемно. Както надявам се да помогна и на други хора в такава ситуация и да алармирам психолозите да се запознаят по-добре с ролята на въпросния витамин. Имам още много неща за разказване разбира се, но щеше да стане мнооого много дълго

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Досега изчаквах и не писах, за да се уверя със сигурност дали ми помагат инжекциите. Бия си от около месец, първата седмица всеки ден по една ампула, после през ден или два. Аз вече бях отработила за себе си паническата реакция, но имах някои затруднения, защото мисълта ми блокираше на моменти и концентрацията ми се разделяше сякаш на няколко нива, вцепенявах се. Сега се чувствам много добре и нямам опасения, дали ще се справя с последиците, знам че е рано да се говори за траен резултат, затова ще пиша отново.  

Само да вметна още нещо. Че има два вида витамин б12 на пазара, единия е синтетичен, другия е натурален. Аз използвам синтетичен(цианкобаламин), защото в България няма инжекционен разтвор от метилколабамин, който е натуралния. Говори се, че има и други начини за прием който не отстъпват по ефект на инжекцията. Чрез въвеждане в ректума и както се говори в клипчето на статията през носа. 

Не знам дали действа за всички, просто споделям информацията с която разполагам.

Не искам да омаловажавам или да отричам нуждата от специалисти-психолози. Винаги е необходимо да има човек, който те разбира и може да даде правилен съвет.

 

Ето още от статията, което е важно. 

Симптоми за дефицит на B12: Ще маркираме само някои от големите симптоми:

Психологични:

  • агресия и раздразнителност
  • промени в характера
  • апатия, депресивност (вкл. следродилна)
  • сънливост
  • загуба на памет
  • подозрителност, параноя
  • халюцинации
  • дементни състояния
  • аутизъм (това е чревно заболяване всъщност!)

Неврологични:

  • всичко под шапката на демиелинизация (загуба на миелиновата обвивка на невроните):
  • тръпнене, мравучкане
  • нарушена походка
  • слабост, непохватност
  • двойно виждане
  • схващане, изтръпване, парене
  • проблеми с равновесието, затруднени движения
  • падане, тремор, парализа
  • объркване, склонност към забравяне
  • главоболие, загуба на зрението

Сърдечно съдови:

  • абсолютно всичко, което засяга сърцето – от кръвно до инфаркт
  • всичко, което е хематологично: умора, слабост, анемия, задух, левкози

Имунни:

  • трудно заздравяване на рани
  • повишена податливост към инфекции
  • повишен риск от онкосъстояния
  • затруднен оизработване на антитела

Храносмилателни и други:

  • ГЕРБ
  • гастрит
  • нарушено храносмилане
  • подуване на корема
  • коремни болки
  • констипация
  • диария
  • загуба на тегло
  • Порочен кръг: Ако имате тези симптоми, не усвоявате B12, а дефицита му води до същите симптоми
  • недостиг на въздух
  • обща слабост
  • хронична умора (пролетна и т.н. умора)
  • загуба на апетит
  • Шум и бучене в ушите
  • Витилиго
  • Хиперпигментация на кожата
  • Преждевреенно посивяване на косата

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×