alexandrabest

[alexandrabest]

Здравейте!

Моят проблем е, че още от много малка съм доста стеснителна и срамежлива. Лошото е, че с времето това не се оправя, а даже се задълбочи и вечe дори, когато съм сред хората започвам да треперя и  съм страшно напрегната. Нямам възможност да ходя на психиатри и не искам да взимам лекарства, защото според мен човек сам трябва да си помогне. Имам страшно много обожатели и проблемът не е във външния вид, напротив. Приятен и добър човек съм, но това притеснение винаги се появява, когато общувам с противоположния пол, а дори вече и с приятели. Когато съм в

нова и непозната компания не знам как да се държа, правя се че не ми пука, но вътрешно съм страшно напрегната и се изпотявам от притеснение.

Това притеснение ми пречи на нормални ежедневни дейности, пречи ми на интервюта за работа, загубвам ума и дума и казвам нещо несвързано.А понякога дори ме смятат за надута, защото толкова много ме е яд, че се притеснявам, че създавам вид на надменна. Когато се храня сред хората

 ръцете ми започват да треперят леко, постоянно мисля как ще възприемаt всяка моя дума и това ужасно много ме натоварва. Да не говорим, че 

когато трябва да изнеса доклад става нещо ужасно. Когато пия алкохол всичко се оправя и не се притеснявам вече, Олеква ми. Но не искам това дaми влиза в главата и да ставам зависима от алкохола. Постоянно ме търсят да излизам и т.н, но аз се страхувам, че когато ме видят да треперя нямада ме харесат и притеснителността ми ще отблъсне хората. И доста оt обожателите ми се отдръпнаха вече. Спортувам от скоро и гледам да се оправя, както мога. Моля за помощ, ако имате някакви съвети ще съм ви  благодарна:)

 

 

 

 

Редактирано Ноември 23, 2016 от alexandrabest

[Човек_88]

"Проблемът ти" се нарича "социална тревожност", която е свързана с ниска самооценка. Логично - преодоляването му се осъществява чрез безусловно обичане и приемане на себе си.

Интересното е, че тук външните фактори /визия, материално положение, харесване от другите/ не играят никаква роля. Може да си президент на САЩ и пак да нямаш никаква вътрешна самооценка.

Лекарствата/алкохолът няма да ти помогнат, защото те само потискат адреналиновите рецептори, чрез които усещаш проявата на симптомите на ниска самооценка - т.е действаш върху следствието, а не върху първопричината. Сами по себе си тези усещания не са опасни, а са израз на повишено производство на хормоните адреналин и кортизол. Завишеното производство се дължи на стреса, който изпитваш вследствие на ниската самооценка. А стресът се дължи на начина ти на мислене, който трябва да се промени.