Jump to content
Порталът към съзнателен живот
ignis

Съмнения и страхове относно задълбочаване на дългогодишна връзка и създаване на семейство

Recommended Posts

Здравейте! Оказах се тук, благодарение на приятел, който ме насочи, когато се обърнах към него за съвет. Запознах се с много разчувстващи и искрени истории на хора изпитващи сериозна болка. Надявам се всеки от тях да е получил облекчение и да е намерил решение. Проблемът, за който бих искал да споделя не е стигнал чак до крайности, но вярвам, че ако не го адресирам навреме може да се задълбочи.

Аз съм на 26 години, приятелката ми е на 29. Заедно сме от повече от 7 години. В повечето от времето не сме имали сериозни или дълготрайни спорове. Обикновено нещата просто излизат за момента и се решават, като поне привидно не е имало последващи проблеми. Но от около една година отношенията ни сериозно се усложниха. Преди да навляза в конкретния проблем, ще споделя малко факти за мен и за нея, които може да са показателни за приноса ни към проблемите във връзката ни.

Като за начало аз съм дете на разведени родители. Майка ми е имала главна роля в отглеждането и възпитанието на мен и сестра ми, докато баща ни, въпреки че присъства в живота ни, винаги е имал малко по-второстепенна роля като родител за мен лично. Отношенията на родителите ми много агресивно са се разпаднали, когато сме били със сестра ми на 4. Стигало се е на моменти до физическо и емоционално насилие и от двете страни. Част от тези събития имат траен отпечатък в съзнанието ми, който осъзнавам до ден днешен. Роля в разпадането на връзката на родителите ми, са имали до някъде крайно емоционалната и нарцисистична природа на баща ми, така и физически и емоционално по-агресивното отношение на майка ми. В общи линии израснах в среда, която ме направи много специфичен характер. От една страна съм се научил да разчитам предимно на себе си, тъй като в моменти на емоционални проблеми, не съм чувствал нужната опора в семейството си. Това ми създава огромни затруднения да изразявам физически и вербално чувствата си - както положителни, така и отрицателни - тенденцията е да ги преглъщам и да ги отработвам сам със себе си.  От друга страна пък много приятели и близки, чрез поведението си, или чрез думи явно признават, че ме имат за менторска или бащина фигура в живота си. Това ми носи на моменти както удоволетворение, така и болка. Освен това съм силно привързан към професията и хобитата си. Работя и тренирам много, на моменти граничещо с работохолизъм (наследен според мен от майка ми). Случва се приятелката ми да ме ревнува от интересите ми и дори от някои от близките ми приятели с които споделяме тези интереси.

Сега малко за нея, представено от моята гледна точка, която няма как да е напълно обективна. Тя е прекрасно добродушно момиче, което е способно да се сприятели почти със всеки, ако поиска. Винаги съм я възприемал като комуникативна и жизнерадостна, особено преди да започнат проблемите ни. Често обаче показва пред мен негативна самооценка към себе си. Не вярва в себе си и има трудности да проявява упорство и дисциплина, когато ситуацията го изисква. Винаги когато се изправи пред трудност, търси кратки пътища и лесни начини, което според мен е нейния начин да бяга. Има очакването, че не може да се справи с определени неща и вярва, че може да избегне трудностите, ако получи помощ - финансова, морална и т.н. Донякъде дори вярва, че света й дължи подобна помощ, защото се чувства в неравностойно положение спрямо много хора (мен включително).
Майка й има много сериозна роля в живота й. До ден днешен тя разчита предимно на майка си и семейството си за финансовото си оцеляване. Тя е много чувствителна към мнението на майка си за нея. Има предразсъдъци относно как трябва да изглежда и каква трябва да бъде. Има скритата вяра, че трябва да покрие определени външни критерии относно как трябва да изглежда и какво трябва да прави, за да получи обич от майка си. Отношенията по между ни допълнително се усложняваха и от факта, че майка й имаше много отрицателно мнение за мен по време на голяма част от връзката ни. Това отношение се обърна много рязко сравнително наскоро, без да знам точно защо. Както се шегувам често, май ме готвят за сватба. :)

От емоционална и интелектуална гледна точка с приятелката ми сме абсолютни противоположности. Аз съм много сдържан и обран в емоциите си (поне на повърхността), мисля и анализирам, методичен съм, упорит, обикновено доста търпелив и стараещ се да изслушва. Емоционален съм, но трудно го изразявам. Романичните жестове, които тя очаква, ми се струват много повърхностен и мимолетен начин да й показвам близост. От друга страна тя е като моето лично природно бедствие (казано с наистина много любов). Променлива, емоционална, импулсивна. Способна както на дълбоки състояния на тъга,на моменти граничещи с депресия, така и на силен ентусиазъм, който граничи със суетене. На социално ниво, аз съм интроверт, вглъбен съм дълбоко в нещата с които се занимавам - творчество, дизайн и източни бойни изкуства и нямам интерес към шумни партита, дискотеки и т.н. Тя от своя страна изпитва удоволствие да е сред много хора, да е в шумни стимулиращи среди и да получава внимание. Накратко тя няма интерес към нищо, което я изпотява или предизвиква физически или психически. А аз от своя страна нямам интерес от нейните "развлечения", защото ги чувствам като загуба на време.

От гледна точка на "работни цели" аз имам за цел да вземам нещата ден за ден и да се фокусирам над това да работя в дадена посока, а не толкова да постигна определена ясна външна цел. Работя на свободна практика. Благодарен съм да получавам нелоши пари за труд, който ми е приятен. Доволен съм да "съм жив, здрав и да правя това което обичам още един ден". Тя от своя страна има много амбициозни, дори на моменти според мен грандиозни проекти, за които не показва ясен план и представа как ще постигне. Представя си, че ще притежава собствен бизнес, който ще финансира чрез Европроекти и външни инвестиции, но не мисли особено как ще изкара бизнеса на печалба и ще го менажира. Същевременно е отрицателно настроена към идеята да си намери текущ източник на приходи, било то и временна работа. Притеснява се от мнението на майка си по този въпрос по мое мнение.Тя се фокусира твърде много над фантазията да "притежава това нещо и да изглежда по този начин", а не толкова реално да се постави в ситуация където малко по малко, чрез натрупване на успехи  и провали, да стигне до постигане на тази си мечта.

От гледна точка на "визия за бъдещето". Тя изпитва огромно влечение към Испания, където сме живели с нея. Аз от своя страна виждам пътя ми в България, сред среда от приятели и близки с които заедно се развиваме. Наскоро тя получи възможността да живее и работи в Испания половин година на стипендия. Абсолютно нормално тя ми показа, че иска да отидем заедно. Работата която върша и финансовото ми състояние, и помощта на нейната стипендия до някъде ми позволиха да отида с нея - поне за известно време. Не съжалявам, защото беше ценно и приятно преживяване в голямата си част. Прекарах 2/3 от периода й на престой с нея. Въпреки, че беше приятно, финансите ми понамаляха и, усещах престоя като жертва която правя със собствените си ценности и цели. Останалата 1/3 от престоя й се върнах в България, с цел да обърна обратно внимание на приоритетите си. Тогава нещата за нея се промениха. Тя винаги приема раздялата ни за по-дълги периоди от време много емоционално. Беше й трудно да приеме, че я оставям сама в Испания. След първоначалния й шок, начина по който се адаптира беше, да прекарва много време със приятелите си от Испания - често по дискотеки и заведения. Това я вълнуваше и поддържаше позитивното й отношение.
Но обратно в България нито социалната й среда, нито финансите й позволяват да върне усещането от Испания. Спомена за независимостта, която е чувствала там, я прави много тъжна и я тегли обратно в чужбина. Стигала е до там, да ме обвини, че съм я оставил и че ако съм я обичал наистина, съм щял да остана с нея там до края. В последствие, довери пред мен, че освен забавлението с приятели, е изпитала и изпитва много силно и трайно привличане към друг мъж, част от приятелите й от там. Поради това изпитва вина пред мен и чувства силно объркване пред себе си.

Тя няколкократно е повдигала въпроса за задълбочаване на връзката ни - да имаме куче, сватба и деца (вероятно в този ред). Аз изпитвам страх, че ще трябва да поема още по-големи емоционални и финансови отговорности за нея, и семейството ни. А това може да значи край на пътя на развитие, който съм избрал за себе си. Притеснявам се, че тя не би поела равностоен дял от отговорностите и би ми се наложило да й бъда "покровител" и в процеса да жертвам целите си. И така последната една година започна да се изгражда стена между нас. Тя вярва, че нямаме много общо по между си и често се съмнява, че я обичам. Абсурдното е, че продължавам да я обичам, и да искам да продължим връзката си. Но не съм сигурен дали аз съм най-подходящия за нея и тя за мен. Същевременно имам страх, че нещо много лошо ще се случи ако продължим - или ще жертвам идеалите и целите си и ще почна да я презирам заради това, или целите ни ще ни разделят, или някой от нас ще бъде привлечен от друг човек, с който чувства, че има повече общо.

Което ме връща обратно до моето семейство. Страхувам се един ден поради моя грешка, ще се случи децата ми да живеят в разведено семейство, като моето. Искам да знам, че продължавам да се развивам с човек, с който взаимно можем да си разчитаме да дадем най-доброто за семейството си. Всички тези съмнения и страхове ми пречат да предприема стъпки към задълбочаване на връзката ни. А виждам че сме стигнали до момент, където или връзката ни ще трябва да израсне, или ще трябва да я прекратим, за да може всеки един от нас да намери нещо по-добро за себе си.


Извинявам се за дългото изложение. Постарах се да дам пълната картина на нещата, било то и малко объркана. Чувствам се виновен пред приятелката си, че споделям, било и анонимно, неща, които знам, че тя не би одобрила. Самото излагане на проблема ми даде огромно облекчение. Но истината е, че имам нужда от безпристрастно мнение, което да ми покаже какво може да се направи. С времето научих, че колкото и да разчитам на себе си, има моменти, в които е важно да се обърна за помощ.

Благодаря ви!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много обстойно описание, с което помагаш за изграждането на представата ни за личностните ви профили. И двамата робувате на страхове от едно и също естество, но го изразявате по различен начин. Това е дълго за анализ в писмен вид. Направи ми впечатление, обаче, тази информация : 

"........ В последствие, довери пред мен, че освен забавлението с приятели, е изпитала и изпитва много силно и трайно привличане към друг мъж, част от приятелите й от там. Поради това изпитва вина пред мен и чувства силно объркване пред себе си. "

Това или е част от общата и манипулация или е искала да каже нещо, което струва ми се не сте изяснили. Споменаваш го между другото и след факта, че вие искате да живеете два различни живота.

Ясно е какво ви разделя, а какво ви свързва?

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, което споменах, относно чувствата към трети човек, го виждам като белег, че тя може би би имала повече общо с друг човек и може да е по-щастлива с него. Навежда ме към мисълта, дали най-отговорното нещо, което мога да направя като човек, който я обича е, да я оставя, така че да открие себе си и какво наистина иска от партньора си.

Общото преди години беше повече - университет, общи успехи и неволи. Обща среда. И двамата рисувахме и се движихме в тази посока. Постепенно тя загуби интерес към това. Новите й предприемачески интереси са нещо, което одобрявам и отново е общо, но пък методите й за търсене на най-лесния вариант и бягане от трудности е това, което не одобрявам. Според мен, ще я вкара в най-тежки проблеми. Изглежда по някакъв начин вярвам, че мога да я спася от трудностите, а истината е, че не мога. А да си призная повече ме боли, когато виждам нея да страда, отколкото когато аз самия имам проблем.

Общите неща сега: Тя е нежна и грижовна и аз донякъде също. Тя изпитва много голяма загриженост за мен и обича близостта ми. Аз също обичам да се грижа за нея и да съм близо, но прекалената настойчивост за физическа близост, особено когато вниманието ми е насочено в друга посока, на моменти ме отблъсква. Друго което ни свързва е способността ни да сме искрени един с друг. Тя споделя всичко което се случва в нейната глава, аз правя същото. Това е нещо много трудно за постигане в една връзка и е може би най-ценното, което имаме според мен. Извървели сме много дълъг път заедно, в който всеки от нас е свалял слой по слой от себе си, докато останем "голи" един пред друг. И двамата това, че сме разголени един за друг ни плаши. Друго, което ни свързва е вярата, че можем да постигнем собствените си мечти. Но все още си нямаме "общи" мечти, което го намирам за много показателно. 

Това което знам със сигурност е, че моята целенасоченост и вкопченост в целите ми (както и същото и при нея) е това, което ни дели. Но страха да ги загубим, и по този начин,  един вид да загубим самоличността си е също огромен и за двама ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен тя изразява скритата си агресия към майка си върху теб, като най-близък човек, тя мисли, че ти трябва да изтърпиш всичко. Но истината е че ако не си изясни какво изпитва към всеки един от обкръжението, като отделен индивид със своята роля и заслуги пряко към нея, трудно ще намери мир  в главата си е склонна към саморазрушителни мисли, вероятно и действия.  Лесно ще излезе от позицията на безотговорна към живота, щом започне да вижда цветовете му в различните нюанси и разбере, че всеки един цвят рисува върху нея вътрешната й емоционалност. А нейната емоционалност определя нейната същност, което води към бъдещето.

Какво иска майка й от нея и не е ли крайно време да й се покаже, че няма право да иска? Едни родители могат да допринесат за човека, когато го учат как да бъде свободен. Понякога на нас ни се налага да ги учим на свобода, виждайки че те рушат, защото са загубили части от ценностната си система. Ние като свидетели няма как да променим нещата ако не се противопоставим, най-често децата се възприемат като кукли марионетки, защото обществения натиск е надделял над чувствата на лицето, което носи отговорност. И вместо отговорност възпитаваща любов и щастие, отговорността се изразява като проектиране на собствения си затвор, учение на хватките на оцеляване ,но не като на реален човек, а като на неодушевена кукла марионетка, която трябва да изпълнява безропотно заповеди, без оглед на това дали куклата разбира и е възможно за нея да постъпи по същия начин.

Ти от своя страна си изплашен, заради потиснатите ти страхове от миналото и цял живот се бориш с тях. Затова придаваш такава важност на целите си, виждаш спасението си чрез тях. Но човек не може да определи точно какво му е необходимо за душевното оцеляване, затова идва един ден в който се налага да разбие стените на собствените си борби и да преосмисли житейския си път. Да пораснеш, да разбереш че не е нужно да се страхуваш от общуването. Твоите родители са допуснали грешки, защото техните чувства са били объркани. След като си наясно със себе си и знаеш, че си съвсем различен и отделен човек, имаш пълната свобода да изразиш себе си, без да криеш раните. Твоята искреност няма да доведе до същото. Можеш да надмогнеш ситуацията, изборът е твой.

 

Редактирано от ChildInTime

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Навежда ме към мисълта, дали най-отговорното нещо, което мога да направя като човек, който я обича е, да я оставя, така че да открие себе си и какво наистина иска от партньора си.,,

Човек, трябва преди всичко да е отговорен към себе си.В този смисъл, това, да се разделиш с нея е най-отговорното решение за теб.Не виждам, какво хубаво те очаква в тази връзка.И, да имате дете....това, наистина би било безотговорно.Тя е дете, как ще възпитава друго дете?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×