Jump to content
Порталът към съзнателен живот

"Нашата най- голяма заблуда"


Recommended Posts

Здравейте!

Направи ми впечатление, че доста често в този подфорум (психология и психотерапия) се споменава и за вечността на душата, съзнанието, прераждането и неща от този дух. Не съм сигурен дали тази тема е точно за този подфорум, но от тук са ми наблюденията и бих желал да попитам хората тук.  Това не е ли само една заблуда, породена от желанието на човек да бъде вечен? Или може би от страха на човека, че е преходен? Представям ви гледната точка на един физик, която най- много се припокрива и с моята --> https://www.youtube.com/watch?v=EKR-HydGohQ. Има и субтитри на български в настройките. 

Дали наистина това не е нашата най- голяма заблуда още откакто човек съществува? 

Линк към коментар
Share on other sites

Няма да го гледам,ако прочетеш първите ми постове от 2007 година, ще разбереш, защо няма да губя времето си с гледането на публикуваното от теб.

Готов съм да се обзаложа с теб, че когато умреш, сам ще се убедиш, колко многообразен е живота.Днес, такава дискусия е само загуба на време.

Линк към коментар
Share on other sites

karat

Не знам до колко е удачно , но  ще направя опит :) . Човек живее трупайки опит все повече и повече .От начало несъзнателно .В последствие все по избирателно , според възникналите въпроси от текущия живот .А те са най разнообразни . За начина на живот , за постигане на целите . за смисъла на самия живот .Безброй въпроси , които няма защо да изброявам ,Важното е че с натрупването на опит , човек постоянно променя мисловната карта за света . Колкото  е по пълна и удачна тази карта ,толкова по разумни са представите му за света .Толкова по лесно се справя с трудностите .(Но това е общо , не е удачно да се сравнява човек с друг човек) .

Естеството на въпросите ти , не позволява с говорене да се стигне до истината .Само жизнен опит е обикновения начин за изграждане на правилна представа за света , обясняваща ни все повече и по добре случващото се . Правилното медитиране ускорява процеса .

По близо до истината е онова твърдение , което внася яснота в живота ни

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Karat, преди време и мен ме вълнуваше подобна мисъл. Не и сега,вече не. Та защо да поставям ограничение, защо да поставям граници? Учените обичат да го правят. Гарантирам ти , че след 200 години когато не ходим по тази земя, някой друг остроумен учен ще изкара много по модерна теория от тази - и напълно противоположна при това ☺

А междувременно предлагам на любопитните да се запознаят с опита на човек бил там отвъд в безкрайността...Това са няколко преведени клипчета. Приятно гледане ☺

 

Линк към коментар
Share on other sites

Или Сведенборг, или Учителя, или Ванга и т.н. Какво казва за техните опитности науката? Нищо! Защото извръща глава или по-скоро като щраус си я поставя в пясъка на невежеството си. Науката е чудесна - методлогията и обаче е така плитка и двумерна по отношение на човешката когниция и целокупния живот, че засега единствено може да замери някои корелати, да опипа в тъмното и нищо повече. Учим се от науката, стъпваме на нея, но да кажем, че нейното мнение по въпроси, които са извън капацитета и е меродавно, означава че съзнанията ни дремят. Защо го твърдя? Защото споменавам тези имена, но всъщност всеки човек е дълбоко свързан с нива на съзнателност, възприятие и познание, когато се осмели да погледне отвъд заслепяващите светлини на сугестиите наоколо, пък били те и относително верни научни такива.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз лично не виждам науката да се противопоставя с останалите човешки вярвания. Хората обичат да я противопоставят, но сама по себе си науката е нашият основен начин да се опитаме да разберем как въобще работи този невероятен свят, в който сме се появили. Но колкото въпроси се отговорят, много повече се създават като следствие. 

Самата наука, поне доколкото ми е известно, не отрича директно неща като прераждане. Липсва обаче точна дефиниция на какво всъщност сме ние като същества, че да говорим за прераждане или вечност. Нашите клетки ли? Всички атоми взети заедно, които ни съставляват? Цялата биохимия, която позволява да съществуваме? Ако следваме този модел на мислене, то ние на всеки 6-7 години се прераждаме. Всички наши атоми вече са изцяло нови и ние сме друга съвкупност от частици. А и човек като умре, градивните му частици не умират... те просто са вече в друго състояние. Тоест в това се изразява нашата безсмъртност? 

Тука философията може доста да задълбае.... ако всичко в нашата вселена е съставено от едни и същи частици, то всичко е мъртво или всичко е живо?  

Когато опрем и до квантови теории, нещата стават още по- интересни. Преди учени са твърдяли, че ако има такъв интелект, който знае абсолютно всичко за всяка една частица в нашата вселена, то този интелект би могъл да вижда съвсем ясно бъдещето така, както ние виждаме миналото, понеже ще може да предвиди следващото състояние и поведение на всяка една частица. Но това предполага, че информацията в нашата вселена е константна, което не е вярно - вселената постоянно се разширява, нови частици постоянно се появяват. Тоест нова информация се генерира постоянно, която обаче не може да бъде предсказана? Случват се процеси, които нямат първоизточник, откъдето да бъде предсказани? Квантови събития. За тях Айнщайн е казал "Господ не си играе на зарове" в недоумение. Има такава теория, че човешката свободна воля е точно пряко следствие на такива квантови събития, дължи се точно на този феномен в нашата вселена. 

Ако се върна пак на темата живот-смърт, в близко бъдеще още повече ще се дискутира като се има предвид напредването на технологиите. Ако един човек може да си "качи" цялото съзнание върху някоя машина, тогава той продължава да живее в една машина? А ми неща като изкуствен интелект? Той жив ли би бил, след като по дефиниция не се различава от естествения интелект? Тези и много други технологии все още изглеждат като научна фантастика, но има извънредно много умни хора, които работят по реализирането им. Машинното самообучение вече е на доста високо ниво. Нищо чудно да стане актуално още докато ние сме живи. Човек все повече и повече се опитва да играе роля на Господ. 

За мене лично това ми е медитивното състяние. Обожавам в свободното си време да си играя мисловно с всякакви философски, научни, технологични схващания. Поставят ме в състояние на транс, не мога да се начудя на цялото чудо, което е нашият свят.. и също на това колко малко хора като че ли мислят по същия начин. Та ние сме разсъждаващи маймунки на парче скала, всичко около нас е толкова невероятно и .. странно? Но малко хора искат да си задават въпроси, всеки е забил в малкия си собствен свят. 

Линк към коментар
Share on other sites

,, Но малко хора искат да си задават въпроси, всеки е забил в малкия си собствен свят.  ,,

Думите ти напомнят една притча.

Веднъж един човек получил просветление.Естествено това се разчуло и от целият свят се пристигнали в селото за да го видят и вземат интервю от него.

Първият въпрос естествено бил, сега, след като вече е просветен какво прави.

Просветеният ги погледнал и започнал бавно да говори ,,Сега, когато съм просветен, сутрин ставам в 6 часа.Измивам се, закусвам и поемам към нивата.Пътя до нея е два часа и към девет съм там.Копая и плевя до към 12 часа,После хапвам леко, дремвам и започвам да копая до 4 часа.Към 6 се прибирам у нас и започвам да готвя.Към седем вечерям, наточвам мотиките и отивам да налея вода.Прибирам се от ручея около девет, измивам се и лягам да спя, защото утре отново ме чака работа на нивата.

Линк към коментар
Share on other sites

karat

Цитат

Ако един човек може да си "качи" цялото съзнание върху някоя машина, тогава той продължава да живее в една машина?

щом мислиш значи можеш и да се смееш  . Да смешно е , че може да живееш в умна снимка .

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност, заглавието на темата е твърде резонно. Действително огромна заблуда е да вярваш сляпо на науката, такава каквато е сега, по отношение на човешката душевност, дух и потенциал. Ако по отношение на точните науки, учените действително развиват човешкотто познание, по отношение на психиката няма как да пренесем доверието си в цялостния научен прогрес. Такъв пренос би бил вид когнитивна заблуда, т.н ореол, при който качествата на даден човек или социална система по отношение на дадени способности автоматично се пренасят и към други домейни. Да, математиката, физиката, механиката, изкуственият интелект се развиват чудесно! По отношение на човешкото психе обаче когнитивната наука практикува сляп редукционизъм, така кастрирайки самия Човек, вътрешния Човек като такъв. Постиженията на когнитивната и поведенческа наука са чудесни и когато човек притежава холистичен мироглед и себепознание, много може да научи от тях. Но сами по себе си приравняват човека до биологичен процесор, примат и толкова. Няма по-цялостна реалност, няма закони на Биието, вътрешните методи за психическо познание са отхвърляни. Ясновидските и лечителски способности на гениални провидци  - от тях науката просто отвръща глава, а ако въобще се спре, намира обекти, чрез които да нагоди хипотезата си към редукционизма си и свързаните с него примитивни методологични, единствено количествено ориентирани прийоми за изследване. Да, действително, шарлатаните са много, а реалните гении в по-широките когнитивни способности са малко - но ги има. А науката мълчи за тях или както казах, нагласява заключенията си, пренебрегвайки очевидности... Споменах как науката ей така някакси си решава и отхвърля вътрешните феноменологични методологии за психично познание, с което изхвърля с водата на плитката си количествено ориентирана, поведенческа методология и бебето на изследвания си обект, психиката! 

Разбира се, тясното съзнание ще иска да нагоди безкрая на океана към малкия напръстник на грубо материалистичната си локвичка. Няма как да кажеш на гъсеницата, че може да бъде пеперуда, няма как да ѝ обясниш, че има по-широк, разумен свят и живот. Нужно е да го преживее. Дотогава диалозите са безпредметни! Просто нивото на съзнание е действително различно. 

Линк към коментар
Share on other sites

Виж, за мен схващането, че можеш да разбереш живота основно чрез науката е горе-долу същото като това да си затворен в добре климатизирана и модерно обзаведена колиба в сърцето на амазонската джунгла и да се опитваш да опознаеш въпросната джунгла единствено четейки за нея. Да, ти можеш да изучиш в най-големи подробности всички представители на флората и фауната в нея, да наизустиш среднодневните, средномесечните и средногодишни температура и влажност за последните сто години, да се запознаеш в детайли с топографията на района, да предположим, че дори можеш да запаметиш цялото записано човешко знание за джунглата....И все пак, всичко, което ти би научил не носи и една хилядна от информацията, която би получил, ако просто разбиеш вратата и излезеш навън. Гледката, звуците, миризмите, топлината и влагата по кожата ти и въобще величието на природата няма как да бъдат предадени в писаното слово, те трябва да бъдат усетени, да бъдат преживяни, защото единствено чрез преживяването ние достигаме до истинското познание. А то рядко има общо с ума. Можеш да предположиш какво ще се случи с твоя ум, ако все пак решиш да разбиеш вратата, нали? Просто ще даде на късо, ще притихне, ще изостави нескончаемите си брътвежи и всичко, което ще остане от теб ще е само способността да възприемаш. И да се удивляваш.

Ситуацията, която описвам звучи абсурдно, нали? Може би започвайки да четеш, веднага си си помислил, че, първото нещо, което ще направиш е да разбиеш вратата на своя затвор. И все пак, в реалния живот на толкова малко хора въобще им хрумва да потърсят изход от своята колибка - от умът. Толкова много от нас са се сгушили уютно в нея и градят своите теории за това какъв е животът и светът, на базата на това какво някакви други хора твърдят, че е. А междувременно пропускат да видят самия свят, да усетят самия живот.

Май доста се отклоних от темата, извинявам се за което :) Ще ми се да можех да предам по-точно това, което усещам и същевременно си мисля, че както и да го опиша ще е много трудно за човек, който не е преживял достатъчно да го разбере. Така, че д-р Първанов те е насочил много правилно - грижи се за нивичката си, ако просветлението те споходи, то ще е именно докато размахваш мотиката.

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

С добавка казано, че познанията в колибата за джунглата обхващат едва една хилядна или по-малко от цялостното опознаване на тази джунгла. Докато директният качествен опит стига до много повече. Науката обаче извърля всяка преживелищно качествена методология, като аргументите или по-скоро липсата ѝ на такива са, че представа си няма как да проследи такива вътрешно преживелищни качествени познания чрез поведенчески ориентираната си, количествена методология. И просто отхвърля, както слепец отрича съществуването на светлината, но нарича обективна топлината и нищо повече... 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...