Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
DaniDI

Задушавам я!!!

Recommended Posts

Здравейте, кавам се Даниел на 30г. и имам нужда от малко помощ относто отношенията с любимия човек.
Преди 2 месеца се запознах с момиче, с което сме адски щастливи и се обичаме много, поне аз!
Проблемът, е че аз имам нужда да съм с нея постояноо, което нея обаче виждам, че а задушава!
Опитах няколко пъти да и обясня как се чуствам, казва, че ме разбира, продължава да се дъри така. 
Чуствам се пренебрегнат, защото аз давам чсичко на 100% от себе си. Запознах я с родителите си,
 идва къщи често, всичко е много хубаво, но става само когато тя го поиска.
Чуствам се като кученце, с което някой си играя когато иска.
Разбирам, че е изморена и има да върши ежедневни неща, подметнах и на няколко пъти,
че аз съм готов да живеем заедно, но явно тя не е готова още.
знам, че е рано, но така го чуствам. Понякога ми казва, че ще се видим и последния момент решава,
 че няма, защото е изморена!
Това ме побърква!!!
Все още не ме е поканила в тях, живее сама, това също много ме притеснява, дракаме се няколко пъти за това вече,
 и не и приятно да подxващам разговори от този тип, исках обяснение за това на няколко пъти, но ме откривам отговор на съпроса който да е смислен за мен.
Казва, че много съм бързал!
Няколко пъти вече, ми казва, че има работ служебна вечер, аз знам, че така, но като се чуем на другия ден,
 казва,че не е направила почти нищо, разбирам, че има нужда от време да си почине, отпусне, но не мисля,
 че това трябва да ни пречи да се виждаме.
Незнам вече как да реагирам, опитвам да не се сърдя, не мисля, че ми изневерява, вярвам й, но това,
 че все аз я карам да се виждаме, и че едва ли не ме лъже че е заета когато тч реши, че иска да си почине от мен, не ми харесва, и ме кара да се чуствам зле!
Постоянно стоя и си мисля какво ли не!
Моля за съвет!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има хора, които страдат по обекта на своите чувства не толкова, защото са влюбени толкова в конкретния човек, а защото са влюбени в чувството да са влюбени. Неистово имат нужда от обич, от внимание на партньор. Аз си ги предтсавям като малки разплакани дечица, които мислят за своята майка, ала нея я няма. Искат да ги прегърне, да се свият на кълбенце в ръцете й като птиче в гнездо. И да им стане топло, сигурно, обгрижено. Да стане целият им свят любов.

Никой не може да ни даде любовта, която не живее за постоянно в сърцето ни. Партньорите ни не са длъжни да запълват емоционалните ни липси. А мисля, че ти имаш такива. Не зная от какво естество са, но имаш. Докато не си изясниш какви са и как да се научиш да си самодостатъчен в степен да не търсиш непрекъснато знаци на внимание от партньора си, няма жена на този свят, която да удовлетвори копнежа ти да си обичан.

Приятелката ти си реагира съвсем стандартно. Има редки случаи хора да заживяват заедно от първите дни и седмици на познанството си. Друг път минават години, докато станат и една идея по-близки. Всички сме различни. Но като цяло е нормално да има период на опознаване и дистанция. Два месеца, че дори и повече ми се струват съвсем в реда на нещата за по-голямата част от хората.

Може и да не съм права. Ала това е, което си мислех, докато четях темата ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×