Донка

303. Два момента - Утринно слово, 7 януари 1940 г.

6 мнения в тази тема

Да прочетем „Отче наш“ дотам, додето сте стигнали.

Прочетохме: Отче наш, Който си на небето, да се свети името ти.

Духът Божи.

Ще прочета втората глава от Евангелието на Матея.

Бог е Любов.

Утринно слово: Два момента -  7 януари 1940 г. 5 ч.с. Изгрев

Тайна молитва.

Цитат

Казвам сега, две неща запомнете, и затова се роди Христос: Да правите всяко нещо с любов и да любите Бога. „Това е живот вечен да позная тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Всеки един от вас, да каже: „Господи, благодаря Ти, че Си ми дал един отличен ум, че Си ми дал светлина. Благодаря Ти, че Си ми дал едно отлично сърце, в което си положил Своята любов. С тази любов, аз ида да Ти служа тъй, както досега не съм Ти служил.“Да служим на Бога тъй и всички да бъдем благоприятни. Няма никаква мъчнотия. То е най-лесно. По-лесно учение от туй няма. Вие много по геройски работи сте изпълнили. Казвам: Ако се откажете от туй и кажете, че е мъчно, тогава вие нямате разбиране. Щом сте направили мъчните работи, и лесните ще направите много по-добре, отколкото мъчните.

Два момента

 

Рассвет, Слънчева и Розалина харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

 

... И човек е кандидат за син Божи. Казвате: „В нас Духът Божи живее.“ И животът на Бога живее, но Духът му в нас е малко неразбрана работа. Щом дойде Духът отвън в нас, присъствието на Духа, той произвежда живота във всички същества. Във всички същества, дето има живот, Духът Божи присъствува отвън. Но в този смисъл присъствието на Духа Божи отвън, то е друг въпрос. Друго понятие трябва да имате за Него.

Сега в българския език вземете една дума, например предлогът „на“. Българите казват „на“. Както българите употребяват тази дума, тя след време може би след 200 години, ще значи „вземи“. Когато искат да кажат „вземи“, българите казват „на“. Тази дума започва да си пробива път. От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата. Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол. Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане. Какво значи глагол? Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола. На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча. Човек не се е научил да говори. Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен. Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане. Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина. Кажеш радост, ще стане радост. Кажеш мир, ще стане мир. Казва богатство, ще стане богатство. Казва живот, стане живот. Каквото каже ще стане. Сега казваш светлина, няма светлина. Кажеш живот и него го няма. Трябва да се мъчиш, да пъшкаш.

Онези, които изучават Евангелието, често се спират на стиха: „Това е живот вечен, да позная Господа Бога моего и Христа, Когото си изпратил“. Тълкуват го, какво значи. Кое иде по-рано. Познаването или вечния живот? Казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Как ще го изтълкувате? Едно просто тълкувание има: Бог, Който в дадения случай е един извор, от Който излизат всичките блага. Христос е носителят. Значи, пътят по който Бог се проявява, благата, които изпраща, тия блага като ги приемем, то е вечният живот във всичките негови проявления. Тогава, ако вие не можете да възприемете този вечен живот, който Бог ви изпраща, вие не може да го познаете. Като възприемеш Божественото благо, ти ще го познаеш, че от Него иде. Вие сега сте недоволни от вашия живот, защото не познавате Бога. Какво ви недостига, кажете ми. Познанието. Вечният живот вие го имате. Като не го познавате, вие се намирате в положението на онзи кукуригу, който, като рови на купището, изрови един голям скъпоценен камък, той светне и петелът казва: „Какво светиш, не се нуждая от твоята светлина, да си някое житно зърно да го клъвна, да се нахраня.“ И той го изрови. Този кукуригу не знае, че в този скъпоценен камък се крият всичките зрънца, с него щеше да купи зърна за хиляди петли да има да ядат и да пеят...

 

Тогава ще ви прочета от „Езикът на Любовта“ от първата беседа. Ще ви говоря за нещо, което ви се е говорило и останало неразбрано. Говоренето е неразбрано, защото в живота, любовта се явява най-после. Най-първо човек е създаден чрез любовта, но най-после той разбира любовта. Тепърва той трябва да се учи на любовта. /Чете/ „Ако говоря“. Външната страна на човека представя човешкия говор. Ако говори човек, то е човек. /Чете/ „Външната страна на ангелите представя ангелския говор“. Казвате: „Какъв е ангелският език?“ Внушенията, които имате, то е ангелския език. Дойде ви някоя мисъл, то е езикът на ангелите. /Чете/ „Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи да няма посока в живота си“. Посока на живота, смисъл на живота, дава любовта. Казвате, че Бог е Любов. Туй, което осмисля живота, защото животът тепърва има да се осмисли е любовта. Животът още не е организиран. Единствената сила, която организира живота, това е любовта. След любовта ще дойде Божията Мъдрост, ще дойде Истината и те ще организират живота. Като организиране ще разберем Любовта, като организиране ще разберем и Божията светлина, ще разберем и светлината, ще разберем и свободата, която Бог ни дава. /Чете/ „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Павел, който беше един от духовните философи, който мислеше от своето гледище, че знанието е на първото място, той дойде до това заключение: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Всеки, който няма любов, винаги върши неразумни неща, всякога дрънка. Дрънкането произтича от безлюбието. /Чете/ „Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не вдигат“. Неща в които има любов, няма вдигане на шум. Между хората се заражда ревност, гняв, омраза, много работи се зараждат. /Чете/ „Всяко нещо, лишено от смисъл, вдига шум. Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма“. Всеки, който дрънка, няма любов. Тогава питате: За да не дрънкаме, какво трябва да правим? Ще започнете с любовта. Ще разбирате живота на хората тъй, както разбирате своя живот. Или ще разбирате своя живот тъй, както разбирате живота на другите. /Чете/ „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм“. Вярата е за хората, а знанието за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или както някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя. Колкото да е голям параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използва, той ще стои известно време в пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. Смъртта не е нищо друго освен бракуване. Човек умира от безлюбие. Щом човек изгуби любовта, или щом не може да намери любовта, той умира. Умира много естествено, щом се изчерпи въздуха, умира. Всичките умират ако се изчерпи въздухът. Без туй съдържание, основа нямат на която да живеят. Понякой път вие се обезсърчавате, обезсмисля се животът ви, човек започва да остарява. Защо остарява човек? Има един стих в писанието, който казва, на английски е казано така:

Вечното възобновяване на живота, това е младостта. Да познаваме Бога, вечното възобновяване. То е закон, то е наука, която трябва да се учи. Човек не е научил това, което трябва. Ти остаряваш по единствената причина, като мислиш, че в старите хора се крие всичката тайна. То е така. Тайната не се крие в старите хора на земята. В старите хора се крият всичките разочарования. Като видиш всичките му бръчки, казва: Животът няма смисъл. Синове, дъщери, внуци, правнуци, всички да си вървят, берекет не видях от тях. Че кои са тия внучета? Тия внучета са както, когато един художник рисувал хиляди картини, че всичките не са хубави, окарикатурени, няма никакво художество, никой не ги оценява, нищо не му дава светът за тях. Кой е крив? Майките се възхищават от картините, които рисуват техните деца, от гарджетата, които рисуват. Гениално е това дете. Но с такива картини, с такива гарджета, работа не става. И аз съм рисувал такива гарги, но работа с тях не става. Ето какво разбирам: Ти мислиш, че ти си християнин, но ти рисуваш гарги. Мислиш, че си учен човек, но ти рисуваш гарги. Мислиш, че си силен човек, но ти рисуваш гарги. Ти мислиш, че си силен човек, но дойде една мъчнотия, не можеш да я изнесеш. Мислиш, че си богат, обаче изгубиш парите си, виждаш, че не си богат. Богат човек е онзи, подир когото парите вървят, отподире. Те се влюбили в него и където той върви и те отдясно, отляво, отпред, отзад. Той е богат човек. Ти сега ходиш и търсиш парите, те се изгубили.

Тази година, на края има един вечен знак. Тази година носи на гърба си вечността. Вие казвате, че накрая има нула. Но това не е нула. Нулата, това е едно число неизвестно, неизучавано, съдържа всичките и възможности. Всичките числа са излезли от това яйце. Казвате: Нищо. Пък това нищо увеличава всичките числа. То само по себе си няма никаква възможност, нула е, нищо не значи. Туй яйце, което е нищо, като го туриш подир едно число, го прави десет пъти по-голямо отколкото е и като туриш това яйце пред числото, го прави десет пъти по-малко, отколкото е. Като туриш три, четири такива яйца, стават хиляди, стават милиони.

Сега някои от вас ще философствувате. Вие, за пример, ще ми кажете: „Направи едно чудо.“ И на Христа казаха: „Направи едно чудо.“ И Той им каза, че няма да ви се даде чудо, освен чудото на пророк Йона. Сега вие ще кажете: „Направи едно чудо, изгаси тези лампи.“ Хубаво, какво ще придобиете? Аз мога да ги изгася и онзи брат, който седи до ключа и той може да ги изгаси. Ако му кажа да изгаси лампите, ще ги изгаси. Какво доказателство е това? То не е никакво доказателство, да изгасиш лампите. Да ги запалиш разбирам. Казва: „Я да видим, може ли да ги изгасиш?“ И малките деца изгасват лампите и аз може да ги изгася, но всички трябва да излезем от салона навън. Да изгаси човек светлината в себе си, ще произведе цяла една катастрофа. Играят си съвременните хора. Казвате: „Ти можеш ли да изгасиш светлината?“ Но ние нямаме работа с хора, които гасят светлината. Ние никога не се опитваме да изгасим светлината. Тая наука я нямаме. Да запалим светлината, да, но да я загасим, не! Питам, във вас не е ли запалена светлината? Имате ли една малка топлинка? Какво имате повече от туй? Светлината, както и топлината, се увеличават. С хиляди години вие сте палили огън и трябва да знаете това. Имате една свещ, като турите още една свещ, светлината се увеличава, като туриш 20, 30, 100, 1000, няколко милиона свещи, светлината се увеличава. Когато аз говоря, че трябва да любите цялото човечество, вие схващате това, което не е. Вие трябва да знаете и казвате: „Как да ги обичаме?“ В този смисъл, никой не може да обича. Вие разбирате да обичате хората, да им дадете нещо. Да се обичате, значи, като се съедините всички свещи, ще дадете повече светлина. Когато хората се съединяват, образува се светлина. Ако хората се съединяват, Бог действува чрез тях. Ако вие не може да се съединявате, вие не може да произведете една реакция, не може да имате едно постижение. Питам ви, кой химик, който е свършил по химия, ще види, как се образуват химическите съединения. Право е, по някой път, да изучава химията. Има една химия за живота...

Материята е туй, което те забавлява. А какво нещо е духът? Духът пък е туй, което осмисля живота ти и внася радост. Забавлението е от материалния свят. Казвате това е материя. /Посочва книгата/ За пример, пипам тая книга, то е материя. Но щом започна да чета и разбирам вътрешния смисъл на писаното, то е духът. Тази книга е материя. Но тази книга е необходима. Върху тази материя трябва да се пише нещо. Човек, като чете ще намери смисъл в написаното. Написаното вече не е материално. Духът е вътре, който осмисля нещата и прави материята достъпна за нас. Без духа, материята ще бъде винаги недостъпна. Що е материя? Туй, което прави нещата достъпни за нас. Що е дух? Туй, което осмисля нещата в нас. Та казвам: Има една връзка между духът и материята.

 Два_момента

Редактирано от Слънчева
Рассвет и Донка харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знанието, придобито по пътя на Любовта, в самия Живот е изключително ценно, колкото и малко да е. Пример - Майката не знае много неща, когато има първо детенце, но когато отгледа с любов две или три рожби има опит, ценен и полезен. Той се превръща в основа за друга майка, която има нужда от съвети, обмен на информация се получава. 

Когато е знание, наизустявано, насила, също е важно, но в човешкия живот. Някои го ползват за слава и подхранват гордостта си. Може би всички сме срещали хора, с големи, научни знания, учили са... Могат да цитират много автори, знаят факти, но нямат опит... Това е логическият път, развива паметта...

Знанието придобито с любов, понякога с трудности, но с опит се превръща в мъдрост, в светлина, вътре в нас...

Мои си размисли.

Рассвет и Донка харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Решил съм да не говоря по много. По десет минути е достатъчно за говорене. Аз забелязвам във всинца ви едно постижение, направил съм всинца ви много да говорите, но не съм научил още да мислите. Гледам някой, като дойде при мене, по един час трябва да слушам, какво съм казал. „Учителю, какво каза?“ Дойде друг и той ми казва, какво съм казал. Казвам на себе си: „Виж как си ги научил, много да говорят.“ Решил съм сега второ нещо да ви науча: Не какво съм казал, но вие, какво сте научили и приложили. Щом дойдете, ще кажете така: „Да бъде светлина!“ Кажете: „Да бъде мир!“ Кажете: „Да бъде знание!“ Кажете: „Да бъдем весели, да бъдем радостни! Да бъдем добри!“

Два_момента

 

Слънчева, Рассвет и Розалина харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата!

Цитат

 

Да обичаш, значи да правиш връзка с Бога, за да те научи смисъла на всичките неща, които съществуват, да разбираш. Понеже всяка една душа си има своя история. Всяка една душа е създадена в света. Тя е едно благо. Тя не е създадена в проявлението, но в своето битие е създадена, в своята същина, душата вечно съществува. Може да кажем, че всички души са девици, дъщери на Бога. Те не идват на земята за удоволствие, но идат да придобият знание.

На Бога му трябват хора, които да разнасят Неговата любов. Понеже сме на края на сегашната епоха, ликвидира се вече, помнете, време за отлагане няма. Едва ли имаме цял век. Двадесети век може да е век на ликвидиране на стари сметки. Вие искате да живеете. Ще ликвидирате стари сметки. Който ликвидира добре, ще възкръсне. Ще ликвидираш, ще влезеш в новия живот – то е възкресението. Който не ликвидира, ще повтори живота, ще повтори класа.

 

Два момента

Розалина и Слънчева харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта е това, което изключва смъртта. Всичките тия страдания не могат по никой начин да се премахнат без любов. Любовта е единствената сила, която може да превърне страданията в красиви форми. Любовта е единствената сила, която може да смекчи смъртта, че и нея да я няма и да я застави да работи за доброто на хората. И тя ще бъде благотворна сила. Когато говорим за любовта, това разбираме, да обичаш постоянно. Да обичаш, значи да правиш връзка с Бога, за да те научи смисъла на всичките неща, които съществуват, да разбираш. Понеже всяка една душа си има своя история. Всяка една душа е създадена в света. Тя е едно благо. Тя не е създадена в проявлението, но в своето битие е създадена, в своята същина, душата вечно съществува. Може да кажем, че всички души са девици, дъщери на Бога. Те не идват на земята за удоволствие, но идат да придобият знание

Два момента

Слънчева и Рассвет харесват това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!


Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.


Влизане Сега