Синът ми

[Hellene_G]

Здравейте.Синът ми е на 8 години.Изключително добро дете, усмихнато, любвеобилно, социално, има много приятели и хобита и доста богато въображение.В училище се справя добре, не ми е създавал никакви проблеми.
За първи път ми каза, че чувал някакъв глас преди около месец.Пишехме домашно, видях, че се е отплеснал и когато го подканих да продължи той каза, че "онзи глас" му казвал "не пиши, не пиши".Доста се стреснах, но реших, че просто си търси оправдание или си фантазира и само го подпитах за какво става въпрос като се опитах да не му показвам, че това ме е разтревожило.От това което ми каза разбрах, че от време на време чувал някакъв глас, който го карал да прави пакости или неправилни неща (като в случая) и когато се ударел по главата гласа изчезвал.Аз абсолютно никога не съм го виждала да се удря-щеше да ми направи впечатление.Обясних му, че има много богато въображение, че фантазията му работи и че навярно това не е никакъв глас, а собствените му мусли.Че понякога мисълта може да е толкова силна, че човек да я сбърка с глас.
От тогава не съм му споменавала нищо за "онзи глас".
До днес, когато си говорехме и той ми каза, че имал някои малки страхове и един от тях бил "онзи глас".За последно го бил чул миналата вечер, когато сме си легнали, аз съм заспивала, а гласа му казал "Събуди я, не я оставяй да заспи".Тогава пак се ударил по главата, гласа изчезнал и от тогава не го бил чувал.Вечер той заспива почти веднага щом си легнем (спим заедно) и ако се беше ударил щях да видя или усетя но такова нещо няма...така си мисля.
След днешният разговор, когато отнови ми каза за гласа съм много притеснена.... Четох в нета както много тревожни неща, така и доста успокояващи- например, че много деца на тази възраст си въобразявали гласове.
Трябва ли да продължа да го разпитвам, как да се отнеса към това, да потърся ли специализирана помощ, да изчакам ли?!
Моля за съвет...

[Орлин Баев]

Бащата къде е? На осем и спите със сина - вече не е подходящо.

"Гласчето" идва, когато не му се прави нещо или му се иска да направи нещо, но не му стиска - тоест, собствен негов импулс е, минаващ през мисълта му, която той обаче регистрира като чужд глас, тъй като цензурира. Вероятно е, както казвате, "добро" дете, прекалено добро дете. Как го възпитавате? Когато си позволи нормалните детски глезотийки и пакости, цензурата изчезва, съответно потискането на импулса също, което свежда мислите му до нормални. Сега, потискането ги кара като под тенджера под налягане да бушуват, което ги прави гръмогласни  исякаш чужди. 

[Hellene_G]

Много благодаря за отговора.След него ми се проясниха накои неща.Наистина май този глас се появява точно в такива моменти.И като го свързах и с характера му...
Как го възпитавам?! Не съм много строг и изискващ родител.Не съм перфекционистка, дори сякаш му давам прекалена свобода и му угаждам.Усещала съм го понякога как за да постигне своето прави драми, прави се на много нещастен или тъжен, когато иска да ми привлече вниманието или да му обърна повече внимание.

Баща му от две години живее отделно от нас.В добри отношения сме, той потдържа връзка с момчетата (имам още един син на 11 години), редовно се чуват по телефона, излизат и се забавляват заедно, носи им подаръци..

Баткото си има отделна стая, но малкия спи при мен в спалнята, да.

 

[Орлин Баев]

Поставете му здрави граници - нека спи отделно в стаята с батко. Когато започне да прави драма сцените си, кажете му: "Ти си мъж, а мъжът преодолява и е смел!". Добре е да поговорите с бащата - когато е с него, да понамали глезенето и да правят повече мъжки дейности. Да го заведе на спорт (запишете го на карате киокушин примерно). Поговорете с бащата, че от него зависи мъжествеността на синовете му и че сега е нужно да им отделя повечко време,в което да излезе от ролята на "доброто ченге", а да закалява духа им, да ги води на планина, да им дава личен пример. Тогава синът смело си казва каквото му се прави или не, както и се съобразява, когато е нужно, без женското драма куин поведение. 

[Hellene_G]

Много, много ви благодаря за съветите!

[Донка]

Ще си позволя да се намеся като педагог. Одобрявам съветите на Орлин. Искам да добавя нещо.

1. Днешните осемгодишни деца са много УМНИ. Имам възможност да ги сравнявам с моите над 30 години стаж. Те спокойно се изразяват с метафори, създават виртуални свои малки светове и не смятат това за нещо лошо - така успяват да изразят чувствата и преживяванията си по-добре. Друг е въпросът, че ние възрастните често не сме на тяхната вълна. Когато те се изразяват метафорично, ние го приемаме буквално, а когато ние решим да се изразим със свои метафори или реторични въпроси, те или ги схващат буквално или не ни разбират. Пропастта между поколенията все по-силно се проявява. Но не са виновни те - ние сме. 

2. Вие прекрасно сте му обяснили за произхода на "гласа", но не ми стана ясно той реагира ли някак на това обяснение и защо вие се страхувате да говорите за "гласа" с момчето. То вече е достатъчно голямо за този разговор. Но нека разговорът е спокоен и дори с чувство за хумор. Помолете го да ви споделя кога и какво точно е казал гласа. насочете и неговото внимание има ли връзка с нещо появяването на този глас. Попитайте го виждал ли е в някой филм или игра подобно нещо, или може би е чувал от някого? 

Не бих бързала да го водя на специалист засега. А дори и да се обърнете към такъв, той ще ви зададе същите въпроси. 

И помнете - истината се открива само с помощта на безусловната любов към детето и всичко, което се случва с него. Всякакви предположения и тревожни "филми" само пречат и могат наистина да създадат проблем. 

[Hellene_G]

Благодаря ви за намесата Донка . Аз се извинявам, че чак сега седнах да отговоря.

Първоначално бях в тотален шок и не знаех как да реагирам.Не знаех трябва ли да го разпитвам или трябва да се правя, че не съм ... впечатлена.Той обича да влиза в ролята на...както каза Орлин Баев- "драма куин" и първоначално си помислих, че това е някакъв такъв опит.Не знаех дали ако започна да го разпитвам, да говорим и усети, че е подействало, дали няма да задълбае и да започне да го използва по-често.В крайна сметка мисля, че успях да звуча спокойно, докато му обяснявах за силните мисли, които понякога звучат като глас.В началото каза категорично "Неее...не са мисли, глас е".Каза, че не звучал като детски, нито като на възрастен, а като на тийнейджър.
После имахме и още един разговор по темата.Аз си държах на тезата, че понякога мислите на човек са много силни и може да звучат като глас при което той каза "Може и това да е".